Решение по дело №37/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 277
Дата: 2 март 2021 г. (в сила от 2 март 2021 г.)
Съдия: Ивета Жикова Пекова
Дело: 20217050700037
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р      Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

N……….

 

Гр.Варна………………2021г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Варненският административен съд, Четвърти касационен състав, в публично заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и първа година  в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИЯ ГАНЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН ДИМОВ   

                                     ИВЕТА ПЕКОВА

 

при секретаря Добринка Долчинкова и в присъствието на прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 37 по описа на Административен съд гр.Варна за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 70-73 от ЗАНН.

Образувано е по предложение на И.Б. - прокурор в Районна прокуратура - Варна по ДП № 1217/2018г. по описа на ІІІ РУ при ОД на МВР-Варна, пр.преписка № 12063/2018г. за възобновяване на административнонаказателното производство, приключило с НП № 03-010452/10.10.2018г., влязло в сила на 22.01.2019г., издадено от Дирекция „Инспекция по труда“-Варна и за отмяна на същото. В предложението се твърди, че се касае за едни и същи факти и обстоятелства, въз основа на които едновременно е ангажирана административнонаказателната и наказателната отговорност с наказателното производство по досъдебно производство № 1217/2018 г. по описа на 03 РУ при ОД на МВР-Варна, пр.пр.№ 12063/18г. Твърди, че са налице предпоставките за възобновяване на административнонаказателното производство на основание чл.70 б.д от ЗАНН и прави предложение то да бъде възобновено.

Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, чрез процесуалния си представител началник отдел „АИПО“ О - К изразява становище за неоснователност на направеното искане, тъй като НП е влязло в сила и наказанието по него е изтърпяно. Моли искането да бъде отхвърлено.

Заинтересованата страна – „Чайка пак“ООД, чрез процесуални си представител адв. Киров изразява становище за неоснователност на искането и моли същото да бъде отхвърлено.

Представителят на ВОП дава заключение, че искането е неоснователно, тъй като не е налице хипотезата да е ангажирана административнонаказателна отговорност спрямо П.Щ., поради което и следва да се отхвърли.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и твърденията на страните, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предложението за възобновяване на основание чл.70, б. „д“ от ЗАНН е допустимо, тъй като е направено от компетентен орган, съгласно чл.72, ал.1 от ЗАНН – наблюдаващия прокурор по досъдебно производство № 1217/2018г. по описа на 03 РУ при ОД на МВР-Варна, пр.пр.№ 12063/18г., при липса на предвиден в закона преклузивен срок за това, по аргумент от чл.71 ЗАНН.

Разгледано по същество е неоснователно.

Съставен е АУАН № 03-010452 на 23.10.2018г. против „Чайка пак“ООД, представлявано от П.Г.Щ. за това, че „Чайка пак“ООД в качеството на работодател при извършена проверка на трудовото законодателство по работни места в обект палетно стопанство склад е установено, че е използван циркуляр със свален предпазител вследствие на което работещият с него работник поддръжка сгради е порязъл лявата си ръка от движещия се нож на циркуляра. Прието е, че е нарушен чл.186 ал.1 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни уславия на труд на работните места при използване на работното оборудване. Въз основа на съставения АУАН е издадено НП № 03-010452/10.10.2018г. от директора на дирекция „Инспекция по труда“Варна, с което на дружеството за извършеното нарушение по чл.186 ал.1 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места при използване на работното оборудване на основание чл.416 ал.5 вр. чл.415в КТ е наложена имуществена санкция в размер на 300лв. Наказателното постановление е влязло в законна сила на 22.01.2019г.

С постановление за привличане на обвиняем от 25.11.2020г. е привлечен в качеството на обвиняем П.Щ. по ДП № 1217/18г. в извършване на престъпление от общ характер за това, че на 03.09.18г. в гр.Варна, в качеството му на управител на „Чайка пак“ООД, причинил средна телесна повреда на Иван Рупчев/работник поддръжка в сгради в „Чайка пак“ООД/, изразяваща се в порезна рана на лявата длан, лезия/срязване/ на сухожилието на дълбокия повърхностен мускулсгъвач на лявата ръка, обусловило трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период от около 5-6 седмици, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност-работа с дървообработваща машина/циркуляр/ с демонтиран конструктивен елемент /предпазител/, свързан с безопасна експлоатация при ротация на режещия метален диск, като нарушил свои правно регламентирани задължения-  престъпление по чл.134, ал.1, т.2 вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 НК.

В случая не са налице предпоставките за възобновяване на административнонаказателното производство по влязло в сила наказателно постановление № 03-010452/10.10.2018г. на директора на дирекция „Инспекция по труда“Варна. От доказателствата по делото не се установява, че е налице образувано наказателно производство срещу лице, по отношение на което за същото деяние е било проведено и приключило с влязъл в сила акт административнонаказателно производство с характер на наказателно по смисъла на чл.6 § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

С тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., както и в тълкувателно решение № 4/06.02.2018 г. на ОСНК на ВКС по т.д. № 4/2017 г./постановено по повод констатирана противоречива практика на съдилищата по прилагане на чл.24, ал.1, т.6 от НПК при конкуренция между наказателна отговорност и административнонаказателна отговорност спрямо едно и също лице за едно и също деяние/ е прието, че в случаите, когато след приключване на административнонаказателно производство и санкциониране на извършителя с административно наказание, се стига до преследването му за същото деяние и по реда на НПК, когато административнонаказателното производство и нарушението се определят като наказателни по смисъла на ЕКПЧ, образуването и провеждането на последващо наказателно производство за същото деяние срещу същия деец нарушава принципа ne bis in idem, защитен в по-широк обем от разпоредбата на чл.4 от Протокол № 7, отнасяща се както до повторното осъждане на извършителя, така и до повторното му наказателно преследване за същото деяние. С оглед на това, както и с оглед практиката на ЕСПЧ в цитираното ТР е възприето, че компенсацията на повторното наказателно преследване на деец, спрямо когото за същото деяние е било проведено окончателно приключило административнонаказателно производство с наказателен характер по смисъла на ЕКПЧ, което съставлява нарушение на чл.4, §1 от Протокол № 7, може да бъде постигната чрез прекратяване на второто по ред наказателно производство на основание чл.4, §1 от Протокол № 7 и по реда на чл.24, ал.1, т.6 от НПК; възобновяване на окончателно приключилото административнонаказателно производство с наказателен характер по смисъла на чл.4 от Протокол №7 към ЕКПЧ при наличие на предпоставките на чл.70 б.“а“ ЗАНН, отмяна на постановените по него актове и прекратяването му; възобновяване на прекратеното наказателно производство на основание чл.422, ал.1, т.3 НПК или отмяна на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство по реда на чл.243, ал.9 НПК и провеждане на наказателното производство след отпадане на процесуалната пречка по чл.4 §1 от Протокол №7.

След постановяване на тълкувателното решение са последвали изменения в НПК и ЗАНН, обн. в ДВ бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г., с които в законодателството е въведена система от мерки за разрешаване на конкуренцията между административнонаказателна и наказателна отговорност. С разпоредбата на чл.70 б.“д“ ЗАНН е въведено ново основание за възобновяване на административнонаказателните производства. Предвидено е, че административнонаказателните производства, по които наказателните постановления са влезли в сила, както и решените и прекратените от съда дела, образувани във връзка с обжалване на наказателни постановления, подлежат на възобновяване, когато дейнието, за което е приключило административнонаказателното производство, съставлява престъпление.

В случая е налице приключило първо по ред административнонаказателно производство с наказателен характер с влязло в сила наказателно постановление, с което е наложена имуществена санкция на юридическо лице и образувана за същото деяние проверка по преписка № 12063/2018г. по описа на ВРП. Налице е сходство на фактите, въз основа на които е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството и е образувана преписката. Юридическото лице „Чайка пак“ООД не може да бъде субект на наказателна отговорност, т.е. не е налице една от предпоставките за възобновяване на административнонаказателното производство, а именно образуването и провеждането на последващо наказателно производство срещу същия деец.

Предвид горното не е налице основание за възобновяване на административнонаказателното производство по чл.70, б.“д“ от ЗАНН, поради което искането е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното и на основание чл.73 от ЗАНН Административен съд-Варна, настоящият касационен състав

 

Р       Е        Ш         И :

 

ОТХВЪРЛЯ предложението на И.Б. - прокурор в Районна прокуратура - Варна по ДП № 1217/2018г. по описа на ІІІ РУ при ОД на МВР-Варна, пр.преписка № 12063/2018г. за възобновяване на административнонаказателното производство, приключило с НП № 03-010452/10.10.2018г., влязло в сила на 22.01.2019г., издадено от Дирекция „Инспекция по труда“-Варна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              

 

         ЧЛЕНОВЕ:       1.           

 

           2.