Решение по дело №172/2022 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 143
Дата: 4 август 2022 г. (в сила от 3 август 2022 г.)
Съдия: Евгения Христова Стамова
Дело: 20221500500172
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. Кюстендил, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Теодора С. Димитрова
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско
дело № 20221500500172 по описа за 2022 година


С Решение №148/10.03.2022 г. на Районен съд – гр. Кюстендил постановено по гр.
дело № 268/2022 г. по описа на същия съд, по подадена от ИВ. СТ. АНГ., ЕГН **********
от ** срещу К. ИВ. СТ., с адрес ** молба за защита от домашно насилие, на основание чл.5,
ал.1 т.1 и т.3 от ЗЗДН са постановени мерки за защита от домашно насилие, както
следва:“задължен е К. ИВ. СТ. да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие
спрямо И.А., ЕГН ********** и е „Забранено на К.И. С. да приближава жилището на
пострадалия ИВ. СТ. АНГ.“, находящо се в **, местоработата и местата за социални
контакти и отдих на И.А. за срок от 12 месеца, на разстояние по – малко от 50 метра.На К.
ИВ. СТ. е наложена глоба по чл.5, ал.4 от ЗЗДН в размер на ** лв.Постаноевно е за така
наложените мерки на К.С. да се издаде заповед за защита по чл.15, ал.2 ЗЗДН.Издадена е
заповедта за защита.
Преписи от решението са връчени на страните, както следва на 15.03.2022г. на К.С. и
на 31.03.2022г. на И.А..
В срока за обжалване на решението, определен в чл.259, ал.1 ГПК е подадена жалба от
К.С..В жалбата се твърди незаконосъобразност на решението, определено освен това и като
безобразно, постановено в процес в който въззивникът е бил лишен от участие, при
недоказаност на твърденията от молителя.В жалбата е изразено предположение, че
1
подадената молба е изготвена всъщност от жената с която молителя баща на въззивника
живее – негова мащеха.Оспорена е истинността както на твърденията в исковата молба, така
и изложението в представената декларация.С оглед допуснати процесуални нарушения при
разглеждане на делото въззивникът прави оценка с отрицателно съдържание относно
професионалните качества на докладчиика в процеса и сочи висящи производства с бивши
директори началник на ОДМВР и РУ – Полиция, Кюстендил от времето на управлението на
ПП Герб.Иска се отмяна на решението и отхвърляне на подадената молба.
Препис от жалбата е връчен на И.А. - молител в първоинстанционното производство.В
писмено становище молителят изразява становище за неоснователност на подадената
жалба.Потвърждава твърденията в исковата молба за безчинства и тормоз от К., в
продължение на години и желание срокът на действие на издадената заповед, да бъде
продължен до края на живота му.Изразява предположение, че действията на въззивника са
провокирани от неговата майка, бивша съпруга на А., изоставила семейството си, с
аморално поведение и предоставяща средства за издръжка на въззивника, и подтиквайки го
към посочените действия.Ответникът по жалбата излага обстоятелства и във връзка с
твърденията свързани с авторството на подадената молба за защита, които оспорва,
виждайки в тях стремеж, пострадалият да бъде принуден да живее сам, за да бъде заплашван
а неговото имущество унищожавано – като се чупят врати, изхвърлят вещи, за което знае
цялото село.Потвърждава напълно авторството на изложението в подадената молба и
становище, като излага обстоятелства, че поради лекарства, които приема има проблем със
зрението, поради което текстът във въпросната молба е написан от друг.В оказвания тормоз
съзира желание семейството му да бъде разрушено, приятелка, която не пие, не употребява
упойващи вещества, не краде, не лъже, и не се меси в отношенията му с синовите
му.Искането му е решението да бъде потвърдено респ- продължен срока на ограничителната
заповед до край на живота му.
Със становището са представени снимки, които съдът не е допуснал, като
доказателство по делото.Други доказателства не са посочени и не са представени.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на
обжалване, съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН, вр. чл. 258, ал. 1 от ГПК и е подадена от лице,
легитимирано и разполагащо с правен интерес от обжалване на решението, чрез
постановилия атакувания акт Районен съд - Дупница.
При извършване на служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, настоящата инстанция
не намира пороци, обуславящи извод за нищожност или недопустимост на обжалваното
решение.Решението е постановено от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен
състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано от съдебния състав, който го е постановил.Съдът се е произнесъл в съответствие
с подадената молба – решението е допустимо.
Според чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.При извършване на въззивния контрол за
2
законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, според доводите във
въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните доказателства,
намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено.Съображения:
Производството пред Кюстендилския районен съд е образувано по молба с вх.
№1429/18.02.2022г. подадена от ИВ. СТ. АНГ., ЕГН ********** от К. срещу К. ИВ. СТ. от
К..В молбата са изложени твърдения относно следните обстоятелства: На 10.02.2022г. около
17:00ч. прибирайки се на в жилището на адрес *** молителят намерил за пореден път
разбита входна врата, счупена брава, извадена порта и хвърлена на тротоара пред съседния
двор.Това разбиване било 3-тото за последния месец, била извикана полиция, заснети
изхвърлената врата и подписани документи.До датата на подаване на молбата има още 2
посегателства, и избита входна врата.След завръщане от София на 17.02.2022г., където бил
по здравословни причини, молителят намерил изхвърлени в двора
ГАРДЕРОБ,ЛЕГЛО,МАСА ОТ ЛЕТНА КУХНЯ.От съседи разбрал, че синът им К.С. идва
със сива кола , заедно със сина си К. и разбива вратата.В разговор по телефона синът му го
заплашил, че ще го убие и запали, в това число и къщата и колата му.Молителят сочи, че е
със сърдечно заболяване, с поставен стент на сърцето, при което постоянните атаки и стрес
съкращават живота му.В молбата се съдържа искане за издаване на ограничитлан заповед и
съдействие, за да не се стигне до трагичен смъртен случай.
Доказателства за заболявания на молителя, за пътуване до София по повод
здравословен проблем, съседи – очевидци на действията на сина, на свидетели на разговори
по телефона, разпечтка удостоверяващка проведения телефонен разговор по делото не са
представени.
Представена е декларация на основание чл.9, ал.3 от ЗЗДН. В декларацията е посочено,
че от ГОДИНИ молителят е в конфликт със сина си, който отивайки на село, постоянно
изхвърля вещи, багаж, разбива врати.Опитите за постигане на разбирателство били
безрезултатни.Неговият син бил занесъл свои фитнес уреди, изхвърляйки легло,
гардероб,маса, врати и покъщина отвън на улицата.Каквото и да му се случи, синът К. ходи
при баща си – тормози го и го заплашва с убийство, палеж на къщата и колата му.Тъй като
неговата съпруга заедно с детето им го напуснала, ответникът по молбата станал още по
агресивен и нападателен, едновременно с това употребяващ наркотици, опиати и
цигари.Безрезултатни останали и опитите на неговият брат – по -големия син на молителя
да спре тормоза.В декларацията И.С. декларира право на собственост по отношение на
жилището, придобито от неговите родители и прародители, неприписано никому.Отразено е
също, че боледува от сърдечно заболяване, постоянно посещава лекари, а след тези
ежедневни нападения и атаки и постоянно на медикаменти, ежедневно страхувайки се за
живота си.Декларира страх за живота си и прави искане за издаване на ограничителна
заповед.
Въз основа на подадената молба и представената декларация на 18.02.2022г.е издадена
заповед за незабавна защита.
С определение №168 от 18.02.2022г. съдът е насрочил делото за разглеждане в с.з., на
3
28.02.2022г. изрично указвайки на ответника, до с.з. да представи доказателства.
На 22.02.2022г. ответникът К.С. е получил препис от споменатото определение.
Поради нередовно призоваване на жалбоподателя и по негово искане на 28.02.2022г.
разглеждането на делото е отложено за друга дата.Ответникът К.С. е декларирал, че поради
здравословни проблеми няма да запомни датата.
До следващото с.з. 10.03.2022г. по делото е постъпило писмо от ОД на МВР
Кюстендил, изискване на заповед за незабавна защита и доказателства за връчването и на
К.С. и същите са били изпратени.
В с.з. на 10.03.2022г. ответникът по молбата за защита не се е явил, не е представил
доказателства.Съдът е приключил съдебното дирене и устните състезания и е постановил
обжалваното решение.
Решението си съдът е основал на представената декларация.
С оглед на установената фактическа обстановка, съдът намира обжалваното решение
за неправилно:
Чл. 2 ЗЗДН определя, като домашно насилие всеки акт на физическо, психическо,
сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от
и спрямо определена категория лица, в която попадат молителят и ответникът.
Според чл.3, ал.1 т.5 от Закона, защита по този закон може да търси всяко лице,
пострадало от домашно насилие, извършено от низходящ.Със същото право разполага и
възходящия – т.4.
Уредената с чл.2 ЗЗДН защита касае всяко агресивно поведение,всеки целенасочен акт
който е насочен към накърняване на лично или имуществено благо на пострадалия. В закона
липсва легална дефиниция на понятието „психическо насилие“, както и дефиниция за
понятието „емоционално насилие“.Приема се, че това са всякакви действия, които имат
отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице - пораждат отрицателни
за него емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги изразява. Актове на
емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие /крещене, обиждане,
псуване/, отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на страх, изолация,
преследване.Също така налага се извод и се възприема в съдебната практика, че преценка
дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи конкретно, като се
изследват отношенията между страните, техните физически и психически особености и
съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.
С чл.9 от ЗЗДН са въведени определени изисквания, относно съдържанието на
молбата,писмена и съдържаща:1. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.)
имената, адреса и единния граждански номер на молителя, адреса на дирекция "Социално
подпомагане"; в случай че пострадалото лице не може или не желае да разкрие постоянния
или настоящия си адрес, то може да посочи друг адрес;2. имената и настоящия адрес на
извършителя или друг адрес, на който може да бъде призован, включително телефон и
4
факс;3. данни за семейната, родствената или фактическата връзка между пострадалото лице
и извършителя;4. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) датата, мястото,
начина и други факти и обстоятелства за извършеното домашно насилие;5. подпис.Според
ал.2 в случаите по чл. 8, т. 2 и 4 съдът служебно конституира като страна пострадалото
лице.Според ал.3 към молбата по чл. 8, т. 1 се прилага и декларация от молителя за
извършеното насилие.
Според чл.10, ал.1 ЗЗДН - молбата се подава в срок до един месец от акта на домашно
насилие.
Според чл.13 от ЗЗДН -в производството по издаване на заповед за защита са
допустими доказателствените средства по Гражданския процесуален кодекс.
Доказателствени средства в производството по ал. 1 могат да бъдат и:1. протоколите,
докладите и други актове, издадени от дирекциите "Социално подпомагане", от лекари,
както и от психолози, консултирали пострадалото лице;2. документите, издадени от
доставчици на социални услуги, лицензирани по реда на Закона за социалните услуги;3.
декларацията по чл. 9, ал. 3.Според ал.3 когато няма други доказателства, съдът издава
заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал.3 ЗЗДН.
В разглеждания казус връзката низходящ – низходящ респ. баща – син не се оспорва.
В молбата са описани действия на ответника, насочени към унищожаване имущество
на молителя и словесни изявления, възбудили у молителя страх за живота и имуществото му
– отправени заплахи.Сочи се време на извършването им, не по – късно от 1 месец преди
подаване на молбата.Молбата отговоря и на останалите изисквания по чл.9 ЗЗДН.
Извън декларацията по чл.13, ал.3 от ЗЗДН – други доказателства за установяване на
твърденията не са представени.В самата декларация са преповторени изложените
обстоятелства относно характера на осъществените неправомерни действия, но не е
посочено време на извършването им.
Поради липса на конкретика в представената декларация относно време на извършване
на описаните в същата неправомерни действия, случайно или нарочно, съдът не може да
приеме за доказано, че описаните действия са извършени именно на посочените в молбата
дати.
Това е свързано и с преценка по допустимостта на подадената молба.
Предвид изложеното, съдът намира подадената молба за неоснователна респ.
решението с което е уважена за незаконосъобразно.
На основание чл.17, ал.5 ЗЗДН решението следва да бъде отменено, а подадената молба
отхвърлена.
С оглед основателността на подадената жалба дължимата за производството д.т. по
аргумент от чл.78, ал.6 ГПК следва да се възложат на ответника по жалбата.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за
производството възлизащи на ** лв. платено адв.възнаграждение за въззивното
производство..
5
РЕШИ:


ОТМЕНЯ, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО решение №148/10.03.2022 г. на Районен
съд – гр. Кюстендил постановено по гр. дело № 268/2022 г. по описа на същия съд, КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА подадената от ИВ. СТ. АНГ., ЕГН **********
от ** срещу К. ИВ. СТ., с адрес ** на основание чл.10, ал.1 ЗЗД молба за защита от
домашно насилие.
ОСЪЖДА ИВ. СТ. АНГ., ЕГН ********** от ** да заплати на К. ИВ. СТ., с адрес **
разноски за производството, възлизащи на ** лв.
Решението е окончателно – чл.17, ал.6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6