Р Е Ш
Е Н И Е
№ 108
Гр.Разград, 26 юли 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският
административен съд, в публичното заседание на пети юли две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА, с участието на прокурора МАРИН ТОДОРОВ разгледа
докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА административно дело № 78 по описа
за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 185 – чл. 196 от АПК.
Образувано
е по протест на прокурор от Окръжна
прокуратура против разпоредбите на чл. 4, т. 2, т. 5, т. 6 и т. 8; чл. 74; чл.
75; чл. 105 и чл. 106 от Наредба № 25 на Общински съвет- Разград за условията и
реда за финансиране и подпомагане на спортните клубове и туристическите
дружества в Община Разград (Наредба № 25, Наредбата).
В
него и по същество се развиват доводи, че оспорените разпоредби са незаконосъобразни, тъй като са
приети в противоречие с материални закони от по-висока степен, в частност с
норми от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС) и Закона за
нормативните актове (ЗНА). Предвид това прокурорът предлага на съда да ги
отмени, ведно с произтичащите от това законни последици.
Към
оспорването се е присъединило Сдружение „Спортен клуб по стрелба Дръзки“, гр.
Разград. В съдебно заседание и в депозираната писмена защита твърди, че
обжалваните разпоредби са неправилни, незаконосъобразни, дискриминационни и
противоречащи на нормативен акт от по-висока степен. С оглед на това моли съда
да ги отмени, като претендира и присъждане на деловодни разноски.
Ответникът по спора, чрез своя законен представител,
заявява, че протестът е неясен, недоказан и неоснователен, поради което следва
да се отхвърли. Твърди, че при делегирани правомощия на Общински съвет да
подпомага финансово спортно-туристически дейности на територията на общината,
той е свободен по целесъобразност да прецени как ще разходва тези средства съобразно своята политика, цели и приоритети.
С оглед на това няма пречки в Наредба № 25 да въведе ограничения и санкции, за
да гарантира ефективното разходване на публични средства.
Съдът, след като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи
проверка по реда на чл. 168 във вр. с чл. 196 от АПК, приема за установено
следното:
Протестът е процесуално допустим, като подаден в срок,
от оправомощено лице срещу административен акт,
който подлежи на съдебен контрол.
Наредбата, която е предмет на оспорване, по
дефиницията на чл. 75, ал. 1 от АПК; чл. 7, ал. 2 и чл. 8 от ЗНА и чл. 21, ал.
2 от ЗМСМА съставлява подзаконов нормативен административен акт (ПНА).
Съобразно разпоредбата на чл.185, ал.1 и чл.187, ал.1 от АПК той подлежи на
безсрочно оспорване пред съда, като това право има и прокурорът (чл.186, ал.2
от АПК), който може да подаде протест срещу акта.
Разгледан по същество този протест е частично основателен
по следните фактически и правни съображения:
Между страните няма спор, че оспорената наредба е приета
от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на изискванията за кворум и
начин на гласуване, регламентирани в чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗМСМА. Наредбата е
удостоверена и обнародвана по предвидения за това ред. С оглед на това съдът намира,
че е налице валиден нормативен административен акт, действащ към момента на
оспорването.
Спазени са и изискванията, регламентирани в чл. 26,
ал. 3, ал. 4 и ал. 5 и чл. 28, ал. 2 от ЗНА във връзка с обявяването на
проекта, обсъждането му и неговото приемане.
Съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗНА преди внасянето на
проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган, съставителят
на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно
с мотивите, съответно доклада, и предварителната оценка на въздействието по чл.
20 от ЗНА. В чл. 26, ал. 4 от ЗНА е предвидено, че срокът за предложения и
становища по проектите, публикувани за обществени консултации е не по-кратък от
30 дни. При изключителни случаи и изрично посочване на причините в мотивите,
съответно в доклада, съставителят на проекта може да определи друг срок, но не
по-кратък от 14 дни. Според чл. 26, ал.
5 от ЗАНН след приключването на обществената консултация и преди приемането,
съответно издаването на нормативния акт, съставителят на проекта публикува на
интернет страницата на съответната институция справка за постъпилите
предложения заедно с обосновка за неприетите предложения. Цитираните норми имат
императивен характер и представляват гаранция за предоставяне възможност на
заинтересуваните лица да участват със свои предложения и становища в процеса по
издаване на нормативния акт, което от своя страна е необходимо за спазване
повелителното правило на чл. 77 от АПК. Неизпълнението им във всички случаи,
включително и при оспорване на отделна разпоредба от нормативен акт или на
негови изменения и/или допълнения, представлява съществено нарушение на процесуалните
правила и има за последица незаконосъобразност на акта. В настоящия случай е
установено, че проектът на Наредба № 25, заедно с мотивите към нея, е
публикуван на сайта на Община Разград, като от датата на публикуване (23.09.2020
г.) до датата на заседанието, на което тя е приета (27.10.2020 г.), е изтекъл
срок по-дълъг от 30 дни. Няма данни в този срок да са постъпили становища,
възражения и пр. от заинтересовани лица.
Гаранция за законосъобразността на производството по
приемане на подзаконовия нормативен акт е и разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от
ЗНА, според която мотивите, съответно докладът към проект за нормативен акт, следва
да съдържат: 1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се
поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата
уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако
има такива; 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Докладната
записка, с която проектът на ПНА е внесен за обсъждане и приемане от Общински
съвет – Разград, отговаря на тези изисквания по своята форма и съдържание.
Предвид изложеното съдът намира, че оспорените
разпоредби са приети при спазване на относимите
процесуални правила и норми.
Относно съответствието на оспорените норми с материалния закон съдът
намира следното:
Наредба №25 е приета на основание чл. 133, ал. 2, ал.
3 и ал. 4 от ЗФВС. Според цитираните разпоредби със средства от общинския
бюджет могат да се финансират посочените там субекти и дейности, свързани с
подпомагане на физическата активност, физическото възпитание, спорта и
спортно-туристическата дейност, като редът и условията за това се определят с
наредба на общинския съвет. По принцип дейностите в областта на физическото възпитание,
физическата активност, спорта и спортно-туристическата дейност се финансират
със средства от държавния бюджет, бюджетите на общините, със средства,
осигурени в изпълнение на международни договори и програми, и от други
източници (чл. 123 от ЗФВС), като
финансовото подпомагане с публични средства на тези дейности се извършва при
спазване на правилата в областта на държавните помощи (чл. 124, ал. 1 от ЗФВС).
Тези норми сочат, че общинските съвети разполагат с правото да преценят дали ще
разходват средства от бюджета си за подпомагане на тези дейности, но ако
приемат да ги финансират, то те са длъжни да приемат наредба, която следва да е
в съответствие с правилата и принципите, залегнали както в ЗФВС и ППЗФВС, така и
в Закона за държавните помощи (ЗДП) и ППЗДП.
С разпоредбата на чл. 4 от Наредба № 25 се
регламентират условията, на които следва да отговарят кандидатите за
подпомагане.
В чл. 4, т. 2 от нея е въведено изискването кандидатите да са вписани в регистъра на Министерството на младежта и спорта (ММС) по чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗФВС, съгласно изискванията на чл. 16, ал. 1 от ЗФВС, което доказват със съответните удостоверения;
Въведеното изискване кандидатите да са вписани в регистъра
на ММС е съответно и на условията, предвидени в ЗФВС за подпомагане на
спортните клубове (разпоредбите на чл. 17, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 8 от
с.з.), поради което в тази част разпоредбата на ПНА не противоречи на закона.
Незаконосъобразно обаче е изискването да се представят удостоверения за тези
обстоятелства.
В чл. 9, ал. 3
от ЗФВС е посочено, вписаните в регистрите обстоятелства са достъпни на
интернет страницата на ММС и органите, натоварени с разглеждането на
заявленията, могат да ги проверят, като изрично е регламентирано, че административните органи при комплексно
административно обслужване /КАО/ не могат да искат удостоверения за тези
обстоятелства (чл. 9, ал. 4 от ЗФВС). Тези законови разпоредби са пример за
желанието на законодателя да намали до минимум административната тежест върху
спортните клубове и организации, поради което Общински съвет – Разград е
следвало да се съобрази с тях при определянето на необходимите документи за
кандидатстване за финансово подпомагане.
С разпоредбата на чл. 4, т. 5 от Наредба № 25 е въведено изискването
кандидатите да са развивали на територията на Община Разград минимум две години
преди кандидатстването за финансиране следните дейности: спортно – състезателна
и тренировъчна; спортно-туристическа и спорт за всички. Безспорно това условие
има ограничителен ефект, но то е съобразено с принципите за целесъобразност,
пропорционалност и ефективност, балансираност и съпоставимост, залегнали в чл.
5 от ЗДП и е изцяло в интерес на общността. Това изискване не се явява
прекомерно завишено, а е необходимо за да се извърши обективна оценка дали
кандидатът реално е осъществявал съответните дейности, как и в какъв обем и
отговаря ли на условията да бъде подпомогнат. С оглед на това съдът намира, че
оспорената разпоредба на чл. 4, т. 5 от Наредба № 25 не противоречи на закона,
а съответства на целите и принципите на закона, в частност на чл. 3, т. 1 от
ЗФВС.
С разпоредбата на чл. 4, т. 6 от Наредба №25 е въведено изискването спортните клубове, с изключение на тези, които развиват аматьорски футбол да имат не по-малко от 10 картотекирани спортисти в направление детско-юношески спорт, участвали в държавни първенства през текущата година, което доказват с протоколи от състезания на съответната федерация. Така въведеното изискване е ограничително и дискриминационно, поради което протестираната разпоредба се явява незаконосъобразна и следва да се отмени.
В чл. 133, ал.
3 от ЗФВС изрично е посочено, че общините подпомагат приоритетно дейностите в
областта на спорта за всички.
Разпоредбата е ясна и недвусмислена, което сочи, че волята на законодателя не е
да се подпомагат с предимство детските и младежки активности и спортни
дейности. С оглед на това неоснователни са възраженията на ответника в тази
насока. Общински съвет – Разград е
допуснал непряка дискриминация на основа възраст, като този критерий не е
обективно и нормативно оправдан, както с оглед цитираната по-горе разпоредба на
чл. 133, ал. 3 от ЗФВС, така и с оглед целите на закона, посочени в чл. 2 от
ЗФВС и неговите принципи. В чл. 3, т. 4 от ЗФВС законодателят е въздигнал като
основен принцип на дейността, свързана с развитието и управлението на системата
на физическата активност, физическото възпитание, спорта и
спортно-туристическата дейност, задължението да се осигурят равни възможности
за достъп до занимания с физическа активност, спорт и спортно-туристическа
дейност и да не се допуска дискриминация.
С разпоредбата на чл. 4, т. 8 от Наредба № 25 е
въведено изискване към кандидатите да нямат финансови
задължения към Община Разград и държавата, което удостоверяват със съответния
документ. Съгласно чл. 9, ал. 1 от закона за нормативните актове (ЗНА) разпоредбите
на нормативните актове се формулират на общоупотребимия български език, кратко,
точно и ясно. Това правило е доразвито и в чл. 36 и чл. 37 от Указ № 883 за
прилагане на Закона за нормативните актове, според които разпоредбите на
нормативните актове се формулират кратко, точно и ясно, като думи или изрази с
утвърдено правно значение се използват в един и същ смисъл във всички
нормативни актове. Ако се налагат отклонения от общоупотребимия български език или
от общоприетия им смисъл, следва с допълнителната
разпоредба на нормативния акт да се определи какъв е техният смисъл за целите
на този акт. В случая разпоредбата на чл. 4, т. 8 от Наредба № 25 е приета в
противоречие на тези правила. Тази разпоредба е изключително неясна, което я
прави и реално неприложима. Задълженията към държавата и общините биват
публични и частни. От текста на оспорената разпоредба не става ясно дали пречка
за кандидатстване за финансова помощ са само публичните задължения на кандидата,
произтичащи от неплатени данъци, такси и др., посочени в чл. 162, ал. 2 от ДОПК
или това са всички негови неизпълнени
парични задължения към държавата и общината, произтичащи от облигационни,
деликтни и др. отношения. Подобно изискване е въведено с разпоредбата на чл. 5,
ал. 1, т. 2 от Наредба № 3 от 02.04.2019 г. за реда за финансово подпомагане на
дейности в областта на физическата активност, физическото възпитание, спорта и
спортно-туристическата дейност, приета от ММС на основание чл. 128, ал. 3 и чл.
129, ал. 3 от ЗФВС. Там е посочено, че кандидатите за финансово подпомагане
трябва да нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към
държавата, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията. За
разлика от разпоредбата на чл. 4, т. 8 от Наредба № 25, цитираната норма от Наредба
№ 3 на ММС е ясна и конкретна, което не
затруднява нейното тълкуване и приложение.
Наред с това съдът намира за необходимо да отбележи,
че оспорената разпоредба има ограничителен характер. С нея се въвежда
административна пречка за кандидатите, които
имат задължения към Община Разград и държавата. Такова условие не е въведено
със ЗФВС и ЗДП. По своя характер това е административна тежест, въведена с ПНА,
като административният орган, не е изложил мотиви защо тя е оправдана с оглед
принципите на закона и необходима за
постигане на неговите цели.
Също така следва да се има предвид, че публичните
задължения към държавата и общините се установяват, обезпечават и събират по
реда на ДОПК. С въведеното изискване се създава възможност за осъществяване на
контрол от страна на общината за изпълнение на тези задължения по друг ред и в
друго производство.
Въз основа на така изложеното съдът намира, че
разпоредбата на чл. 4, т. 8 от Наредба № 25 е незаконосъобразна и следва да се
отмени.
Другите оспорени разпоредби са от раздел ІІІ и раздел
ІV от Наредба № 25, и двата озаглавени „Контрол и санкции“.
С разпоредбата на чл. 74 от Наредба № 25 е посочено, че при констатиране на задължения към
държавата и Община Разград, спортният клуб/туристическо дружество се лишава от
финансово подпомагане за срок от две години. Незаконосъобразността на
разпоредбата на чл. 4, т. 8 от ПНА обуславя и незаконосъобразност на така
въведените неблагоприятни последици. С разпоредбата на чл. 75 от Наредба № 25 е
посочено, че при установяване на нередовни или подправени документи, както и
при представени данни на състезателя, неотговарящи на данните от неговата
картотека, спортния клуб се лишава от финансово подпомагане за срок от една
година. В чл. 105 от Наредба № 25 е предвидено, че спортни клубове и
туристически дружества, не изготвили и не представили годишен съдържателен
отчет, съгласно изискванията по чл.101 от настоящата наредба, както и неотчели получените
средствата, преведени в последния транш до 12 декември на съответната година,
се лишават от подпомагане с финансови средства от Община Разград за следващата
година. Със следващата разпоредба на чл.
106 от Наредбата е предвидено, че при установяване на нередовни или неверни
разходни документи по чл.103 или при представяне на документи, с които се
установи надвишаване на определения в чл. 93 размер на разходваните средства
спортните клубове и туристическите дружества се лишават от финансово подпомагане
за срок от две години.
По своя характер всички тези разпоредби са санкционни
и с тях се уреждат последици при неизпълнение/нарушение на норми от Наредбата
на ОбС- Разград. С оглед правилото на чл. 22, ал. 4 от ЗМСМА за нарушаване на
наредбите общинските съвети могат да предвидят глоби в размер до 5000 лв., а за
еднолични търговци и юридически лица - имуществени санкции в размер до 50 000
лв., а при повторно нарушение и временно лишаване от правото да се упражнява
определена професия или дейност. В случая обаче са предвидени санкции за
неправомерно поведение, които не съответстват по вид на посочените там, както и
на предвидените в ЗАНН.
Ако се приеме, че тези ограничения съставляват принудителни административни мерки (ПАМ) по
смисъла на чл. 22 от ЗАНН, то недопустимо е същите да се въвеждат с наредба на
ОбС - Разград. Съгласно 23 от ЗАНН случаите, когато могат да се прилагат
принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и
начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат само
в закон или указ. Това изискване е гаранция за законоустановеността на
административната принуда, която пряко засяга права и законни интереси на
адресата и е недопустимо да се въвеждат ПАМ с подзаконови нормативни актове.
Наред с това, отново следва да се отбележи, че
съгласно чл. 124 от ЗФВС финансовото подпомагане с публични средства се
извършва при спазване на правилата в областта на държавните помощи, като кметовете
на общините са администратори на помощ съгласно ЗДП. Налице е препращане по чл. 39, ал. 1, т. 1 от Указ №
883 за прилагане на Закона за нормативните актове към друг нормативен акт от
същата степен. Анализът на тази нормативна уредба сочи, че финансовото
подпомагане по реда на ЗФВС се приравнява на държавна помощ, поради което ОбС е
обвързан от правилата и процедурата, регламентирана в ЗДП. Там са уредени
правилата, по които се контролира изразходването на получената помощ, съответно
се установява и възстановява неправомерно получената помощ, както и последиците
от неизпълнение на задълженията от получателя.
В чл. 44 от ЗДП
е предвидено, че администраторът на помощ е длъжен да не предоставя нова
държавна помощ на предприятие, което не е възстановило изцяло неправомерна и
несъвместима държавна помощ или неправилно използвана държавна помощ. Законодателят
не въвежда срок, в който администраторът да не изплаща нова държавна помощ, в
случаите, когато е установено неправомерно и неправилно използване на
държавната помощ. Оспорените разпоредби на чл. 74, чл. 75, чл. 105 и чл. 106 от
Наредба № 25 по своето съдържание противоречат на тази норма от ЗДП.
Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът намира, че разпоредбите на чл.
4, т. 2 в частта „което доказват
със съответните удостоверения“; чл. 4,
т. 6 и т. 8; чл. 74; чл. 75; чл. 105 и чл. 106 от Наредба № 25 на
Общински съвет – Разград за условията и реда за финансиране и подпомагане на
спортните клубове и туристическите дружества в Община Разград следва да се
отменят, като приети в нарушение на цитираните в мотивите нормативни актове от
по-горна степен. В останалата част протестът следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Мотивиран така и на основание чл. 193 ал. 1 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ чл. 4, т. 2 в частта „което доказват със
съответните удостоверения“; чл. 4, т. 6
и т. 8; чл. 74; чл. 75; чл. 105 и чл. 106 от Наредба № 25 на Общински съвет
– Разград за условията и реда за финансиране и подпомагане на спортните клубове
и туристическите дружества в Община Разград
ОТХВЪРЛЯ
протеста в останалата част като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд в 14-
дневен срок от съобщаването му.
След влизането му в сила решението да се
разгласи по реда на чл. 194 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/