РЕШЕНИЕ
№ 3428
гр. Пловдив, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20215330116637 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от Д. В. Т., ЕГН ********** против Я. К. Т., ЕГН
**********, с която е предявен иск с правна квалификация по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД.
Твърди, че с договор за дарение, обективиран в НА **** при ПРС, ищцата, заедно с
покойния си съпруг дарили при равни права, на д. й С. К.а Т. и с.ът й Я. К. Т., по ½ ид.ч. от
собствения им в режим на СИО недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ****, находящ се в гр. П. ****, представляващо жилище, апартамент, с площ
от 102 кв.м., ведно с избено помещение № *** с площ от 11.03 кв.м., ведно с 9.58 % идеални
части от общите части на сградата, при запазено пожизнено и безвъзмездно право на
ползване.
Твърди, че въпреки, че д. й е в чужбина, без прекъсване контактува по телефона с
нея, интересува се за здравето и начина й на живот, с финансова помощ и грижи, от които
има нужда, дори, без да бъдат поискани от нея.
Твърди още, че с.ът й – ответникът Я. Т. не се интересува от нея, което я принудило
още преди две години да му изпрати покана за внимание и парично подпомагане. Тогава
ответникът й се обадил по телефона, като й обяснил подробно ангажиментите около
работата си и, че ще се опита да й обърне внимание. Това било само едно обаждане, което
приключило с този телефонен разговор.
Твърди още, че през 2020 г. била болна от Ковид – 19, като съседите я обслужвали и
същите били изненадани от случилото се и от безразличието на с.а й, който е в Б. и живее в
гр. П..
Заявява, че с получаваната от нея пенсия с добавка от починалия й съпруг, която
възлизала на 429.42 лева не й възможно оцеляването й, без допълнителна подкрепа.
Излага, че с.ът й не се интересувал от нея, нито от нейното здраве и нужди, въпреки
напредналата й възраст, необходимостта от парични средства за закупуване на храна,
1
лекарства, отопление, вода, консумативи и пр.
Твърди, че има нужда от грижи, внимание и издръжка, предвид здравословно и
финансово състояние, в което се намира, но въпреки отправената молби до ответника, той
не е престирал.
Предвид изложеното се моли за отмяна на дарението, съставляващо ¼ ид. част,
извършено от нея в полза на ответника. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, с
която оспорва претенцията.
На първо място възразява, че предявеният иск е недопустим, тъй като срокът по чл.
227, ал. 3 ЗЗД бил преклузивен и същият е изтекъл на 16.02.2013 г., поради което моли да се
прекрати производството по делото.
По същество оспорва изцяло всички факти и обстоятелства, изложени в исковата
молба.
Твърди, че никога не е преставал да се интересува от ищцата и не й отказал да й дава
издръжка под каквато и да е форма – и материална и нематериална – дребни услуги,
транспорт и каквото му е било намеквано, че е необходимо да се извърши.
Твърди, че действително отношенията му с б. му са били на осезаемо по – добро
ниво, отколкото с м. му. Сочи, че през 2012 г., малко след смъртта на б. му, когато ищцата
предприела правни действия, отправяйки нотариална покана за заплащане на издръжка, в
проведените с нея разговори, му станало ясно волята й, а именно: че тя няма нужда от
издръжка, а просто искала този имот да бъде даден официално в цялост на д. й, нещо, с
което баща му не бил съгласен.
Твърди още, че на ищцата никога не й отказвана издръжка, грижи, услуги или
каквото и да било.
Сочи, че ищцата не е изпитвала финансови затруднения, с оглед обстоятелството, че е
в добро здравословно състояние и винаги участва в секционните избирателни комисии,
както и допълнително има доходи от почистване на жилищни блокове. Отделно от тези
доходи на ищцата не й е отказвал финансови средства и винаги, когато е имала нужда от
каквото и да е, ответникът се е отзовавал.
Сочи, че дори с отговора на исковата молба е извършил пощенски запис до ищцата,
който, обаче е останал неполучен, поради независещи от него причини. Сочи, че не е
отказвал издръжка на майка си – материална и нематериална и ще продължи да не й
отказва.
Предвид изложеното, искането е да се отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
Предвид становището на страните, на основание чл. 153, във вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 и
т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване, факти са отделени, че между
страните е бил подписан Договор за дарение, обективиран в НА **** при ПРС, по силата на
който, Д. В. Т., заедно с покойния си с., е дарили на децата си, в т.ч. на ответника Я. К. Т.
/1/4 ид.ч./ от недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, находящ
се в гр. П.****, представляващо жилище, апартамент, с площ от 102 кв.м., ведно с избено
помещение № *** с площ от 11.03 кв.м., ведно с 9.58 % идеални части от общите части на
сградата, при запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване. /виж Определение по
чл. 140 ГПК № 4226/16.04.2022 г./
2
Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетия като
писмено доказателство по делото Договор за дарение, обективиран в НА **** при ПРС /л.
5/.
Между страните няма спор относно родствените им връзки, както и относно
извършеното в полза на ответника дарение на ид.ч. от процесния недвижим имот от страна
на майка му.
Между страните няма спор и, а от приетото като писмено доказателство по делото
Удостоверение за наследници /л.8/, се установява, че К. Т. Т. е починал на ****г., като е
оставил за свои законни наследници Д. В. Т. - с. /ищец по делото/, С. К.а Т. - д. и Я. К. Т. –с.
/ответник по делото/.
Предвид становището на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, като
безспорен факт е отделен, че ищцата Д. В. Т. е дарила на д. си С. К.а Т. недвижим имот, а
именно: ½ идеална част от наследствената си къща в гр. Б., през ***г. /виж протоколно
Определение от о.с.з. от 27.09.2022 г./.
На 15.02.2012 г. /л.28/, е била връчена нотариална покана на ответника, с която
ищцата е поканила ответника да й заплаща месечна издръжка в размер на 100 лева.
По делото като писмени доказателства са приети /л.61-63/ и Нотариална покана,
връчена от ответника на ищцата, на 25.05.2022 г., с искане да му предостави удостоверение
за банкова сметка, по която иска да превежда на ищцата исканите суми, на място в
кантората на адв. С., с посочен адрес, или да го изпрати на посочена електронната поща;
както и пощенски запис за паричен превод от ответника на ищеца на сумата от 100 лева.
По реда на чл. 176, ал. 1 ГПК е изслушана ищцата Д. В. Т., която на зададените й от
ответника въпроси - дали по повод връчена й нотариална покана от 22.05.2022 г., е казала на
адв. С. /пълномощник на ответника/, че не желае издръжка от Я. К. Т., че няма
необходимост от пари, а му е казала, че единственото, което иска от Я. е целият имот да
бъде даден на д. й – е отговорила, че е вярно, че не е искала издръжка от с.а й; казала, че
преди 13 години, когато за пръв път помолила, след смъртта на б. му, когато му поискала
такава помощ, той отказал да й я даде. Сега не била споменавала изобщо, че иска издръжка,
а просто, че иска да развали дарението. Отрича, да е казвала на пълномощника на ответника,
че единственото, което иска от Я. е целият имот да бъде даден на д. й. Ищцата обяснява
още, че когато внесла документите в съда за разваляне на дарение, ответникът й се обадил и
му казала, че тя не иска издръжка, а че подава молба за разваляне на дарението, защото не й
бил помагал с нищо.
По делото като писмени доказателства е прието и Разпореждане от 01.07.2021 г. от
НОИ – ТД – Пловдив /л.9/, от което се установява, че пенсията на ищцата е в размер на
429.42 лева.
По делото като писмени доказателства са приети документи относно здравословното
състояние на ищцата Д. В. Т. /л.64 - 76/ – Епикриза, издадена от „Специализирани болници
за рехабилатация – Национален комплекс ЕАД Филиал В.“ от 03.07.2019 г. с диагноза
„лечение, включващо други видове рехабилитационни процедури; първична гонартроза,
двустранна“; с посочени придружаващи заболявания – хипертонично сърце без (застойна)
сърдечна недостатъчност, изписана с подобрение и препоръки да спазва щадящ двигателен
режим; Епикриза, издадена от „Специализирана болница за рехабилатация – Медицински
център Месемврия“ от 02.10.2017 г. с диагноза „лечение, включващо други видове
рехабилитационни процедури; първична гонартроза, двустранна“, изписана с подобрение и
препоръки да спазва двигателен режим с умерено физическо натоварване в домашни
условия; Епикриза, издадена от МБАЛ - Пловдив, Очно отделение, от 19.05.2017 г., с
диагноза „Първична глаукома с отворен ъгъл“, изписана с подобрение и препоръки за
медикаментозно лечение; Амбулаторен лист от 29.03.2022 г. с основна диагноза „състояние
3
след прекаран СОVID – 19“, с анамнеза, че преди 10 дни е преболедувала Ковид – 19 и се
оплаква от замайване, с посочено обективно състояние: задоволително общо състояние, без
назначена терапия; както и рецептурна книжка за изписани лекарства на ищцата от
01.02.2019 г., за диагнози: хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност и
първична глаукома с отворен ъгъл.
По делото е прието и заключение на в. л. В. Ш. по назначена съдебно-счетоводна
експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпита на
свидетелите М. И. Х. и Е. С. К. /по искане на ищцата/ и свидетелите Г. И. Т. и Д. А. Т. /по
искане на ответника/.
Свидетелят М. Х. твърди, че нейният м.е братовчед на ищцата, поради което я
познава от 43 години, живеят на не повече от 200 метра от дома на ищцата, както и, че се
виждат почти всеки ден. Сочи също, че д.та на ищцата се грижи за нея, когато е в Б., тъй
като живее в Ан.със с.а си, а като си дойдат отсядат при майка им. Водели я на почивка, на
море. Свидетелката твърди също, че преди да почине съпругът на Д., д. й С. живеела при тях
по принцип, която винаги била там. Свидетелката много рядко виждала Я., виждала го,
когато съпругът на Д. бил жив. Свидетелката твърди, че не била виждала ответника Я. от 13
години, като след смъртта на баща му въобще не го е виждала, нито бил идвал. Твърди, че
на ищцата й било мъчно, че с.ът й не я търси. Не знае ищцата да го е търсила, тъй като не са
говорили по този въпрос. Свидетелката твърди, че си общува с Д., като последната не й е
споделяла, че има нужда от пари. Не си били говорили, че има нужда от нещо, освен нещо в
домакинството и освен, когато била болна от Ковид, когато ищцата й се обадила. Сочи, че
при нужда, понеже ищцата била болна от Ковид, тя и комшийка на свидетелката, й
пазарували. Свидетелката твърди, че Д. работи - чисти два входа, които и към настоящия
момент продължава да чисти. Според свидетелката, ищцата, за възрастта си, е в сравнително
добро здравословно състояние.
Свидетелят Е. К. /п. на ищцата/ твърди, че ищцата й се обаждала винаги, когато има
нужда от мъжка помощ, като с мъжа й ходили да й помагат. Свидетелката твърди, че с.ът й
Я. от смъртта на баща му не го е виждала, както и, че не е питала леля си за него. Не знае
дали ищцата го е търсила, както и дали му се е обаждала. Доколкото знае, той не й се
обаждал, поради което и на ищцата й било мъчно, че не я търси. Споделила й била, че
ответникът не й помагал, не ходил да я види, не отивал да я види по рождени дни, празници.
Свидетелят Г. Т. /с.на ответника/ твърди, че познава ищцата от 1992 г., когато се
запознали със съпруга й. Свидетелката твърди, че имала едно дете от преди да се запознае с
Я. и едно след това. Сочи, че още от началото, винаги са се опитвали да имат такива
отношения, каквито трябва да има между деца и родители. Сочи, че никога не са отказвали
да се виждат с тях, преди да почине свекър й. Тогава контактите им били много повече.
Свидетелката твърди, че винаги е имала усещане, че ищцата има пренебрежение към тях,
към нея, към децата й, към с.а й, който носи имената на свекър й. Винаги, искали да
поддържат добри отношения. Свидетелката твърди, че е ставала свидетел на обаждания от
Я. на майка му. Дори били ходили там. Тъй като нямали ключ за там, ако ги пуснат - ще
влезат. Сочи, че на съпруга й, му тежали тези неща - отношението спрямо него, което било
различно от това спрямо с. му. Твърди още, че съпругът й много обича да ходи в Б., където
бил отраснал. Впоследствие свекърва й, й била казала, че чужди деца не могат да се гледат
там, защото свидетелката имала едно дете преди брака с ответника. Когато са ходили там,
отсядали в къщата на сестрата на свекърва й, която 2013 г. се оказало, че била прехвърлена.
Свидетелката твърди, че ако свекърва й някога е поискала нещо от тях, никога не са
отказвали, каквато и да било помощ, да направят каквото и да е. Тъй като ищцата нямала
кола, не са й отказвали да ги закарат някъде. Свидетелката твърди, че откакто свекър й
починал, нещата се променили - имало случаи, когато не могат да се обадят на ищцата,
4
защото е сменила номера, искали са от племенника, номера й. Твърди, че са ходили до тях.
Ако звъннеш на входа и не се отвори, няма как да влезеш, когато не са я намирали. Твърди,
че не ги е пъдила, защото са ходили един вид премерено, в годините им е показвала, че не
могат да ходят без повод, без питане. Имало е моменти, когато са говорили през терасата,
защото Д. не ги е канила да влезат. Свидетелката твърди, че след като починал свекъра й,
съпругът й е помагал на майка си, каквото и да е поискала от тях, никога не е оставала на
заден план. Дори, когато е трябвало да я закара някъде. Майка му се била обаждала на Я. да
закара С. в С. или да я вземе, което било преди повече от 10 години, а в Б. от пет години.
Свидетелката твърди, че никога ищцата не им е искала пари. Според свидетелката, съпругът
й, поне веднъж месечно звъни по телефона на майка си, като последната не му била
споделяла нещо тревожно, защото съпругът й щял да й сподели. Свидетелката не помни
случай, през последните години, ищцата да се е обаждала на Я., дори да пита за внуците,
даже и за правнука й. Според свидетелката, първият човек, на когото се обадил съпруга й,
когато се родил внука им, била майка му. Твърди още, че колкото пъти я е виждала, всеки
път й канила на гости - имало много празници в годините, винаги ги канили, заедно с д. й
Стефка и с.а на последната. Свидетелката твърди още, че миналата година ходили в
Брацигово, като Д. била там, за което те не знаели. Свидетелката и д. й се зарадвали, че ще я
видят, дори с внука на свидетелката се качили по стълбите и нейната д. казала на детето си:
„Ела да се запознаеш с моята баба.“. Ищцата лежала на леглото, махнала с ръка, направила
жест да не я притесняват, защото говорила по телефона и те излезнали. Отишли да налеят
вода и след като се върнали било заключено, а ищцата я нямало. Преспали при братовчедка
на Я., при леля му. Свидетелката твърди още, че ходили във вилата в Б.. Тъй като нямали
ключ, отивали при братовчедка на мъжа й. Никога не били ходили, без тя да е там, защото
трябвало да им даде ключ, за да отидат. Ходили били там, когато ищцата и съпругът й са
били там.
Свидетелят Д. Т. /п. на ищцата/ твърди, че живее в Б., както и, че на гости са й ходили
Я. и съпругата му с децата. Твърди, че поддържа контакт с всички - и с леля й /ищцата/, и с
д. й, и със с.а й /ответника/. Свидетелката твърди, че от контактите й с леля й, никога не й е
споделяла да има финансови или други проблеми, затруднения и здравословен проблем.
Сочи, че са се виждали заедно на общи тържества, на бал – 2013 г. и 2014 г., след като е
починал калеко й /2009 г./. Свидетелката, никога не била имала някакви съмнения или
мисъл, че имат лоши отношения, че Я. има лошо отношение към майка си, дори ищцата
никога не й се била оплаквала да има Я. лошо отношение към нея. Свидетелката твърди, че
Я. винаги й е помагал с каквото може. Твърди, че майка й, която е сестра на Д., делят една
къща в Б., разделена на две, като племенника й ги потърсил да прехвърлят тази част на С., на
д. си. Сочи, че леля й не й е споделяла да иска издръжка или да има нужда. Свидетелката
сочи, че дори не можела да повярва, че леля й има нужда от издръжка. В разговорите с
ищцата, говорили повече за внука й /с.а на д. й/. Сочи, че къщата в Б. я посещават лятото,
защото е по-прохладно. Твърди, че Я., след смъртта на баща му, го е виждала да помага с
колата, да пренася багажи - компоти, сладка, друг багаж, такива неща, от Б. към П..
Свидетелката заявява, че не знае Д. да е била болна от Ковид, не й се е обаждала леля й,
нито някой друг по този въпрос. Никога не е виждала да има конфликти или караници
между страните по делото, но сочи, че ищцата имала повече контакти с д. й и с.а й, което си
го обяснява, че се дължи на това, че са живели заедно, защото се е грижила повече за с.а й.
Твърди, че Д. е гледала внука си – с.а на С., но не е гледала децата на Я.. Когато Я. са били
там, са си тръгвали с децата.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна
страна намира следното:
За успешното провеждане на предявения конститутивен иск, ищцата следва да
докаже в кумулативност следните факти: наличието на договор за дарение на сочените ид.ч.
5
от процесния недвижим имот, изпадането си в трайна нужда от издръжка и отправянето на
покана за предоставянето на такава.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване, в т.ч. пълно и точно изпълнение
на договорното си задължение за даване на издръжка на ищцата, която покрива
задълженията по договора.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът приема иска за неоснователен
по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД, дарението може да бъде
отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
Предпоставките, чиято кумулативна даденост съставлява основание за отмяна на дарението
по този законов текст, са – трайната нужда от издръжка на дарителя, искането, отправено от
него до дарения и отказът на последния /изричен или мълчалив/ да дава издръжка.
Безспорно се приема както в теорията, така и в съдебната практика, че договорът за
дарение сам по себе си не поражда каквото и да било правно задължение в тежест на
дарения. Извършената размяна на блага е валидна и допустима при наличието на призната
от закона причина, която да я оправдава - т. нар. основание на сделката. Договорът за
дарение не прави изключение от това правило, но за разлика от възмездните сделки,
разпоредителното действие, е свързано не с получаване на насрещна материална облага, а с
удовлетворяване на неимуществен интерес на дарителя - да прояви щедрост, алтруизъм.
Така материалната безвъзмездност на договора, поражда морално задължение за
благодарност, изпълнение на което не може да бъде наложено по пътя на държавната
принуда, нито пък неизпълнението му само по себе си би могло да обуслови основание за
прекратяване на веднъж създадената договорна връзка. Законовата санкция за неизпълнение
на моралното задължение за благодарност е установена чрез конкретни хипотези на
обективирано поведение на дарения, при които за дарителя се поражда правото,
материалното право на собственост да бъде върнато обратно в правната му сфера, чрез
отмяна на дарението. Получаването на правото на собственост върху недвижимия имот, с
оглед неморалното поведение на дарения, е правно нетърпимо и поражда правната
възможност дарителят с едностранно волеизявление да прекрати възникналата правна
връзка. Едно от основанията за отмяна на дарението е предвидено в чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД.
В тази хипотеза, отмяната на дарението може да се иска, когато дареният откаже да даде на
дарителя издръжка, от която той се нуждае. Константната съдебна практика и правна теория
приемат, че договорът за дарение е едностранен, правни задължения възникват със
сключването му само за дарителя. Дареният има само морални задължения, тъй като целта
на договора е да облагодетелства дареното лице. Законодателят, с разпоредбата на чл. 227,
ал. 1, б. „в” ЗЗД, свързва определени обстоятелства в правнорелевантни факти, при които
моралното задължение на дарения се трансформира в правно такова и неговото
неизпълнение поражда правото на дарителя да иска отмяна на направеното дарение. За да
бъде уважен искът за разваляне на дарението, е необходимо дарителят да е изпаднал в
трайна нужда, да няма средства за своето съществуване и да е поискал от надарения
необходимата му издръжка. Тъй като даването на издръжка е морално задължение, което се
превръща в правно от момента на поискването му, отказът от доставянето на такава е
основанието да се иска отмяна на направения договор за дарение. Доказателствената тежест
относно необходимостта от издръжка, както и относно наличието на покана за плащане и
отказа от страна на ответника, лежи върху ищеца.
Първият елемент, както бе посочено, е дарителят да е изпаднал в нужда и да няма
средства за своето съществуване.
От данните по делото е видно, че ищцата – дарител е възрастен човек – родена през
1943 г., която не страда от сериозни заболявания. От приетите писмени доказателства във
6
връзка със здравословното й състояние, се установява, че страда от хипертонично сърце без
(застойна) сърдечна недостатъчност, има първична глаукома с отворен ъгъл, както и
първична двустранна гонартроза. Приема лекарствени медикаменти и извършва лечение,
чрез рехабилитационни процедури, чиято стойност се заплаща от НЗОК, което се установява
и от приложените по делото писмени доказателства – епикризи и рецептурна книжка на
ищцата. Други доказателства за здравословното състояние или необходимост от лечение и
приемане на медикаменти не са ангажирани. Няма данни например за нужда от спазване на
специален хранителен режим или извършване на възстановителни и поддържащи
процедури.
От заключение на съдебно-счетоводна експертиза, прието като обективно,
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че след извършване на
съответните проверки и анализи, експертът е посочил, че съгласно данните на НСИ,
средномесечният паричен разход за едно лице за трето тримесечие на 2021 г. е 495.58 лева,
за четвърто тримесечие на 2021 г. е 517.36 лева, за първо тримесечие на 2022 г. е 495.82
лева, а второто тримесечие на 2022 г. е 538.77 лева. Размерът на месечния доход от
получаваната пенсия за осигурителен стаж и възраст, с добавка, е общо от 429.42 лева, като
недостига на парични средства на ищцата е от 66.16 лева за третото тримесечие на 2021 г.;
за четвъртото тримесечие на 2021 г. – 87.94 лева; за първото тримесечие на 2022 г. – 66.40
лева; за второто тримесечие на 2022 г. – 109.35 лева.
Макар от данните по съдебно – счетоводната експертиза, приходът да е в минус
между 66.16 лева и 109.35 лева, страната признава неизгодния за нея факт, че 2013 г. е
дарила на д. си ½ ид.ч. от наследствената си къща в гр. Б., което би могло да й бъде доход, в
случай, че беше извършила продажба, чрез която да реализира доходи за издръжката си.
Освен това, от събраните по делото свидетелски показания на свидетеля на ищцата –
св. Х., се установява, че ищцата чисти два входа, във връзка с което получава допълнителни
доходи. Нещо повече, от събраните по делото свидетелски показания на всички разпитани
свидетели се установява, както, че ищцата обитава процесния имот, т.е. липсват данни за
битови неудобства, така и, че ищцата никога не им е споделяла, че има финансови
затруднения.
Св. Хаджиева заявява, че ищцата не се е оплаквала от липса на финансови средства.
Напротив, д. й се грижила за нея, когато си била в България, както и, че я водят на почивка,
на море.
Св. Тодовичина /леля на ищцата/ също заявява, че ищцата никога не й споделяла, че
има финансови затруднения или, че има нужда от издръжка. Напротив, същата дори заявява,
че ищцата е направила предложение на майка й, да закупи нейната част от наследствената
им къща в гр. Б., но майка й – отказала.
Съобразявайки нормата на чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията на
свидетелките, т.к са ясни, последователни, подробни и непосредствени. Въпреки близките
отношения, същите се припокриват в множество детайли и създават представа за бита и
поведението на ищцата. Показанията на свидетелките на ищцата не разколебават горните
изводи, т.к. не противоречат на изнесената информация и не свидетелстват за конкретни
факти във връзка с твърдяното затруднено материално състояние. Вярно е, че положението
на пенсионерите в страната не е завидно откъм финансова страна, но в настоящия случай се
установява, че ищцата не разчита единствено на получаваната пенсия като доход.
С оглед горното и предвид съвкупния анализ на събраните по делото доказателства,
съдът намира за безспорно установено, че паричните доходи на ищцата – дарител – от
пенсия и допълнителни доходи, са в състояние, с оглед възрастта и здравословното й
състояние, да осигурят в пълен размер екзистенц минимума за преживяване.
По начало дарението не създава за дарения задължение да издържа дарителя си.
7
Такова възниква, само ако дарителят изпадне в трайна нужда и поиска издръжка. В този
случай, задължението на дарения е не само морално, но и правно, доколкото законът
изрично предвижда отмяна на дарението, когато се отказва помощ, от която дарителят
трайно се нуждае. Смисълът на закона е да се върне подареното, за да може дарителят да
разполага със средства за издръжка и гледане. От общата преценка на доказателства обаче,
не се установява ищцата да е изпаднала в такова трайно материално затруднение, което да
налага отмяна на дарението като изключителна и крайна мярка. Не се установява парични
средства за задоволяване на елементарни житейски нужди да са й липсвали, дори напротив.
Макар доходите от пенсия самостоятелно да не могат да покрият пълния размер на
разходите на месец, както се посочи, по делото се установява, както, че ищцата работи, а и
на битово ниво е осигурена. Няма нужда от непосредствени физически грижи, без които
съществуването й да е невъзможно, извън нормалните такива с оглед възрастта й, и е в
сравнително добро здравословно състояние.
Следователно, предвид горните разсъждения и анализ, съдът приема, че не се доказа
пълно и главно ищцата да е изпаднала в трайна нужда от издръжка. Тя е налице, когато
дарителят не е в състояние сам да се издържа от получаваните от него средства или
притежаваното имущество /в т .см. Решение № 275/26.03.2009г. по гр.д. 5837/2007г. на ВКС,
IV г.о./.
Не се установява елемент от фактическия състав на нормата на чл. 227, ал.1, б. „в”
ЗЗД – нужда от издръжка, като доказателствената тежест за наличието на посочената
предпоставка лежи върху ищеца.
Ето защо и предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Следва да се добави, че с оглед събраните доказателства, се установява да е налице и
още едно основание за отхвърляне на претенцията. Освен че, нуждата трябва да има траен
характер, същата следва да съществува към датата на поканата или поне към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо по делото - приключване на съдебното дирене.
Исковата молба има значението на покана във всички случаи, когато длъжникът изпада
в забава след покана от кредитора. Както по отношение на нуждата от издръжка, така и
относно искането за даване на издръжка, съдът е длъжен да вземе предвид и настъпилите до
датата на приключване на съдебното дирене факти - чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл
Решение № 194 от 2.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 130/2013 г., III г. о., ГК Решение № 293 от
14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1302/2010 г., IV г. о., ГК Решение № 473 от 20.01.2012г. по
гр. д. № 263/2011 г. IV г. о. ВКС.
В исковата молба се съдържат твърдения, че дарителят има нужда от издръжка, която
не може сам да удовлетвори. Молбата е връчена на ответника, с оглед качеството му на
надарен по договора, чиято отмяна се желае. В хода на настоящото производство,
ответникът представя писмени доказателства - нотариална покана до ищцата за посочване от
нея на банкова сметка, по която да й предоставя издръжка, както и пощенски запис
(непотърсен от ищцата) за даване на издръжка. Нещо повече, ищцата, при изслушването й
по реда на чл. 176 ГПК, по повод връчената й в хода на процеса, нотариална покана, заявява,
че е казала на адвокат С. /пълномощник на ответника/, че не желае издръжка от Я. К. Т.,
както и че няма необходимост от пари. Обяснява, че когато преди 13 години, когато за пръв
път помолила, след смъртта на баща му, когато му поискала такава помощ, той отказал да й
я даде. Сега просто искала да развали дарението.
За пълнота, следва да се добави, и, че отмяната на дарението е изключителна мярка,
която се допуска от закона, само ако непризнателността на надарения е приела драстична
форма. В конкретния случай, по делото не се установява подобна непризнателност.
Въз основа на всичко изложено, съдът намира, че предявеният иск по чл. 227, ал. 1, б.
„в” ЗЗД следва бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
8
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл. 78, ал.3
ГПК, разноски се дължат на ответника.
Предвид обстоятелството, че в писмената си защита, ответникът изрично е заявил, че
не желае да му бъдат присъждани разноски по делото, такива не следва да му бъдат
присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. В. Т., ЕГН ********** против Я. К. Т., ЕГН
**********, иск за отмяна на основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД на договор за дарение на
недвижим имот, сключен на *** г. с Нотариален акт № ****** при ПРС, с предмет следния
недвижим имот – 1/4 идеални части от жилище – апартамент, представляващо
самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по КККР, одобрени със Заповед № ***
г. на изп. д. на АГКК, с административен адрес: гр. П.*****, с площ от 102 кв.м., ведно с
избено помещение № *** с площ от 11.03 кв.м., ведно с 9.58 % идеални части от общите
части на сградата, при запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване, като
неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _/п/______________________
9