Р Е Ш Е Н И Е
№7
гр.Шумен, 11 Януари 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в публично
съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател: А. Карагьозян
Членове:1. Р. Хаджииванова
2. М. Маринов
при секретаря Ю. Атанасова, като
разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №296 по описа за 2017 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №499 от 03.08.2017г. по гр.д.№2216/2016г.
Районен съд - гр.Шумен е отхвърлил предявения от Ш.Ю.А. с ЕГН ********** против Ф.Х.А. с ЕГН ********** и З.А. М.с
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 3-то от Закона за
задълженията и договорите вр. чл. 472, вр. чл. 478 от ГПК /отм./, за
прогласяване на нищожността на сключения на 29.02.1992 г. с нотариален акт № .2,
том .., дело № ../1992 г. по описа на ШРС, договор за
продажба на недвижими имоти поради липса на предписана от закона форма, като
неоснователен и недоказан. Отхвърлен е и иска за делба на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 23813.501.308, находящ се в с. Д., общ. Ш., обл. Ш.; със
съседи: 23813.501.307, 23813.501.309, 23813.501.331, 23813.501.303,
23813.501.304, 23813.501.305, с площ 2080 кв.м; с трайно предназначение на
територията: урбанизирана; с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
Недоволен от така постановеното решение в частта му, с
която са отхвърлени претенциите му по чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД и за делба на ПИ
№23813.501.308 останал ищеца, който обжалва решението на районния съд в тази
част, като сочи доводи за неправилност, и моли съда да го отмени и постанови
друго, с което ищцовите претенции да бъдат уважени.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е
депозирала отговор на жалбата, в който излага че решението е правилно и
законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и
процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите
изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова
претенция от Ш.Ю.А..
В исковата молба ищецът твърди, че с ответницата Ф.Х.А. са наследници на Х.А.Х.
и З.А.Х.. След смъртта на същите, двамата наследници придобили правото на
собственост на четири недвижими имота, представляващи земеделски земи, находящи
се в землището на с. Д., обл. Ш.. Освен това, наследодателите им били
собственици на недвижим имот, представляващ дворно място, ведно с построената в
него жилищна сграда и стопански постройки, находящ се в с. Д., предмет на
няколко разпоредителни сделки. На 19.02.1992 г., З.Х. се разпоредила със същия,
като действаща и като пълномощник на съпруга си, прехвърлила на ответницата
правото на собственост срещу поето от последната задължение за издръжка и
гледане. Ищеца излага, че така извършената сделка е нищожна поради липса на предписана от закона форма – неназначаване на преводач на лице,
невладеещо български език. Твърди, че майка му и баща му не владеели български
език и нотариусът следвало да назначи преводач на продавача в хода на
нотариалното производство. Моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде признат за нищожен по отношение на Ф.А. и З.А. М.договор за продажба,
извършен с нот. акт № .2, том .., дело № ../1992 г. на ШРС; както и да допусне до делба четири
недвижими имота, представляващи земеделски земи и имота, предмет на атакуваната
сделка, при следните делбени квоти: 1/2 ид. част за Ш.А. и 1/2 ид. част за Ф.А..
Ответниците са подали отговор в законния едномесечен срок, в който са оспорили
исковите претенции досежно дворното място, и са ангажирали доказателства за
владеенето на български език от праводателите си.
От събраните по делото доказателства се установява
следното от фактическа страна: Ищецът и
първата ответница Ф.Х.А. са брат и сестра. От представеното по делото удостоверение
за наследници № 70/21.05.2012 г., изд. от Кметство Д., обл. Ш. е, че Х.А.Х. с
ЕГН ********** починал на 17.02.1993 г., а З.А.Х. с ЕГН ********** – на
29.01.2007 г., като двамата оставили за свои наследници низходящите си от първа
степен Ш.Ю.А. и Ф.Х.А.. По делото е представен нотариален акт № .2, том ., дело
№ ***/1988 г. на ШРС, от който се установява, че Х.А.Х./Х.Х./ и З.А.Х./З.Х./
продали на Ф.Х.Я./Ф.А./ следния недвижим имот: 1/2 идеална част от дворно място
от около 2065 кв.м, за което е урегулиран парцел Х-550 от кв. 76 по плана на с.
Д.. С нотариален акт № .2, том., дело № ../1992 г. на ШРС, общите наследодатели
на страните прехвърлили и другата 1/2 идеална част от имота, заедно с
построената в него жилищна сграда, на ответницата срещу платена сума и срещу
поето от последната задължение за гледане и издръжка. Не се спори между
страните, а и в материалите по приложеното гр.д. № 2917/2011 г. по описа на ШРС
се съдържат удостоверения за семейно положение, от които се установява, че към
датата на сключване на описаните договори Ф. А. и З.А. М.били съпрузи. На
14.07.2010 г. двамата сключили с дъщеря си М.З. К.договор за продажба,
обективиран в нотариален акт № 183, том., дело № ***/2010 г. на нотариус рег. №
***на НК с предмет описания недвижим имот, който представлявал УПИ Х-550 от кв.
76 по плана на с. Д. – поземлен имот с идентификатор 23813.501.308 по КК на с. Д.,
с адрес на имота – с. Д., ул. „***“ № **, с трайно предназначение на
територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, ведно
с построените в имота: еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 63,00
кв.м, на един етаж с идентификатор 23813.501.308.1, еднофамилна жилищна сграда
със застроена площ 103,00 кв.м, на един етаж с идентификатор 23813.501.308.2. Разпитаните
в съдебно заседание ищцови свидетели И.В.и А.В./първа братовчедка на страните/
излагат, че Х. и З.Х. не можели да говорят на български език, като последната
била неграмотна. Общували със съселяните си на турски език, като свидетелите не
били виждали праводателите да говоря с българи на български език, независимо,
че в населеното място населението било смесено. Свидетелите на ответната страна
Е.Б.и Н.Ф. сочат, че познавали родителите на ищеца и ответницата, като свои
съселяни. И двамата заявяват, че родителите на страните са знаели български
език и са общували с българите в селото на български език, както и че техни
близки съседи в с.Д. били няколко български семейства, с които също си говорили
на български език.
Така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи: На първо место, с оглед наведените в жалбата
възражения, следва да се отбележи, че тежестта на
доказване не е задължение да се представят доказателства. Въпросът за
доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказването, а
доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да приеме
за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан.
Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните
гласи, че всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от
които извлича изгодни за себе си правни последици, които именно за това
претендира като настъпили - чл.1** ГПК
(отм.), чл.154 от ГПК. За разпределението на
доказателствената тежест е без всякакво значение каква процесуална роля заема
страната, решаващо е каква правна последица страната претендира като настъпила,
което следва непосредствено от материалноправните норми, а те сочат както правнорелевантните
факти, така и спрямо кои лица възникват техните правни последици. Доказването
на отрицателни фактически твърдения може да се извърши чрез съвкупност от
положителни факти /индиции/, които са основа за доказателствени изводи относно
отрицателния факт. Последното важи в пълна степен за оборване на
удостоверителни изявления на органа издал акта, които се ползват с обвързваща
съда материална доказателствена сила. В настоящия случай доказването на
владеенето / невладеенето на български език от праводателите на страните е
осъществявано и от двете страни. Нормата на чл.478 ГПК /отм./ сега с идентично съдържание чл. 5.2 ГПК
е приложима само когато лицето не знае български език и езикът, с който си
служи е непознат на нотариуса. В случая е установено, че наследодателите са
знаели достатъчно български език, за да общуват на работното си место с колегите
си, включително от българския етнос, както и със съселяните си от български
етнос. Обстоятелството, че са говорили на турски език с хората от турския етнос
не опровергава този извод. Ищцовите свидетели са очевидно заинтересовани от
изхода на делото, предвид висящите имуществени спорове с ответната страна, а не
е установена каквато и да е заинтересованост на ответните свидетели, поради
което и при преценката им техните показания следва да се приемат за достоверни.
Както съжителството, така и работата на родителите на страните с лица от
български етнос, участието им в гражданския оборот в държава, в която
официалния език е българския, и необходимостта от попълването на формуляри и
договори свързани с това, несъмнено е индиция за владеенето на български език. Процесуалния
закон не изисква посочване от нотариуса на ниво на познаване на български език,
и след като нотариуса се е убедил от преките си впечатления и зададени въпроси
за необходимото ниво на познаване на езика е прочел акта на подписващите го
страни. Ето защо, съдът намира предявения иск за нищожност на атакуваната
сделка за неоснователен, поради което и същия следва да се отхвърли. Не се
установява нищожност на соченото основание и на предходната сделка, сключена с НА №.2, т.., дело №***/1988г.
на ШРС, поради което и иска за делба на процесното дворно място ведно с
изградените в него постройки, следва да се отхвърли.
Решението на първоинстанционният
съд е законосъобразно и правилно в атакуваната част, поради което и следва да
се потвърди.
На въззиваемата страна Ф.Х.А. следва да се присъдят
направените във въззивното производство деловодни разноски в размер на 600 лева.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК,
Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №499 от 03.08.2017г. по гр.д.№2216/2016г. по
описа на Районен съд - гр.Шумен, В
ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от Ш.Ю.А. с ЕГН ********** против Ф.Х.А.
с ЕГН ********** и З.А. М.с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 26, ал.
2, предл. 3-то от Закона за задълженията и договорите вр. чл. 472, вр. чл. 478
от ГПК /отм./, за прогласяване на нищожността на сключения на 29.02.1992 г. с
нотариален акт № .2, том .., дело № ../1992
г. по описа на ШРС, договор за продажба на недвижим имот поради липса на
предписана от закона форма, както и в частта, с която е отхвърлен
предявеният от Ш.Ю.А. с ЕГН ********** против Ф.Х.А. с ЕГН **********, иск за
делба на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 23813.501.308, находящ се в с. Д., общ. Ш., обл. Ш.; със
съседи: 23813.501.307, 23813.501.309, 23813.501.331, 23813.501.303,
23813.501.304, 23813.501.305, с площ 2080 кв.м; с трайно предназначение на
територията: урбанизирана; с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
В останалата, необжалвана част
решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Ш.Ю.А. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Ф.Х.А. с ЕГН **********, сумата от 600 лева /шестстотин лева/,
представляваща направените по делото разноски, пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.