Решение по дело №439/2022 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 249
Дата: 3 октомври 2022 г. (в сила от 3 октомври 2022 г.)
Съдия: Андрей Иванов Николов
Дело: 20221230100439
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 249
гр. П., 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20221230100439 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 ГПК.
Ищецът „Й. Б.” ЕАД (с предишно търговско наименование „Т. Б.“ ЕАД), със
седалище и адрес на управление в гр. С., ж.к. „М. IV“, Б.П. С., сграда 6, ЕИК ***,
твърди, че между него (като доставчик) и ответника (като абонат) са били сключени
Договор за мобилни услуги от 21.12.2017 г., с предпочетен мобилен номер
+359*********, ведно с Допълнително споразумение от 28.02.2019 г. към него, Договор
за мобилни услуги от 13.12.2018 г., с предпочетен мобилен номер +359********* и
Договор за мобилни услуги от 28.02.2019 г., с предпочетен мобилен номер
+359*********, с предмет предоставяне на мобилни услуги. Заявява, че в рамките на
визираното правоотношение, в периода от 25.02.2019 г. до 24.05.2019 г., е предоставил
на абоната такъв вид услуги, на обща стойност от 296,06 лв. Поддържа, че поради
неплащането в срок на това задължение е настъпило прекратяване на сделките.
Изтъква, че в тази връзка се дължи и неустойка в размер на 502,39 лв. Сочи, че
абонатът му дължи и сумата от 91,80 лв., представляваща сбор от лизингови вноски по
сключения между тях Договор за лизинг от 28.02.2019 г. на мобилно устройство
„HUAWEI Y5 2018 Dual Blue”, за периода от месец юли 2019 г. до месец януари 2021 г.
Посочва, че упоменатите вземания попадат в обхвата на Заповедта по чл. 410 ГПК с №
645/13.12.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 1749/21 г. на Районен съд – гр. П., която е
била връчена на ответника (като длъжник в заповедната процедура) по реда на чл. 47
1
ГПК. Иска постановяване на неприсъствено решение, с което съществуването на
задълженията да бъде признато за установено, ведно със законната лихва върху тях,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение –
13.12.2021 г., до погасяването. Претендира и съдебни разноски.
Ответникът Н. И. К., с настоящ адрес в с. К., общ. П., ЕГН **********, не е
взел становище по ищцовите претенции.

Съдът приема следното:
1. По съществото на делото:
Искането на ищеца за неприсъствено решение е основателно.
Институтът на неприсъственото решение е регламентиран в чл. 238 – 240 ГПК.
От тълкуването на тези разпоредби може да се заключи, че издаването на такова
решение по искане на ищеца е обусловено от кумулативното наличие на определени
предпоставки, свеждащи се до това: 1/ да не е налице законова забрана, с оглед вида на
делото; 2/ ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба и да не се е
явил в първото открито съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие; 3/ на ответната страна да са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание и
4/ предявеният иск да е вероятно основателен, на фона на обстоятелствата, твърдени в
исковата молба, и на представените доказателства.
Горните принципни положения, преценени на плоскостта на данните, изведени
при анализа на материалите по делото, дават основание за следните изводи:
На първо място, конкретният казус, който има облигационноправен характер, не
е изключен (по силата на специална нормативна разпоредба) от обхвата на института
на неприсъственото решение. Ето защо и липсва законова пречка за постановяване на
такъв вид решение, ако са налице и останалите предпоставки в тази насока.
На второ място, на ответника е бил връчен препис от исковата молба и от
приложенията й, като същият е бил и редовно призован за проведеното открито
заседание. Въпреки това, той не е представил отговор на исковата молба, не е взел
участие в откритото заседание, не е изразил становище и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
На трето място, с разпореждането по чл. 131 ГПК ответникът е бил
предупреден, че при неспазването на сроковете за размяна на книжа и при неявяване в
съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, по искане на ищеца може да бъде издадено неприсъствено решение.
На последно място, фактическите обстоятелства, отразени в исковата молба, и
ангажираните от ищеца писмени доказателства, съобразени с предпоставките за
уважаване на ищцовите претенции, изведени в определението по чл. 140 ГПК, дават
основание да се приеме, че те се явяват вероятно основателни по смисъла на чл. 239,
2
ал. 1, т. 2, предл. 1 ГПК.
В обобщение на горното, се налага финалният извод, че в случая са изпълнени
законовите изисквания за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

2. По съдебните разноски:
Изходът от делото предоставя право на съдебни разноски на ищеца, съгласно чл.
78, ал. 1 ГПК.
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/13
г., ОСГТК на ВКС, е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне по
разноските, дължими за заповедното и за исковото производство.
В този контекст деловодните разходи, полагащи се на ищцовото дружество, са:
- 205 лв. – общ размер за заповедното производство, определен на базата на
заплатената държавна такса (25 лв.) и платеното възнаграждение за адвокат (180 лв.), и
- 305 лв. – общ размер за исковото производство, формирани от внесената
държавна такса (125 лв.) и платеното възнаграждение за адвокат (180 лв.).

Ръководейки се от изложените съображения и на основание чл. 239 ГПК,
Районен съд – гр. П., Гражданско отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че Н. И. К., с
настоящ адрес в с. К., общ. П., ЕГН **********, дължи на „Й. Б.” ЕАД (с предишно
търговско наименование „Т. Б.“ ЕАД), със седалище и адрес на управление в гр. С.,
ж.к. „М. IV“, Б.П. С., сграда 6, ЕИК ***, следните суми, които са включени в
предметния обхват на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 645/13.12.2021 г.,
издадена по ч. гр. д. № 1749/21 г. на Районен съд – гр. П., а именно:
- 296,06 лв. – стойност на месечни абонаментни такси за мобилни услуги,
ползвани през периода от 25.02.2019 г. до 24.05.2019 г., по Договор за мобилни услуги
от 21.12.2017 г., с предпочетен мобилен номер +359*********, ведно с Допълнително
споразумение от 28.02.2019 г. към него, Договор за мобилни услуги от 13.12.2018 г., с
предпочетен мобилен номер +359********* и Договор за мобилни услуги от 28.02.2019
г., с предпочетен мобилен номер +359*********, сключени между „Й. Б.“ ЕАД (с
предишно търговско наименование „Т. Б.“ ЕАД) – като доставчик, и Н. И. К. – като
абонат, ведно със законната лихва, считано то 13.12.2021 г. до погасяването;
- 502,39 лв. – компенсаторна неустойка за предсрочно прекратяване на
договорния абонамент между страните, ведно със законната лихва, считано от
13.12.2021 г. до погасяването, и
- 91,80 лв. – сбор от лизингови вноски, дължими за периода от месец юли
2019 г. до месец януари 2021 г., по Договор за лизинг от 28.02.2019 г. на мобилно
3
устройство „HUAWEI Y5 2018 Dual Blue”, сключен между „Й. Б.“ ЕАД (с предишно
търговско наименование „Т. Б.“ ЕАД) – като лизингодател, и Н. И. К. – като
лизингополучател, ведно със законната лихва, считано то 13.12.2021 г. до
погасяването.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Н. И. К., с настоящ адрес в с. К.,
общ. П., ЕГН **********, да заплати на „Й. Б.” ЕАД (с предишно търговско
наименование „Т. Б.“ ЕАД), със седалище и адрес на управление в гр. С., ж.к. „М. IV“,
Б.П. С., сграда 6, ЕИК ***, съдебни разноски, както следва:
- 205 лв. – общ размер на разноските, дължими за заповедното
производство (ч. гр. д. № 1749/21 г. на Районен съд – гр. П.), и
- 305 лв. – общ размер на разноските, дължими за исковото производство
(гр. д . № 439/22 г. на Районен съд – гр. П.).

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК, но в 1-
месечен срок от връчването му, страната, срещу която то е постановено, може да
поиска неговата отмяна от въззивния съд (Окръжен съд – гр. Благоевград), ако са
налице основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК.

ПРЕПИС от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото и да се
изпрати за прилагане по заповедното производство.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4