РЕШЕНИЕ
№ 818
гр. Варна, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20223110108705 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на
Б. Н. В., ЕГН ********** и И. Г. В., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.***,
ж.к. „***“, местност „***“, ***, ет.***, с която против адвокат С. С. С. - от
АК - *** личен номер на адвоката ***, с адрес: ул. „***“ №***, ет.***, е
предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от 9000
лева, получена без основание, по нищожен, в частта относно размера на
хонорара, поради противоречие със закона, договор за правна помощ
№***/*** г. В условията на евентуалност се претендира осъждане на
ответника да заплати на ищците, сумата от 9000 лева, получена на отпаднало
основание, по развален договор за правна помощ №***/*** г., сключен между
ищците и ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира се
заплащане на сумата от 1508 лева, представляваща обезщетение за забава,
начислено за периода от 10.11.2020 г. до 05.07.2022 г. Претендира се
заплащане на законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
– 05.07.2022 г. до окончателното плащане.
1
Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищците права:
Ищците Б. В. и И. В. сключили с ответника адвокат С. С. договор за
правна защита и съдействие № *** г. за процесуално представителство пред
първата съдебна инстанция по гр.д. №*** на ВРС, *** състав, при хонорар от
десет хиляди лева, които ищците заплатили по банков път преди
подписването на договора. Б. В. и И. В. били ответници по гр.д. №*** на ВРС
и потърсили адвокат С. след получаване на копие от исковата молба и
книжата по делото на 01.02.2020 г. Ищците преговаряли дълго с ответника
дали последният ще поеме делото им, като едва три дни преди изтичане на
срока за отговор ответникът им обявил хонорар от 10000 лева, който те били
принудени да му заплатят. Ответникът получил превод на 27.02.2020 г., като
след удържаните такси не достигали около 360 лева, които ответникът
изискал от ищците да доплатят, за да подаде отговор и да поеме делото. На
04.03.2020 г., след заплащане на сумата, страните подписали процесния
договор за правна помощ, с който ответникът поел процесуалното
представителство на ищците пред първа инстанция. Твърдят, че това бил
хонорар, който можело да се дължи за всички инстанции по делото с подобен
характер и интерес, но били поставени пред свършен факт и нямали време за
реакция.
Ищците излагат, че след натиска да заплатят толкова висока сума за
хонорар в последния момент, очаквали делото да бъде водено с висок
професионализъм и качествена добросъвестна защита, в съответствие с
изискванията на чл. 40, ал. 1 и 2 ЗА. Това, което се случило обаче било
различно. Твърдят, че в депозирания от адв. С. отговор на исковата молба се
поддържали несъстоятелни правни тези, не били поискани и представени
всички доказателства, които ищците предоставили на адвоката. По
процесното гр.д. №*** г. на ВРС, ответникът С. поддържал твърдението, че Б.
В. и И. В. били преградили спорното по същото дело таванско помещение,
което е било прието за безспорно от съда. Истината обаче не била такава и
ищците били запознали ответника с нея. Ответникът поддържал твърдения, че
таванското помещение било складово и че е било подпокривно пространство
и обща част, което също не било вярно. Адв. С. отказал да представи на съда
писмени доказателства, че имало нерегламентирани поправки в проектите на
сградата и екзекутивите, които ищците му били предоставили. Ответникът
2
отказал да отложи разпита на осигурените от ищците две свидетелки, които
били принудени от него да се явят и да свидетелстват в ден, близо до смъртта
и погребението на техния баща и съпруг, като подготовката им за съдебното
заседание била съпроводена с обиди, че били глупави, като същите били
наречени от него „олигофрени“. Твърдят, че действията на ответника били в
противоречие със задължението на адвоката да ги зашити добросъвестно и с
висок професионализъм. Отношението към ищците било унизително.
Ищците твърдят, че платеният хонорар не е справедлив и обоснован по
смисъла на чл. 36, ал.2 ЗА, като се има предвид, че по делото са предявени
три иска с много нисък материален интерес, за всеки от които минималният
хонорар е по 300 лева: иск по чл. 108 ЗС за предаване на владението върху 1/2
ид.ч. от таванско помещение, иск за премахване на преградна стена в същото
помещение и иск да не се ползват две паркоместа в дворното място, където е
построена жилищната сграда. Това принудило ищците да прекратят договора
за правна помощ, поради некачественото му изпълнение, като потърсят
обратно прекомерно заплатента сума извън минималния хонорар за
осъществената защита. С нотариална покана рег.№***, т.3, акт 44 на
нотариус*** с рег.№ на НК ***, получена от ответника С. на 02.11.2020
година, ищците поискали връщане на сумата от 9000 лева.Ответникът
отказал, като заявил, че такъв бил законът.
Ищците сочат, че подали сигнал до ВАК за нарушаване на Етичния
кодекс, като получили отказ да се образува дисциплинарно производство, тъй
като адвокатът бил предприел действия по делото, а ищците са се съгласили с
размера на хонорара.
Ищците твърдят, че сключеният от тях договор с ответника бил
нищожен по отношение на размера на хонорара, като противоречащ на закона
- чл. 36, ал.2 ЗА, тъй като за подобен интерес, хонорар от десет хиляди лева,
поискан в последния момент преди срока за отговор, при водени преговори
от един месец преди това, бил необосновано висок и несправедлив. В
условията на евентуалност, ищците считат, че договорът за правна помощ е
бил развален от тях поради некачественото му изпълнение, с оглед на
следното: в отговора на исковата молба по делото, в тяхна защита, адв. С. е
въвел невярни твърдения, поддържал е несъстоятелни правни тези,
противоречащи на титулите на собственост на страните по делото, а именно,
3
че спорното таванско помещение е било складово и „обща част по
предназначение“, тъй като е било „подпокривно пространство“. Сочат, че адв.
С. е пренебрегнал всички техни съображения относно липсващите и
преправяни от неизвестни лица проекти на сградата, жалбите на ищците до
различни институции в тази насока, основни факти по делото, касаещи
построяването на процесната преградна стена от самия строител, промяната в
отворите за врати на помещението, също извършена от самия строител,
включването в площта на таванското помещение на части от собствената на
ищците тераса. Считат, че ключово значение за изхода на спора имал фактът,
че техните свидетелки били разпитани в неадекватно състояние, в момент на
скръб за техен близък, като показанията им били объркани и неразбираеми.
Адв. С. отказал да поиска разпит на свидетеля Д.П., изготвила ЧСТЕ преди
делото, през 2010 година, както и да представи действителните проекти на
таванското помещение. Сочат, че всичко това се установява от книжата по
посоченото гражданско дело. Твърдят, че адв. С. не е предприел действия да
ги защити по най-ефективния начин, а именно като предяви насрещен иск за
делба на съсобственото таванско помещение. Наложило се ищците да
ангажират друг адвокат в хода на процеса, да заплащат отново за зашитата
им, да променят линията на защита, при положение, че били заявили ясно
каква е защитната им теза още при преговорите с ответника. Това според
ищците е извън задълженията на адвоката да действа добросъвестно, в
интерес на клиентите си, а грубото отношение към тях и свидетелите е и
извън професионализма. Твърдят, че ответникът не е изпълнил точно
задълженията си на адвокат по сключения договор за правна помощ, а
половинчато, като неизпълнението е съществено и дава основание за
разваляне на същия договор.
В условията на евентуалност, ако се приеме, че договорът за правна
помощ е действителен и по отношение размера на хонорара, молят да се
приеме, че със сочените действия адв. С. им е дал възможност да развалят
договора за правна помощ, поради некачественото му изпълнение и да
получат обратно прекомерния размер от 9000 лева на хонорара над 1000 лева
за разликата до 10000 лева. Доколкото на 02.11.2020 г. са поканили адв. С. да
им върне дължимата сума в едноседмичен срок, молят да им бъде присъдено
и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 10.11.2020г.
до 05.07.2022 година в размер на 1508 лева.
4
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът представя отговор на исковата
молба, с който оспорва допустимостта и основателността на исковата
претенция. Сочи, че на посоченото в исковата молба ЕГН **********
отговаря лицето И. Г. В., а не посоченото в исковата молба лице И. Г. В., като
и че в молбата липсва ЕГН на самия ответник. Не е изпълнено и изискването
на чл.127, ал.4 ГПК, доколкото в исковата молба не е посочена банкова.
Излага, че по отношение на фактите и обстоятелствата които са
посочени в исковата молба е дал писмени обяснения пред ***, при ***, които
поддържа и по настоящото дело, а именно: договорът за правна помощ и
съдействие №*** от *** г. е сключен за процесуално представителство пред
Варненски районен съд по гр.д.№*** г., като по същия му е заплатено
възнаграждение в размер на 10000 лева. Посоченият адвокатски хонорар е
определил на основата на предмета на делото. По същото били предявени три
иска - два по чл.109 ЗС и един иск по чл.108 ЗС Исковете били с материален
интерес и същите са съобразени с Наредба №1 от 9 юли 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно
номенклатурата на Министерството на правосъдието тези искове ¬са с
„висока степен па трудност“ и се оценяват с най-висок размер на
адвокатското възнаграждение. Хонорарът определил след като се запознал с
делото, като не се е ръководил от това дали клиентите живеят в чужбина и
какви доходи притежават. Ищците пожелали да му заплатят хонорара по
банков път, като за целта ответникът им предоставил банкова сметка, в лева,
като не бил уведомен, че ще му бъде превеждан хонорара в швейцарски
франкове. При превода била получена разлика за която уведомил клиентката
и същата след няколко дни му превела разликата. По никакъв начин не е
притискал, изнудвал или по какъвто и да било начин притеснявал клиентите
за начина на плащане на хонорара. Условието му било само и единствено да
бъде заплатен хонорарът му след като подпишат договора за правна помощ и
съдействие. Клиентите никога и по никакъв начин не възразили по отношение
на размера на хонорара и начина на неговото плащане. След като определил
хонорара и начина му на плащане клиентите се съгласили на тези условия и
ги спазили. На 19.10.2020 г. се провело второто съдебно заседание, на което
трябвало да бъдат разпитани допуснатите от съда свидетели, които клиентите
водели в съдебно заседание. Преди съдебното заседание бил уведомен от
клиентката, че техен родственик - баща на едната и съпруг на другата
5
свидетелка е починал преди няколко дни, но клиентите по никакъв начин не
пожелали делото да бъде отложено, дори разбрал, че били отложили
погребението за да може тези свидетели да се явят в съдебно заседание. При
разпита на свидетелите същите не успели да отговорят на всички въпроси,
като след приключване на заседанието клиентката и свидетелите го чакали
пред съда. В този момент ответникът С. се обърнал към свидетелите, като
изразил своето недоволство от начина на тяхното представяне, но по никакъв
начин не ги е обиждал или наричал „олигофрени“. Г-жа В. го дръпнала
настрана от свидетелите и като се отдалечили от тях, тя поискала ответникът
да и разкажа какво са казали свидетелите в съдебната зала. След разказа,
същата се възмутила от свидетелите като казала „какво очакваш от тях,
олигофрени“. След заседанието на 19.10.2020 г. е препоръчвал на клиентите
да се споразумяват с ищеца по делото, като е поддържал, че „ответниците по
делото не желаят да се постигне спогодба“. За съдебното заседание на
19.10.2020 г. клиентката му предоставила ново доказателство - заверено
копие на оригинален екзекутив от район „***“, на което същата направила
препис, който да представи по делото, в съда. Това копие той не представил
по делото, тъй като разбрал от клиентката, че оригиналът на същото се
намирал в район „***“, а съдът задължил вещите лица да работят с
документите, намиращи се в район „***“, като последните щели да се
запознаят с този екзекутив и да се съобразят с него. В това съдебно заседание
поискал нова тройна СТЕ, като съдът, както и по единичната, така и по
тройната СТЕ задължил вещите лица да работят с документите, намиращи се
в район „***“, респективно и с екзекутива, който клиентката искала да се
представи. В тази връзка сочи, че по никакъв начин не е накърнил интересите
на клиентите си. Не е бил упрекван от тях, че не води делото в техен интерес,
отношенията му с тях до това съдебно заседание били напълно
добронамерени и приятелски. Изненадващо за него било, че няколко дни след
съдебното заседание г-жа В. изпратила по електронната му поща писмо, с
което заявила, без да обясни каква е причината за това, че прекратява
пълномощията му по гражданското дело и желае да върне сумата от 7000
лева, представляваща част от адвокатския хонорар. В телефонен разговор с
ответника, проведен същия ден, В. заявила, че не желае да му даде обяснение
и пожелала да върне парите. След този разговор ответникът изпратил на
ищцата съобщение на мобилния телефон, че на основание чл.4 от Наредба
6
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, когато клиентът се откаже без основателни причини от
сключения договор, внесеното от него възнаграждение не се връща. На
28.10.2020г. В. му изпратила нотариална покана, на която ответникът
отговорил, че на основание чл.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., когато
клиентът се откаже без основателни причини от сключения договор,
внесеното от него възнаграждение не се връща.
Ответникът твърди, че след представянето на сочените обяснения,
Адвокатският съвет при Варненска адвокатска колегия е взел решение №***,
обективирано в протокол №*** г. да не образува дисципинарно производство
срещу него, с мотив, че адв. С. е провел надлежно и без пропуски
адвокатската защита на клиентите, до момента на оттегляне на пълномощията
му, като не се установяват по преписката оплакванията на жалбоподателката,
относно отношенията между адвоката и свидетелите, разпитани в съдебно
заседание на 19.10.2020 г. Това решение на **** е потвърдено с решение от
22.01.2021 г. на ****
Оспорва в случая да е налице хипотезата на чл.26, ал.1, изр.1 ЗА и чл.4
от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. Твърди, че е получил паричните средства на
основата на договор за правна помощ, който е изпълнил, като клиентът по
този договор без основателни причини се е отказал от сключения договор,
поради което и внесеното от него възнаграждение не подлежи на връщане.
Варненският районен съд, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено, от фактическа
страна, следното:
С определение *** г., съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се
от доказване следните обстоятелства: между ищците Б. Н. В. и И. Г. В., от
една страна, като клиент и ответника С. С. С. от друга страна, като адвокат, е
сключен договор за правна защита и съдействие № *** г. за процесуално
представителство по гр.д. №***г. по описа на ВРС, *** с-в, при договорено
възнаграждение от 10000 лева; че ищците са изпратили на ответника
нотариална покана рег.№*** том №***, акт № *** на нотариус *** с рег.№ на
НК ***, с която ищците са заявили, че прекратяват сключения Договор за
правна помощ и съдействие № *** г. и са поискали връщане на сумата от
7
9000 лева; че ищцата Б. В. е подала във *** жалба с вх. № ***г. срещу
ответника адв. С. С. във връзка с изпълнението на процесния Договор за
правна помощ и съдействие № ***г., както и че с влязло в сила Решение
№*** обективирано в Протокол №*** от ***г. Адвокатският съвет при *** е
отказал да образува дисципинарно производство срещу адв. С. С..
По делото, като писмени доказателства, са приобщени следните
документи: уведомление за оттегляне на процесуално представителство с вх.
№ *** г., жалба от Б. В. относно нарушаване на адвокатската етика от адв. С.
С. от 22.11.2020 г., договор за правна защита и съдействие, кочан №***, серия
*** № *** от *** г., писмо с изх.№ *** г. от АК*** протокол №*** г.,
извлечение от 01.02.2020-29.02.2020 г., разписка от 02.11.2020 г. за връчена
нотариална покана, нотариална покана от Б.В. и И.В., искова молба с вх.№
*** г., пълномощно, протокол от проведени съдебни заседания по гр. д. №
**** г. по описа на ВРС, от дати: 20.07.2020 г., 19.10.2020 г. и 15.02.2021 г.;
решение № ***1 г. по гр. д. № *** г. по описа на ВРС; препис от решение №
*** г. по в.гр.д. №*** г. по описа на ВОС. Изискан е пълен препис от книжата
по преписка на Съвета на ***, образувана по жалба вх. № *** г. на Б. Н. В..
Видно от представен от ищците препис-извлечение от акт за смърт, Й.
Б. Ш., б.ж. на гр. ***, е починал на *** г., като за смъртта му е съставен акт за
смърт № *** г. на Община ***
По искане на ищците са събрани гласни доказателства, чрез разпит на
свидетелите Д. К. Р. и Б. Й. Ш. – двете без дела и родство със страните.
В показанията си св. Р. сочи, че познава ищцата Б. В. от детските си
години. Знае за воденото съдебно дело, по което ищците в настоящото
производство са били конституирани в качеството на ответници по предявени
против тях искове. Сочи, че тъй като те живеели от дълги години извън
страната, призовката била приета от техни съседи, живеещи в жилищната
сграда, в която се намирал имотът на ищците, в гр. ***. По препоръка на
тяхна позната, те потърсили адв. С., като според св. Р., той бил с много добри
атестации. Знае, че ищецът И. В. е пристигнал в края на 28 февруари /не сочи
година/ за да подпише изготвения договор за правна защита и съдействие,
като преди тази дата Б. В. била вече изпратила определения от ответника,
адвокатски хонорар в размер на 10000 лева. Сочи, че по сведение на ищците,
адв. С. отказал да представи по делото писмено становище, преди да му бъде
8
изплатено определеното от него възнаграждение. Когато получил парите,
поискал да бъде довнесена сума, която била удържана при конвертиране на
валутата. Едва след като същата била довнесена, ответникът представил по
делото писмено становище. Според св. Р., която сочи, че е бивш съдия и
настоящ нотариус, тя изпратила на ищцата Б. В., електронно писмо, с което
представила своите бележки по становището на адв. С., но не знае дали
същите са били предадени на последния. Твърди, че е направила две бележки
по становището, но не може да посочи съдържанието на същите. Заявява, че
причина за прекратяване на договора, сключен между ищците и ответника,
било обстоятелството, че последният не се съобразил с искането на Б. В. и И.
В. да се представят по делото писмени документи, с които те разполагали,
както и че адв. С. не се съобразил с искането на ищците за отлагане разпита
на водените от тях свидетели, поради смъртта на техния съпруг и баща,
настъпила дни преди провеждане на заседанието, в което е следвало същите
да бъдат разпитани.
В качеството на свидетел е разпитана Б. Й. Ш. В показанията си този
свидетел заявява, че познава ищците от 2010 г.; познава и ответника, който е
представлявал Б. В. и И. В. в съдебното производство, образувано по искова
молба на друг техен съсед в сградата с адрес: гр. ***, ул. „*** ***“ №** Сочи,
че е свидетелствала по това дело, като разпитът е бил проведен на 19.10.2020
г., независимо, че 16.10.2020 г. била настъпила смъртта на нейния баща.
Свидетелката сочи, че за кончината на своя родител, тя била известена докато
се намирала в апартамента на ищците, където разговаряли с адв. С. Сочи
неформална обстановка на провеждане на този разговор, като на въпроса на
процесуалния представител на ищците, какво правели последните с
ответника, свидетелят отговаря: „Ами хапваха си, пийваха си, както си му е
реда“. В показанията си св. Ш. заявява, че не може да посочи по чие
настояване не е било отложено съдебното заседание, в което е следвало тя и
майката да свидетелстват, като обяснява, че ищцата Б. В. е заявила, че
ответникът не пожелал отлагане. Не може да посочи причина, поради която
адв. С. е отказал да поиска отлагане. Твърди, че по време на разпита им като
свидетели тя и нейната майка, са отговорили на всички зададени им въпроси,
като заявява: „На всички въпроси отговорихме, каквото трябваше казахме“.
Сочи, че преди съдебното заседание, адв. С. бил предоставил на свидетелите
листчета с бележки, на които бил написал какво трябвало да отговорят на
9
поставените им въпроси. След приключване на съдебното заседание,
ответникът отправил към нея и към майка обидни думи, като същите не
били възприети лично от св. Ш., а били предадени от ищцата Б. В. Според
свидетеля, нейната майка лично била чула изреченото от ответника. Твърди,
че заради отправените към тях обиди и заради поведението на адв. С., след
заседанието, в което св. Ш. и нейната майка дали показания, ищцата Б. В.
отказала да работи с ответника.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи.
Предявените искове са допустими, поради което съдът дължи
произнасяне по основателността им.
Между страните е налице валидно облигационно правоотношение,
възникнало въз основа сключен между тях договор за правна защита и
съдействие, по силата на който ищците са възложили на ответника
осъществяване на процесуално представителство по гр. д. № ***г. по описа на
ВРС. Съгласно установената практика на ВКС, процесният договор носи
белезите на договор за изработка и договор за поръчка /така решение №94 от
20.04.2021 г. по гр.д. №***г. на ВКС, 3 г.о., постановено в производство по
чл.290 ГПК/. Същият е възмезден, двустранен, консесуален и комутативен. От
него възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните,
поради което изпълнението на задължението на едната страна е
функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата
страна.
С разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е уреден фактическият
състав на неоснователно обогатяване, при който престацията се извършва с
оглед на начална липса на основание. Тази хипотеза е налице, както когато
ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него
основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което е получил
даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание е нищожно –
така – решение №***от *** г. по гр.д. №*** г. на ВКС, *** г.о.
В процесния случай ищците твърдят нищожност на сключения договор
поради противоречие на закона, а именно – чл.36, ал.2 ЗА. Посочената
разпоредба е императивна, като същата определя, че размерът на
адвокатското възнаграждение се определя в договор между адвокат и
10
клиента, като същият следва да бъде справедлив и обоснован, и не може да
бъде по-нисък от предвидения в наредба на ВАС размер, за съответния вид
работа. Съгласно изложеното в исковата молба, неоспорено от ответника,
страните са уговорили възнаграждение за предоставената от адв. С., правна
защита и съдействие, в размер на 10000 лева, като същото е дължимо
авансово – при съобразяване изискването на чл.2, ал.6 от Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Постигнатата от страните договореност е изцяло в рамките на свободата, на
договаряне по чл.9 ЗЗД, изискваща от страните да се съобразяват само със
закона и добрите нрави. С полагане на подписите си в процесния договор за
правна защита и съдействие, ищците са декларирали съгласието си с размера
на определеното възнаграждение. Изискването на чл.36, ал.2 ЗА, размерът на
уговореното възнаграждение да бъде справедлив и обоснован, е абстрактно,
като определянето му е предоставено на доверителя и неговия повереник.
Видно от материалите по приетата по делото преписка № *** г.,
образувана въз основа жалба на Б. Н. В. до Адвокатски съвет – ***, в хода на
извършената проверка е намерено, че дължимото адвокатско възнаграждение
за представителство и защита по предявените три иска, следва да се определи
в размер на 4500 лева, поради което заплатеното възнаграждение в размер на
10000 лева е значително по-ниско от трикратния размер на това
възнаграждение. Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения сочи възможно най-ниската цена на
осъществените от процесуалния представител действия по защита интересите
на доверителя, като не определя максимален допустим размер на дължимото
възнаграждение, отново основавайки се на свободата, с която действат
договарящите страни. Отделно, на преценка следва да се постави
приложимостта на Наредбата, в случаите, когато е налице постигнато изрично
съглашение между две страни, сключили договор, относно цената на същия.
Следва да се посочи, че дължимостта на адвокатското възнаграждение,
в процесния случай, не е предпоставена от постигането на конкретен
резултат, поради което единставената хипотеза, при сбъдването на която
адвокатът би могъл да бъде лишен от заплащане на хонорар, е тази,
предвидена с разпоредбата на чл.35, ал.4 ЗА - в случаите, когато съдебното
производство е прекратено по негова вина и същото не може да бъде
продължено. Не е налице сочената от ищците недействителност на договора
11
за правна защита и съдействие, доколкото не се установи клазузата, с която е
определен размерът на адвокатско възнаграждение да е уговорена в
противоречие с разпоредбата на чл.36, ал.2 ЗА. Съглашението не води до
неоправдано разместване на имуществени блага, респективно – до
неоснователно обогатяване на ответника, при договаряне в противоречие със
закона. Предявеният главен иск е неоснователен, поради което същият
подлежи на отхвърляне, като на разглеждане следва да бъде поставен
заявеният в условията на евентуалност иск.
Разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД регулира връщане на даденото
при отпаднало основание. Основателността на иск с това правно основание
изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно
правоотношение между страните, в изпълнение на което ищецът е престирал
определено благо и прекратяване с обратна сила на това правоотношение,
представляващо основанието за имуществено разместване. В установената
практика на ВКС се приема, че в случаите на предявена искова претенция за
връщане на сума, платена на отпаднало основание е достатъчно ищецът да
докаже плащането на цената, а в тежест на ответника е установяването на
основанието /така решение №*** от *** г. по гр. д. №*** г. на ВКС, *** г.о./.
Съгласно приетото с ППВС №***г., на отпаднало основание може да се
претендира връщане на платената сума, въз основа на договор, развален
поради неизпълнение.
В общия случай, за да се освободят от създадена облигационна връзка
между тях, страните по договора следва точно и в пълен обем да изпълнят
задълженията си, а при неизпълнение, договорът може да бъде развален в
хипотезите на чл.87 ЗЗД. Потестативното право да се развали договор по реда
на чл.87, ал.1 ЗЗД принадлежи само на изправната страна, която с
едностранно изявление до неизправната страна може да заяви това свое
право. С оглед обстоятелството, че договорът е сключен в писмена форма, то
и отправеното изявление също следва да бъде направено в писмена форма.
Според наведените твърдения с исковата молба, процесният договор е
развален с връчване на нотариална покана.
На преценка следва да бъде поставен въпросът дали ответникът е
неизправна страна по договора и дали оттеглянето на пълномощията е
основателно, с оглед разпоредбата на чл.26, ал.2, изр. посл. ЗА.
12
В исковата молба са наведени твърдения, че процеснията договор е
развален от ищците, поради некачествено изпълнение от страна на ответника,
като се сочи, че последният е въвел невярни твърдения с отговора на исковата
молба, поддържал несъстоятелни правни тези, които според тях
противоречали на титулите за собственост на спорещите страни. Отделно,
сочат, че адв. С. не се съобразил с тежкото емоционално състояние, в което се
намирали ключовите им свидетели; не е представил на съда писмени
доказателства; не е предявил насрещен иск за делба, не е поискал разпит, в
качеството на свидетел, на вещото лице, изготвило по тяхно искане частна
техническа експертиза.
Съдът намира, че твърдението на ищците за некачествено изпълнение
на задълженията, поети от ответника, по сключения договор за правна защита
и съдействие, остана недоказано. Безспорно, за да се стигне до оттегляне на
пълномощия, между ищците и техния процесуален представител е
възникнало противоречие, което не е било преодоляно. От твърденията в
исковата молба и събраните гласни доказателства, може да се направи извод,
че Б. В. и И. В. не са били съгласни с действия по защита на техните интереси,
предприети от ответника. По делото не се събраха доказателства, чрез които
да се установи, че соченото съществено неизпълнение на договора за правна
защита и съдействие се дължи на обективни факти от действителността, а не
на субективното възприятие на възложителите. Ответникът е представил в
срок писмен отговор на исковата молба, навел е и е поддържал възражения
срещу предявените искове, заел е активна позиция при събиране на
доказателствата по делото, в т.ч. оспорил е проведената по делото съдебна
експертиза, като е настоял за провеждането на експертиза в разширен състав.
Ищците сочат, че те сами са потърсили адв. С. след препоръка. В показанията
си св. Р. потвърждава това твърдение, като заявява, че ответникът е имал
„много добри атестации“. В исковата молба се навеждат твърдения, че
преговорите между ищците и ответника са продължили дълъг период от
време, без да се уточнява кое е наложило тази продължителност и защо при
опасността от изтичане срока по чл.131 ГПК, ищците не са потърсили помощ
и съдействие от друг адвокат. Налага се изводът, че тяхното желание е било
да бъдат представлявани именно от адв. С., като противоречията им по-късно
са възникнали по повод размера на адвокатското възнаграждение.
13
В хода на преговорите ищците са имали възможност да се запознаят с
действията, които пълномощникът им възнамерява да предприеме в тяхна
защита. Съгласно показанията на св. Р., ищцата Б. В. е изпратила за
съгласуване изготвения от ответника писмен отговор на исковата молба, т.е.
възложителите са разполагали с достатъчно време да се запознаят с
аргументите на адв. С., в т.ч. да консултират същите с доказан
професионалист в областта на вещното право. В показанията си св. Р. заявява,
че е направила две бележки по становището на ответника, като не може да се
ангажира с посочване същността на тези бележки. Ангажираният от ищците
свидетел – Б. Ш. сочи, че отношенията между възложители и изпълнители са
били далеч от формалните – адв. С. е посетил ищците в дома им, където е
разговарял с тях и с техните свидетели. Отново този свидетел заявява, че тя и
нейната майка са дали показания изцяло в съответствие с предприетите от
ответника действия по защита интересите на ищците. От твърдението на този
свидетел не може да се извлекат каквито и да е данни, които да подкрепят
тезата на ищците, а именно, че тежкото емоционално състояние на Б.Ш.и на
нейната майка им е попречило да отговарят адекватно на поставените им
въпроси при проведения разпит на 19.10.2020 г., поради което да са
застрашили интересите на ищците. Недоказано остана и твърдението, че
ответникът е обиждал свидетелите Шиварови, като ги е нарекъл
„олигофрени“. Според св. Ш., ищцата Б. В. е казала, че ответникът е отправил
обидни думи към нея и към нейната майка, но пък свидетелката, за която се
твърди, че е била обект на тези обиди, не е възприела лично същите.
С решение №*** по протокол №*** г., Адвокатският съвет при ВАК е
отказал да образува дисциплинарно производство срещу адв. С. С., като е
намерил, че същият е провел надлежно и без пропуски адвокатската защита
на клиентите до момента на оттегляне на пълномощията му. Решението на АС
при ВАК е потвърдено с решение от 22.01.2021 г. на *** Доколкото
ответникът не се явява неизправна страна по процесния договор, то
оттеглянето на пълномощията към него се явява неоснователно, поради което
и на основание чл.26, ал.2 ЗА, заплатеното възнаграждение не подлежи на
връщане. Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.1 ЗЗД, оттеглянето на
поръчката не лишава довереника от правото да иска заплащане на разноските
и на уговореното възнаграждение.
14
При горните доводи, съдът намира, че ищецът не доказа по основание и
размер предявените искове – главен и евентуален, поради което същите
подлежат на отхвърляне изцяло. С оглед неоснователността на главните
искове, неоснователни се явяват и обусловените искове за заплащане на
обезщетение за забава.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, ответникът има
право на сторените разноски по делото, но доколкото такива не се
претендират, разноски в негова полза не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Н. В., ЕГН ********** и И. Г. В., ЕГН
**********, двамата с адрес: гр.*** ж.к. „***“, местност „***“, ***,
ет.***против адвокат С. С. С. - от АК - ***, личен номер на адвоката ***, с
адрес: ул. „***“ №***, ет.*** иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, за
осъждане на ответника да им заплати сумата от 9000 лева, получена без
основание, по нищожен, в частта относно размера на хонорара, поради
противоречие със закона, договор за правна помощ №***г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
05.07.2022 г. до окончателното плащане, както и иска за заплащане на сумата
от 1508 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху
главното задължение, за периода от 10.11.2020 г. до 05.07.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Н. В., ЕГН ********** и И. Г. В., ЕГН
**********, двамата с адрес: гр.***, ж.к. „***“, местност „***“, ***, ет.***,
против адвокат С. С. С. - от АК - *** личен номер на адвоката ***, с адрес: ул.
„***“ №***, ет.***, иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД вр. чл.87
ЗЗД, за осъждане на ответника да им заплати сумата от 9000 лева, получена
на отпаднало основание, по развален договор за правна помощ №*** г.,
сключен между ищците и ответника, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 05.07.2022 г. до окончателното
плащане, както и иска за заплащане на сумата от 1508 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху главното задължение, за периода от
10.11.2020 г. до 05.07.2022 г.
15
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
16