Определение по дело №856/2021 на Административен съд - Варна

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

N……….

 

Гр.Варна………………2021г.

 

Варненският административен съд, Четвърти касационен състав, в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и първа година  в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИЯ ГАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:   ИВЕТА ПЕКОВА

                                              ЙОРДАН ДИМОВ

 

като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова ч.к.адм.дело №856 по описа на Административен съд гр.Варна за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.229 и сл. АПК.

Образувано е по частни жалби, подадени от Н.А.Н., с адрес-*** против определение №106/19.04.2021г. и определение № 110/20.04.21г. постановени по АНД № 20213110201569 по описа на ВРС, 27 състав, както и молба за определяне на срок за произнасяне по молба за правна помощ от 20.04.21г.

Касаторът твърди, че обжалваните определения са неправилни и незаконосъобразни. Твърди, че в ЗМВР няма срок за оспорване на задържането, като с това фактичско задържане е било ограничено свободното му придвижване и съгласно чл.72 ал.4 ЗМВР задържаното лице има право да обжалва пред съда законността на задържането, което може да бъде извършено и без съответната заповед, както е в случая. Относно определнието от 20.04.21г., което оспорва, твърди, че същото подлежи на обжалване на основание чл.213а ал.7 АПК и чл.229 ал.1 т.1 АПК, като определението по чл.83 ал.2 ГПК не подлежи на обжалване самостоятелно, а се обжалва при прекратяване на делото. Моли настоящата инстанция да отмени определение № 106/19.04.21г., както и определение № 110/20.04.21г., като го освободи от държавна такса за Административен съд Варна в размер на 30лв. Предвид това, че липсва определение на ВРС по молбата му за правна помощ, моли настоящата инстанция да определи срок за произнасяне по молба за правна помощ от 20.04.21г.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените в частните жалби твърдения прие за установено следното от фактическа и правна страна:

С определение №106/19.04.21г., постановено по АНД № 20213110201569/2021г. по описа на ВРС, 27 състав, съдът е освободил Н.А.Н. от заплащане на държавни такси по делото на основание чл.83, ал.2 ГПК; оставил е без разглеждане жалбата му срещу фактическото задържане от служители на ОД на МВР-Варна, Второ РУ-Варна, за което се твърди, че е осъществено на 09.12.2019г. в часовия интервал от 17.40ч. до 18.30ч. на бензиностанция „Петрол“ в гр.Варна, ж.к.“Бриз“ до магазин „Кауфланд“ и е прекратил произвоството по АНД № 20213110201569/2021г. по описа на ВРС. В мотивите си съдът е приел, че оспорването на фактическо задържане /изразено чрез действие волеизявление, с което се засягат правата на задържаното лице/, осъществено на 09.12.2019г., в часовия интервал от 17.40ч. до 18.30ч., т.е. преди повече от година и три месеца преди подаване на жалбата, е просрочено.

С определение № 110/20.04.21г. съдът е оставил без уважение молбата от 20.04.21г. на Н. за освобождаване от държавни такси по АНД, молба за освобождаване от държавна такса в размер на 30лв. за частна жалба пред АС-Варна, тъй като вече се е произнесъл и е освободил Н. от държавни такси по АНД, а за частната жалба пред АС-Варна такава не се държи. Със същото определение е уважено искането му за предоставяне на достъп до електроното дело, а относно искането за предоставяне на правна помощ в лицето на избран адвокат е посочено, че е от компетентността на Адм. съд-Варна.

Частните жалби са подадени от надлежна страна, в срок и при наличие на правен интерес от обжалване. По същество, настоящата инстанция намира следното:

Неоснователно е приел ВРС, че държавна такса по частната жалба против определение № 106/19.04.21г. за пред Административен съд –Варна не се дължи. Обжалването на определения и разпореждания е уредено в глава тринадесета от АПК. Съгласно чл.235а АПК за производство, образувано по частна жалба, се събира такса в размер на 30лв. за граждани. В случая за оспорването на определението на ВРС, с което е прекратено производството по делото, образувано по жалбата на Н. против задържането от 2019г., същият дължи държавна такса в размер на 30лв.

Съгласно чл.213а ал.3 АПК, приложима съгласно чл.236 АПК първоинстанционният съд се произнася по исканията за възстановяване на сроковете за касационно оспорване, за освобождаване от държавна такса, както и по направените преди изпращане на делото искания за предоставяне на правна помощ по реда на Закона за правната помощ и искания по чл.166 и 167.

Предвид горното, като е оставил без уважение молбата за освобождаване от заплащане на такса за обжалване на определение № 106/19.04.21г. и е приел, че по искането за предоставяне на правна помощ следва да се произнесе Адм.съд-Варна ВРС е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени. Когато отмени обжалваното определение или разпореждане, съдът сам решава въпроса по частната жалба, съгласно чл.235 ал.1 АПК, поради което настоящата инстанция следва да се произнесе по искането за освобождаване от държавна такса за пред административен съд, както и по искането за предоставяне на правна помощ.

Касаторът е направил искане за освобождаване от държавна такса за частна жалба пред Административен съд-Варна, към която е представил декларация за семейно и имуществено състояние, информация от КАТ, заповед от Д“СП“-Варна, справка от СВ-Варна.

          Съдът, като взе предвид молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса и приложените към нея доказателства, намира, че жалбоподателят следва да бъде освободен от заплащане на държавна такса в настоящото производство на основание чл.83 ал.2 ГПК вр.чл.144 АПК.

Относно искането за предоставяне на правна помощ, настоящата инстанция намира следното:

Безплатна правна помощ за процесуално представителство по чл.21, т.3 от ЗПП, се предоставя съгласно чл.23 от ЗПП, като обхваща случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство –по ал.1 и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това- по ал.2. В случая не е налице хипотезата на задължителна адвокатска защита.

Съгласно общия смисъл на чл.23, ал.2 от ЗПП вр. с чл.21, т.3 от ЗПП, системата за правна помощ не обхваща всеки случай, когато страната по административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат и желае да има такъв. Необходимо е също така интересите на правосъдието да налагат, респ. изискват участието на адвокат. Като се направи необходимото разграничение със случаите на задължително участие на защитник, следва да се посочи, че интересите на правосъдието изискват участие на защитник – адвокат, в случаите когато предмета на спора и свързаните с него процесуални действия, са от естество, което може да затрудни защитата на страната или правилното разглеждане на делото. В случая касаторът не разполага със средства за заплащане на адвокат, видно от приложената декларация и представените доказателства. Не е налице второто изискване за предоставяне на правна помощ, а именно интересите на правосъдието да изискват това. Касае се за производство, в което съдът се произнася в закрито заседание. Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да бъде отказано предоставянето на безплатна правна помощ за процесуално представителство по к.адм.д.№ 856/21г. по описа на Адм.съд-Варна.

Жалбата против определение № 106/19.04.21г. на ВРС е неоснователна.

Жалбоподателя твърди, че оспорва задържане, което е осъществено на 09.12.2019г. и както правилно и законосъобразно е приел ВРС подадената на 07.04.2021г. жалба е просрочена. Неоснователно касаторът твърди, че задържането може да бъде оспорено по всяко време, като не е обвързано със срок. Всеки акт, действие или бездействие може да бъде обжалван в предвидените от закона случаи и срокове. В случая се оспорва фактическо задържане, волеизявление чрез действие, за което приложими са сроковете по АПК. Същото може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването, съгласно чл.149 ал.1 АПК. Твърдяното фактическо задържане е осъществено на 09.04.2019г., а жалбата е продадена на 07.04.2021г., т.е. след изтичане на законоустановения срок.

С оглед гореизложеното, частната жалба против определение №106/19.04.21г. на ВРС, поставено по АНД № 856/21г. е неоснователна, а определението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.236 вр.чл.221, ал.2 от АПК, настоящият състав на Административен съд Варна

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение № 110/20.04.21г. по АНД № 20213110201569 по описа на ВРС, 27 състав.

ОСВОБОЖДАВА Н.А.Н. от заплащане на държавна такса по к.адм.д.№856/2021г. по описа на Административен съд-Варна.

ОТКАЗВА предоставянето на безплатна правна помощ за процесуално представителство по к.адм.дело №856/2021 г. на Варненски административен съд.

ОСТАВЯ В СИЛА определение №106/19.04.2021г. по АНД № 20213110201569 по описа на ВРС, 27 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ:       1.

 

2.