Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 11.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І
г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесет и седми юни, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 16295 по
описа на състава за 2017г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът С.Ц.М. твърди, че
претърпял пътно-транспортно произшествие на 02.08.2017г. около 11:00 ч. в с.
Българене. Твърди, че самото произшествие настъпило по вина на водача на лек
автомобил марка „Пежо 306“ с рег. № *******- Г.И.В., който паркирал автомобила
в двора на ищеца, но боравейки неправилно с механизмите за обезопасяване при
паркиране. Така, поради високата денивелация на терена и невключване на
автомобила на скорост – автомобилът сам потеглил, преминал с лявата си предна
гума през тялото на ищеца и го затиснал с лявата си задна гума. Вследствие на
инцидента пострадалият получил множество телесни увреждания и понесъл болки,
страдания и неудобства в процеса на лечение. Болничният престой на ищеца продължил
в рамките на три месеца. След проведеното лечение и извършените оперативни
интервенции пострадалият продължавал да има намалена подвижност и в
здравословното му състояние не настъпило очакваното пълно възстановяване,
поради което болките и страданията били още по- значителни. Предвид
обстоятелството че за процесния лек автомобил бил сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното
дружество „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, със срок на валидност от 23.06.2017г. до
22.06.2018г., то при описаната в исковата молба обстановка на възникване на
инцидента, за ответника възникнало задължение да заплати на ищеца застрахователно
обезщетение. Спазвайки разпоредбата на чл. 380 от КЗ - на 27.09.2017г. ищецът
предявил претенция за заплащане на застрахователно обезщетение пред ответното
дружество, като едновременно с това, той бил представил пред застрахователя всички
документи с които разполагал. Ответникът обаче, без основание оставил без уважение
заявената претенция и не изплатил дължимото застрахователно обезщетение,
изпадайки в забава. При изложените фактически твърдения ищецът претендира за
осъждане на ответното дружество да му заплати застрахователно обезщетение в
размер на сумата от 300 000 лева, ведно със законната лихва, считана от
датата на увреждането – 02.08.2017г. до окончателното изплащане.
Ответното дружество „ДЗИ - О.З.“ ЕАД поддържа становище
за неоснователност на иска. Оспорва собствената си пасивна материална
легитимация подкрепяйки това становище с твърдението, че се касае за инцидент и
не са налице предпоставките за възникване на деликтна отговорност за водача на
автомобила в това му качество. Оспорва твърденията на ищеца за настъпването и
за обема на описаните в исковата молба телесни увреждания. Оспорва твърдението
за съществуване на пряка причинно-следствена връзка между поведението на
водача, настъпването на описаното произшествие и релевираните телесни
увреждания. Оспорва предявения иск по размер като поддържа становище за
прекомерност на претендираното обезщетение. При условията на евентуалност, ако
съдът приеме че иска е доказан по основание, ответникът релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който се опитал да
спре автомобила заставайки пред него, подхлъзнал се и паднал под гумите, където
бил прегазен. Оспорва предявения иск за присъждане на законна лихва върху
претендираното застрахователно обезщетение като твърди, че не е изпадал в
забава, поради което искът бил неоснователен.
Съдът, като прецени
доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Като доказателство по делото са приети и приобщени преписи от документи,
представляващи пълното съдържание на прокурорска преписка № 2243/2017г.
по описа на Районна прокуратура – гр.Ловеч, включително и крайния акт- Постановление
от 30.10.2017г. на Районна прокуратура Ловеч с отказ за образуване на
предварително производство. Данните, съдържащи се в споменатите документи категорично
установяват няколко правно значими факти: че за настъпването на инцидента не са
били уведомени органите на МВР за да извършат оглед на мястото на инцидента, а
също така, че не е извършван оглед на автомобила, нито е бил съставен протокол
за настъпването на ПТП с пострадали лица.
В дадените пред съда
показания /по делегация/ свидетелят Г.И.В. заявява, че на 02.08.2017г.
откарал Р.С.в дома на ищеца С.М., по молба на самия М., за да бъде извършен
ремонт на лекия автомобил „Пежо 306“, за който свидетел знаел, че е собственост
на ищеца. Поправката била извършена в двора на ищеца, но самият свидетел не
участвал в ремонтните дейности и не бил запознат с тях. Според свидетеля,
ремонтът бил извършен от Р., в присъствието на С.. След това направили обиколка
на селото, за да се уверят в изправността на автомобила и свидетелят отново го
паркирал в двора на ищеца. Свидетелят
заявява, че след завършването на ремонта, именно той управлявал автомобила в
селото, но не си спомнял, дали при паркирането му в двора задействал ръчната
спирачка и дали е оставил автомобила „на скорост“. Свидетелят не присъствал на
инцидента. Едва по-късно свидетелят научил от същия Р.С., че ищецът бил
претърпял инцидент, че бил настанен за лечение в болница и че в момента
продължавал да накуцва с единия крак.
В дадените пред съда показания /по
делегация/ свидетелката Г.Б.Г.заявява, че познавала ищеца С.М., поради
обстоятелството, че живеели в съседни къща. Свидетелката твърди, че е станала
непосредствен очевидец на злополуката. В деня на произшествието ищецът имал
намерение да я откара в града и по този повод инициирал и предприел ремонт на
собствения си автомобил, но за тази цел повикал в дома си и използвал
съдействието на Р. и още един негов приятел, наречен „Г.“. Ремонтите дейности върху
автомобила се извършвали в къщата на С.. После, приятел на Р., когото
назовавали Г., изпробвал дали колата е изправна и след като обиколили селото върнал
автомобила в къщата и паркирал. След като Р. и Г. си тръгнали, ищецът започнал
да разтоварва колата си. Внезапно свидетелката чула, че колата „издрънкала на
празно“, „изскочила“ и започнала сама да се движи. Междувременно ищецът се
придвижвал към портата на къщата. Колата подела надолу, преминала през ищеца и
го повлякла. Установила се извън двора на къщата, а ищецът останал наполовина
под нея. Свидетелката започнала да вика за помощ и заедно със съседи надигнали
автомобила и извадили пострадалия. След това извикали екип на Спешна помощ.
Свидетелят с категоричност заявява, че Г.паркирал автомобила в дома на ищеца.
При потеглянето на самостоятелен ход автомобилът излязъл от портата на къщата
на ищеца, който същевременно се придвижвал от портата на свидетелката към
портата на дома си. Пострадалият не успял да реагира на време и автомобилът го „повлякъл“
и контузил.
В дадените пред съда показания /по
делегация/ свидетелката И.Д.С.заявява, че не е очевидец на инцидента и никак не
знае как този инцидент е настъпил.
Заключението на изслушаната съдебна
авто-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Х.И. обосновава следните изводи:
·
Механизмът на настъпване на процесното ПТП вероятно се дължи
на факта, че автомобилът потеглил на собствен ход в посока от вътрешността на
двора към улицата. Причината за потеглянето на лекия автомобил може да се дължи
на необезопасяването на автомобила срещу непредизвикано потегляне, чрез необходимото
за целта действие - активиране на ръчната спирачка. Процесният автомобил вероятно
бил оборудван с необходимата техническа система за задържане на автомобила в
паркирано състояние /ръчна спирачка/, чието основно предназначение е да спре
превозното средство, когато се намира в покой.
·
Настъпилото произшествие обаче било предотвратимо от водача, при
обезопасяване на автомобила което могло да се осъществи, ако бъде активирана
ръчната спирачка при паркиране, ако бъде осъществено включване на трансмисията
на автомобила на предавка, ако бъде осъществено поставяне на препятствия пред
колелата на автомобила, ако бъде осъществено паркиране в напречна посока на
наличния наклон или чрез използването на комбинация от изброените способи.
Като доказателство по
делото са приети медицински документи - епикризи, чието съдържание не
се обсъжда подробно, тъй като съдържат специализирана
медицинска информация, но съдържащите се в нея медицински данни за здравословното
състояние на ищеца, са обект на анализ от допуснатата специализирана съдебно-
медицинска експертиза.
Заключението на
изслушаната и приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице д-р Б.Б. /ортопедия и
травматология/ анализира
съдържанието на приетите медицински документи и обосновава следните изводи:
В резултат от
настъпването на ПТП, ищецът е получил следните увреждания с травматичен
характер: контузия на гърдите, счупване на 6-то, 7-мо, 8-мо и 9-то ребро вдясно,
изкълчване на дясната раменна става, многофрагментно счупване на костите на
дясната подбедрица в горната им част, счупване на малкия пищял на лявата
подбедрица, охлузване на дясната гръдна половина, остеомиелит на костите на
дясната подбедрица. Описаните травматични увреждания
кореспондират с механизма на настъпване на инцидента. По своят вид и тежест, те имат следната
медико-биологична характеристика: получената тежка гръдна травма е довела до
трайно затруднение на снагата за срок по-дълъг от 30 дни /в случая до два
месеца/; полученото изкълчване на дясната раменна става е причинило трайно
затруднение на движенията на десен горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни /в
случая до два месеца/; полученото счупване на малкия пищял на лявата подбедрица
причинило трайно затруднение на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни
/в случая до два месеца/, претърпяното множествено счупване на костите на
дясната подбедрица причинило трайно затруднение на движенията на десен долен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни /в случая повече от една година/ поради
настъпили постоперативни усложнения. Полученото гнойно усложнение на костите на
дясната подбедрица причинило постоянно разстройство на здравето неопасно за
живота. Ищецът получил спешна медицинска помощ и бил настанен за лечение в
хирургичното отделение на МБАЛ „Проф. Д-р Параскев Стоянов“ - гр. Ловеч. Извършени
са хематологични, рентгенови и ехографски изследвания и консултации със специалисти
хирург, ортопед-травматолог, интернист и анестезиолог. Под локална анестезия
било извършено наместване на изкълчената раменна става. Пострадалият бил
поставен на постелен режим с назначена инфузионна, антибиотична,
антикоагулентна и обезболяваща терапия. Болничният престой бил удължен и ищецът
бил опериран на 17.08.2017г. за извършване на открито наместване на фрактурите
на дясната подбедрица и стабилизирането им с метални остеосинтези. С подобрение
пострадалият бил изписан от ортопедичното отделение и бил насочен за ранна
рехабилитация. През периода от 21.09.2017г. до 28.09.2017г. ищецът провел
рехабилитационни процедури. Поради развило се гнойно възпаление /остеомиелит/
на костите на дясната подбедрица ищецът провел следващо болнично и оперативно
лечение в ортопедо-травматологичното отделение на МБАЛ гр. Ловеч. На
06.10.2017г. била извършена операция за премахване на девитализирани фрагменти
от големия и малкия пищял. Ищецът бил изписан на 20.10.2017г. и лечението му
продължило при амбулаторни условия заедно с назначени контролни прегледи, смяна
на превръзки, периодични антибиограми през 2 седмици и предписано антибиотично
и обезболяващо лечение. Общата продължителност на лечебния и възстановителният
период при ищеца от над 1 година надвишил обичайния шестмесечен период поради
появилото се гнойно усложнение на костите на дясната подбедрица. През първите
2-3 месеца след злополуката и около месец след извършването на всяка операция
пострадалият търпял най-интензивни болки и страдания. В началото на
рехабилитацията в период от около 2 месеца болките също се характеризирали като
интензивни. През останалото време ищецът търпял спорадично проявяващи се болки
при преумора, натоварване на оперирания крайник и при промяна на времето. В
период от 6 месеца ищецът се придвижвал чрез използването на помощни средства –
патерици, без да стъпва на десния си крак, което довело за затруднения в
придвижването и обслужването. Към момента при пострадалия рядко се появявали болки
в областта на фрактурите поради продължаващия остеомиелитов процес, но те се
контролирали чрез прием на аналгетици. Състоянието на ищеца обаче било вече стабилизирано
– гръдната травма е преминала окончателно, счупените ребра са зараснали с малка
деформация, дихателната дейност е нормализирана, като в белодробната основа са
останали малки сраствания от претърпения хемоторакс, изкълчената дясна раменна става е
наместена. Фрактурата на левия малък
пищял е зараснала окончателно, а фрактурата на костите на лявата подбедрица е
зараснала с малка остатъчна деформация. На големия пищял се установява
остатъчно гнездо от прекарания остеомиелит, но няма възобновен инфекциозен
процес. От получените охлузвания не са останали трайни белези. Ищецът се
придвижва самостоятелно с леко накуцваща походка. Като остатъчна последица
вещото лице констатира костния възпалителен процес, който за момента е овладян
с прием на антибиотици.
В дадените пред съда показания /по
делегация/ свидетелят Г.Б.Г.посочва, че ищецът получил счупване на крак,
ребра, извадено рамо и натъртена опашна кост, за която свидетелката полагала
лечебни грижи. Пострадалият не можел да се храни заради получените увреждания
при произшествието като консумирал само сокове и билкови запарки, приготвени от
свидетелката. Единствено свидетелката полагала грижи да ищеца през
възстановителния период. Заявява, че ищецът понесъл множество охлузвания в
областта на опашната кост. След това раната на крака започнала на гнои, но
лекарите изчакали да преминат уврежданията на ребрата и дроба, за да
предприемат оперативно лечение. След две седмици извършили операция „заради
корема и гърдите“ с поставена анестезия в областта на кръста. Раната на крака му била отворена. Впоследствие
извършили операция на крака, за да бъде изчистен гноясалия мускул, но въпреки
това при ищеца продължавал да се развива възпалителен процес. Заявява, че за
ищеца било непосилно да заплати повторна операция. Преди инцидента ищецът се
занимавал със строителни дейности, но след инцидента преустановил упражняването
на професията.
Представения препис от комбинирана застрахователна полица „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите BG/06/117001758391 от 21.06.2017г., приобщен към делото, мотивира извода, че към момента на
настъпване на процесното ПТП, участвалия в
инцидента автомобил "Пежо" модел „306“ с рег. № *******е собственост на ищеца, който
впрочем е сключил и застрахователната полица, а гражданската отговорност на
собственика и водача на лекия автомобил е била застрахована от ответното
дружество.
Прието като
доказателство заявление вх.№
94-С-152/27.09.2017г., което е адресирано до ответното
дружество от ищеца /стр. 26 от делото / мотивира извод, подкрепящ
твърдението на ищеца, че след настъпването на пътния инцидент, той е отправил
до „ДЗИ - О.З.“ ЕАД
писмено искане за изплащане на застрахователно обезщетение, за неимуществени
вреди по повод процесния пътен инцидент. Видно от писмо с изх.№ 92-15684/21.11.2017г.
ответното дружество е оставило без уважение отправената извънсъдебна претенция
поради липсата на основание за ангажиране на отговорността му /стр. 11 от делото/.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни
изводи:
По предявения иск с правно основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ;
Предявената искова
претенция за присъждане на застрахователно обезщетение се основава на
твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 432, ал. 1 от КЗ,
ответникът дължи да заплати на увреденото лице (ищеца) застрахователно
обезщетение за причинените от застрахования при него водач неимуществени вреди.
Основателността на иска е определена установяването на определени юридически
факти, които са в доказателствена тежест на ищеца, а доказването следва да бъде
осъществено категорично и пълно, особено като се отчита факта на оспорването на
някои от тези факти от страна на ответника.
Внимателният анализ на посочените от страните и събрани изцяло
доказателствени средства, мотивират изводи в следните насоки:
Фактът на участие на ищеца в настъпването на процесния инцидент
следва да се приеме за установен, най- малко поради получените контузии, които
според съдебно- медицинската експертиза съответстват на описания в исковата
молба механизъм на настъпване на произшествието.
Характерът на травмите и обема на болките и страданията съдът счита за
установени, посредством заключението на изслушаната съдебно- медицинска
експертиза. Уместно е да се отбележи, че изводите почиват на конкретни
ведицински документи, които са приети като доказателства, а компетентността и
квалификацията на определеното от съда вещо лице не могат да бъдат подложени на
съмнение, поради обоснованите изводи, които експертизата предлага.
При това обаче, съдът намира, за изцяло основателни релевираните от
ответника възражения, свързани с недължимост на претендираното застрахователно
обезщетение.
На първо място, съдът счита, че според събраните в хода на съдебното дирене
доказателства, процесният инцидент не осъществава покрит застрахователен риск
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, по
смисъла на чл.493, ал.1 от КЗ, защото получените травми се дължат на битов
инцидент, настъпил с притежавания от самия ищец лек автомобил. В тази насока е твърде уместно да се отбележи,
че не всеки травматичен инцидент с участието на автомобил, по същество
осъществява покрит застрахователен риск по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, на
каквото основание е предявена претенцията пред съда в настоящия процес. В
конкретния случай следва да се имат предвид, няколко немаловажни факта,
очертаващи действителната картина на събитията, при които е причинена травмата
на ищеца.
Първият факт се изразява в това, че за настъпването на инцидента не е
подаден сигнал до органите на МВР нито от пострадалия, нито от очевидците, нито
при настъпването на инцидента, нито по- късно, а причината за това е трудно да
бъде обяснена. Неподаването на сигнал всъщност се оказва конкретната обективна причина,
да не бъде извършен оглед на мястото на инцидента, нито пък експертен на
техническото състояние на лекия автомобил, който е предизвикал травмите на
ищеца.
За настъпилия инцидент изобщо не е бил
съставян Протокол за ПТП с пострадали лица. Този факт не се отрича и от самия
ищец, в направеното изрично писмено изявлението на процесуалния му представител
в хода на делото. Но следва да
се има предвид, че именно протокола за ПТП с пострадали лица е основен, нормативно
установен, официален удостоверителен документ, установяващ факта на
настъпването на ПТП, включително на плоскостта на застрахователното право- като
покрит застрахователен риск. Тъкмо този документ би следвало да бъде
представен пред застрахователя, в приложение на претенцията по чл. 380 от КЗ,
за да даде основание за преценка за настъпването на застрахователно събитие, но
не е бил представен.
Самият механизъм на настъпване на процесния инцидент остава напълно неизяснен и
събуждащ основателни съмнения, независимо от процесуалните усилия на съда, да
събере всички посочени от страните, а и обективно налични доказателствени
средства, при озадачаващата липса на протокол за ПТП.
В този контекст е важно да се
отбележи, че показанията на разпитаните свидетели са достатъчни за да се
установи без съмнение, че настъпването на инцидента е било предшествано от иницииран от самия ищец неизяснен „ремонт“
същия лек автомобил, който без съмнение е собственост на ищеца и следователно
точно пострадалият е онова лице, което има достъп и най- често го управлява.
Условно наречения „ремонт“ безспорно е
бил извършен в двора на пострадалия, но от лице с неустановена техническа
правоспособност. При това прави силно впечатление, че посочените от ищеца
свидетели съобщават множество благоприятни за поддържаната от него теза факти,
но премълчават причината, наложила „ремонта“.
Разпитано в качеството на свидетел –
лицето, което самия ищец сочи като водач на автомобила „не си спомня“ дали е
задействало ръчната спирачка при паркирането на автомобила, а при това, както
вече беше посочено, липсата на оглед на автомобила обективно възпрепятства
установяване на конкретната причина, поради която той може да е потеглил сам.
Твърде вероятно е да се предположи, че
споменатата причина за настъпването на инцидента би могла да се дължи както на
действията или бездействията на водача (който не е собственик на автомобила, но
според твърденията на свидетелите точно тогава бил управлявал и паркирал
собствения на пострадалия автомобил в собствения му двор), така и на
импровизираните и инициирани от пострадалия „ремонтни дейности“ на автомобила,
който според свидетелите приключили непосредствено преди настъпване на
инцидента. В този контекст, причинно- следствената връзка между настъпването на
вредите и посочения като водач остава недоказана. Тази причина би могла да бъде
установена само ако би бил извършен оглед на автомобила от органите на МВР,
какъвто пострадалия и свидетелите не са предприели действия да анициират.
На последно място, следва да се отбележи, че описаните от свидетелите
факти, по време на настъпването на процесния инцидент не кореспондират с
житейската логика и създават сериозно съмнение за своята достоверност.
Твърдението, че пострадалия ищец, който е собственик на автомобила и обичаен
негов водач бил инициирал „ремонт“, участвал е непосредствено в „ремонта“, но след
това не е тествал сам резултата от „ремонтните дейности“, но е предоставил на
трето лице да извърши проверка - управлявайки автомобила и да го паркира в
собствения му двор, няма как да бъде изключено. Никак не може да бъде изключена
обаче и възможността, всички споменати действия да са били извършени в
действителност не от трето лице, а от самия пострадал, който само поради това
обстоятелство, би бил в хипотеза на изключен застрахователен риск, по аргумент
от чл. 494, т.1 от КЗ. Подобна хипотеза би обяснила логично именно причината,
поради която органите на МВР не са били сигнализирани от пострадалия за извършване
на разследване на т.нар. „пътен инцидент“, какъвто в действителност не е
настъпил, но за който се претендира процесното застрахователно обезщетение.
В заключение на изложените изводи, съдът приема, крайния извод за
неоснователност на предявените претенции за изплащане на застрахователно
обезщетение, основано на чл. 432, ал.1 от КЗ, както и на претенцията за
изплащане на законна лихва върху сумата на претендираното застрахователно
обезщетение, поради тяхната недоказаност. Споменатите искове следва да бъдат
отхвърлени изцяло, като недоказани по основание. Обстоятелството, че ищецът е
понесъл болки и страдания не може да се отрече, но причината за това очевидно
не е покрит от застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“
застрахователен риск.
По предявените претенции на страните
за присъждане на съдебни разноски:
На основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, ответното дружество
има право да получи претендираните съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената
част от иска. В случая, размерът на разноските, направени от ответника възлиза
общо на 325 лева, тъй като
включва разноски за процесуално представителство от юрисконсулт и за събиране на
доказателства в размер на 25 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Ц.М. с ЕГН ********** и със съдебен
адресат: адв. В.А.,*** срещу "ДЗИ – О.З." ЕАД, с ЕИК *******и със седалище и
адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ за сумата от 300 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществените вреди, които са понесени в
следствие телесни увреждания на 02.08.2017г., от лек автомобил „Пежо 306“ с рег.№ *******и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за законната
лихва върху претендираното застрахователно
обезщетение, считано настъпването на
вредите до деня на окончателното
плащане.
ОСЪЖДА С.Ц.М.
с ЕГН ********** и със съдебен адресат: адв. В.А.,***, да заплати на "ДЗИ – О.З." ЕАД, с
ЕИК *******и със седалище и
адрес на управление ***,
на основание чл. 78, ал. 3, вр. с, ал. 5 от ГПК - сумата от 325 лева (триста двадесет и
пет лева) за съдебни
разноски пред Софийски градски съд.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд София, чрез въззивна жалба, която може да бъде
подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.
СЪДИЯ: