Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.11.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Юлиана Шулева като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 769 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл. 430, ал. 1 ТЗ.
Ищецът - „Ю.Б.” АД, твърди, че на 24.07.2008 г. сключил с ответника - ЕТ „В.Б.”, договор за кредит, изменен с анекс от 22.07.2009 г., по силата на който предоставил на последния сума в размер на 40 000 лв. С договора кредитополучателят поел задължение да върне кредита на месечни анюитетни вноски в срок до 25.07.2015 г., съгласно постигнатото с анекса съгласие. Кредитополучателят не е изпълнил изцяло задължението си за заплащане на дължимите вноски нито на падежа, нито след това, като към датата на подаване на исковата молба неизплатената в срок главница възлиза на сумата от 34 519, 44 лв., която е дължима на месечни вноски с падежи, настъпили в периода от 21.11.2009 г. до 25.07.2015 г. С оглед на това ищецът моли съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 31 371, 25 лв., представляваща част от неплатената главница, която част е тази, дължима на месечни вноски с падежи, настъпили в периода от 21.08.2010 г. до 25.07.2015 г. Претендира в негова полза да бъдат присъдени направените в производството разноски.
Ответникът по иска - „ЕТ „В.Б.”, не заявява становище по неговата основателност.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От представените в производството писмени доказателства се
установява, че между „Ю.Б.” АД, като кредитор, и ЕТ „В.Б.”, като
кредитополучател, са валидно възникнали облигационни отношения по сключен
договор за банков кредит от 24.07.2017 г. Това е видно от представения по
делото писмен договор от 24.07.2017 г., който е подписан от представител на
двете страни по тази банкова сделка и обективира насрещните им волеизявления за
съгласие по отношение на всички съществени елементи от нейното съдържание. По
силата на този договор банката е предоставила на кредитополучателя кредит в
размер на 40 000 лв., а последният е поел задължение да върне предоставената му
в заем парична сума, заедно с дължимите лихви, на 36 броя месечни вноски.
Главното задължение на кредитополучателя да върне получените в заем парични средства, възниква от момента, в който те са предоставени от банката на кредитополучателя. От заключението на изготвената от вещото лице Р.С. съдебно-счетоводна експертиза се установява, че кредитополучателят ЕТ „В.Б.” е усвоил кредита, който е отпуснат по силата на процесния договор, до пълния му уговорен размер от 40 000 лв. на 25.07.2008 г. С оглед на това следва да се приеме, че считано от 25.07.2008 г. в тежест на последния е възникнало задължението да върне усвоените парични средства и той дължи да го изпълни като престира на кредитора тази сума.
Не е спорно между страните, че към настоящия момент размерът на неплатената част от задължението на кредитополучателя за връщане на предоставената в заем сума на месечни вноски възлиза на сумата от 34 519, 44 лв. Това се установява и от заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза.
Задължениeто на кредитополучателя за заплащане на главница
e срочно, тъй като в
договора за кредит страните са уговорили изрично датите, на които трябва да бъде заплатена всяка една
разсрочена вноска от главницата. В съдържанието на договора за кредит между
банката и кредитополучателя е постигнато съгласие, че падежите на вноските, на
които кредитополучателят се е задължил да върне получената в заем сума, са 21
–во число на всеки месец в периода от 21.08.2008 г. до 21.06.2011 г., а падежът
на последната вноска е 25.07.2011 г. Първоначално определените в съдържанието
на договора за кредит падежи, са изменени по общо съгласие на страните по
сделката, като с анекс от 22.07.2009 г. те са постигнали договорка, че крайният
срок, до който кредитополучателят следва да изпълни основното си задължение по
договора за кредит, се изменя на 25.07.2015 г.
Към датата на сезиране на съда е настъпил падежа на всички месечни вноски, на които е следвало да бъде изпълнено задължението за главница, което означава, че то е изцяло изискуемо и „Ю.Б.” АД може да претендира изпълнението му, включително по съдебен ред. Предмет на предявения иск не е цялото неплатено задължение за главница по кредита, а само част от него, което е дължимо на месечни вноски с падежи, настъпили ежемесечно в периода от 21.08.2010 г. до 25.07.2015 г. От заключението на изготвената в производството съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на неплатените месечни вноски, чието заплащане се претендира в процеса, възлиза на сумата от 31 371, 25 лв., като това не се и оспорва от ответника. Последният не твърди и не доказа да е изпълнил задължението си за заплащане на месечните погасителни вноски нито в сроковете, уговорени по общо съгласие на страните, нито към настоящия момент. Това прави предявеният иск за осъждането му да изпълни задължението за главница изцяло основателен.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед изхода на спора и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените разноски, такива му се следват. В производството се доказаха реално заплатени разходи за водене на делото в общ размер от 3 420, 22 лв., от които 1 254, 85 лв. – платена държавна такса за разглеждане на исковата молба, 400 лв. – платен депозит за възнаграждение на вещо лице по ССЕ и 1 765, 37 лв. – адвокатско възнграждение, за което са представени доказателства, че е платено.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ ЕТ „В.Б.”, с ЕИК: ********, с адрес на управление:*** , да заплати на „Ю.Б.” АД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 31 371, 25 лв. /тридесет и една хиляди триста седемдесет и един лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща предявена част от дължимата и непогасена главница, която се дължи на месечни вноски с падежи, настъпили в периода от 21.08.2010 г. до 25.07.2015 г., съгласно договор за банков кредит, сключен на 24.07.2008 г., между „Ю.Б.” АД, като кредитор, и ЕТ „В.Б.”, като кредитополучател, изменен с анекс № 1 от 22.07.2009 г. към договора за кредит, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 29.04.2020 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЕТ „В.Б.” да заплати на „Ю.Б.” АД сума в размер на 3 420, 22 лв. /три хиляди четиристотин и двадесет лева и двадесет и две стотинки/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: