Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 31.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание надеветнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 13159 по описа за
2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на И.К.К. и А.К.К. с предявен против К.Я.А. иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.42, б.“б“ ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно
завещание от 03.10.2011г., оставено от Е.Г.П., а при условията на евентуалност
иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН за възстановяване запазена част на бащата
на ищците К.Я.К. от наследството на Е.Г.П..
В исковата молба ищците излагат,
че са наследници на своя баща К.Я.К., починал на 08.03.2015г., а ответницата
тяхна леля /сестра на баща им/. През 1983г. баба им по бащина линия Е.Г.П.
придобила в съсобственост със своята сестра, а впоследствие през 1993г. въз
основа извършена делба станала изключителен собственик на недвижим имот: Жилище
на първия етаж от двуетажна жилищна сграда, застроено на 76.60 кв.м., състоящо
се от две стаи, хол, кухня, баня-тоалетна, гардеробно и черно антре, заедно с
мазе под стълбището с площ от 8.06 кв.м., ведно с 45.50% ид.ч. от общите части
на сградата и толкова идеални части от дворното място, съставляващо парцел
ІІ-270 /стар ІІ-8/ в кв.15 по плана на гр.София, целият с площ 530 кв.м., при
съседи: улица, Н.Х.и тревна площ, съставляващо самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.503.270.1.1 с адрес гр.София, район Сердика, ул.*****,
разположен в поземлен имот с идентификатор 68134.503.270. Е.Г.П. починала на
08.04.2012г., като ответницата се легитимира като собственик на имота въз
основа саморъчно съставено на 03.10.2011г. в нейна полза завещание от баба им.
Твърдят завещанието да не е подписано и написано от нея, поради което е нищожно
на основание чл.42, б.“б“ ЗН вр. чл.25, ал.1 ЗН. Твърдят още, че техния наследодател
К.К. е наследник със запазена част от наследството на баба им с 1/4 ид.ч.,
която е накърнена със завещанието. Тъй като починал преди да упражни правото си
на възстановяване, а предвид неговия имуществен характер то е наследимо и
предявяват иск по чл.30, ал.1 ЗН в условията на евентуалност в случай, че съдът
намери оставеното в полза на ответницата завещание от Е.П.за действително.
Претендират разноски.
Ответницата изразява становище за
недопустимост и неоснователност на иска за оспорване действителността на
завещанието по съображения за изтекла погасителна давност. Навежда, че е
съставено от завещателката при спазване изискванията на закона и е породило
правно действие. По отношение евентуалния иск твърди, че приживе през 1996г. Е.П.и
С.Г.дарили на бащата на ищците К.К. *** през 2005г. С.Г.учредила върху
собствения си недвижим имот-Апартамент № 136 в гр.София, ж.к.*****пожизнено
право на ползване на ищците и Г.К.К.. Поради това навежда с посочените сделки и
завещанието в нейна полза по отношение имотите завещателката да е извършила
приживе делба. На самостоятелно основание твърди да е станала собственик на
имота, предмет на завещанието, поради изтекла 5г. придобивна давност с начало
на течение 05.07.2012г., от когато добросъвестно упражнява владение. Моли
исковете да се отхвърлят с присъждане на разноски.
В хода на производството с молба
по делото и лично в съдебно заседание на 19.02.2019г. ищецът И.К.К. заявява
отказ от предявените от него искове, поради което с определение от същата дата
производството спрямо тях на основание
чл.233 ГПК е прекратено.
С оглед на това предмет на
разглеждане и произнасяне са само исковете на втория ищец А.К..
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
Не е спорно, а и видно от
приетото като доказателство удостоверение за наследници изх.№
РИЛ17-УГ01-1882/26.04.2017г. на Столична община, район Илинден, ищецът А.К.К. е
наследник по закон /син/ на К.Я.К., починал на 08.03.2015г. Останалите му
наследници са М.Н.М.-К.- съпруга, И.К.К.-син и Г.К.К.-син.
К.Я.К. и ответницата К.Я.А.
са брат и сестра, които заедно с П.К.П.-съпруг са наследници по закон на Е.Г.П.,
починала на 08.04.2012г., видно от удостоверение за наследници №
821/26.04.2017г. на Столична община, район Сердика.
Не е предмет на спор
от фактическа страна още, че по силата на сключен договор за замяна,
обективиран в НА № 160, том ХХХ, дело № 4844/1983г. на нотариус при Софийски
районен съд, Е.Г.И./П./ и нейната сестра М.В.П.придобили в съсобственост недвижим
имот: Дворно място в гр.София, ул.*******, съставляващо парцел І-738 в кв.15 по
плана на града, кв.Бенковски, целият с площ 530 кв.м. с неуредени регулационни
сметки за 10 кв.м., при съседи: от две
страни улица, Н.Г.и С.Г., с недовършена жилищна сграда застроена на 57 кв.м.,
построен първи етаж, състоящ се от две стаи, кухня, бокс и сервизни помещения. Впоследствие
било образувано гр.д.№ 2292/1992г. по описа на ІІ Районен съд-гр.София за делба
между двете сестри, приключило с одобрена от съда спогодба на 23.12.1992г., по
силата на която Е.Г.П. получила в дял и изключителна собственост следния
недвижим имот: Жилище на първи етаж от двуетажната жилищна сграда на ул.Стария
кладенец № ***в кв.Бенковски, гр.София, застроено на 75.60 кв.м., състоящо се
от две стаи, хол, кухня, баня-клозет, гардеробно и черно антре, заедно с мазе
по стълбището с площ от 8.06кв.м. и с две тавански помещения-едното в
югозападния ъгъл на таванския етаж с площ от 12.15 кв.м. и другото в
североизточния ъгъл на таванския етаж с площ 11.86 кв.м., ведно с 45.5% ид.ч.
от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място,
съставляващо парцел ІІ -270 /стар І-738/ по плана на гр.София, кв.Бенковски,
ул.Стария кладенец, целият с площ 530 кв.м., при съседи: улици, Н.Х.и тревна
площ.
Като доказателство по
делото е приет заверен препис на саморъчно завещание от 03.10.2011г. на Е.Г.П.,
с което завещала на ответницата К.А. собствения си имот. След смъртта й по
молба на ответницата завещанието било обявено от нотариус Б.Н., с район на
действие СРС, в съответствие с чл.27, ал.3 ЗН с протокол от 05.07.2011г.,
удостоверяващ състоянието и съдържание му, както и факта, че негов приносител е
К.А..
Във връзка със
спорния по делото въпрос относно автентичността на завещанието по делото се
изслушани и приети заключения на първоначална и повторна съдебно-почеркови експертизи
от две различни вещи лица, чиито заключения са, че ръкописният текст и подписът
положен за „завещател“ не са изпълнени от Е.Г.П..
Завещанието е
едностранен акт, с който завещателят се разпорежда със своето имущество за след
смъртта си в полза на едно или повече лица-чл.13 ЗН. За да произведе правно
действие трябва да бъде извършено в предвидената в Закона за наследството форма
и да обективира волята на завещателя.
Съгласно
чл.25, ал.1 ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно
от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е
подписано от него, като подписът трябва да бъде поставен след завещателните
разпореждания. Неспазването на тези изисквания влече неговата нищожност по
чл.42, б.“б“ ЗН.
От доказателствата по
делото се установи, че завещанието от 03.10.2011г. не е написано и подписано от
Е.П., поради което е нищожно на посоченото правно основание и като такова не
произвежда правно действие, т.е. не е годно правно основание за преминаване
собствеността върху имота от нейния патримониум в този на ответницата.
Възражението за
погасяване по давност на иска по чл.42, б.“б“ ЗН е неоснователно. Правото да се
поиска прогласяване нищожност на завещанието не е ограничено с давностен срок и
може да бъде упражнено от всеки, който има правен интерес от това.
Горното обуславя
извод за основателност на главния иск, а поради несбъдване
вътрешнопроцесуалното условие съдът не следва да се произнася по предявения
евентуален иск за възстановяване на запазена част по чл.30, ал.1 ЗН.
По
разноските:
Първоначално
с исковата молба са съединени исковете на двама ищци И.К. и А.К., които заявяват
идентични права произтичащи от общи юридически факти. В случая субективното
съединяване на исковете е в хипотезата на обикновено другарство, тъй като
правата им са отделни и в процеса всеки действа самостоятелно съобразно чл.216,
ал.1 ГПК. Отказът от иск на единия от другарите И.К. по чл.233 ГПК десезира
съда от разглеждането на предявените от него претенции и това означава, че нему с оглед изхода от спора не
се дължат разноски по чл.78, ал.1 ГПК. Такива се дължат на другия ищец предвид
уважаването на главния иск. Общо двамата са направили разноски от 2632.85лв.,
включващи и възнаграждение за адвокат за осъществено процесуално
представителство. Предвид идентичността на заявените права и предявени искове
на А.К. и свързаните с това разноски в производството на този ищец се припадат
и следва да се присъдят половината от тях, а именно сумата от 1316.43лв., които
да се възложат в тежест на ответницата.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на А.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, ж.к.Света Троица, бл.******,
против К.Я.А., ЕГН **********, с адрес ***, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК,
че саморъчно завещание от 03.10.2011г., оставено от Е.Г.П., починала на 08.04.2012г.,
в полза на К.Я.А. е нищожно на основание чл.42, б.“б“ ЗН.
ОСЪЖДА К.Я.А.,
ЕГН **********,***, да заплати на А.К.К., ЕГН ******, от гр.София, разноски по делото на
основание чл.78, ал.1 ГПК от 1316.43лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: