Мотиви към
решение по НАХД № 580/2020 г. по описа
на ОС Варна
Производството е по реда на чл.83 А и сл. от
ЗАНН и е образувано по предложение на
Окръжна прокуратура – Варна за налагане на имуществена санкция,
съобразно разпоредбата на чл.83б ал.1 т.1 от ЗАНН в размер на 7000лева на „Интер К.“ ЕООД, с управител К.С.К.,
ЕГН ********** и ЕИК на дружеството *********.
В съдебно
заседание представителя на ВОП поддържа направеното предложение. Излага
съображения, че са налице законовите изисквания на ЗАНН относно налагане на имуществена санкция
на дружеството, в размер малко над сумата от 6682 лева, която се явява недеклариран данък в годишна данъчна
декларация по чл. 92 ал.1 от ЗКПО. Като се счита, че дружеството се е обогатило
с тази сума, предлага да му се наложи санкция в размер на 7000 лева. Не се
изразява становище за присъждане на равностойност на облагата, придобита от ЮЛ,
съгласно чл. 83 А ал.5 от ЗАНН. В съдебно заседание се явява представляващия и управител на дружеството,
който чрез процесуален представител- адв. П.Димитров изразява становище за
неоснователност на предложението.
След
запознаване с предложението на Окръжна
прокуратура Варна, с посочено правно основание чл.83б ал.1 т.1 от ЗАНН и доказателствата, приложени от прокурора по
делото, съдът намира за безспорно установени
следните фактически обстоятелства:
По отношение
на К.С.К., като собственик и представляващ две дружества, било водено наказателно производство- ДП №
23/2010 г, по което били повдигнати обвинения за престъпления против данъчната
система, внесен обвинителен акт и образувано НОХД № 327/2020г., приключило по
реда на чл. 371 т.2 от НПК с осъдителна присъда, за това че:
В
периода от 01.01.2007 г. до 30.04.2009 г. в гр. Варна, при условията на
продължавано престъпление, избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения - данък общ доход, данък върху доходите на физическите лица, данък
добавена стойност и корпоративен данък в особено големи размери, като:
I.
В периода от 01.01.2007 г. до 30.04.2009 г. в гр. Варна в качеството на
физическо лице не подал декларации - годишна данъчна декларация по чл. 41, ал.
I от ЗОДФЛ и годишни данъчни декларации
по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ, както следва:
1. В периода от 01.01.2007 г. до 15.04.2007
г. не подал годишна данъчна декларация по чл. 41, ал. 1 от ЗОДФЛ, с която е
следвало да бъде декларирано задължение за данък общ доход за 2006 г. в размер
на 20339,06 лв.;
2. В периода от 01.01.2008 г. до 30.04.2008
г. не подал годишна данъчна декларация по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ, с която е
следвало да бъде декларирано задължение за данък върху доходите на физическите
лица за 2007г. в размер на 27114,30 лв.;
3. В периода от 01.01.2009 г. до 30.04.2009
г. не подал годишна
данъчна
декларация по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ, с която е следвало да бъде декларирано
задължение за данък върху доходите на физическите лица за 2008г. в размер на
1369,41 лв.
4.
В периода от 01.09.2008 г. до 14.10.2008 г. в гр. Варна в качеството на
управител на дружеството „ИНТЕР-КСК-К.К." ЕООД не подал декларации -
справки-декларации по чл. 125, от ЗДДС ,
както следва:
1.В
периода от 01.09.2008 г. до 15.09.2008 г. не подал справка-декларация по ЗДДС
за данъчен период месец август 2008 г., с която е следвало да бъде обявено за
внасяне данъчно задължение в размер на 8788,52 лв.;
2.В
периода от 01.10.2008 г. до 14.10.2008 г. не подал справка-декларация по ЗДДС
за данъчен период месец септември 2008 г., с която е следвало да бъде обявено
за внасяне данъчно задължение в размер па 17928,44 лв.;
III. На 31.03.2009 г. в гр. Варна, чрез А. К. М.
като посредствен извършител, затаил истина в подадена декларация -годишна
данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО,
с вх. № **********/31.03.2009 г., като не е декларирал годишен корпоративен
данък за 2008 г. на дружеството „ИНТЕР-КСК-К.К." ЕООД в размер на 19156,00
лв.;
IV. На 31.03.2009 г. в гр. Варна, чрез А. К. М.
като посредствен извършител, затаил истина в подадена декларация -годишна
данъчна декларация по чл. 92. ал. 1 от ЗК110 с вх. № **********/31.03.2009 г.,
като не е декларирал годишен корпоративен данък за 2008 г. на дружеството
„ИНТЕР-К." ЕООД в размер на 6682,00 лв.,
като
общият размер на необявеното и неплатено данъчно задължение е в особено големи
размери - 101 377,73 лв.- престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. чл. 255, ал. I, т.
1 и т. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Настоящето
предложение се отнася до частта, описана
в т.ІV от обвинителния акт и интерпретиран в предложението по чл. 83 А от ЗАНН, и касае твърдяната облага, придобита от дружество „Интер К.“ЕООД, с
управител и собственик К.С.К..
К.К.
бил собственик и управител на две дружества -„Ингер - КСК -К.К."*** и
„Интер - К."***. Те осъществявали основно строителна дейност.
Дружество „Интер К." ЕООД, през 2006г. с НА №
121/07.09.2006г./л.159, т.5/, представлявано и управлявано от Кр.К. закупил
имот - нива от 5 246 кв.м., за сумата от 5 000 лв., като данъчната оценка на
имота била 642.60 лв. Този имот К. като представляващ „Интер К." ЕООД
продал с НА № 32, т.1, рег.№ 571. д.№29 от 05.02.2008г. на „Смайл Пропърти"
ООД, за 36 722 евро, с левова равностойност 71 821,99 лв.
Кр.К.
бил обслужван счетоводно от А. М. /починала в хода на досъдебното производство/.
Тя имала задължение да подава и необходимите данъчни декларации. По указания на
К., счетоводителката не отразила в счетоводните регистри продажбата на парцела
на Смайл Пропъртис, този приход не бил
отразен надлежно, като това съответно се отразило и на съдържанието на
годишната декларация по чл. 92 от ЗКПО –
в нея липсвали посочени приходи от дейността, и съответно годишен корпоративен
данък. Съобразно ССЕ / предмет на анализа са били двете дружества на К./, а в
случая по отношение на „Интер К.“ЕООД се установява, че то е имало положителен финансов резултат от дейността
си - приход or продажбата на имот в размер на 71 821, 99 лв., разход в размер
на 5 000 лв., с финансов резултат за годината - печалба в размер на 66 821. 99
лв., и върху същата е следвало да декларира и да внесе корпоративен данък 10 %
в размер на 6 682. 99 лв.Тези обстоятелства обаче не са били отразени и
същевременно дружеството, чрез затаяване на истина в ГДД не е обяви и съответно
не е заплатил данъчно задължение по ЗКПО в размер на 6682 лева.
Съдът приема за установени изложените фактически
обстоятелства от събраните по делото писмени доказателства, които са
безпротиворечиви, а именно – справка от ТР за дружеството, препис от
обвинителен акт, препис от присъда на ВОС по НОХД № 327/20г., протоколи за
разпит на обвиняем и свидетел, ССчЕ, представени от процесуален представител на
дружеството адв. Димитров въззивна жалба, с която се възразява само срещу
гражданскоосъдителната част.
Последното
налага и следната бележка, която няма съществено отношение към коментирания
по-долу проблем. Според състава на съда присъдата на ВОС срещу подс. К. е влязла в сила, доколкото се
атакува единствено в гражданскоосъдителната част. Независимо обаче дали има или
не влязла в сила присъда, изложеното по-горе ,след преценка на относимите
доказателства води до извода за осъществен състав на престъпление против
данъчната система.То е извършено чрез затаяване на истина в данъчна декларация,
която е следвало да се подаде съобразно
изискванията на ЗКПО, и е била подадена на 31.03.2009г. В нея, в разрез с
изискванията на чл. 92 от ЗКПО не е бил деклариран годишен данък за 2008г. на
дружеството „Интер К.“ЕООД в размер на 6682 лева.
За да се
наложи имуществена санкция на юридическо лице по реда на чл. 83 А и сл. от ЗАНН е необходимо да се установи, че то
се е обогатило или би се обогатило от престъпление. Конкретните текстове на
престъпления от Специалната част на НК
за изброени в чл. 83 А от НК лимитативно, като този каталог от възможни
престъпления са били добавяни със съответните изменения на ЗАНН и нови състави
на престъпления. Извън тези престъпления
не може да се търси отговорност на юридическите лица за получени облаги или
възможни облаги от посочените престъпления.
В тази
връзка следва да се направят и някои бележки, които са необходимо отклонение,
по въпроса за налагане на имуществена санкция на юридическо лице. Този
институт, за българското административно наказателно право е познат от преди
повече петдесет години с въвеждането му
в чл. 83 от ЗАНН - В предвидените в съответния закон, указ,
постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на
юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за
неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на
тяхната дейност.Санкцията се налага по реда на ЗАНН, доколкото в съответния
нормативен акт не е предвиден друг ред. По този начин е прогласен и отново и общия принцип за
законоустановеност на наказанието,
изрично предвиден в чл. 3 ал.1 от ЗАНН, а по отношение на ЮЛ в чл. 83 ал.1 от ЗАНН. Тук именно е и даден отговор на въпроса кога възниква отговорността на
ЮЛ, а именно - да е предвидена в изрична
хипотеза на съответния нормативен акт. Нужно е да са налице нормативно предвидени задължения,
те да не са изпълнени и тогава ще възникне
тяхната административна отговорност. По идентичен начин, с въвеждане на
корпоративна отговорност на ЮЛ във връзка с извършени престъпления и получени
облаги или възможност за получаване на облаги, с чл. 83 А от ЗАНН е отново
запазен принципът на законоустановеност на наказанието/съответно санкцията/.
Законодателят в разпоредбите на чл. 83 А до
чл.83 Ж от ЗАНН е създал както норми с материален, така и процесуален
характер. Без съмнение изискването за
законоустановеност на санкционирането се съдържа в текста на целия чл. 83 А от ЗАНН, съдържащ хипотеза, диспозиция и санкционна част, с изчерпателно посочване
на субекта на санкциониране чрез
имуществена санкция, субекта на престъплението и неговата връзка с юридическото
лице, текстовете от наказателния закон, които следва да са осъществени от тези субекти и каква санкция следва от това
за ЮЛ.
В останалата
си част – от чл. 83 Б до чл. 83 Е от ЗАНН, се касае за процесуалния ред, по
който следва да протече производство пред съда, като в последния текст на чл.
83 Ж от ЗАНН е посочено, че за тези текстове неуредените случаи препращат към
НПК. С други думи, от тази препращаща норма е изключен чл. 83 А от ЗАНН, който
има материалноправен характер. От това
се налага следния извод. Не може да бъде санкциониран субект- юридическо лице,
за извършено от физическо лице престъпление, без това престъпление да е било
включено в обсега на възможните престъпни състави по чл. 83 А от ЗАНН към
датата на деянието. В направеното предложение от ВОП се касае за деяние, наказуемо по чл. 255 ал.3
вр. ал.1 от НК, извършено на 31.03.2009г.от подс. Кр.К.. от което деяние би
могло да се обогати представляваното от него дружество. К. без съмнение от
кръга на лицата, посочени в чл. 83 А ал.1 т. 1 и т.2 от ЗАНН към инкриминирания
момент, налице е и облага с имуществен характер в размер на 6682 лева, тъй като
се касае за укрит корпоративен данък в този размер. Престъплението по чл.255 от НК е включено в чл.83а ал.1 ЗАНН с изменението на ЗАНН публ. ДВ бр.33 от
26.04.2011 г., в сила от 27.05.2011 г. Т.е.
към инкриминираната дата- 31.03.2009г.
осъществения състав на престъпление от субекта по чл. 83 А ал.1т.1-2 от ЗАНН по
чл.255 от НК не е фигурирало между тези
за които следва да се ангажира
административно наказателната отговорност
на юридическото лице.
По
изложените съображения на осн. чл.83г
ал.6 от ЗАНН съдът постанови решението си, с което остави
без уважение предложението на Окръжна прокуратура Варна за налагане на
имуществена санкция по реда на чл.83А и сл. от ЗАНН на дружеството „ИНтер К.
„ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, с управител
и едноличен собственик К.С.К..
Съдия: