Р E Ш Е Н И Е
№ 37
гр.Плевен, 15.01.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Н. ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иво Радев, като разгледа
докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 962
по описа за 2020 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 260005 от
30.09.2020 год., постановено по НАХД № 19/2020 год., Районен съд – гр. Левски
потвърдил Наказателно постановление №19-0938-004729/05.09.2019г. на началник Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР- Плевен, с която на Н.З.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание
чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП.
Против горното решение постъпила
касационна жалба от адв. Р.Р., в качеството ѝ на процесуален представител
на Н.З.Н., в която се излагат доводи, че въззивното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че Н.З.Н. не е извършил описаното в процесното НП
нарушение, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че рязката
промяна в посоката на движение на автомобила се дължи на внезапно излязло на
пътното платно куче. Излагат се доводи, че полицейските служители, на чиито
показания е основано решението на РС- Левски, не са могли да възприемат
появилото се на пътното платно животно заради разстоянието, на което са се
намирали, както и предвид обстоятелството, че това се е случило в тъмната част
на денонощието. В заключение е направено искане да бъде отменено обжалваното
решение на РС- Левски.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.
Ответникът не изпраща процесуален
представител и не ангажира доводи във връзка с основателността на касационната
жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен
изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, поради което решението
на РС- гр. Левски следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият
съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението,
а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
Единственото оплакване в касационната жалба касае
доказаността на нарушението, предмет на процесното НП и настоящият съдебен
състав приема, че се твърди неправилна преценка на събраните по делото гласни
доказателства. Касационната инстанция намира обаче, че първостепенният съд е
направил прецизен анализ на събраните по делото гласни доказателства и е
изложил мотиви в достатъчен обем, в които обосновано е посочил кои гласни
доказателства и в коя тяхна част кредитира, а кои не и защо. Настоящият съдебен
състав е напълно съгласен с изложените
мотиви във въззивния съдебен акт, поради което не намира за нужно да ги
повтаря в настоящето решение, с оглед разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК. Достатъчно е само да се отбележи, че
твърденията на касатора, свързани с обстоятелството, че полицейските служители
не са били в състояние да възприемат правилно фактическата обстановка поради
отстоянието си от мястото на нарушението и заради това, че всичко се е случило
в тъмната част на денонощието, не намират опора в събраните в хода на
производството пред първостепенния съд доказателства. По делото е изготвена
автотехническа експертиза и от заключението на вещото лице е видно, че полицейските
служители са се намирали на 12-15 метра от мястото, на което е осъществено
нарушението, като вещото лице изрично е посочило, че те са имали възможност да
възприемат визуално автомобила на жалбоподателя в момента на осъществяване на
рисковата маневра. Освен това от показанията на свидетелите И. Ц. и Д. Д. се
установява форсиране на двигателя на автомобила, което по никакъв начин не
кореспондира с твърдението, че т. нар. „дрифт“ е осъществен поради внезапно
навлизане на куче върху пътното платно. Логичното поведение на водача в такъв
случай е задействате на спирачната уредба на автомобила, а не подаване на газ.
Съобразно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
Процесният АУАН е издаден при спазване правилата на ЗАНН, т.е. представлява
редовно съставен акт по смисъла на посочената по- горе разпоредба. В хода на
проведеното съдебно производство са разпитани като свидетели полицейските
служители свидетелите И. Ц. и Д. Д.. Техните показания са непротиворечиви
помежду си, кореспондират със заключението на вещото лице и от тях се
установява механизма на осъществяване на нарушението, за които е съставен АУАН
и касаторът е санкциониран с издаденото НП. Тези свидетели са очевидци на
нарушението и по делото няма данни за наличие на тяхна предубеденост или
заинтересованост от изхода на делото. Единствено показанията на свидетеля С. З.
и обясненията на жалбоподателя са в противоречие с посочената по- горе
доказателствена съвкупност, но настоящият съдебен състав напълно споделя
доводите на РС-Плевен, с които тези показания не са кредитирани. Свидетелят З.
е братовчед на жалбоподателя, а обясненията на последния правилно са възприети
като израз на правото му на защита.
Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че
при издаване на АУАН и оспореното НП не са допуснати нарушения на закона. В
хода на съдебното производство нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина са установени по несъмнен начин с допустимите и относими в това
производство писмени и гласни доказателства, поради което не са налице
посочените в касационната жалба основания за отмяна на въззивното решение.
Същото е постановено от родово и местно компетентен
съд, при спазване на процесуалните правила за разглеждане на производството,
поради което АС- Плевен намира, че то е валидно, допустимо и съответно на
материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
260005 от 30.09.2020 год., постановено по НАХД № 19/2020 год. по описа на
Районен съд – Левски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ 2./п/