РЕШЕНИЕ
№ 2433
гр. София, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДАЛИЯ ЦВ. ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20241110201107 по описа за 2024 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
С електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ (АПИ), на „Инса Логистик“ ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер на 2500 лева за извършено административно нарушение по
чл. 102, ал. 2 ЗДвП, изразяващо се в това, че на 15.06.2021 г. в 05.52 часа, по
път „А-6“, км 50 + 427, е управляван влекач марка „Ман“ с рег. №, като за
посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса съгласно чл.
10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.
Срещу така издадения електронен фиш е подадена жалба от „Инса
Логистик“ ЕООД, с която се иска отмяната му поради неговата
незаконосъобразност. Релевирани са доводи, че в електронния фиш не е
описано какво разстояние е изминато, каква тол-такса е била дължима, ТОЛ-
сегментите, в които ППС е навлязло, като посочената непълнота обуславя
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в хода на
административнонаказателното производство. Твърди се, че от електронния
фиш ставало ясно, че от дружеството-жалбоподател е изискано заплащане на
1
такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП, но не е посочено дали е призната по-ниска такса
с оглед на това, че ППС е категория „ЕВРО 6D”. Изложено е, че съгласно
разпоредбите на чл. 139, ал. 7 и чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП субект на процесното
административно нарушение може да бъде само физическо лице. Твърди се,
че процесното нарушение е можело да бъде констатирано единствено със
съставяне на АУАН, но не и с издаване на електронен фиш, доколкото
разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП не препраща към чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП. Релевирани са доводи за наличието на маловажен случай. С оглед на
изложеното, от съда се иска да отмени атакувания електронен фиш като
незаконосъобразен, като присъди в полза на жалбоподателя направените по
делото разноски.
В хода на съдебното производство дружеството-жалбоподател и
въззиваемата страна не изпращат свои процесуални представители.
В представено писмено становище от управителя на „Инса Логистик“
ЕООД се поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения, като
в допълнение е посочено, че от 01.01.2024 г. е влязла в сила разпоредбата на
чл. 10б, ал. 7 от ЗП, която се явява по-благоприятен закон за нарушителя,
поради което АПИ е следвало да уведоми жалбоподателя за неплащането на
дължимата пътна такса и да му предостави срок за внасянето й, едва след
който момент може да наложи административно наказание по реда на чл. 179,
ал. 3б от ЗДвП. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени атакувания
електронен фиш като незаконосъобразен.
Депозираната жалба срещу атакувания електронен фиш е процесуално
допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от
надлежно легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Софийски районен съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и
събраните по делото доказателства, и след като в съответствие с разпоредбите
на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакувания
електронен фиш, констатира, че са налице основания за неговата отмяна.
Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 15.06.2021 г. в 05.52 часа неустановено по делото лице управлявало
товарен автомобил – влекач марка „Ман“, модел „ТГС“ с рег. № с технически
2
допустима максимална маса 42 000 кг, брой оси 4, екологична категория
„Евро 6D“, без ремарке, по път „А-6“, км 50 + 427, с посока намаляващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото
ППС не били подадени тол декларации за тол секция 10182 от инсталираното
в автомобила бордово устройство. За така извършеното нарушение бил
генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а,
ал. 3 ЗДвП с номер на нарушението C5925EB5B24A29FCE053041F160AFD05,
ведно с приложени към него статични изображения във вид на снимков
материал.
Въз основа на направената констатация и заснемане на нарушението, бил
издаден електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата № ********** от Агенция „Пътна инфраструктура“.
Електронният фиш бил връчен на 11.10.2023 г. на представител на „Инса
Логистик“ ЕООД, като в законоустановения 14-дневен срок (на 19.10.2023 г.)
дружеството подало жалба срещу горепосочения електронен фиш, която
инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
доклад по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, ведно със снимков материал към него; справка
от АПИ и справка от „Диджитол Смарт Инфраструктура“ АД.
Изложената в електронния фиш фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства. От
приложения доклад, съставляващ генерирани данни от електронната система
по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП с номер на нарушението
C5925EB5B24A29FCE053041F160AFD05, ведно със снимков материал към
него, се установява, че на 15.06.2021 г. в 05.52 часа товарен автомобил марка
„Ман“ с рег. № се е движил на процесното място, част от платената пътна
мрежа в страната, без да подава тол декларации за изминато разстояние. От
приложената по делото справка от „Диджитол Смарт Инфраструктура“ АД,
национален доставчик на услуги за електронно таксуване на пътни такси –
електронни винетки и тол, се установява, че инсталираното в процесния
влекач с рег. № СВ 2665 СА бордовото устройство по неизяснени причини не
е предавало данни и информация за преминаването през тол сегмента от
3
платената пътна мрежа на процесната дата в 05.52 часа.
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства, приобщени по реда
на чл. 102 от НПК, като намира същите за относими към предмета на
доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Съдът счита, че по несъмнен начин се установи, че на 15.06.2021 г. в 05.52
часа, по път „А-6“, км 50+427, неустановено лице е управлявало т.а. марка
„Ман“ с рег. №, собственост на „Инса Логистик“ ЕООД, като поради
изключването/неправилното включване на монтираното в ППС бордово
устройство, в 05.52 часа на същата дата не са подавани тол декларации за
изминато разстояние, поради което не е заплатена дължимата сума за тол
секция 10182. В този смисъл формално е нарушена разпоредбата на чл. 102,
ал. 2 ЗДвП, доколкото собственикът не е заплатил дължимата пътна такса по
чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП.
Съдът не се съгласява с възражението на жалбоподателя, че субект на
нарушението може да бъде само физическо лице, доколкото разпоредбата на
чл. 102, ал. 2 ЗДвП изрично вменява задължение за заплащане на пътната
такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП на собственика на съответния автомобил, който в
случая е именно „Инса Логистик“ ЕООД.
В случая обаче следва да се съобрази разпоредбата на чл. 2, § 7 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г.
относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за
област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните
интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната
съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, съгласно която
„Доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ
за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка
и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди
предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена
съгласно националното законодателство“. Тоест, в случая доставчикът на
електронната услуга за събиране на пътни такси за изминато разстояние
„Диджитол Смарт Инфраструктура“ АД, е следвало да уведоми „Инса
4
Логистик“ ЕООД, собственик и ползвател на ППС, относно отстраняване на
нередовност във функционирането на бордовото устройство и да му
предостави възможност доброволно да заплати дължимата тол такса от
процесния сегмент. Едва след изпълнение на това задължение и проявено
бездействие от страна на ползвателя на услугата, е следвало да се пристъпи
към ангажиране на административнонаказателната отговорност на
собственика на процесното ППС. В този смисъл е и последното изменение на
Закона за пътищата (ЗП) със ЗИДЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г., с който са
регламентирани нови разпоредби - чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г.,
с които националното законодателство е съобразено изцяло с изискванията на
Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., в
частност с чл. 2, § 7 от същия. Следва да се посочи, че това е и изричната воля
на законодателя, видно от мотивите към законопроекта за изменение и
допълнение на ЗП (ДВ, бр. 14 от 2023 г.) – „Предложенията имат за цел, от
една страна, транспонирането на европейското законодателство относно
заплащането на тол таксите и минимализирането на техническите грешки при
функционирането на системата за заплащане на тол такси, а от друга страна –
да бъде осигурена справедливост при случаите, в които се установява
неправилно или частично деклариране на тол данни. Така с предвиждането на
изрична процедура, чрез която собствениците или ползвателите на превозни
средства, за които се дължи тол такса за ползването на платената пътна
мрежа, ще бъдат своевременно информирани относно факта за неправилно
декларирани тол данни и респективно незаплатени тол такси. Заедно с това и
ще им се предостави възможност да заплатят дължимите от тях тол такси за
ползването на платената пътна мрежа, като едва след незаплащането в
предоставения им 14-дневен срок на дължимите тол такси, ще може да се
пристъпи към реализиране на административнонаказателна отговорност. Чрез
въвеждането на подобна процедура, от една страна, ще се минимализират
грешките във функционирането на тол системата, обработването на тол
данните, загубата на обхват и други фактори, които не могат да се вменят във
вина на собствениците или ползвателите на превозните средства, а от друга
страна – след изтичане на срока за доброволно заплащане на тол таксите, ще
бъде виден вече умисълът и наличието на вина, която е задължителен елемент
при реализиране на административнонаказателната отговорност. Тази
процедура ще е в унисон и с чл. 2, точка 7 от Регламент за изпълнение (ЕС)
5
2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 година относно подробните
задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно
таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на
Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните
интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната
съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО. Чрез тази процедура се
създават гаранции за собствениците или ползвателите на пътни превозни
средства, за които е установено неправилно декларирани тол данни, че няма
да се злоупотребява с правата им и ще е налице прозрачност при заплащане
на тол таксите. Предоставянето на срок за доброволно плащане на таксата и
недопускането на образуване на административнонаказателно производство
до нейното доброволно плащане в дадения срок е гаранция за спазването на
основни принципи и начала в правото. По този начин ще се минимализират и
всички административнонаказателни производства, които се образуват срещу
Агенция „Пътна инфраструктура“ по обжалване на издадени
правораздавателни актове, тъй като санкционни актове, ще бъдат издавани
само и единствено след като не е заплатена тол такса след срока за
уведомяване за наличие на нередност… Именно и чрез въвеждането на
горепосочената процедура заплащането на компенсаторна такса ще остане
като механизъм само и единствено тогава, когато е установена
незаплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата,
превозното средство за същия ден се е движило без маршрутна карта и не е
било включено към договор с доставчик на услуга по електронно събиране на
такса за изминато разстояние. Тя ще запази своята функция, но за да се
гарантира спазването на гореописаната процедура, е необходимо да се
предоставя възможност за заплащане на компенсаторната такса едва след
приключване на процедурата по уведомяване за доброволно заплащане на тол
такси, защото само след изтичането на доброволния срок за плащане ще
бъде налице противоправно поведение и възможност за образуване на
административнонаказателно производство, от което ще може
собственикът, ползвателят или водачът на превозното средство да се
освободи чрез заплащането на компенсаторна такса “. Макар и разпоредбите
на чл. 10б, ал. 7-9 от ЗП да влизат в сила от 01.01.2024 г., то е очевидна
волята на законодателя, че към настоящия момент нормите от ЗП
противоречат на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28
6
ноември 2019 г. Очевидна е и разликата между уведомяването от доставчика
на услугата за електронно отчитане на такси за изминато разстояние и
доброволното заплащане на дължимата пътна такса, от една страна, и
заплащането на компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП, от друга. В този
смисъл следва да се приложат разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС)
2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., които имат пряко действие,
като собственикът на процесния автомобил - „Инса Логистик“ ЕООД, не е
следвало да бъде директно санкциониран, а да му се предостави възможност
да заплати дължимата пътна такса за процесния сегмент от пътя, доколкото
неподаването на тол декларации за същия е вследствие на неустановен
проблем с бордовото устройство в автомобила, респ. нефункционирането му
към процесната дата. В този смисъл и неправилно дружеството-жалбоподател
е било санкционирано за извършеното деяние, което се изразява в неподаване
на съответните данни за маршрута, по който се е движил процесният
автомобил. Видно от справката от „Диджитол Смарт Инфраструктура“ АД, за
процесното МПС е имало сключен договор с доставчик на услуга за
електронно събиране на такса за изминато разстояние, като на 15.06.2021 г.
бордовото устройство е било изключено или неправилно включено по
неизяснени по делото причини, поради което и не са били подадени тол
декларация за процесния пътен участък. В този смисъл собственикът на
автомобила е направил всичко зависещо от него за изпълнение на
задължението си по чл. 102, ал. 2 ЗДвП, осигурявайки съответна парична
наличност, която да послужи за заплащане на тол таксите по пътищата, като е
сключил и договор с „Диджитол Смарт Инфраструктура“ АД за ползване на
електронната услуга за събиране на пътни такси за изминато разстояние.
Следва да се посочи, че независимо, че Регламент за изпълнение (ЕС)
2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. се прилага считано от
19.10.2021 г. (чл. 7 от Регламента), а процесното нарушение е извършено на
15.06.2021 г., електронният фиш е издаден едва на 03.02.2023 г. или повече от
една година след влизане в сила разпоредбите на Регламент за изпълнение
(ЕС) 2020/204 на Комисията. В този смисъл към момента на издаване на
електронния фиш Регламентът е имал пряко действие по отношение на
всички лица на територията на Република България, поради което и в случая е
налице по-благоприятен закон за санкционираното лице по смисъла на чл. 3,
ал. 2 от ЗАНН, което обстоятелство е следвало да бъде съобразено от
7
наказващия орган преди издаване на атакувания електронен фиш. По
идентичен начин е налице по-благоприятен закон за дружеството-
жалбоподател и на национално ниво, доколкото с влизането в сила на
01.01.2024 г. на разпоредбата на чл. 10, ал. 7 от ЗП е предвидено да се налага
санкция на собственика на автомобила, само след като му се предостави
възможност да заплати доброволно в 14-дневен срок от получаване на
уведомлението дължимата пътна такса.
Отделно от това, в случая са допуснати и съществени нарушения на
процесуалните правила при издаване на процесния електронен фиш,
доколкото в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, в редакцията им към
момента на извършване на нарушението и издаване на електронния фиш, не е
предвидена възможност да се издава такъв при констатиране на нарушение по
чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Видно от нормата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП електронен
фиш може да се издава единствено в хипотезата на установено
административно нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но не и при такова по чл.
179, ал. 3б ЗДвП. В този смисъл е и преобладаващата съдебна практика –
Решение № 4461 от 05.07.2023 г. по КАНД № 3606/2023 г. по описа на АССГ,
XIX-ти касационен състав, в което изрично е посочено, че „След като
законодателят с един и същи закон е предвидил, че установяването на
конкретно нарушение става чрез съставяне на акт за административно
нарушение, а за друго, също така конкретно посочено нарушение може да се
състави електронен фиш, е недопустимо да се допълва съдържанието на
законова разпоредби предвиждаща административнонаказателна
отговорност с аргументи от съдържанието на норми, уреждащи
правомощията на държавни органи. Не може да обоснове съставянето на
електронен фиш за нарушение по чл.179 ал.3б и препратката за влизане в
сила на електронните фишове, съдържаща се в чл.189ж ал.7 от ЗДвП,
съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179,
ал. 3 - 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, след като в ал.1 на
нормата не е предвидена възможност за съставяне на електронен фиш за
нарушение по чл.179 ал.3б от ЗДвП“. В този смисъл е и Решение № 1520 от
08.03.2024 г. по КАНД № 439/2024 г. по описа на АССГ, XXI-ви касационен
състав, постановено между същите страни – „В редакцията си към датата на
извършване на нарушението разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата не е предвиждала възможност за налагане на
8
имуществена санкция за нарушението по чл. 179, ал. 3б от закона за
движението по пътищата с електронен фиш. Разпоредбата е изменена с ДВ
бр. 13/2024 година, в сила от 13.02.2024 година, като считано от тази дата
нарушенията по чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата се
наказват с електронен фиш“. Действително, едва със ЗИД на ЗДВП, обн. в
ДВ, бр. 13 от 2024 г. в сила от 13.02.2024 г., е регламентирана възможност за
издаване на електронен фиш и по отношение на извършени административни
нарушения, подлежащи на санкциониране по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. По
аргумент на противното, до посоченото изменение на ЗДвП законодателят не
е предвидил изрично възможност за издаване на електронен фиш при
извършени административни нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Съгласно
разпоредбата на чл. 46, ал. 3 ЗНА е недопустимо
административнонаказателна отговорност да се прилага по аналогия, а
именно чрез приложение на разпоредби от ЗДвП, касаещи подобни случаи. С
оглед на това, в случая незаконосъобразно е издаден електронен фиш за така
извършеното нарушение, като вместо това, на основание чл. 189е, ал. 1 ЗДвП
е следвало да се състави АУАН и издаде НП.
Отделно от това, съдът счита, че налагането на имуществена санкция в
размер на 2500 лева за незаплатена пътна такса в размер на 0.25 лева (справка
АПИ на л. 39-41 от делото) се явява в остро противоречие и с принципа за
пропорционалност, регламентиран в чл. 5 от ДФЕС. В случая се касае за
ощетяване на държавния бюджет със сума в размер на 0.25 лева, докато
законодателят е предвидил налагане на имуществена санкция в константен
размер на 2500 лева, което се явява 10 000 пъти размера на незаплатената
такса за ползване на пътищата в страната. СЕС е излагал многократно в
своите решения, че определянето от националния законодател на санкция в
константен размер и то надвишаваща многократно размера, с който е бил
ощетен държавният бюджет, е в пряко нарушение на принципа на
„пропорционалност“, регламентиран в чл. 5 от ДФЕС. В този смисъл,
издаденият електронен фиш се явява незаконосъобразен и поради явната
несъразмерност на наложената санкция с извършеното административно
нарушение.
В този смисъл, дори и хипотетично да се приеме тезата на наказващия
орган, че действително е извършено административно нарушение по чл. 102,
9
ал. 2 ЗДвП, то последният е следвало най-малкото да приеме, че същото
представлява маловажен случай по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 ДР на ЗАНН. В
конкретния случай в незначителна степен е ощетен държавният бюджет,
поради което са били налице предпоставки за приложението на разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 189з ЗДвП,
която изключва приложението на чл. 28 ЗАНН за извършени
административни нарушения по ЗДвП, е в сила от 23.12.2021 г., като не е
действала към момента на извършване на процесното деяние. В този смисъл и
доколкото не се явява по-благоприятен закон за нарушителя, то на основание
чл. 3, ал. 1 ЗАНН следва да се приложи именно редакцията на ЗДвП към
датата на извършване на деянието (15.06.2021 г.), когато разпоредбата на чл.
189з ЗДвП не е била част от действащото право.
По изложените съображения, съдът счита, че подадената жалба се явява
основателна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде
отменен като незаконосъобразен.
Предвид разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят има право на
разноски по делото. Доколкото обаче не са представени доказателства за
действително направени такива, не следва да му се присъждат разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция
„Пътна инфраструктура“, с който на „Инса Логистик“ ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер на 2500 лева за извършено административно
нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10