№ 1676
гр. Пловдив, 07.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501724 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите във връзка с чл. 413,
ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК: *********, чрез пълномощника му адвокат Р., против разпореждане,
постановено по ч. гр. д. № 8610/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
обективирано в Заповед № 4505 от 17.06.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, с което е отхвърлено подаденото от
жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжника „КАРАСУЛУ ХИЛАЛ ИМПОРТ ЕКСПОРТ“ ООД, ЕИК:
*********, за сумата от 514,64 лв. – неустойка за неизпълнение по договор за
използване на електронни съобщителни услуги М6735017 от 09.07.2021 г.,
както и за сумата от 19,30 лв. – мораторна лихва върху вземането за
неустойка за периода 26.01.2022 г. – 09.06.2022 г.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на атакувания съдебен
акт. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд за нищожност
неустоечната клауза по договора. Поддържа се също, че незаконосъобразно
съдът е намалил претендираните разноски съобразно отхвърлената част от
искането, като не било отчетено, че заповедното производство по чл.410 ГПК
е едностранно и за него не може да се прилага по аналогия чл.78 ГПК.
Отправя се искане обжалваното разпореждане да се отмени и да се постанови
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните суми, ведно
със законната лихва върху вземането за неустойка от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане, както и да се присъдят
претендираните разноски в пълен размер.
Препис от жалбата не е връчван на длъжника съобразно правилото на
чл. 413, ал. 2 ГПК.
Пловдивският окръжен съд, след като се взе предвид наведените от
1
жалбоподателя доводи и се запозна с представените по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е
допустима.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
подадено от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника „КАРАСУЛУ ХИЛАЛ ИМПОРТ
ЕКСПОРТ“ ООД за следните суми: 145,28 – главница, представляваща
неплатени месечни такси и потребление за използване на услуги по договор
М6735017 за периода 16.06.2021 г. – 15.12.2021 г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане, 514,64 лв. – неустойка за неизпълнение по
договор М6735017, ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане, както и за сумата от 29,27 лв. – мораторна лихва върху
посочените вземания, от които 9,97 лв. – мораторна лихва за вземането за
месечни такси и потребление за периода 09.08.2021 г. – 09.06.2022 г., и 19,30
лв. – мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 26.01.2022 г. –
09.06.2022 г. Със заявлението е поискано и присъждането на разноски за
заповедното производство.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение за сумата от 514,64 лв.
– неустойка, съдът е приел, че е налице обосновано съмнение, че
неустоечните вземания произтичат от нищожна клауза. Развити са мотиви, че
клаузата за неустойка, уговорена в размер на сбора от всички стандартни
месечни абонаментни такси до края на срока на договора след предсрочното
му прекратяване, е нищожна като уговорена в противоречие с добрите нрави
и нормите на добросъвестността. Посочва се, че така операторът получава
очакваната и уговорена печалба по договора, без да дължи насрещна
престация до края на срока. С оглед отхвърляне на претенцията за неустойка
съдът е отхвърлил и акцесорната претенция за мораторна лихва върху това
вземане.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът издава заповед
за изпълнение в тридневен срок от подаване на заявлението, освен когато
искането е в противоречие със закона или с добрите нрави. Следователно,
правилно заповедният съд е извършил проверка относно действителността на
клаузите, въз основа на които се претендират процесните вземания.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г. ОСTK, автономията на волята на
страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да
уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави. Това ограничение се отнася както
2
за гражданските, така и за приватизационните договори, а също и за
търговските сделки /по арг. от чл. 288 ТЗ/. Ако единствената цел, за която е
уговорена неустойката излиза извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, същата следва да се приеме за
нищожна поради накърняване на добрите нрави. Настоящата инстанция
споделя изцяло извода на районния съд, че уговорената от страните неустойка
за едностранно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги
в размер на оставащите до края на срока на договора месечни такси за всяка
от ползваните от длъжника услуги е в отклонение на присъщите на
неустойката функции. Уговорена по този начин, неустойката дава право на
мобилния оператор да получи цялото си вземане по договора, като той самият
е освободен от задължението си да предоставя мобилни услуги поради
едностранното прекратяване на правоотношението. Това създава условия за
неоснователното му обогатяване и нарушава принципа за справедливост,
залегнал в чл. 9 ЗЗД. В тази насока е трайната съдебна практика, съобразена и
от заповедния съд, която приема за нищожни клаузи за неустойки при
прекратяване на срочни договори /наем, лизинг, за мобилни услуги/, при
които размерът на неустойката при предсрочно прекратяване на договора по
вина на клиента е равен на дължимата от същия престация до края на
договора.
Горното не противоречи на цитираното в частната жалба Решение на
СЕС от 22.11.2018 г. по дело С-295/2017 г., тъй като основният въпрос,
разгледан от СЕС, касае дължимостта на ДДС върху подобни на процесното
вземания на мобилни оператори и случаи, различни от посочения в
заявлението, при които е била предоставена услуга от мобилния оператор и
единствено по собствена воля абонатът не се е възползвал от нея.
Настоящият състав не споделя и наведения в частната жалба довод, че
тъй като заповедното производство е едностранно, то не намират приложение
правилата на чл. 78 ГПК и съдът не може да намалява по съразмерност с
уважената част от искането направените разноски. Разпоредбата на чл. 78
ГПК се намира в част първа на ГПК – общи правила, поради което е
приложима по отношение на производствата, за които няма предвидени
специални правила. Така, доколкото такива специални правила по отношение
на разноските не са предвидени за заповедното производство, то правилно на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е присъдил на заявителя разноски
съразмерно с уважената част от заявлението.
Изложеното налага извода за неоснователност на подадената частна
жалба, която следва да се остави без уважение, а обжалваното разпореждане
следва да се потвърди в обжалваната му част.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, постановено по ч. гр. д. № 8610/2022
г. по описа на Районен съд – Пловдив, обективирано в Заповед № 4505 от
17.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с което е
отхвърлено подаденото от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, заявление
за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника „КАРАСУЛУ ХИЛАЛ
ИМПОРТ ЕКСПОРТ“ ООД, ЕИК: *********, за сумата от 514,64 лв. –
неустойка за неизпълнение по договор за използване на електронни
съобщителни услуги М6735017 от 09.07.2021 г., както и за сумата от 19,30 лв.
– мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 26.01.2022 г. –
09.06.2022 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4