№ 472
гр. Б., 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20222120200998 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-чл.63 от ЗАНН и е образувано по
повод жалбата на „С. О.“ ЕООД с ЕИК ... със седалище в гр.Б. и адрес на
управление ул.... представлявано от управителя Е. В. Г. против наказателно
постановление №595057-F618157/13.12.2021г. на и.д.началник отдел
„Оперативни дейности“ дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“, с което за нарушение на чл.3 ал.3 от Наредба №Н-18/2006 г на МФ
вр. чл.118 ал.6 от ЗДДС и на основание чл. 185 ал.2 изречение второ вр. ал.1
от Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС) на дружеството–жалбоподател
е наложена имуществена санкция в размер на 600 (шестстотин) лева.
С жалбата се моли да се отмени издаденото НП, като незаконосъобразно.
Счита се, че описаното в НП нарушение е за това, защото е спряло
захранването с електрически ток в обекта.
В провелото се пред настоящата съдебна инстанция заседание
жалбоподателят редовно призован не се явява. Не се представлява. Не се
сочат нови доказателства. Не се претендират разноски.
Представителят на административнонаказващия орган редовно призован
изпраща ЮК надлежно упълномощен. Моли съда да потвърди НП като
правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на разноски за ЮК
възнаграждение.
1
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок (лист 9 НП е получена на 18.02.2022г и лист 2 –
жалбата е изпартена на 04.03.2022г), от легитимирано лице и срещу годен за
обжалване акт. Подадена е пред материално и териториално компетентен съд
и съдържа необходимите реквизити. Производството пред БРС е редовно
образувано.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
На 03.06.2021г свидетелят В.Т. и М.Н. и двамата в качеството на
инспектори в ЦУ на НАП-Б. извършили съвместна проверка за спазването на
данъчното законодателство в обект по смисъла на §1 т.41 от ДР на ЗДДС –
бензиностанция находяща се в гр.К., ул.... стопанисван от „С. О.“ ЕООД с
ЕИК ... представлявано от Е. Г.
По време на проверката било установено, че проверяваното ЮЛ в
качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/2006 г на МФ не е
спазило изискванията на чл.3 ал.3 от същата наредба, като от предоставените
от управителя документи на 14.06.2021г било установено, че дружеството не
изпълнило задължението си да предава на НАП по установената
дистанционна връзка данни чрез нивомерната система (НИС) за обема на
течните горива, което да даде възможност да бъдат определени наличните
количества горива в подаване на данни по чл.118 от ЗДДС в НАП.
След извършване на проверка в програмния продукт „ФУДВ“ съгласно
Приложение „Справка за регистрирани съобщения за доставка на горива“ за
20.05.2021г било установено, че дружеството-жалбоподател като получател
на доставки на течни горива по АДД №0000000006064880/20.05.2021г, за
които е подало данни по документ, не е подало данни чрез НИС за доставка
на следното гориво: по АДД №0000000006064880/20.05.2021г количество
5712 литра дизелово гориво, т.е. предаваните данни на НАП по установената
дистанционна връзка, чрез НИС за обем на течни горива не са дали
възможност да се определят наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обекта. Същото се потвърждава и от изведения КЛЕН от ЕСФП
за дата 20.05.2021г (лист 16 -20 от делото), в който липсват съобщения тип
„нивомерна система“ по посочената АДД. Поискани били документи от
управителя на дружеството. Същите били представени на 14.06.2021г и
2
описани в протокол (лист 34 и 35 от делото) Поискани били обяснени от
съдружника в дружеството –Васил Градев (лист 38 от делото), в което същият
твърди, че на 20.05.2021г бил спрян електрическия ток в обекта. Освен за този
ден на дружеството били извършени проверки и за други дни, където се
оказало, че пак поради спиране на тока доставките на течни горива не били
отчетени от нивомерната система.
Проверката била обективирана в протокол (лист56-58 от делото).
На 30.06.2021 свидетелят Т. съставил срещу дружеството акт за
установяване на административно нарушение (лист 5 и 6 от делото). В него
като нарушена била посочена нормата на чл.3 ал.3 от Наредба Н-18/2006г на
МФ вр. чл.118 ал.6 от ЗДДС.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН постъпили писмени възражения (лист 7 от
делото). В тях се уточнява, че освен че не е имало ток в обекта
бензиностанция, но и не е била и изрядна системата ЕНСИС обслужвала
обекта.
Като взел предвид акта, възражението и останалите писмени
доказателства в административнонаказателната преписка
административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно
постановление №595057-F618157/13.12.2021г. в което при пълна
идентичност на фактическата обстановка и на правната квалификация по чл.3
ал.3 от Наредба Н-18/2006г на МФ вр. чл.118 ал.6 от ЗДДС и на основание
чл.185 ал.2 изречение второ вр. ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя била
наложена имуществена санкция в размер на 600 (шестстотин) лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в
писмените доказателствени средства.
С оглед така приетата за установена фактическа обстановка съдът
намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
При така приетата фактология съдът счете посоченото в акта и
наказателното постановление административно нарушение за действително
осъществено и безспорно доказано.
За така констатираното нарушение, административнонаказващият
орган е определил имуществена санкция по реда на чл. 185, ал. 2 изречение
второ вр. ал.1 от ЗДДС в размер на 2000 лева. В изречение 2 на чл. 185, ал. 2
3
от ЗДДС е указано, че когато нарушението не води до неотразяване на
приходи, се налагат санкциите по ал. 1, а именно глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция -
за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.
От анализа на цитираните разпоредби се налага извода, че за да се наложи на
едно лице имуществена санкция в размерите по чл.185, ал.2 ЗДДС, следва
нарушението по ал.2 да не е довело до неотразяване на приходи - факт, който
е елемент от състава на административното нарушение и който подлежи на
установяване и доказване от наказващия орган. Такъв факт по делото е
липсва. Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.3 от Наредба Н-18/2006 г на МФ,
всяко лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за
измерване на разходите е длъжно да регистрира и отчита продажбите на
течни горива чрез фискална бележка от ЕСФП и е длъжно да предава на НАП
по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за
определяне на наличните количества горива в резервоарите на съхранение в
обектите. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва
нивомерната система за обем на течни горива с информационен изход за
свързване към конкретно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на
метрологичен контрол. Съгласно нормата на чл.118 ал.6 от ЗДДС всяко лице,
което извършва доставка на течни горива от търговски обект е длъжно да
предава по дистанционна връзка към НАП и данни, които дават възможност
за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в
обекта за търговия с течни горива.
Предвид така цитираните правни норми, настоящия състав приема, че
след като констатираното нарушение не води до неотразяване на приходи, то
санкцията макар и правилно определена по реда на чл. 185, ал. 2 изр.второ вр.
ал.1 от ЗДДС е справедлива. В НП органът не е изложил мотиви за това, защо
не прилага нормата на чл.28 от ЗАНН.
Съдът намира, че в случая е неприложим институтът на "маловажен
случай" по смисъла на чл. 28, ал.1, б."а" от ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007г. на
ВКС преценката на административно-наказващия орган за маловажност на
случая по чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. От установените по делото обстоятелства не може да се направи
извода, че нарушението попада в категорията на маловажните нарушения.
Съгласно чл.28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни
4
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение
ще му бъде наложено административно наказание. Относно понятието
маловажен случай, приложима е легалната дефиниция съгласно чл.93, т.9 от
Наказателния кодекс–"маловажен случай" е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. От данните по делото не може да се направи
извода, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от другите
нарушения от съответния вид, а тъкмо напротив – касае се за типично по вид
нарушение, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН се явява
неоправдано.
Освен, че както бе посочено по-горе нарушението не води до
неотразяване на приходи, то е в значително по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други такива нарушения от същия вид. Съдът е на
мнение, че имуществена санкция в минималния размер би допринесло до
постигане целите на наказанието визирани в чл.12 ЗАНН.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл.
63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр.94 от 2019г.), съгласно която - в производството
по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски
на страните. В конкретния случай, представителят на
административнонказващия орган е поискал да му бъде присъдено ЮК
възнаграждение, което на основание чл.27е от Наредбата за правна помощ
следва да бъде в размер от 80 лева и поради това съдът следва да осъди
жалбоподателя да го заплати.
Така мотивиран, на основание чл.63 ал.1 предложение първо и ал.3 от
ЗАНН, Б.кият районен съд, V наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№595057-F618157/13.12.2021г. на и.д.началник отдел „Оперативни дейности“
дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „С.
5
О.“ ЕООД с ЕИК ... със седалище в гр.Б. и адрес на управление ул....
представлявано от управителя Е. В. Г. за нарушение на чл.3 ал.3 от Наредба
№Н-18/2006 г на МФ вр. чл.118 ал.6 от ЗДДС и на основание чл. 185 ал.2
изречение второ вр. ал.1 от Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС) е
наложена имуществена санкция в размер на 600 (шестстотин) лева.
ОСЪЖДА „С. О.“ ЕООД с ЕИК ... със седалище в гр.Б. и адрес на
управление ул.... представлявано от управителя Е. В. Г. да заплати в полза на
ЦУ на НАП-Б. 80 лева представляващи разноски за ЮК възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр.Б. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6