РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Царево, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мария Ат. Москова
при участието на секретаря Нели Г. Стоянова
като разгледа докладваното от Мария Ат. Москова Административно
наказателно дело № 20232180200053 по описа за 2023 година
Производство е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с
ЕИК812115210, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. „Победа“,
ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3, представлявано от изпълнителния директор
Г. Т. чрез ю.к.З., срещу Наказателно постановление № 71/13.07.2022 год. на
Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ –гр.Варна, с което за
нарушение на чл. 48 ал.1, т.11 от Закона за водите е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000.00 /
хиляди/ лева на основание чл.200 ал.4 вр. ал.1, т.1 б.“а“ от Закона за водите
/ЗВ/. В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е
неправилно и незаконосъобразно и се иска от съда то да бъде отменено, тъй
като е издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон.
В с.з. за жалбоподателя, редовно призован, представител не се явява.
За АНО, редовно призован, представител не се явява.
1
Въз основа на събраните по делото писмени и устни доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 30.03.2022год. св.Р. /гл.експерт в дирекция “Контрол на БДЧР“ -
изнесено място на работа-гр.Бургас/, съвместно със свои колеги извършила
проверка на място и по документи относно изпълнението на условията на
Разрешителното за водоползване № 200 222/21.02.2005г., издадено на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със срок на действие от 25.02.2005г. до
02.02.2030г. за водовземното съоръжение - Шахтов кладенец, ПС „Кости“ с
дълбочина 10.50 метра, място на водовземане в землището на с. Кости, имот
№ 015018 в местността „Свети Илия“, цел на водовземането: за питейно-
битово водоснабдяване на с. Кости и с. Българи, и с определен годишен
лимит от 47 304 куб.м. В хода на проверката служителите на БДЧР
установили превишаване на разрешените водни количества за 2021г.
Констатирано е, че за периода 01.01.2021 г. - 31.12.2021 г. добитите водни
количества от шахтов кладенец ПС „Кости“ са 69 526 куб.м., т.е. с 22 222
куб.м. над лимита за отчетния период. Констатации на проверявящине органи
са обективирани в Констативен протокол № Б-127 от 30.03.2022 г., препис от
който е връчен на присъствалия при извършване на проверката инж.Р.К.
/упълномощен представител на дружеството-жалбоподател/ и подписан от
него без възражения.
Въз основа на така установеното при проверката, св.Р. отправила писмо-
покана с изх.№ 26-00-5755/А5/31.03.2022г. до дружеството да се яви в
сградата на БДЧР в гр.Бургас за съставянето на акт за извършено
административно нарушение по чл. 48 ал.1, т.11 от Закона за водите. На
08.04.2022г. св.Р. съставила в присъствието на упълномощен представител на
дружеството-жалбоподател /инж.Р.Колев / Акт за установяване на
административно нарушение №29/ с бланков номер 001245/ от 08.04.2022г.
срещу дружеството-жалбоподател, като квалифицирала извършеното от
дружеството деяние като нарушение на чл. 48 ал.1, т.11 от Закона за водите.
Препис от акта е връчен на упълномощен представител на дружеството-
жалбоподател и подписан от него без възражения.
Въз основа на така съставения акт и след преценка на материалите по
АНП, наказващия орган- Директорът на БДЧР- гр.Варна, издал Наказателно
постановление №71/13.07.2022г., с което на „Водоснабдяване и канализация“
2
ЕАД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер
на 1000 лева на основание чл. 200 ал.4 вр. ал. 1, т.1 б.“а“ от ЗВ /л.30/ за
извършеното в условията на повторност деяние по чл. 48 ал.1, т. 11 от ЗВ.
Препис от НП е връчено на жалбоподателя на 14.07.2022 г., видно от
известието за доставяне, а жалбата против НП е депозирана на 22.07.2022г.,
видно от входящия регистрационен номер на АНО.
Горната фактическа обстановка се съда установи по безспорен начин от
събраните по делото устни и писмени доказателства – показанията на
свидетеля Р. и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства
Констативен протокол № Б-127 от 30.03.2022 г., Акт за установяване на
административно нарушение №29/ с бланков номер 001245/ от 08.04.2022г.,
дневници за месечно потребление на ползваните водни обеми за ПБВ на
населени места от Област-Бургас, използвани от „ВиК“-ЕАД град Бургас през
2021г., Разрешително за водоползване №200 222/21.02.2005г. на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, Заповед № 192/20.07.2021г. на
Директора на БДЧР-Варна, влезли в сила 5 бр. НП, с които на жалбоподателя
са наложени административни наказания за извършени нарушения по чл. 48
ал.1, т.11 от Закона за водите, писма, покани, съобщения и др.. Съдът
кредитира напълно и изцяло показанията на актосъставителя Р. като
обективни и достоверни – същите са логични, последователни и
кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства. Съдът
кредитира и събраните по делото писмени доказателства като обективни и
достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото.
Посочените гласни доказателствени средства и писмени доказателства,
обсъдени и ценени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват описаната
фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което съдът изцяло
основава на тях своите фактически изводи.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази
разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по
ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е
процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.
АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност,
3
съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно
предявен по реда на чл. 43, ал. 1 ЗАНН, а НП е издадено от компетентен
орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
С нормата на чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите /ЗВ/ е предвидено
задължение за водоползвателите - титуляри на разрешителни, да изпълняват
предвидените в тях условия. Неизпълнението на това задължение съставлява
административно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 1 от ЗВ. В случая
контролните органи са констатирали отклонение от предвидените условия на
издаденото разрешително за водоползване на подземните води – налице е
превишаване на разрешените водни количества за 2021г. от ШК „Кости“ над
определения му лимит от 47 304 куб.м. с 22 222 куб.м. за отчетния период, с
което дружеството е осъществило съставомерните елементи на нарушението
по чл. 200, ал. 1, т. 1 от ЗВ, като с оглед установения дебит на водовземането
(с до 1 л/сек.), налице е хипотезата на б. „а“ на посочената разпоредба.
Неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя за допуснато
съществено нарушение на процесуалния закон, изразяващо се в неизпълнение
от наказващия орган на задължението му да индивидуализира нарушението,
като посочи ползваните водни обеми за всяко от населените места- с. Кости и
с. Българи, тъй като в разрешителното за водоползване не са посочени
максимални водни обеми за всяко от посочените населени места, а е разрешен
общ лимит от 47 304 куб.м./год. от ШК „Кости“. С наказателното
постановление е наложена санкция за превишаване на този общ лимит и не е
налице сочената от жалбоподателя неяснота.
На следващо място следва да се отбележи, че в обстоятелствената част
на наказателното постановление изрично е посочена датата, на която е
достигнат определеният лимит - 31.08.2021 г., като е отбелязано, че
ползваното след тази дата количество вода е извън параметрите на
разрешението, поради което възражението на дружеството за непосочване в
наказателното постановление на датата на извършване на деянието е
неоснователно.
Съгласно чл. 42, т. 4 от ЗАНН, актът за установяване на
административно нарушение трябва да съдържа описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, което изискване е въздигнато от
закона в задължителен реквизит. Същото условие предвижда и чл. 57, т. 5 от
4
ЗАНН за наказателното постановление. С атакуваното НП дружеството е
наказано за извършено деяние по чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите в
условията на повторност с оглед възприетата от наказващия орган правна
квалификация по чл. 200, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗВ и доколкото се
отнасят до обективен признак от състава на нарушението, обстоятелствата,
сочещи повторност, следва да се съдържат и в акта за установяването му,
съобразно разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН. В конкретния случай между
деянието, обективирано в акта, и състава на административно нарушение,
възпроизведен в наказателното постановление, липсва идентичност.
Констатации за извършено деяние в условията на повторност липсва в
обстоятелствената част на АУАН, поради което с обжалваното наказателно
постановление на дружеството е наложена санкция за деяние, което не е
установено по надлежния ред и по което дружеството не се е защитавало.
Съгласно разясненията, с т. 2 на Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г.
на ВАС по т. д. № 1/2020 г., в правомощията на районния съд е да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително
деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. В случая, извършеното от дружеството деяние следва да бъде
санкционирано по чл. 200 ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗВ, в какъвто смисъл следва да
бъде изменено атакуваното НП в санкционната му част.
Видът и размера на административните наказания, които могат да бъдат
наложени за констатираното нарушение, са определени в чл. 200, ал. 1, т. 1
б.“а“ от ЗВ, където е посочено, че се наказва се с имуществена санкция, освен
ако не подлежи на по-тежко наказание, юридическото лице, което ползва
води без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените
условия в разрешителното или договора - от 150 лв. до 1000 лв.
АНО е отчел, че нарушителят е юридическо лице, поради което вида на
наказанието е правилно определен –„имуществената санкция“, а размера на
същата следва да се определи съобразно разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН,
като се отчетат целите за получаване на съответното разрешително, които са
подробно посочени в чл.2 от Наредба № 2 от 8.06.2011г. и които несъмнено
разкриват защита на обществени отношения със съществено значение за
опазване на околната среда, както и че за същото по вид нарушение
дружеството е било санкционирано с влезли в сила НП през предходната
5
година. Съдът намира, че имуществената санкция следва да бъде определена
в размера на 400 лева, което административно наказание се явява
справедливо и напълно съответстваща на целите, предвидени в разпоредбата
на чл. 12 от ЗАНН.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 71/13.07.2022 год. на
Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ –гр.Варна, с което за
нарушение на чл. 48 ал.1, т.11 от Закона за водите на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД с ЕИК812115210, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, кв. „Победа“, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3, е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 /хиляда/
лева на основание чл.200 ал.4 вр. ал.1, т.1 б.“а“ от Закона за водите, като
НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция на 400 лева на основание
чл.200 ал.1 т.1 б.“а“ от Закона за водите.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
6