Р Е Ш Е Н И
Е
260366/10.11.2020г.
гр.Варна, 10.11.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд, първи наказателен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ДИМОВА
при секретаря Петя Георгиева, като разгледа
докладваното от председателя АНД № 1662 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от Д.И.С. ***
срещу Наказателно постановление № 48/18.03.2020г. на зам. кмет на Община Варна,
с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 300
лева, на основание чл.62, ал.5, вр. с чл.67, ал.3 от
Наредба на ОбС Варна за обществения ред на Община
Варна.
Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно
и несправедливо, както и за нищожно поради липса на компетентност на актосъставителя и на издателя на НП. Твърди, че не е осъществил
състава на вмененото му нарушение. Привежда доводи за наличие на съществени
нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в ненадлежно посочване на
описанието на нарушението и законните разпоредби, които са нарушени с него.
Поддържа, че е нарушено правото му на защита, тъй като е поставен в
невъзможност да разбере за какво е наказан. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени изцяло наказателното постановление. Алтернативно моли да бъде
обявена неговата нищожност.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
се представлява.
Въззиваемата страна,
редовно уведомена, не изпраща представител. Депозира писмена молба, в която
изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Поддържа, че
АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица и по предвидения в закона
ред, както и че съдържат всички реквизити, предвидени в разпоредбите на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. Намира, че описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно и
е позволило на наказаното лице да организира адекватно защитата си. Моли
жалбата да бъде оставена без уважение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Моли евентуално претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско
възнаграждение да бъдат намалени до предвидения минимален размер.
Жалбата е подадена от надлежна
страна– наказаното физическо лице, в преклузивния
7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ
на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване
на претендираното нарушение, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна,
по следните съображения:
Въз основа всички събрани по
делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 28.02.2020г.
около 17,15ч. жалбоподателят се намирал на детска площадка, находяща
се в гр.Варна, на ул.“Моис Леви“, до сграда №28, като
пушел цигара. На посочената площадка често се събирали младежи, които пушели
цигари и замърсявали района, във връзка с което имало оплаквания от живущите в
околните сгради. Поради това св.С.Б.Б. –полицай към
Група „Общинска полиция“ при ОД на МВР- Варна извършил проверка, при която
установил, че жалбоподателят пуши цигара в очертанията на детската площадка. Във
връзка с тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на
административно нарушение на С. за това, че употребява тютюневи изделия в
предназначени за общо ползване детски и спортни площадки, собственост на Община
Варна. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, бил предявен и
подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44
ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 18.03.2020г. било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена
глоба в размер на 300,00 лева за нарушение на чл.62, ал.5 от Наредба на ОбС Варна за обществения ред.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства-
основно от разпита на свидетеля С.Б.Б., както и
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на
разпитания свидетел следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за
съмнение в тяхната достоверност. Същият не се е намирал в някакви особени
отношения с жалбоподателя и не извлича ползи от твърденията си, при което за съда
не съществува основание за съмнение в достоверността на неговите показания. Следва
да се отбележи и че поради естеството си процесното
нарушение по начало подлежи на установяване посредством гласни доказателствени средства. При това положение и при липсата
на доказателства в различен смисъл съдът приема изложената фактическа
обстановка за изяснена по несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното: В
настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на
оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно
ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както
и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия
орган санкционна норма.
Разпоредбата на чл.62, ал.5 от Наредбата
на ОбС Варна за обществения ред забранява употребата на
алкохолни напитки и тютюнопушене в предназначените за общо ползване детски и спортни
площадки, собственост на Община Варна. Доколкото в Наредбата липсва дефиниция
на понятието „детска площадка“ и с оглед разпоредбата на чл.37, ал.1 Указ № 883 от 24.04.1974 г. за
прилагане на Закона за нормативните актове следва да се приеме, че същото съвпада с понятието „Площадка за игра“
по смисъла на §5, т.70 от ЗУТ, а именно- обществено достъпна открита или закрита площ,
предназначена за индивидуални или групови игри, с подходящо за целта
устройство, настилка и съоръжения за игра в зависимост от определената
възрастова група на ползвателите. Изискванията, на които следва да отговарят площадките за игра, са уредени в
Наредба № 1 от 12 януари 2009 г. за условията и реда за устройството и
безопасността на площадките за игра. Разпоредбата
на чл. 10, ал.1 от посочената Наредба изисква за всяка открита площадка за игра да
се поставя минимум една информационна
табела, оцветена с ярки и контрастни цветове, която се разполага до
входовете/изходите на площадката и която да съдържа предвидената в алинеи 2 и 3
информация, включително данни за въведените забрани и ограничения на
територията й, както и за стопанина на площадката.
От показанията на св.Б.,
за които, както беше посочено, липсват основания да не бъдат кредитирани, се
установява по несъмнен начин, че на посочената дата жалбоподателят е пушел
цигара. Установява се също, че С. се е намирал в очертанията на площ, която е
била оградена, имала е съответна информационна табела с номер; била е
оборудвана с мека настилка, беседка и различни съоръжения за игра и
следователно е представлявала обществено
достъпна площадка за игра. Свидетелят е категоричен, че е било невъзможно да не
се възприеме, че процесната площ представлява детска
площадка. Същият е бил на длъжност полицай към Група „Общинска полиция“ при ОД
на МВР-Варна, познавал е процесната площадка за игра
и след като е възприел и поставената информационна табела, е преценил, че е
компетентен да състави АУАН за установеното от него нарушение, т.е. не е имал
съмнения, че стопанин на площадката е Община Варна. При положение, че процесната
площ е била оборудвана със съоръжения за игра и елементи на обзавеждането,
типични за площадките за игра и е имала поставена съответна информационна
табела, съдът приема за достатъчни показанията на свидетеля за да формира
извод, че действително се касае за детска площадка по смисъла на чл.62, ал.5 от Наредбата на ОбС Варна за обществения ред, като
няма основания за съмнение и че същата е собственост на Община Варна. Доколкото субсидиарно приложимия в производството по ЗАНН Наказателно-процесуален кодекс допуска изясняването на въпросите,
включени в предмета на доказване, с всички предвидени в кодекса доказателствени средства, съдът намира за достатъчни
показанията на свидетеля за установяване на фактическата
обстановка по делото. В
практиката си ВКС подчертава, че разпоредбата на чл. 14 НПК въвежда общото правно положение, че
доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат
предварително определена сила, а в съответствие с чл. 117 НПК, със свидетелски показания могат да се установяват
всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на
обективната истина. (Решение № 280 от
8.02.2018 г. на ВКС по н. д. № 876/2017 г., II н. о., НК). При това положение и
доколкото съдът е задължен да събере не всички възможни доказателства, а само
тези, които са достатъчни за изясняването на фактите по делото, настоящият
състав счете за ненужно събирането на допълнителни доказателства за предназначението
на площадката, описана като място на нарушението, както и за нейния собственик,
още повече, че оспорвания в подобна насока не са направени от жалбоподателя.
При така установеното съдът
намира, че санкционираното лице действително е нарушило забраната на чл.62, ал.5
от Наредбата на ОбС Варна за
обществения ред, тъй като е пушело цигара в рамките на описаната в НП площ,
представляваща детска площадка по смисъла на цитираната норма. За извършеното
нарушение жалбоподателят правилно и законосъобразно е санкциониран с
атакуваното наказателно постановление. Разпоредбата на чл.62, ал.5 от Наредбата на ОбС Варна за
обществения ред установява както дължимото поведение, така и предвиденото в
случай на нарушение наказание. Санкцията е наложена в минималния допустим
размер, като са отчетени особеностите на
случая, при което липсва възможност за по-нататъшна индивидуализация и
намаляване на наказанието от съда.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по
чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно
постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на
ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП
съдържат законоустановените в чл.
42 и чл.
57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове,
като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, видно от приложеното копие на Заповед № 0505/07.02.2020г. на кмета на
Община Варна, в шестмесечния преклузивен срок. Неоснователни
са доводите, изложени в жалбата, за липса на компетентност на наказващия орган,
тъй като съгласно чл.47, ал.2 от ЗАНН кметът на общината може да възложи
правата си на административнонаказващ орган само
когато това е предвидено в закон, указ или постановление на министерския съвет,
но не и въз основа на наредба на Общинския съвет. В действителност разпоредбата
на чл.22, ал.5 от ЗМСМА изрично посочва, че наказателните постановления за нарушения на общинските
наредби се издават от кмета на общината или
от негов заместник въз основа на акт, съставен
от длъжностни лица, посочени в съответната наредба. След като възможността кметът
на общината да възложи правата си на наказващ орган на свой заместник е
предвидена в закон, а именно-ЗМСМА,
няма съмнение, че заместник-кмета на Община Варна е имал необходимата
компетентност за издаване на наказателното постановление. Липсва съмнение и
относно компетентността на актосъставителя за
съставяне на АУАН, тъй като същата е нормативно предвидена и произтича от
разпоредбата на чл.67, ал.2 от Наредбата на ОбС Варна за
обществения ред, според която нарушенията на Наредбата се установяват с актове, съставени от длъжностни
лица, определени от Кмета на община Варна и с актове на служители на ОД „Полиция“. Свидетелят Б.
е заемал длъжността полицай към Група „Общинска полиция“ при ОД на МВР-Варна и
е притежавал необходимата компетентност да състави процесния
АУАН по силата на цитираната разпоредба.
Не могат да бъдат споделени възраженията за отсъствие на компетентност на актосъставителя и наказващия орган, тъй като съставът на
нарушението бил уреден в чл.218 от Закона за здравето, а посоченият закон
възлагал съответните правомощия на други органи. В случая нарушението е
квалифицирано не по Закона за здравето, а като такова по чл.62, ал.5 от Наредбата на ОбС Варна за обществения ред и
следователно приложение следва да намерят нормите на Наредбата, а не тези на
цитирания в жалбата закон. Следва да се отбележи, че липсва задължение процесното нарушение да бъде квалифицирано по Закона за
здравето, а не по Наредбата. В практиката си ВАдмС
приема, че не е налице колизия между Наредбата и закон, предвиждащ аналогичен
състав на административно нарушение. В Решение
№ 2005 от 6.10.2015 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д.
№ 2434/2015 г. се посочва, че след като са налице изрични
норми, установени с подзаконов нормативен акт, техните предписания са
задължителни и евентуално друго разрешение в различни нормативни актове не може
да бъде аргумент за тяхната незаконосъобразност.
На следващо място, съдът намира, че описанието на нарушението е достатъчно
пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на
какво нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си. Действително,
в Наказателното постановление не е посочено изрично, че жалбоподателят е пушил
цигара, т.е. извършвал е тютюнопушене, а е посочено, че е употребявал тютюневи
изделия. Допуснатата непрецизност обаче е несъществена и не е довела до реално
накърняване правото на защита на жалбоподателя, доколкото Разпоредбата на чл.62, ал.5 от Наредбата на ОбС Варна за
обществения ред забранява именно тютюнопушенето, а не употребата на други
тютюневи изделия в предназначените за общо ползване детски площадки и
следователно този елемент от обективната страна на нарушението е изводим от
самата правна норма.
По изложените съображения съдът приема, че наказващият орган правилно е констатирал
наличието на процесното административно нарушение;
надлежно е издирил приложимия закон, като е наложил законосъобразно
наказание, при спазване на изискванията
на ЗАНН.
Не
са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения
от този вид. Касае се за формално нарушение, несвързано с настъпването на
конкретни вредни последици, чиято тежест да бъде преценена. Поради това за
формирането на извода за маловажност на случая е необходимо наличието на
някакви особени извинителни обстоятелства около извършването на деянието, във
връзка с които тежестта на нарушението да бъде оценена като по-малка от
типичната. В случая няма данни за наличие на подобни обстоятелства, което
изключва приложението на цитираната разпоредба. Напротив, от показанията на св.Б.
се установява, че процесната детска площадка е била
силно замърсена от остатъци от цигари, във връзка с което е имало и оплаквания,
което е допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че случаят не се явява
маловажен.
Предвид изложеното искането за отмяна на наказателното постановление се
явява неоснователно. Наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
законосъобразно, а жалбата- да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника
на въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр.
чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на Община Варна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата
разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Искането е за присъждане на
възнаграждение в минимален размер. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в
размер от 80 до 120 лева. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на
юрисконсултското възнаграждение се определя от съда.
В случая производството по делото е протекло в едно съдебно заседание, като случаят
не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва
да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80
лева.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя не следва да се
присъждат разноски, а и такова искане по начало не е направено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Наказателно постановление № 48/18.03.2020г. на зам. кмет на
Община Варна, с което на Д.И.С. ***, ЕГН:**********,
на основание чл.62, ал.5, вр.
с чл.67, ал.3 от Наредба на ОбС Варна за обществения
ред, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300.00 лева,
като законосъобразно.
ОСЪЖДА Д.И.С. ***, ЕГН:********** *** сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: