Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.07.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на втори юни две хиляди и двадесет и първа година
в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1682 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
и субективно евентуално съединени искове с правна квалификация: главни искове с
правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и
евентуално съединени с тях искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Ищецът – „Д.“
АД, със старо наименование „Е.Х.” АД, твърди, че на 28.06.2011 г. сключил с ответника „А.п.“ ООД
договор, изменен с анекс от 09.09.2011 г. и анекс от
03.05.2012 г., по силата на който последното дружество поело задължение да
извърши определени подготвителни действия за осъществяване на сделка, с която
ищецът да придобие от ответника, действащ от свое име и за своя сметка или в
качеството му на заложен кредитор по ЗОЗ, действащ от свое име и за сметка на залогодателя „Ж.С.Г.“ ООД, 27 443 броя поименни безналични акции от капитала на публичното дружество
„Енергоремонт Бобов дол“ АД, които се притежават от „Ж.С.Г.“ ООД. Посочва, че
ответницата Г.К. също подписала договора от 28.06.2011 г. и анексите към него,
и поела задължение да отговоря като поръчител за изпълнение на всички
задължения на „А.п.“ ООД, които са възникнали в негова тежест по силата на тази
сделка. Ищецът твърди, че в изпълнение на задълженията, поети с договора
заплатил на ответника „А.п.“ ООД сума в размер на 246 000 лв., които
средства са били необходими за извършване от последния на уговорените действия.
През 2013 г., ответникът „А.п.“ ООД обявил продажба по реда на ЗОЗ на
притежаваните от „Ж.С. Г.“ ООД акции, които били закупени от трето за спора
лице – „Д.С.А.“ ЕООД. Впоследствие от страна на ищеца било публикувано
търговско предложение, което било прието от „Д.С.А.“ ЕООД и акциите били
придобити от ищеца. Ищецът счита, че след като е придобил акциите и е платил
дължимата цена за тях, целта на сключения между страните по делото договор е
осъществена като на основание чл. 2, ал. 7 от договора за ответника „А.п.“ ООД
е възникнало задължение да му върне предадената парична сума в размер на
246 000 лв. Поради изложеното моли „А.п.“ ООД да бъде осъдено да му
заплати сумата от 246 000 лв., представляваща стойността на средствата,
предоставени на „А.п.“ ООД за изпълнение на действията, възложени му с договор
от 28.06.2011 г., анекс от 09.09.2011 г. и анекс от
03.05.2012 г., които подлежат на възстановяване по силата на чл. 2, ал. 7 от
договора. Ищецът твърди, че ответницата Г.В.К. отговаря солидарно с дружеството
„А.п.“ ООД за изпълнение на това задължение, поради което моли съдът да осъди и
това лице да му заплати при условията на солидарност с другия ответника сумата от
30 000 лв., представляваща частично предявена претенция от цялата такава в
размер на 246 000 лв. - стойността на средствата, предоставени на
ответника за изпълнение на действията, възложени му с договор от 28.06.2011 г.,
анекс от 09.09.2011 г. и анекс от 03.05.2012 г., които
подлежат на възстановяване по силата на чл. 2, ал. 7 от договора.
Ищецът моли съдът, ако отхвърли главните искове срещу ответниците и приеме, че ответникът „А.п.“ ООД не е изпълнил задължението си да извърши действия по сключване на сделка за придобиване от ищеца на 27 443 броя поименни безналични акции от капитала на публичното дружество „Енергоремонт Бобов дол“ АД, които се притежават от „Ж. С. Г.“ ООД, да счете, че сключеният между страните договор е развален в резултат на едностранно изявление по чл. 87 ЗЗД, направено от ищеца и обективирано в исковата молба. Заявява, че договорът е развален и по право поради невъзможност за сключване на нов договор за покупка на акциите, които вече са придобити от ищеца по друг ред. С развалянето на договора за ответника „А.п.“ ООД е възникнало задължението да върне на ищеца получената в изпълнение на сделката сума от 246 000 лв., за изпълнение на което отговаря и поръчителят Г.В.К.. Поради изложеното ищецът моли ако съдът отхвърли исковете, предявени на договорно основание, да осъди „А.п.“ ООД да му заплати сумата от 246 000 лв., представляваща получена такава на отпаднало основание – разваляне на договора от 28.06.2011 г., която подлежи на връщане, както и Г.В.К. да му заплати при условията на солидарност с „А.п.“ ООД сумата от 30 000 лв., представляваща частично предявена претенция от цялата такава в размер на 246 000 лв. – сума, получена на отпаднало основание – разваляне на договора от 28.06.2011 г., която подлежи на връщане. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответниците по иска - „А.п.“ ООД и Г.К., го оспорват. Твърдят, че „А.п.“ ООД е изпълнил надлежно задълженията си по договора, сключен на 28.06.2011 г., и в резултат на извършени от него подготвителни действия е станало възможно ищецът да придобие притежаваните от „Ж.С. Г.“ ООД акции от капитала на „Енергоремонт Бобов дол“ АД, от които 22 500 бр. поименни безналични акции са придобити чрез покупка на официален сегмент на Софийската фондова борса, а останалите 4 943 бр. поименни безналични акции са придобити чрез отправено търгово предложение, публикувано на 03.06.2015 г. във в. „Труд“ и в. „24 часа“. Тези действия представляват такива по погасяване на задължения, за обезпечаване изпълнението на които са вписани запори върху акциите, които следва да бъдат придобити, както и по учредяване на обезпечение пред съд, в резултат на които е вдигнат запора върху акциите и тяхната продажба е станала възможна. Ответникът „А.п.“ ООД посочва, че е направил разходи за изпълнение на поръчката в размер на 240 514, 26 лв., които са покрити от сумата от 246 000 лв., която ищецът му е предоставил. Заявява, че с останалата част от сумата от 246 000 лв., която е получил по договора, е погасено задължението, което е възникнало в тежест на ищеца да заплати неустойка в размер на 154 700 лв., която се дължи на основание на договорната клауза на чл. 2, ал. 4, т. 2 от договора, за неизпълнение на задължението, което ищецът е поел с чл. 2, ал. 4 от договора да публикува търгово предложение за закупуване на всички акции от капитала на „Енергоремонт Бобов дол“ АД в двумесечен срок от вдигане на запора върху акциите, която неустойка е начислена за периода от 14.12.2011 г. до 27.02.2013 г. Посочват, че с оглед неизпълнението на ищеца на задължението му да публикува търгово предложение в двумесечен срок от вдигане на запора върху акциите, не са се сбъднали условията, при които възниква задължението на ответника „А.п.“ ООД да върне получената по договора сума от 246 000 лв., а именно ищецът да е заплатил на това дружество покупна цена за придобитите акции в размер на 590 024, 50 лв.
Ответницата Г.В.К. твърди и това, че не отговаря за изпълнение на процесните задължения в качеството си на поръчител, тъй като към момента на предявяване на исковете е изтекъл срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД.
С оглед на изложеното ответниците молят съдът да отхвърли предявените искове. Претендират присъждане на направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По главните
искове с правната квалификация чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД:
При съобразяване на посочените в исковата молба обстоятелства, се налага извода, че правопораждащите факти, от които ищецът твърди, че е възникнало вземането му за получаване от ответниците на сума в размер на 246 000 лв. по предявените главни искове са следните: 1) наличие на сключен между страните по спора договор, 2) поето с договора задължение от ищеца „Д.“ АД, със старо наименование „Е.Х.” АД, да предостави на ответника „А.п.“ ООД парични средства в размер на 246 000 лв., които са необходими за да бъдат изпълнени от последното дружество на действия, които са му възложени с договор от 28.06.2011 г., анекс от 09.09.2011 г. и анекс от 03.05.2012 г., 3) поето с договора от ответника „А.п.“ ООД задължение да възстанови предоставените от ищеца парични средства, за изпълнение на което при условията на солидарност отговаря и поръчителят Г.К.. С оглед на това, съдът счита, че ищецът се позовава на фактическия състав на чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, поради което при произнасяне по основателността на този иск следва да се отговори на въпроса дали по делото е доказано,че между страните е сключен описания в исковата молба договор, какъв характер има той и с оглед на характера на договора и неговото съдържание дали по силата на този договор в тежест на ответника „А.п.“ ООД е възникнало задължение да върне получените парични средства в размер на 246 000 лв., за което при условията на солидарност отговаря и другият ответник като поръчител.
От събраните в производството доказателства се установява, че на 28.06.2011 г., между „А.п.“ ООД, в качеството му на продавач, „Е.Х.” АД, с ново наименование „Д.“ АД, в качеството му на купувач и Г.В.К., като поръчител, е сключен договор, който впоследствие е изменен с два анекса – анекс от 09.09.2011 г. и анекс от 03.05.2012 г. В чл. 1 от договора е посочено, че страните поемат взаимни задължения за извършване на подготвителни действия, даващи възможност за осъществяване на сделка, с която спазвайки изискванията на ЗППЦК, купувачът да купи от продавача, действащ от свое и за своя сметка или за сметка на „Ж. С. Г.“ ООД съгласно ЗОЗ, 27 443 броя поименни безналични акции от капитала на „Енергоремонт Бобов дол“ АД от емисия с ISIN BG1100038022, за цена в размер на 21, 50 лв. за акция и обща цена от 590 024, 50 лв. При тълкуване на волята на страните, изразена в тази договорна клауза във връзка с посоченото в преамбюла на договора и в останалите клаузи от неговото съдържание, включително и тези обективирани в анекси от 09.09.2011 г. и от 03.05.2012 г., съдът намира, че задълженията, които те са се съгласили, че ще възникват за тях по силата на тази сделка, са за извършване на действия, които имат за цел да осигурят възможността дружеството „Е.Х.” АД да придобие 27 443 броя поименни безналични акции от капитала на „Енергоремонт Бобов дол“ АД при посочена в договора покупна цена, като те са разделени съобразно двете възможни хипотези, при които може да бъде осъществено това придобиване: - първата хипотеза е тази, при която „А.п.“ ООД придобива правото на собственост върху тези акции по силата на договор с лицето, което е техен титуляр към момента на сключване на договора, който е дружеството „Ж. С. Г.“ ООД, в който случай купувачът се задължава да публикува търгово предложение за придобиване на тези акции, а „А.п.“ ООД да го приеме от свое име и за своя сметка; - при втората хипотеза дружеството „А.п.“ ООД не е носител на правото на собственост върху акциите, но има качеството на заложен кредитор, в чиято полза от „Ж. С. Г.“ ООД е учреден особен залог върху тези акции, като той е вписал пристъпване към изпълнение по ЗОЗ и в тази хипотеза купувачът се задължава да публикува търгово предложение за придобиване на тези акции, а „А.п.“ ООД да го приеме от свое име, но за сметка на залогодателя „Ж. С. Г.“ ООД. С договора страните са постигнали съгласие, че за да се осъществи уговореното прехвърляне на акции и в двете хипотези, първо трябва да бъдат извършени действия за премахване на съществуващи пречки за това, представляващи наложен като обезпечителна мярка запор върху акциите и наложен по изпълнително производство запор върху същите акции, поради което в тежест на ищеца възниква задължение да предостави на продавача сума в размер на общо 246 000 лв., а в тежест на ответното дружество възниква задължение използвайки тази парична сума да извърши действия по предоставяне на обезпечение пред съд по чл. 180 и чл. 181 ЗЗД, за да бъде отменен наложения обезпечителен запор, както и да извърши действия по вдигане на друг запор, наложен по изпълнително дело, образувано пред ЧСИ Б. /чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от сключения договор и чл. 2 от анекс от 03.05.2012 г. към сключения договор/.
От изложеното е видно, че с този договор страните целят чрез поемане на конкретни насрещни задължения да осигурят възможността да бъде осъществен фактическия състав, при който ищецът „Д.“ АД, със старо наименование „Е.Х.” АД, ще придобие правото на собственост върху 27 443 броя поименни безналични акции от капитала на „Енергоремонт Бобов дол“ АД от емисия с ISIN *******. Въпреки че с процесния договор между страните е постигнато съгласие за вида на акциите и за покупната цена, по която ищецът се задължава да ги придобие, не може да се приеме, че той има характер на предварителен договор за сключване на окончателен такъв за продажбата на 27 443 броя поименни безналични акции от капитала на „Енергоремонт Бобов дол“ АД, защото към момента на неговото сключване „А.п.“ ООД не е титуляр на правото на собственост върху тези акции, както е изрично записано в договора, поради което и не може да се разпорежда с това право и съответно да поема задължение да го прехвърли в патримониума на ищеца, което задължение е една от характерните престации на предварителния договор за продажба на акции, като то липсва в съдържанието на процесния договор. Следователно това съглашение представлява част от преддоговорнитe отношения, които са се развили между страните по спора във връзка с придобиването от ищеца на правото на собственост върху описаните акции, като то има подготвителен характер по отношение на постигане на този правен резултат, който не може да настъпи при изпълнението нa сключения договор. Основните подготвителни действия, които ищецът възлага за извършване на ответника, са правни. Това са действията по сключване на споразумение със собственика на акциите – дружеството „Ж. С. Г.“ ООД, за уреждане на взаимоотношенията по повод предоставяне от ищеца на това дружество на определена по размер парична сума, която трябва да бъде използвана за учредяване на залог пред съд по реда на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД, за да може да бъде вдигнат запора върху акциите, които ще са предмет на бъдещата сделка за продажба, който е наложен в проведено срещу „Ж. С. Г.“ ООД обезпечително производство, действията по учредяване на този залог и по отправяне на искане до съда в резултат на това да отмени акта, с който е наложен запор върху акциите, както и действия по вдигане на друг запор, наложен върху същите тези акции по изпълнително дело, образувано за принудително събиране на вземанията на дружеството „Д.Г.“ АД към собственика на акциите „Ж. С. Г.“ ООД. С оглед на това в тази си част сключеният договор има характер на договор за поръчка. Останалата част от задълженията, които страните са поели с договора, са за извършване на действия от всяка от тях, целящи подготовката на прехвърлянето на акциите – това са задължението на ищеца да отправи търгово предложение за закупуване на безналичните акции по реда на ЗППЦК, както и насрещното задължение на ответника да приеме това предложение в качеството му на собственик на акциите, с оглед очакваната възможност да ги придобие, или в качеството му на заложен кредитор на лицето, което ги притежава към датата на сключване на договора, което е „Ж. С. Г.“ ООД. Тези задължения имат типично подготвителен характер по отношение на целената сделка за продажба на акциите, поради което и в тази си част сключеният договор има характер на организационно съглашение. В тази връзка трябва да се посочи, че сключените в процеса на преддоговорните отношения между страните, т.е. преди сключването на конкретен договор, отделни организационни и подготвителни съглашения, също имат договорен характер и представляват отделни договори, които обвързват страните с предвидените в тяхното съдържание права и задължения и се подчиняват на всички правила относно договорите, уредени в ЗЗД. Това се приема и в практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 148 от 30.06.2014 г., постановено по гр.д. № 5698/2013 г. по описа на ВКС, ІV гр.о.
Предвид изложеното трябва да се обобщи, че съдът намира за доказано по делото, че между страните по спора е сключен посочения в исковата молба договор от 28.06.2011 г., като съдържанието на правата и задълженията, които възникват за договарящите се правни субекти по него е това, посочено в неговите клаузи и те са такива, които са характерни както за договора за поръчка по чл. 280 ЗЗД, така и за договор, имащ организационен и подготвителен характер по отношение на сключване на друга сделка.
Както беше посочено, при тълкуване във връзката им една с друга на всички уговорки от съдържанието на сключения на 28.06.2011 г. договор, се установява, че по силата на тази сделка ищецът се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 246 000 лв. съгласно измененията на това задължение, направено с подписаните от страните анекси и е възложил на ответника да извърши правните действия по сключване на споразумение със собственика на акциите, които желае да закупи – дружеството „Ж. С. Г.“ ООД, за уреждане на взаимоотношенията по повод на предоставяне на тази парична сума, както и използвайки я да учреди залог пред съд по реда на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД по дело, по което „Ж. С. Г.“ ООД е ответник или длъжник / чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от сключения договор/ и да извърши правните действия по вдигане на друг запор, наложен върху същите тези акции по изпълнително дело, образувано пред ЧСИ Б. за принудително събиране на вземанията на дружеството „Д.Г.“ АД към собственика на акциите „Ж. С. Г.“ ООД / чл. 2 от анекс от 03.05.2012 г. към сключения договор/. При съобразяване на целта на предоставянето на посочената парична сума от ищеца на ответника съгласно постигнатите между тях уговорки и на изяснения характер на сключения договор, съдът счита, че тази сума представлява предоставени от доверителя на довереника средства, които са необходими за изпълнение на поръчката, т.е. средства по чл. 285 ЗЗД. Отношенията между страните по договора за поръчка във връзка с така предоставената сума се уреждат по правилата, предвидени в чл. 284, ал. 2 и чл. 285 ЗЗД, а именно въз основа изготвена от довереника сметка по силата на сключена между довереника и доверителя отчетна сделка. Разпоредбата на чл. 284, ал. 2 ГПК възлага в тежест на довереника задължението да уведоми доверителя за изпълнението на поръчката, да даде отчет за действията си и да му предаде всичко, което е получил във връзка с изпълнението, включително и предоставените от доверителя парични средства за изпълнение на поръчката, които са останали неизразходвани от довереника при извършване на възложените му правни действия. Разходите за изпълнение на поръчката са в тежест на доверителя съгласно чл. 285 ЗЗД, поради което и в хипотезата, при която довереникът е направил такива, те се покриват от предоставените от доверителя парични средства за това и за довереника не възниква задължение да върне на доверителя тези парични средства. Само когато довереникът не е разходвал предоставените му парични средства за изплащане на разходи за изпълнение на възложената му поръчка, за него възниква задължение по чл. 284, ал. 2 ЗЗД да ги върне на доверителя.
От съдържанието на процесния договор обаче се установява, че предвид неговия смесен характер и разнообразните по вид задължения, които е предвидено, че възникват за страните по него, те са постигнали изрично съгласие за това какви ще са последиците по отношение на предадената от ищеца на ответника парична сума, както и конкретно при настъпването на какви факти тази парична сума ще подлежи на връщане от ответника на ищеца. Такова съгласие е изразено в уговорките на чл. 2, ал. 3, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 от договора. В тези клаузи е предвидено, че предоставената парична сума подлежи на връщане от ответника на ищеца в следните хипотези: 1) ако ответникът не изпълни задължението си за учредяване на залог пред съд, използвайки тези средства / чл. 2, ал. 3 от договора/; 2) при разваляне на договора от ответника поради неизпълнение на ищеца на задължението му да публикува търгово предложение /чл. 2, ал. 4, т. 1 от договора/; 3) ако ответникът се откаже от намерението си да приеме търговото предложение, направено от ищеца /чл. 2, ал. 5 от договора/; 4) ако ответникът не осигури ефективното прехвърляне на акциите от капитала на „Енергоремонт Бобов дол“ АД на ищеца в срока и по реда на приложимите нормативни актове /чл. 2, ал. 6 от договора/; 5) когато ответникът е приел направеното от ищеца търгово предложение за закупуване на акциите, извършил е всички необходими действия за прехвърляне на акциите и е получил платената от ищеца покупна цена /чл. 2, ал. 7 от договора/. Уговарянето на описаните последици по отношение на предоставената сума в сключения договор се отклонява от тези, предвидени в чл. 284, ал. 2 ЗЗД и чл. 285 ЗЗД, като то е свързано с това, че интерес от осъществяване на сделката за прехвърляне на акциите от капитала на „Енергоремонт Бобов дол“ АД, която се организира, съответно от вдигането на наложените върху тези акции обезпечителен и изпълнителен запори имат както ищецът, така и ответникът, който ще получи покупната цена, която ще бъде заплатена за тях или като техен собственик, или като заложен кредитор, който се удовлетворява от продажбата на това имущество по ЗОЗ. По това процесният договор се различава от този за поръчка, при който по правило извършването на правните действия е в интерес само на доверителя, но не и на довереника, чийто интерес при осъществяване на тази сделка е да получи възнаграждение за изпълнение на поръчката, ако заплащането на такова е уговорено. Следователно в случая въпросът за това при какви предпоставки платената от ищеца на ответника парична сума за изпълнение на възложените на последния правни действия подлежи на връщане не може да се разреши само при прилагането на правилото на чл. 284, ал. 2 ЗЗД и на чл. 285 ЗЗД, а трябва да се съобразят и постигнатите между страните уговорки, които съгласно чл. 20а ЗЗД имат сила на закон за тях и ги обвързват.
По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства, че в изпълнение на задълженията си по процесния договор ищецът е предал на ответника парична сума в размер на 246 000 лв. Не се спори и за това, че използвайки тази сума ответникът е извършил възложените му правни действия по учредяване на залог пред съда по реда на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД, с който е заменена наложената в проведеното обезпечително производство мярка, представляваща запор върху акциите от капитала на „Енергоремонт Бобов дол“ АД и този запор е вдигнат. Настъпването на тези факти се твърди от ответното дружество и не се оспорва от ищеца, който не оспорва както факта, че описаните действия са извършени, така и това, че те са извършени точно от ответното дружество. Обстоятелствата по учредяване на залога на парична сума в размер на 209 896, 40 лв. и вдигането на наложения обезпечителен запор върху акции се установява и от приетите по делото доказателства, а именно определение от 29.07.2011 г., постановено по ч.гр.д. № 1625/2007 г. по описа на Врачански районен съд, както и от постановление от 13.12.2011 г. за прекратяване на изпълнително дело, образувано за налагане на допуснатата от съда обезпечителна мярка, представляваща запор на 27 560 броя безналични акции от капитала на „Енергоремонт Бобов дол“ АД. Безспорно е и това, че ответникът е извършил и останалите възложени му правни действия по и.д. № 20118380402831 по описа на ЧСИ М. Б., в резултат на което е вдигнат друг запор, който е наложен върху същите тези акции в образуваното срещу „Ж. С. Г.“ ООД изпълнително производство. Този факт се и доказва от приетите като доказателства по делото съобщение за вдигане на наложени запори и съобщение за прекратяване на изпълнителното дело, които са съставени от ЧСИ М. Б. и в които е посочено, че по и.д. № 20118380402831 по описа на ЧСИ М. Б. от съдебния изпълнител през 2013 г. са постановени постановление от 18.01.2013 г. за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК и акт за вдигане на наложените по това дело запори върху имущество на длъжника, един от които е и този върху на 27 560 броя безналични акции от капитала на „Енергоремонт Бобов дол“ АД. При съобразяване на така установените в производството факти се налага извода, че „А.п.“ ООД е извършил всички правни действия, които са му възложени с договора от 28.06.2011 г., като е използвал за това и предоставените му от ищеца парични средства. Това означава, че по делото не се установява да са се осъществили предпоставките, посочени в чл. 2, ал. 3 от договора, при които за ответника възниква задължение да върне на ищеца предоставената парична сума.
За да отговори на въпроса дали е налице някоя от другите предвидени в договора хипотези, при които за „А.п.“ ООД възниква задължение да върне на ищеца предоставената от него парична сума в размер на 246 000 лв., съдът съобразява, на първо място, това, че от ищеца не се твърди и не се представят доказателства, че е публикувал търгово предложение за закупуване на 27 443 броя поименни безналични акции от капитала на „Енергоремонт Бобов дол“ АД в уговорения в чл. 2, ал. 4 от договора срок за това, който е двумесечен от вдигане на запора върху тези акции, наложен като обезпечителна мярка – запорът е вдигнат най-късно на 13.12.2011 г., от която дата е постановлението за прекратяване на изпълнителното дело, образувано за налагане на допуснатото обезпечение, което означава, че срокът, до който ищецът се е задължил да публикува търгово предложение, е 13.02.2012 г. От събраните в производството доказателства е видно, че ищецът е публикувал търгово предложение за закупуване на акции от капитала на „Енергоремонт Бобов дол“ АД едва на 03.06.2015 г., което е повече от три години след изтичане на уговорения в договора срок за изпълнение на това задължение и след като акциите вече са придобити от трето лице в резултат на реализирана продажба по ЗОЗ на 27.02.2013 г. Клаузата на чл. 2, ал. 4 от договора не е изменена в частта относно началния момент, от който започва да тече, предвидения в нея срок, с нито един от сключените след неговото подписване анекси и следователно началото на този срок не може да бъде отнесен към момента на вдигане на по-късно наложения запор върху акцциите, който е изпълнителният. Въпреки това трябва да се посочи, че дори и да се приеме, че уговореният срок започва да тече от момента на вдигане на изпълнителния запор върху акциите, т.е. от 04.02.2013 г., то той изтича на 04.04.2013 г. и следователно отново би се наложил извода, че от ищеца не е спазен срока по чл. 2, ал. 4 от договора, тъй като и до тази дата той не е публикувал търгово предложение за закупуване на процесните акции. Ето защо съдът намира, че „Д.“ АД, със старо наименование „Е.Х.” АД, е допуснал неизпълнение на поетото от него задължение по процесната сделка да публикува търгово предложение. След като това задължение не е изпълнено, то трябва да се приеме, че ответникът „А.п.“ ООД не е имал възможност да осигури ефективното прехвърляне на акциите в полза на ищеца по договорения със сделката начин, което предполага първо от последния да бъде извършено действието по публикуване на търгово предложение за закупуване на безналичните акции. Неосъществяването на фактическия състав за прехвърляне на акциите в патримониума на ищеца чрез предприемане на действия от ответника е в резултат именно на описаното поведение на самиия ищец, а не на отказ на ответника да приеме отправеното предложение или на друго негово поведение, с което да е осуетил сключването на договора за продажба на акции. Това означава, че в случая не са осъществени и предпоставките на чл. 2, ал. 5 и ал. 6 от сключения договор, при които за „А.п.“ ООД възниква задължение да върне на ищеца предоставените по договора парични средства, които е уговорено да бъдат разходвани за създаване на условия за сключване на планираната разпоредителна сделка.
По
делото не се твърди ответното дружество да е упражнило правото си да развали
сключения договор, което е възникнало в резултат от допуснатото от ищеца
неизпълнение на неговото задължение за публикуване на търгово
предложение, поради което трябва да се приеме, че не се установява да са
осъществени и посочените в чл. 2, ал. 4, т. 1 от договора предпоставки, при
които за „А.п.“ ООД възниква задължение да върне на ищеца предоставената по договора
парична сума от 246 000 лв.
Доколкото по делото се установи, че ищецът не е отправил търгово предложение за закупуване на 27 443 броя поименни безналични акции от капитала на „Енергоремонт Бобов дол“ АД при уговорените в договора условия и съответно ответното дружество е нямало как да приеме такова предложение и да извърши всички необходими действия за прехвърляне на акциите съгласно клаузите на процесната сделка, то не е налице и хипотезата на чл. 2, ал. 7 от договора, при която е предвидено, че за ответника възниква задължение да върне на ищеца предоставените парични средства от 246 000 лв. Това е така, тъй като съгласно изразената от страните воля в тази договорна клауза, за да възникне предвиденото с нея задължение трябва задължително да бъдат осъществени и двете описани действия по отправяне от ищеца на търгово предложение и по неговото приемане от „А.п.“ ООД, което в случая не е налице. Освен това, в уговорката на чл. 2, ал. 7 от договора е предвидено, че кумулативна предпоставка за възникване на задължението на ответника да върне получената сума на ищеца е ответникът да е получил покупната цена за акциите, като той трябва да я е получил с престирането й от самия ищец, а не от който и да е друг правен субект, който е закупил акциите по реда на ЗППЦК, който не е страна по договора. Както беше изложено, в производството се доказа, че процесните акции от капитала на „Енергоремонт Бобов дол“ АД са придобити в резултат на реализирания особен залог не от ищеца, а от друго юридическо лице, което е заплатило покупна цена за тях. Това действие обаче е ирелевантно за изпълнение на сключената между страните сделка и с неговото извършване не са настъпили предпоставките, уговорени в чл. 2, ал. 7 от сключения договор. Предвид обстоятелството, че покупната цена на акциите не е платена от ищеца на „А.п.“ ООД, трябва да се заключи, че не се доказва да са осъществени всички кумулативни предпоставки, предвидени в чл. 2, ал. 7 от договора от 28.06.2011 г. и за последното дружество на основание тази клауза не е възникнало задължение да върне на ищеца престираната от последния в изпълнение на тази сделка парична сума от 246 000 лв.
В обобщение съдът намира, че в производството не се установи в тежест на „А.п.“ ООД въз основа на сключения договор да е възникнало задължение да върне на ищеца получената от него парична сума в размер на 246 000 лв. Това означава, че предявените главни осъдителни искове, с които се иска „А.п.“ ООД и Г.К., в качеството й на поръчител, да бъдат осъдени да изпълнят реално това задължение са неоснователни и срещу двете лица.
Предвид изрично направените от ищеца уточнения, включително тези, заявени от адв. Н. в проведеното на 12.06.2018 г. съдебно заседание /л. 157 от делото на СГС/, съдът счита, че е сезиран с иск за реално изпълнение на задължение, което е възникнало за ответниците от съдържанието на сключения на 28.06.2011 г. договор, а не с иск по чл. 284, ал. 2 ЗЗД за осъждане на „А.п.“ ООД да изпълни задължението си да даде сметка на доверителя за изпълнението на възложената му поръчка и да върне неизразходваните за нейното изпълнение парични средства. Това следва от факта, че ищецът изрично се позовава на поето със самия договор задължение за връщане на предоставената парична сума, както и от това, че той иска тя да му бъде върната от ответниците в цялост, въпреки че твърди да е използвана за изпълнение на поръчката, а не да му бъде върната само неизползваната част от нея, както предвижда чл. 284, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 285 ЗЗД. Въпреки това и за пълнота на изложението съдът ще посочи, че счита, че доколкото по делото се установи, че „А.п.“ ООД е извършил всички правни действия, които са му възложени с договора от 28.06.2011 г., както и че в тази връзка е извършил разходи, които е заплатил с предоставените му от ищеца парични средства, то трябва да се заключи, че в случая не са осъществени елементите от фактическия състав на чл. 284, ал. 2 ЗЗД и за ответното дружество не е възникнало по силата на тази разпоредба задължение да върне на ищеца средствата, предоставени му за изпълнение на възложената с процесния договор поръчка, тъй като те са изразходвани именно с тази цел.
По евентуално предявените искове с правна квалификация чл.
55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД:
Предвид извода за неоснователност на предявените главни осъдителни искове, то в процеса се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на евентуално предявените искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца на процесната сума в размер на 246 000 лв. /тази сума се претендира изцяло от ответника „А.п.“ ООД и частично до размера от 30 000 лв. от ответницата Г.К./.
При съобразяване на посочените в исковата молба обстоятелства, се налага извода, че правопораждащите факти, от които ищецът „Д.“ АД, със старо наименование „Е.Х.” АД, твърди, че е възникнало вземането му за получаване от ответниците на процесната сума по предявените евентуални искове са следните: 1) наличие на сключен между страните по спора договор, 2) възникване в полза на ищеца на правото да развали този договор поради неизпълнение в срока на задължението на ответника „А.п.“ ООД, което е поето с този договор, както и на настъпило по право разваляне на сключения договор, 3) възникване в резултат на настъпилото разваляне на правото на ищеца да получи обратно всичко, което е престирал по разваления договор, което е платената от него като гаранция парична сума. С оглед на това, съдът счита, че ищецът се позовава на фактическия състав на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Правото на едно лице да получи обратно даденото от него в хипотезата на третия фактически състав, предвиден в чл. 55, ал. 1 ЗЗД, възниква тогава, когато се установи, че основанието, въз основа на което е осъществена престацията, е съществувало към момента на нейното получаване от обогатилото се лице, но след това то е отпаднало с обратна сила. В този смисъл са задължителните указания, дадени в Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС. В това постановление е посочено и това, че текстът на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД намира приложение при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие. Във всички тези случаи съществуващото между страните договорно правоотношение, въз основа на което е извършена една престация, се прекратява с обратна сила, което означава, че както в отношенията между страните по сделката, така и по отношение на всяко трето лице, се приема, че тази сделка не е била сключвана и се възстановява състоянието от преди нейното сключване. Ето защо в случая съдът трябва да се произнесе, на първо място, по това дали е настъпил факт, който води до отпадане с обратна сила на действието на сключения между страните на 28.06.2011 г. договор, който в случая се твърди да е развалянето на този договор.
Предвид изяснения в мотивите по предявените главни искове характер на процесния договор, който в едната си част представлява организационно и подготвително съглашение по отношение на друга сделка, трябва да се посочи, че спрямо него са приложими всички правила относно договорната отговорност за неизпълнение на договорно задължение от длъжника по него, част от които са и правилата на чл. 87 и сл. ЗЗД, с които в закона е предвидено кога възниква и как се упражнява потестативното право за разваляне на сключения договор. За да възникне правото на „Д.“ АД, със старо наименование „Е.Х.” АД, да развали сключения на 28.06.2011 г. договор, следва да се установи на първо място, че е налице неизпълнение от насрещната страна, който е „А.п.“ ООД на негово задължение, което е възникнало от тази правна сделка.
Както се посочи в мотивите по предявените главни осъдителни искове, в производството се доказа, че ответникът „А.п.“ ООД е извършил всички правни действия, които са му възложени с договора от 28.06.2011 г., а именно действия по сключване на споразумение със собственика на акциите – дружеството „Ж. С. Г.“ ООД, за уреждане на взаимоотношенията по повод предоставяне от ищеца на това дружество на определена по размер парична сума, която трябва да бъде използвана за учредяване на залог пред съд по реда на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД, действия по учредяване на този залог и по отправяне на искане до съда в резултат на това да отмени акта, с който в проведено срещу „Ж. С. Г.“ ООД обезпечително производство е наложен запор върху акциите, които ще са предмет на бъдещата сделка за продажба, както и действия по вдигане на друг запор, наложен върху същите тези акции по изпълнително дело, образувано за принудително събиране на вземанията на дружеството „Д.Г.“ АД към собственика на акциите „Ж. С. Г.“ ООД. Ето защо и не е налице неизпълнение на това договорно задължение, което е възникнало за ответника по процесната сделка.
В мотивите по разглеждане на предявените главни искове съдът вече се произнесе, че в производството е доказано, че от „Д.“ АД, със старо наименование „Е.Х.” АД, не е публикувано при условията и в срока, посочени в сключения договор, търгово предложение за закупуване на 27 443 броя поименни безналични акции от капитала на „Енергоремонт Бобов дол“ АД съгласно задължението, поето от него с чл. 2, ал. 4 от договора, както и че с оглед на това за ответника „А.п.“ ООД изобщо не е възникнало договорното задължение да приеме това търгово предложение и да осигури ефективното прехвърляне на акциите в полза на ищеца по договорения със сделката начин, защото неговото възникване е обусловено от публикуване от ищеца на посоченото търгово предложение. Това означава, че от ответника не е допуснато виновно неизпълнение и на тези негови задължения, възникнали на основание сключения договор. Липсата на неизпълнение от ответника „А.п.“ ООД на негови договорни задължения означава, че за ищеца не е възникнало потестативното право по чл. 87, ал. 1 ЗЗД да развали сключения договор и изявлението за това, което е направено с исковата молба не може да породи правни последици по отпадане с обратна сила на облигационната връзка между страните, възникнала от него.
В чл. 89 ЗЗД е предвидено, че ако задължението на едната страна по двустранен договори се погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право, като когато тази невъзможност е само частична, другата страна може да иска съответно намаляване на своето задължение или разваляне на договора по съдебен ред, ако няма достатъчен интерес от частичното изпълнение. Развалянето на договора, което е уредено в цитираната клауза е обусловено от наличието на невиновна невъзможност за изпълнение от длъжника на възникналите в негова тежест по договора задължения, като в случай на пълна обективна невъзможност за изпълнение на договора от длъжника той се разваля по право, а в случай на частична невъзможност за изпълнение на договора от длъжника той подлежи на разваляне по съдебен ред с предявяване на конститутивен иск.
За да се отговори на въпроса дали е настъпило разваляне по право на процесния договор по чл. 89, изр. 1 ЗЗД, както твърди ищецът, съдът на първо място съобразява установения факт по делото, че „А.п.“ ООД е изпълнил точно част от основните задължения, които възникват за него по силата на тази сделка, които са тези за извършване на възложените му правни действия, касаещи сключване на споразумение, учредяване на залог пред съд, както и предприемане на действия за отмяна на допусната обезпечителна мярка запор върху акции и за вдигане на наложен по изпълнително дело запор върху акции. Това означава, че в случая не може да е налице пълна обективна невъзможност за изпълнение на задълженията на ответника, възникнали от процесния договор, защото част от тях, които са основни такива с оглед преследвания със сделката интерес, са изпълнени. Ето защо дори и да се приеме, че към момента е налице обективна невиновна невъзможност за изпълнение на задължения по сключения договор, то тя би била само частична невъзможност, която съгласно чл. 89, ал. 1, изр. 2 ЗЗД няма за последица разваляне на сключения договор по право, а единствено би довела до пораждане за ищеца на потестативното право да иска разваляне на договора, което обаче се упражнява не извънсъдебно, а само съдебно чрез предявяване на конститутивен иск. По делото не се твърди такъв иск да е предявен и по него да е постановено решение за разваляне на договора от 28.06.2011 г., като конститутивен иск за разваляне на договора не е предмет на разглеждане и в настоящото производство, защото не е предявен с исковата молба /няма формулиран такъв петитум/. С оглед на това трябва да се заключи, че процесният договор не е развален на основание чл. 89 ЗЗД, както твърди ищецът.
След като по делото не се доказа договорът от 28.06.2011 г. да е развален към момента, то следва да се приеме, че за нито една от страните по него не е възникнало задължението по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД да върне на насрещната страна полученото по тази сделка. Това прави предявените в процеса евентуални осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД неоснователни.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ответниците е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива им се следват. В производството се доказаха реално заплатени разходи от ответника „А.п.“ ООД за водене на делото в общ размер от 6 700 лв., от които 250 лв. – платен депозит за възнаграждение на вещо лице и 6 450 лв. – адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено.
От ответницата Г.К. се представиха доказателства за извършени разходи за водене на делото в размер на 1 000 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, за което в договора за правна защита и съдействие е изрично записано, че е платено.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Д.“ АД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:***, административна сграда - ********, срещу „А.п.“ ООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, и Г.В.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на „А.п.“ ООД да заплати на „Д.“ АД сума в размер на 246 000 лв. /двеста четиридесет и шест хиляди лева/, представляваща стойността на средствата, предоставени от „Д.“ АД, със старо наименование „Е.Х.” АД, на „А.п.“ ООД за изпълнение на действията, възложени му с договор, сключен на 28.06.2011 г., между „Д.“ АД, със старо наименование „Е.Х.” АД, „А.п.“ ООД и Г.В.К., изменен с анекс от 09.09.2011 г. и анекс от 03.05.2012 г., които средства подлежат на възстановяване по силата на чл. 2, ал. 7 от договора, както и за осъждане на Г.В.К. да заплати на „Д.“ АД солидарно с „А.п.“ ООД сума в размер на 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/, представляваща частично предявена претенция от цялата такава в размер на 246 000 лв. - стойността на средствата, предоставени от „Д.“ АД, със старо наименование „Е.Х.” АД, на „А.п.“ ООД за изпълнение на действията, възложени му с договор, сключен на 28.06.2011 г., между „Д.“ АД, със старо наименование „Е.Х.” АД, „А.п.“ ООД и Г.В.К., изменен с анекс от 09.09.2011 г. и анекс от 03.05.2012 г., които средства подлежат на възстановяване по силата на чл. 2, ал. 7 от договора и за изпълнение.
ОТХВЪРЛЯ предявените при условията на евентуалност от „Д.“ АД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:***, срещу „А.п.“ ООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, и Г.В.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за осъждане на „А.п.“ ООД да заплати на „Д.“ АД сума в размер на 246 000 лв. /двеста четиридесет и шест хиляди лева/, представляваща получена такава от „А.п.“ ООД на отпаднало основание – разваляне на договор, сключен на 28.06.2011 г., между „Д.“ АД, със старо наименование „Е.Х.” АД, „А.п.“ ООД и Г.В.К., изменен с анекс от 09.09.2011 г. и анекс от 03.05.2012 г., която сума подлежи на връщане, както и за осъждане на Г.В.К. да заплати на „Д.“ АД солидарно с „А.п.“ ООД сума в размер на 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/, представляваща частично предявена претенция от цялата такава в размер на 246 000 лв. – сума, получена от „А.п.“ ООД на отпаднало основание – разваляне на договор, сключен на 28.06.2011 г., между „Д.“ АД, със старо наименование „Е.Х.” АД, „А.п.“ ООД и Г.В.К., изменен с анекс от 09.09.2011 г. и анекс от 03.05.2012 г., която сума подлежи на връщане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Д.“ АД да заплати на „А.п.“ ООД сума в размер на 6 700 лв. /шест хиляди и седемстотин лева/, представляваща направени разноски по делото, както и на Г.В.К. сума в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: