Решение по дело №163/2014 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 2254
Дата: 28 май 2014 г.
Съдия: Катя Бельова
Дело: 20141200500163
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 февруари 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 76

Номер

76

Година

07.06.2010

Град

Девин

Районен Съд - Девин

На

05.18

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Елка Хаджиева

Гражданско I инстанция дело

номер

20105410100111

по описа за

2010

година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Производството е по чл.224, ал. 1 от КТ, цена на иска 2341.57 лева.

Ищеца твърди в исковата си молба, че със Заповед № 27/25.09.2008г. на директора на СОУ „Н.Й. В…” с.Б… е бил уволнен от работа, и с решение на ВКС и Заповед № 173/22.12.2009г. е възстановен на работа – фиктивно без да заема длъжността „възпитател в среден курс”, присъствал на работното място ежедневно и със заповед № 223/08.01.2010г. трудовото му правоотношение отново е прекратено, считано от 11.02.2010 г. Твърди, че времето от 26.09.2008г. до 10.01.2010г. е признато за трудов стаж и е отразено в трудовата му книжка, както и че в заповед № 223/08.01.2010г. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск не му е начислено и до сега не му е изплатено.

Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ – 77 работни дни по 30.41 лева равняващи се на 2341.57 лева. Претендира за разноски.

В о.с.з. за ответника директора Д… и адв. П… оспорват исковата молба изцяло, поддържам съображенията в отговора.

Съдът след като взе предвид твърденията в исковата молба, становището на страните и събраните по делото доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, че ищеца е работил при ответника на длъжност „възпитател в среден курс”.

Не се спори, че директора на СОУ „Н… В…” с. Б… е издал Заповед № 223/08.01.2010г., с която на основание чл.331 от КТ и във връзка с получено писмено съгласие вх. № 298/07.01.2010г. е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, считано от 11.01.2010г.

Не се спори, че директора на СОУ „Н… В…” с. Б… е издал Заповед № 27/25.09.2008г., с която на основание чл. 328, ал.1 т.2 от КТ – поради съкращаване на щата, и във връзка с чл. 326 ал.2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, считано от 26.09.2008г.

Със Заповед № 173/22.12.2009г. на основание Разпореждане № 684/04.12.2009г. на РС – Девин и Определение № 1439/01.12.2009г. на ВКС , директора на ответното училище е възстановил ищеца на работа на длъжността „възпитател в прогимназиален етап”, считано от 22.12.2009г. с основна месечна заплата- 475.00лева, за прослужени години трудов стаж – 35 % - 166.25 лева, или всичко 641.25 лева.

От удостоверение изх. № 317/10.11.2008г. на СОУ „Н… В…” с.Б… се установява, че за м. август 2008г. ищеца е бил с брутно трудово възнаграждение в размер на 638.75 лева.

По делото са представени жалби от ищеца до директора на Дирекция „Областна инспекция по труда” –С…, копие до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” – С… и до председателя на Изпълнителния комитет на СБУ –С…, писмо изх. № 94 ЮЮ-9/19.03.2010г. директора на Дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” към Министерството на труда и социалната политика – С…, писмо изх. № 128/23.02.2010г., председателя на Синдикат на българските учители - С… и колективен трудов договор от 27.03.2009г.

Според служебна бележка изх. № 12/23.04.2010г. ищеца е бил член на Синдикалната организация към СБУ при СОУ „Н… В…” с. Б… до 30.09.2009г., а от удостоверение от Синдикалната организация на СБУ към КНСБ при СОУ „Х… Б…”- Д… се установява, че ищеца е член на Синдикалната организация от 01.10.2009г. и по настоящем членува.

Съдът при така установеното от фактическа страна направи следните правни изводи:

Съгласно чл.224 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Обезщетението се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение. Съгласно чл.354, ал.1, т.1 от КТ за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, когато работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването му на работа. В настоящото производство по категоричен начин се установи, че не са налице двете/отрицателната и положителната/ предпоставки на правото на обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ на ищеца спрямо ответника. Вярно, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено, считано от 11.01.2010 г. и времето от 26.09.2008г. до 10.01.2010г. е признато за трудов стаж, което обстоятелство е отразено в трудовата му книжка. Но нормата на чл. 224, ал. 1 от КТ касае правото на работника на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, когато работникът е бил без работа, поради уволнение, което е признато за незаконно от датата на уволнението до възстановяването му на работа с влязло в сила съдебно решение. Не намира приложение основанието на чл.224 от КТ когато работникът не е работил по трудово правоотношение за времето от датата на уволнението до отмяната му и възстановяването му на работа, какъвто е конкретния случай. Следователно за времето от 26.09.2008г. до 10.01.2010г., през което ищеца е останал без работа поради незаконно уволнение не се дължи платен годишен отпуск и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика за правото на обезщетение на работника за неизползван платен годишен отпуск за периода от време от уволнението до отмяната му по съдебен ред и възстановяването на работа.

Всичко това обосновава извода, че иска е неоснователен и недоказан, поради което ще следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото ще следва на основание чл.78, ал.3 от ГПК да се осъди ищеца да заплати на ответника сумата от 300 лева - разноски /адв. възнаграждение/.

Ще следва на основание чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК да се осъди ищеца да заплати сумата от 50 лева – държавна такса в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.

ВОДИМ ОТ ГОРНОТО ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ю... А... А... от с. Б...., обл. Смолян, ул. ”Л…” № … ИСК против СОУ „Н… Йо… В…” с. Б…, обл. Смолян, представлявано от директора О… Р… Д… за заплащане на сумата от 2341.57 /две хиляди триста четиридесет и един лев и 57 ст./ лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 26.09.2008г. до 10.01.2010г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДАЮ... А.... А.... от с. Б…, обл. Смолян, ул.”Л…” № …. ДА ЗАПЛАТИ на СОУ „Н… Йо… В…” с. Б…, обл. Смолян, представлявано от директора О… Р… Д… сумата от 300.00 /триста/ лева - разноски.

ОСЪЖДАЮ.... А.... А... от с. Б…, обл.Смолян, ул. "Л…” № … ДА ЗАПЛАТИ сумата от 50.00 /петдесет/ лева – държавна такса в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок пред СмОС, считано от 10.06.2010г. – деня, в който е обявено решението.

СЪДИЯ:

Решение

2

ub0_Description WebBody

F2EED9DFE2C77C32C225773B00456FB3