РЕШЕНИЕ
№ 230
гр. ЛЕВСКИ, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на четвърти октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Гражданско дело №
20224410100489 по описа за 2022 година
въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е регресен иск с правно основание чл.16 от Закона за
подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления, от
Министъра на правосъдието, гр.София срещу М. М. К., понастоящем в
Затвора - гр.Б..
Ищецът твърди, че с присъда по НОХД №444/2019г. по описа на
Окръжен съд Русе, в сила от 25.11.2020г. ответникът бил признат за виновен
в извършването на престъпление по чл.115 от НК с пострадало лице Ш.Р. К..
Посочва, че съгласно чл.3, ал.3 от ЗПФКПП подпомагане и финансова
компенсация могат да получат пострадали от изрично изброени
престъпления, сред които умишлено убийство. Съгласно чл.3, ал.2 от същия
закон, когато пострадалият е починал в резултат на престъплението, правата
на подпомагане и финансова компенсация преминават върху неговите
наследници или върху лицето, с което се е намирал във фактическо
съжителство.
Посочва, че на основание чл.20, ал.1 от ЗПФКПП за осъществяване и
координиране на дейностите по закона към министъра на правосъдието бил
1
създаден Национален съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от
престъпления (НСПКПП).
Твърди, че в НСПКПП постъпила молба от 17.11.2021г. от А.Ш. К.,
наследник на починалия Ш.К. К. в резултат на престъплението, за което
ответникът бил признат за виновен, с искане за предоставяне на финансова
компенсация на основание ЗПФКПП.
Твърди, че с Решение №1/2022г. на основание чл.3, ал.2 и ал.3, във вр. с
чл.12, ал.2, вр. чл.13, ал.1 и чл.14, ал.1, т.3 от ЗПФКПП, НСПКПП разрешава
предоставянето на финансова компенсация в общ размер на 400 лв.,
представляваща финансова компенсация за А.Ш. К., която е наследник на
починалия вследствие на престъпление Ш.Р. К.. На 27.06.2022г. от
Министерство на правосъдието на молителя била изплатена сума в общ
размер на 400 лв., представляваща финансова компенсация по ЗПФКПП.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника М. М. К.
да заплати на Министерство на правосъдието сума в размер на 400 лв.,
представляваща заплатена финансова компенсация по ЗПФКПП на
наследницата на Ш.Р. К., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на изплащане на обезщетението до окончателното
заплащане на сумата.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът не се явява
и не се представлява. Представя писмено становище чрез гл.ю.к. Ю.Б., с
което поддържа исковата молба и изложените в нея доводи. Моли исковата
претенция да бъде уважена изцяло, като основателна и доказана, а в случай,
че са налице предпоставките на чл.238 от ГПК моли съдът да постанови
неприсъствено решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, който в
законоустановения срок не е депозирал писмен отговор. В проведеното по
делото съдебно заседание се явява лично и с пълномощник адв.И.Д. – АК-
Русе. Признава исковата претенция. Счита, че са налице предпоставките за
уважаване на исковата молба и следва да бъде постановено решение при
условията на чл.237 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на
претендираните от ищеца разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Установява се от Присъда №31/24.10.2019г. по НОХД №444/2019г. по
2
описа на Окръжен съд Русе, Решение №87/23.06.2020г. по ВНОХД
№81/2020г. по описа на Окръжен съд – Русе, Решение №151/25.11.2020г. по
н.дело №619/2020г. на ВКС, че с влязла в сила на 25.11.2020г. присъда
ответникът М. М. К. е признат за виновен в това, че на ***г. в *****,
умишлено умъртвил Ш.Р. К. – престъпление по чл.115 от НК.
Установява се, че със същата присъда М. М. К. е осъден да заплати на
А.Ш. К.а съдебни разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение.
Установява се от Решение №1/2022г. на Национален съвет за
подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления, че по повод на
постъпила молба за финансова компенсация вх.№98-00-41/17.11.2021г. от
А.Ш. К.а, наследник на починалия вследствие на престъпление Ш.Р. К., на
основание чл.3, ал.2 и 3, във вр. с чл.12, ал.2, чл.13, ал.1 и чл.14, ал.1, т.3 от
ЗПФКПП, Националният съвет е разрешил предоставянето на финансова
компенсация в размер на 400 лв. на А.Ш. К., за понесени разходи за съдебни и
деловодни разноски. Размерът на компенсацията обхваща сумата за разноски
по уважения граждански иск по делото за повереник в общ размер на 400 лв.
Установява се от Бюджетно платежно нареждане №Е02185/27.06.2022г.,
че от Министерство на правосъдието е изплатена на А.Ш. К. сумата от 400
лв., представляваща компенсация по ЗПФКПП въз основа на горното решение
на НСПКПП.
В подкрепа на така установеното от приетите писмени доказателства по
делото е направеното от ответника съдебно признание на исковата претенция,
което съдът цени на основание чл.175 от ГПК с оглед на всички
обстоятелства по делото.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Не са налице предпоставките за постановяване на решение при
признание на иска, тъй като не е направено искане от ищеца в този смисъл,
каквото е изискването на чл.237 от ГПК.
С оглед установеното по делото от събраните доказателства, исковата
претенция се явява основателна.
Съгласно чл.3 от ЗПФКПП по силата на този закон финансова
компенсация могат да получат пострадали, претърпели имуществени вреди от
престъпленията, изрично изброени в ал.3 на същата разпоредба, сред които
умишлено убийство. В чл.3, ал.2 е предвидено, че когато пострадалият е
3
починал в резултат на престъплението, правото на подпомагане и финансова
компенсация преминава върху неговите наследници или върху лицето, с
което се е намирал във фактическо съжителство.
В разпоредбата на чл.16 от същия закон е уредено, че Министърът на
правосъдието незабавно след изплащане на финансовата компенсация
предявява регресен иск срещу извършителя на престъплението или неговите
наследници за възстановяването на изплатената парична сума.
За уважаване на регресната искова претенция с правно основание чл.16
от ЗПФКПП, съобразно направените в исковата молба твърдения, следва по
делото да бъдат установени следните материално-правни предпоставки:
ответникът да е признат за виновен в извършване на умишлено убийство с
влязъл в сила съдебен акт; решение на НСПКПП за изплащане на финансова
компенсация в посочения в исковата молба размер на наследник на
пострадалия от престъплението, извършено от ответника; изплащане на
паричната сума от Министерство на правосъдието на наследника на
пострадалия от престъплението.
В процесния случай предпоставките за уважаване на предявения
регресен иск са налице, съобразно представените по делото доказателства.
Налице е решение на НСПКПП за предоставяне на финансова
компенсация в претендирания с исковата молба размер на наследник на
пострадалия от престъплението по чл.115 от НК, за което ответникът е
признат за виновен, при наличие на предпоставките на чл.3 от ЗПФКПП.
Безспорно установено е, че Министерство на правосъдието е изплатило на
правоимащото лице предоставената финансова компенсация в размер на 400
лв. Предвид на това, за ищецът е възникнало регресното право за получаване
на изплатената парична сума от извършителя на престъплението, в процесния
случай ответникът М. М. К..
Поради изложените доводи, исковата претенция следва да бъде уважена
като основателна и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в
размер на 400 лв., представляваща заплатена финансова компенсация по
ЗПФКПП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
изплащане на обезщетението до окончателното заплащане на сумата.
Предвид изхода на правния спор на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от
ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., представляващ минималния такъв
4
съобразно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.16 от ЗПФКПП М. М. К., ЕГН:**********,
понастоящем в Затвора – гр.Б., ул.“***“№*, да заплати на Министерство на
правосъдието на Република България, ***, сумата в размер на 400 лв.,
представляваща заплатена финансова компенсация по ЗПФКПП съгласно
Решение №1/2022г. на НСПКПП, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на изплащане на обезщетението – 27.06.2022г.,
до окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК М. М. К.,
ЕГН:**********, понастоящем в Затвора – гр.Б., ул.“***“№*, да заплати на
Министерство на правосъдието на Република България, ***, сумата в размер
на 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
5