№ 13279
гр. София, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20211110145541 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от Д. Д. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. АДРЕС, чрез адв. Р. Д., със
съдебен адрес: гр. АДРЕСС, за осъждане на ответника ЧСИ С. Б. Я., рег. № 844, с адрес:
гАДРЕС, да заплати на ищеца сумата от 464,56 лв., представляваща получена на отпаднало
основание сума по изп. дело № 146/2013 г. по описа на ЧСИ С. Я., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 03.08.2021 г., до окончателното
плащане на дължимото.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че с влязло в сила Решение от 17.12.2020 г. по гр. д. №
36139/2019 г. по описа на СРС, било признато за установено, че ищецът /длъжник в
изпълнителното производство/ не дължи на взискателя „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД
сумите, за събирането на които е образувано изп. дело № 146/2013 г. по описа на ЧСИ С. Я.,
поради което последното било прекратено. Ищецът поддържа, че преди постановяване на
цитираното съдебно решение, от негова банкова сметка, въз основа на наложен запор, била
преведена по сметка на ЧСИ сума в общ размер от 2489,65 лв., от които ответникът
разпределил за себе си 464,56 лв., които според ищеца са получени на отпаднало основание
и следва да му бъдат възстановени.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, с който излага
съображения за недопустимост. Оспорва иска и по основание, като твърди, че преди
представянето на Решение от 17.12.2020 г. по гр. д. № 36139/2019 г. по описа на СРС по
изпълнителното дело, не е имал законово основание за прекратяване на същото и всички
изпълнителни действия по него до този момент били законосъобразни. Поддържа, че всички
суми, вкл. и таксите по изпълнението, са били събрани на валидно правно основание, тъй
като към момента на събирането им изпълнителният титул не е бил обезсилен и съдебният
изпълнител е бил обвързан от него, като не е имал възможност да преценява дали вземането
съществува или не.
1
Моли искът да бъде отхвърлен и претендира разноски.
В съдебно заседание ищеца не се явява и не се представлява. Депозира писмено
становище, с което поддържа исковата молба.
Ответника се представлява от процесуален представител, който поддържа писмения
отговор и моли съда да отхвърли иска. Претендират разноски, за което представя списък.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
По делото не е спорно, а и видно от постъпилото в цялост изп.дело № 146/2013г. по
описа на ЧСИ С. Я., ищеца е длъжник по изпълнителното дело, образувано въз основа на
изп.лист от 20.12.2012 г., издаден по гр.д.№ 59755/2012 г. по описа на СРС, 64 състав и
молба на „Банка ДСК“ ЕАД от 16.01.2013 г. ПДИ е връчена на 13.03.2019г. (стр. 152-153 от
изп. дело). С Решение от 17.12.2020г. по гр.д. №36139/2019г. на СРС, влязло в сила на
12.02.2021г. е признато за установено, че ищеца не дължи сумите по изп.лист от 20.12.2012
г., издаден по гр.д.№ 59755/2012 г. на СРС, поради изтекла погасителна давност. С
постановление от 19.04.2021г. ЧСИ е прекратил изпълнителното производство.
Видно от справка на ЧСИ (стр.195)от сметка на ищеца са удържани и преведени в
полза на взикателя по изпълнителното дело следните суми- на 28.05.2019г. – сумата от
184.87 лв., на 05.03.2019г. – сумата от 61,69 лв. и на 23.01.2019г. – сумата от 2018 лв.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с
изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Плащането е направено след
започване на изпълнителното производство, след предявяване на изпълнителния лист от
взискателя пред съдебния изпълнител - съгласно чл. 426, ал. 1 ГПК и след писмено искане от
взискателя до съдебния изпълнител да пристъпи към изпълнение на основание представения
изпълнителен лист. Изключение от този принцип се съдържа в чл. 53, ал. 2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс,
съгласно който текст държавният съдебен изпълнител не събира такса върху сумата, която
длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. В случаите обаче, когато
изпълнението се извършва от частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи такса и при
плащане в срока за доброволно изпълнение. Таксата върху събраната сума за изпълнение на
парично вземане по чл. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители, по общото правило на чл. 79, ал. 1 ГПК, е за сметка на длъжника,
платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на
взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело (В този см. Решение № 82/
8.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1891/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 266/19.12.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 1427/2012 г., IV г. о., ГК, Определение № 241/9.03.2016 г. на ВКС по гр. д. №
6040/2015 г., IV г. о., ГК.).
В настоящия случай безспорно се установи, че процесните суми са събрани от
ответника на правно основание, а именно издаденият изпълнителен лист от 20.12.2012 г.,
който го е задължил да образува изпълнително производство. ЧСИ е предприел действия за
събиране на вземането преди влизане в сила на решението на СРС, с което с обратна сила е
призната недължимост на сумите по изпълнителния лист. В последствие ЧСИ е зачел СПН
на постановеното решение и е прекратил изпълнителното производство. Със съдебното
решение не се установява недължимост на сумите към ЧСИ, поради което не е налице
хипотезата на чл. 74 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД, тъй като ЧСИ в съответствие със ЗЧСИ, в
частност чл. 79 от ЗЧСИ е събрал таксите по изпълнението.
Предвид гореизложеното, съдът намира предявеният иск за неоснователен и
недоказан и като такъв, следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищеца следва да бъде
осъдена да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 500 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Д. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. АДРЕС, иск за
осъждане на ответника Частен съдебен изпълнител С. Б. Я., ЕГН **********, с рег.№ 844 на
КЧСИ, с адрес гр. АДРЕС, да заплати на ищеца сумата от 464,56 лв.,., представляваща
получена сума по изп. дело № 146/2013 г. по описа на ЧСИ С. Я., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба - 03.08.2021 г., до окончателното плащане
на дължимото.
ОСЪЖДА Д. Д. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. АДРЕС, да заплати на Частен
съдебен изпълнител С. Б. Я., ЕГН **********, с рег.№ 844 на КЧСИ, с адрес гр. АДРЕС,
сумата от 500,00 лв. /петстотин лева/, представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3