РЕШЕНИЕ
гр. София, 07.04.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни
състави, I- ви въззивен брачен състав, в публично заседание на двадесет и първи март
през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ
ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ТАНЯ КАНДИЛОВА
при
секретаря Светлана Кръстева, като разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска
въззивно гр. дело № 2011 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.
258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К.Х.К., чрез назначения
му процесуален представител по чл. 48, ал. 2 от ГПК – адв. И.П., срещу решение
№ 20261829/24.11.2020 г., постановено по гр.д. № 37436/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 149
състав, с която се обжалва изцяло решението. В жалбата се твърди, че решението
е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост, като са изложени съображения. Въззивникът
моли да се отмени обжалваното решение.
Въззиваемата страна Н.И.П. оспорва изложеното в жалбата и моли същата да се
остави без уважение като неоснователна.
За съдебно заседание въззивникът, редовно уведомен, не се явява и не се
представлява. Депозирал е молба, с която поддържа жалбата.
В съдебно заседание въззиваемата страна моли жалбата да бъде оставена без
уважение.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно
обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими
доказателства по делото и обсъди становището и възражението на страните, приема
за установено следното:
С решение №20261829/24.11.2020 г., постановено по гр.д. № 37436/2019 г.,
СРС, ІІІ ГО, 149 състав, е прекратил с развод на основание чл. 49, ал. 1 от СК
сключения на 13.07.1995 г. граждански брак между К.Х.К. и Н.И.П.-К., като
дълбоко и непоправимо разстроен (не се е произнесъл по вината за разстройството
на брака – никой от съпрузите не е поискал произнасяне относно вината),
постановил е жената да носи предбрачното си фамилно име П., осъдил е страните
да заплатят на СРС всеки от тях по 25 лв. – държавна такса при решаване на
делото по иска за развод.
Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение са неоснователни.
Пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателствени средства чрез
разпита на свидетеляА.С., с които се установява, че свидетелят от единадесет
години живее с ищцата. Не е виждал ответника, не го познава. Съпрузите не са се
търсили един друг. Детето на страните е израснало при свидетеля. Той и ищцата се
грижат за него.
Поради изложеното, настоящия съдебен състав счита, че между страните от
повече от единадесет години липсват каквито и да било контакти. Налице е продължителна
съпружеска фактическа раздяла, която е прекъснала всякакви духовни, физически и
икономически връзки между страните. При това положение бракът, като дълбоко и
непоправимо разстроен, правилно е прекратен с развод от първостепенния съд. СРС
правилно е отразил в решението си всички данни на съпрузите по удостоверението
за сключен граждански брак, като за дълбокото и непоправимо брачно разстройство
е ирелевантно дали ответникът е напуснал страната или не. По делото е доказана
съпружеска фактическа раздяла, която е разрушила напълно и необратимо брачните
отношения между страните.
По действащия Семеен кодекс единствено от съпруга, променил фамилното си
име при сключването на брака, зависи дали да възстанови или да запази фамилното
си име след развода (арг. от чл. 53 от СК). В настоящия случай при сключването
на брака жената е приела и фамилното име на мъжа – К., добавено с тире към
предбрачното й фамилно име. След като тя е упражнила правото си по чл. 53 от СК, фамилното й име след развода трябва да бъде предбрачното П., а не брачното П.-К..
Настоящият съд напълно споделя установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по
делото.
Първоинстанционното решение е правилно и е съобразено с всички ангажирани и
относими към спора доказателства.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди.
Доколкото въззивната жалба е подадена от назначен процесуален представител
на страна с неизвестен адрес и предвид изхода на спора, въззивникът следва да
заплати държавна такса за жалбата в размер на 37.50 лева по сметка на СГС.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 20261829/24.11.2020 г., постановено по гр.д. № 37436/2019 г. на СРС,
ІІІ ГО, 149 състав.
ОСЪЖДА К.Х.К., ЕГН********** да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер
на 37.50 лева.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.