Номер 20.10.2021
година Град Свиленград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – СВИЛЕНГРАД, І граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи
септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЖИВКА ПЕТРОВА
При съдебен секретар: Жаклин Арнаудова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 210
по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от П.С.Ч. срещу „Юробанк България“ АД, с която са предявени обективно
съединени искове, от които иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК - за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи
сумата 7994,34 евро или левовата й равностойност от 15 537,77 лв. по
Договор за кредит „Нова Алфа Кредит Ремонт“ № 202-227/2008, сключен между
страните на 29.04.2008г., за събиране на която сума е образувано изп. дело №
20148740401495 по описа на ЧСИ Самуил Пеев, с рег. № 874 по РКЧСИ, поради това
че вземането е погасено поради плащане, част от което – извършено до
09.08.2010г., а останалата част - по
изпълнителното дело, и иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД – за
осъждане на ответника да върне на ищеца сумата 908,92 лв., тъй като е недължимо
платена по същия договор за кредит.
С
влязло в сила определение, постановено в открито съдебно заседание на
21.09.2021г., третият от предявените искове - иск с правно основание чл.26,
ал.2, пр.3 от ЗЗД е оставен без разглеждане, поради липса на правен интерес, а
производството по делото в тази му част е прекратено.
Ищецът твърди,
че на 29.04.2008г. е сключил с „Алфа Банк“ АД Договор за кредит „Нова Алфа
Кредит Ремонт“ № 202-227/2008, по силата на който банката му предоставила кредит в размер на 15 000
евро, със срок на връщането му до 09.05.2023г., на 180 месечни вноски, съгласно
погасителен план. Няколко години след сключването на договора ищецът спрял да
плаща погасителните вноски, вследствие на което банката обявила кредита за
пресрочно изискуем. Дължимият от ищеца остатък от кредита включвал следните
суми: 3424,75 евро – главница, 2904,76 евро – просрочена лихва върху редовната
главница за периода от 09.08.2010г. до 08.08.2014г., 525,84 евро – наказателна
лихва върху просрочената главница за периода от 09.08.2010г. до 09.08.2014г.,
214,46 евро – годишна такса за управление на кредита, 15,65 евро –
застрахователна премия и 97,20 лв. – дължими такси по сключения договор.
По заявление
по чл.417 от ГПК, подадено от банката, било образувано ч.гр.дело № 547/2014г.
по описа на РС – Свиленград и издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Въз основа на заповедта и изпълнителния
лист, издадени по частно гр. дело № 547/2014г., било образувано изп. дело №
20148740401495 по описа на ЧСИ Самуил Пеев, с рег. № 874 по РКЧСИ. До месец
октомври 2020-та година ищецът платил изцяло дължимите по изпълнителното дело суми
в общ размер от 7085,46 евро, като и разноските по делото в размер на 1734,22
лв., за което била издадена фактура № **********/06.11.2020г.
С писмо с вх.№
12139/10.12.2018г. от адв. Силвия Павлова, пълномощник на
ответника „Юробанк България“ АД (правоприемник
на „Алфа Банк“ АД), депозирано по изпълнителното дело, банката уведомявала
съдебния изпълнител, че вземането й е изцяло погасено. След заплащане и на
дължимите разноски, ЧСИ прекратил изп. дело.
През месец
декември 2020г. ищецът получил от ответника ново уведомително писмо, с което
бил уведомен, че има просрочени задължения по процесния договор за кредит в
размер на 7260,80 евро и дължима законна лихва в размер на 684,26 лв., както и
че банката обявява кредита за предсрочно изискуем. През месеците януари и
февруари 2021г. ищецът превел суми в общ размер 908,92 лв. директно на банката
(а не на съдебния изпълнител), които били недължимо платени.
Предвид
изложеното, ищецът иска от съда да уважи предявените искове и да му присъди
разноски по делото.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът
е представил отговор, с който оспорва предявените искове. Ответникът не спори,
че между ищеца и „Алфа банк“ АД е бил
сключен посочения в исковата молба договор за кредит; че „Алфа банк“ АД се е
снабдила със заповед по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу ищеца по
ч.гр.дело № 547/2014г. по описа на РС - Свиленград; че въз основа на заповедта
и изпълнителния лист е образувано изп. дело № 1495/ 2014г. по описа на ЧСИ
Самуил Пеев; че изпълнителното дело е прекратено поради пълното погасяване на
сумите по изпълнителния лист.
Ответникът оспорва твърдението на ищеца,
че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем през 2014г. Твърди, че със
заявлението по чл.417 от ГПК, депозирано в РС – Свиленград през 2014г., банката
поискала издаване на заповед за изпълнение, относно вземанията по договора за
кредит с настъпил падеж на плащане – за периода от 09.08.2010г. до
09.08.2014г., респ. заповедта по чл.417 от ГПК и изпълнителният лист, въз
основа на който било образувано изп.
дело № 1495/ 2014г. били само и единствено за вноските с настъпил падеж, т.е.
за част от вземанията на банката по договора за кредит. Тъй като ищецът не
плащал дължимите суми по частта от кредита, която не била претендирана по частно
гр. дело № 547/2014г. по описа на РС – Свиленград, банката му изпратила
уведомление за предсрочна изискуемост. Затова, неосноветелна била претенцията на
ищеца за недължимост на сумата 7994,34 евро. Неоснователна била и претенцията
на ищеца за осъждане на ответника да му заплати сумата 908,92 лв., тъй като
същата била дължимо платена.
С оглед изложеното, ответникът иска от
съда да отхвърли предявените искове и да му присъди разноски.
Съдът,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:
На 29.04.2008 година между ищеца П.С.Ч.,
като „Кредитополучател“, и „Алфа Банк“ АД, като „Банката“, е сключен Договор за
кредит продукт Нова Алфа Кредит Ремонт № 202-227/2008, по силата на който
Банката е предоставила на Кредитополучателя кредит в размер на 15 500
евро, така че средствата да бъдат усвоени изцяло и използвани от Кредитополучателя
за следните цели: 10 500 евро – за рефинансиране на ипотечен кредит към „Банка
ДСК“ и 5 000 евро – за ремонт на недвижим имот. Договорът е сключен за срок от
15 години, считано от датата на усвояването му. Съгласно чл.29, т.2, във вр. чл.28, т.1 от ОУ към Договора за кредит, Банката
има право да обяви неизплатения остатък от кредита за предсрочно изискуем, в
това число всички дължими такси, комисионни и други разноски при просрочие в
пълното или частично плащане на която и да е погасителна вноска по кредита –
главница и/или лихви, такси и комисионни в сроковете за плащане, определени в
сключения договор.
Видно от заключението на назначената по
делото съдебно-счетоводна експертиза кредитът е бил изцяло усвоен на
09.05.2008г., т.е. падежът на последната погасителна вноска по кредита е на
09.05.2023г. (видно и от представения с договора за кредит погасителен план). От
заключението на експернтизата е видно също, че Кредитополучателят е „спрял да
обслужва кредита“ на 08.08.2010г.
По Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено на 09.09.2014г. от „Алфа Банк“ АД срещу ищеца П.С.Ч., е образувано частно гр. дело № 547/2014г. по описа на Районен
съд – Свиленград, по което са издадени заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист за следните вземания, произтичащи от горепосочения договор за
кредит: 3424,75 евро – главница, 2904,76 евро – просрочена лихва върху
редовната главница от 09.08.2010г. до 08.08.2014г., 525,84 евро – наказателна
лихва върху просрочената главница от 09.08.2010г. до 09.08.2014г., 214,46 евро
– годишна такса за управление на кредита, 15,65 евро – застрахователна премия и
97,20 лв. – дължими такси по сключения договор за кредит, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 09.09.2014г. до
изплащане на вземането, както 1088,00 лв. – разноски по делото.
Въз основа на
заповедта по чл.417 от ГПК и изпълнителния лист, издадени на 11.09.2014г., „Алфа
Банк“ АД е поискало с молба с вх.рег. № 15120/19.11.2014г. до ЧСИ Самуил Пеев,
с рег. № 874 по РКЧСИ, да се образува изпълнително дело. В молбата изрично е
посочено и подчертано, че „Приложения към настоящата молба изпълнителен лист е
само за просрочието по договора за кредит. Банката към момента не е обявила
целия кредит за предсрочно изискуем и не е извадила изпълнителен лист за цялото
си вземане.“.
Безспорно е, а
и от представените писмени доказателства се установява, че по молбата е
образувано изп. дело № 20148740401495 по описа на ЧСИ Самуил Пеев, с рег. № 874
по РКЧСИ, което е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК, за което на
длъжника е изпратено съобщение от 06.11.2020г.
Видно от
справка от ЧСИ Самуил Пеев, приложена към приетото експертно заключение, по изп.
дело № 20148740401495 е било сключено споразумение за извършване на доброволни
месечни плащания към банката - взискател. В справката е посочено, че по сметка
на ЧСИ не са постъпвали суми от длъжника, които да бъдат превеждани на
взискателя, а длъжникът е плащал директно по сметка на взискателя. Посочено е,
че единствените суми, които са постъпили по из.ълнителното дело са за
погасяване на такси към ЧСИ и те са в общ размер на 2484,22 лв
Безспорно е
също, а и на Съда е служебно известно, че считано от 01.03.2016г. правоприемник
на „Алфа Банк“ АД е ответникът „Юробанк България“ АД.
На
23.10.2018г. между „Юробанк България“ АД и П.С.Ч. е сключено Споразумение към
Договор за кредит продукт Нова Алфа Кредит Ремонт № 202-227/2008г., сключен на
29.04.2008г., с което страните се съгласяват, че към датата на сключване на
Споразумението задължението на Кредитополучателя към Банката включва главница в
размер на 9321,69 евро, договорна лихва в размер на 1526,85 евро, наказателна
лихва в размер на 481,76 евро, начислена и непогасена законова лихвакъм
23.10.2018г. в размер на 157,83 евро и законна лихва върху главницата, считано
от датата на внасяне на завление по чл.417 от ГПК в съда до окончателно
изплащане на задълженията.
След сключване
на Споразумението, Банката е изпратила на Кредитополучателя по процесния
договор Уведомително писмо, с което го уведомява, че поради непогасяване на
формираните просрочия и неизпълнение на договора за кредит, „Юробанк България“
АД обявява същия за изцяло предсрочно изискуем преди крайния срок за
погасяване. Посочено е в Уведомителното писмо, представено с исковата молба, че
към 30.08.2020г. задълженията на Кредитополучателя по договора са в общ размер
на 7944,34 евро. По делото липсват данни за датата на получаване на това Уведомително
писмо, като според твърдението на ищеца той го е получил през месец декември
2020г.
От
заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено
от страните, се установява, че след датата на сключване на Споразумението към
договора за кредит (23.10.2018г.) ищецът е извършил плащания в размер на
2908,54 лв. – в периода от 24.10.2018г. до 16.02.2021г., така че към датата на
изготвяне на заключението (13.09.2021г.) дължимата главница била в размер на
6413,15 евро.
На
25.03.2021г. по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от „Юробанк България“ АД срещу ищеца П.С.Ч., е образувано частно гр.
дело № 238/2021г. по описа на Районен съд – Свиленград, по което са издадени
заповед по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за следните суми: 6413,15 евро –
главница, дължима по Договор за кредит продукт Нова Алфа Кредит Ремонт №
202-227/2008г., сключен на 29.04.2008г.; 467,71 евро – договорна лихва, дължима
за периода от 09.10.2018г. до 04.11.2020г.; 236,51 лв. – наказателна лихва,
дължима за периода от 09.09.2020г. до 24.03.2021г.; законната лихва върху
главницата, считано от 25.03.2021г. до изплащане на вземането; 1092,02 лв. –
разноски по делото.
Така описаните
вземания, предмет на частно гр. дело № 238/2021г. по описа на Районен съд –
Свиленград, и дължими по процесния договор за кредит, са удостоверени в
извлечение от счетоводните книги на банката, издадено на 25.03.2021г. Видно от
същото банката е посочила, респ. заповедният съд е приел, че предсрачната
изискуемост на вземанията по процесния договор на кредит е настъпила на
04.11.2020г.
Въз основа на заповедта
по чл.417 от ГПК и изпълнителния лист, издадени по частно гр. дело № 238/2021г.
по описа на Районен съд – Свиленград, е образувано изп. дело № 20218740400629 по
описа на ЧСИ Самуил Пеев, с рег. № 874 по РКЧСИ, по което длъжникът – настоящият
ищец е получил Покана за доброволно изпълнение на 13.07.2021г.
Междувременно,
на 16.01.2021г. ищецът е превел чрез Изипей на ответника сумата 400,00 лв., а
на 12.02.2021г. – сумата 500,00 лв., като и за двата превода е посочено като
основание за извършването им „вноска по кредит RL3861“, видно от представените с исковата молба разписки.
Въз основа на така установената фактическа обстановка по делото,
възприета от Съда от писмените доказателства и заключението на ССчЕ, се
достигна до следните правни изводи:
В резултат на сключения на 29.04.2008г. договор за банков кредит се е породило задължение у Кредитополучателя точно и на
уговорените падежи да заплаща на
Банката дължимите вноски за главница и лихва.
Безспорно е установено от събраните
доказателства - писмени и заключение на съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), че Банката е изпълнила основното си задължение - да
отпусне на Кредитополучателя
определената в договора сума, която е
усвоена от него изцяло и наведнъж на 09.05.2008г. С отпускане на кредита е станало дължимо задължението на Кредитополучателя да го върне в определените
срокове, ведно с договорената лихва (чл.430, ал.2 от ТЗ).
От приетото по
делото заключение на назначената ССчЕ се установява, че Кредитополучателят е бил неизправна страна по договора. Същият не е
изпълнявал точно поетите задължения за заплащане на вноски в договорените
срокове и в определените по взаимно съгласие размери. Видно от заключението на ССчЕ, последната платена от
Кредитополучателя погасителна вноска е била направена на 08.08.2010 г.
Поради това и
предвид
допуснатото просрочие в изплащането на вноските, в полза на Банката се е породило правото да трансформира кредита в предсрочно изискуем, съгласно чл.29, т.2, във вр. чл.28, т.1 от ОУ към договора
за кредит. Банката обаче не е упражнила това свое право през 2014 година,
когато е подала Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, по което е образувано частно гр. дело № 547/2014г. по описа на Районен съд
– Свиленград. Установи се от събраните по делото доказателства, че предмет на
това заповедно производство са били само част от вземанията, произтичащи от
процесния договор за кредит – тези с настъпил падеж на плащане. Затова и
плащанията, извършени от ищеца – длъжник по заповедното производство, по
образуваното въз основа на заповедта по чл.417 от ГПК и изпълнителния лист
изпълнително дело № 20148740401495 по описа на ЧСИ Самуил Пеев, са погасили
вземания с настъпил падеж.
В случая, правото да трансформира
кредита в предсрочно изискуем, като отнеме на длъжника премуществото на срока,
е надлежно упражнено от Банката едва
през 2020г., когато на ищеца е изпратено уведомление за предсрочна изискуемост
– т.нар. Уведомително писмо, за което ищецът твърди, че е получил през месец
декември 2020г. и в което е посочено като дължимо процесното вземане в размер
на 7944,34 евро. Безспорно е, а и се доказа, че Банката надлежно е уведомила ищеца
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради което и кредитът е трансформиран
в предсрочно изискуем. По този начин са изпълнени предпоставките за настъпване
на предсрочната изискуемост, дефинирани в т.18 от Тълкувателно решение № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид
горното, в полза на Банката са се породили
вземания за главница и лихви в общ размер на 7944,34 евро, посочени в Уведомително писмо, които са дължими и при
точно изпълнение на задълженията. А поради настъпилата забава, в нейна полза се е породило и вземане за обезщетение за забава. Тези вземания се дължат
при условията на кумулативност. Вземанията на Банката са изцяло доказани и от приетото по делото заключение на ССчЕ.
Предвид
горното, предявеният иск за недължимост на сумата 7944,34 евро се явява
неоснователен и ще следва да се отхвърли. Неоснователен се явява и иска за
връщане на платената от ищеца сума от 908,92 лв., тъй като не се доказа същата
да е платена без основание. Напротив, установи се извършване на две плащания в
общ размер от 900,00 лв., съответно 400,00 лв. – на 16.01.2021г. и 500,00 лв. –
на 12.02.2021г., извършени от ищеца в полза на ответника след обявяване на
кредита за пресрочно изискуем, т.е. плащанията са извършени за погасяване на
ликвидни и изискуеми вземания на Банката. Ето защо, плащането е дължимо и не се
дължи връщане на платената сума, поради което и иска с правно основание чл.55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД следва да се отхвърли.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят и направените в хода на настоящото производство
разноски, но тъй като не се установиха такива да са направени, то съдът не дължи
произнасяне.
Водим от гореизложеното, Районен съд - Свиленград
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца П.С.Ч., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, срещу ответника „Юробанк България“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК -
за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи
сумата 7994,34 евро или левовата й равностойност от 15 537,77 лв. по
Договор за кредит „Нова Алфа Кредит Ремонт“ № 202-227/2008, сключен между
страните на 29.04.2008г., за събиране на която сума е образувано изп. дело №
20148740401495 по описа на ЧСИ Самуил Пеев, с рег. № 874 по РКЧСИ, поради това
че вземането е погасено поради плащане, част от което – извършено до
09.08.2010г., а останалата част - по
изпълнителното дело, и иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД – за
осъждане на ответника да върне на ищеца сумата 908,92 лв., тъй като е недължимо
платена по същия договор за кредит.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: