МОТИВИ по НОХД №337/2018 година
по описа на РС Ловеч
VІІІ - ми наказателен състав
Срещу подсъдимият П.М.П.,***,
било предявено обвинение по чл.196, ал.1, т.1 вр. с
чл.194, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б. „а" и
„б" от НК, за това, че на неустановена дата през месец септември 2017
година, в с. Владиня, обл. Ловеч, ул. „Първи
май" 25, отнел чужди движими вещи: 20 кг. картофи, 5 литра моторно масло М10Д,
10 литра
бензин, 3 бутилки домашна ракия, всяка по 700 мл. и 1 бутилка водка от 700 мл.,
всичко на обща стойност 86,80 лева, от владението и без съгласието на
собственика Р.Д.Т. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието
представлява опасен рецидив.
В разпоредително с.з. подсъдимият
П.М.П., редовно призован, е доведен от органите на ОЗ Охрана Ловеч. За него се
е явил и адв. В. Н. от ЛАК, служебно назначена.
Пострадалият Р.Д.Т. ***, редовно
призован, не се е явил.
В разпоредително с.з. след изслушване
на прокурора, подсъдимия и неговия защитник по въпросите по чл.248 от НПК, и
съобразявайки направено от подсъдимия и неговия защитник искане делото да се
разгледа по реда на глава 27 от НПК, съдът съобразявайки становището им е насрочил
делото по реда на Глава 27 от НПК, като е провел предварително изслушване на
страните. При предварителното изслушване на страните след разясняване на
подсъдимият от съда правата му по чл. 371 от НПК и след като го е уведомил, че
съответните доказателства от досъдебното производство и евентуално направеното от
него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползва при постановяване на
присъдата, подсъдимият е направил самопризнание и в с.з. е заявил, че се
признава за виновен по повдигнатото му обвинение, че фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт отговарят на истината, и че
отразената в обвинителния акт фактическа обстановка е вярна, като се е съгласил
да не се събират доказателства за тези факти. Предвид направеното самопризнание
от подсъдимият, съдът, след като е установил, че самопризнанието му се подкрепя
от събраните на досъдебното производство доказателства с определение по чл.371,
ал.4 от НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В
съответствие с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК предвид прилагането на
диференцираната процедура по чл.372, ал.4 във вр. с
чл.371, т.2 от НПК при провеждане на съдебното следствие, съдът не е извършил
разпит на подсъдимият, на пострадалият, на
свидетелите, и на в.л. за фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Представителят на Районна
прокуратура - Ловеч в съдебно заседание поддържа обвинението срещу подсъдимият
така както е предявено с обвинителния акт, като излага, че и в хода на
съкратеното съдебно следствие се били събрали безспорни доказателства, че
подсъдимият е осъществил признаците на
престъплението за което е предаден на съд. Моли при постановяване на присъдата
съдът да наложи на подсъдимия наказание 2 години „лишаване от свобода”, което
да изтърпи пр5и първоначален строг режим, като на осн.
чл.58а, ал.4 от НК редуцира наказанието с 1/3 или подсъдимия да изтърпи
наказание 16 месеца лишаване от свобода, при първоначално строг режим.
В с.з. подсъдимият П.М.П. е
заявил, че се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, че фактите
отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт отговарят на истината, и
че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът му адв. В. Н. е изложила, че подсъдимия е признал изцяло
описаните в обвинителния акт факти и обстоятелства. Моли при постановяване на присъдата, при
определяне на наказанието същото да бъде в минимален размер. Излага, че
подсъдимия е признал вината си, и в хода
на ДП, като със самопризнанията си е съдействал изцяло за разкриване на
обективната истина. Излага, че имал критично отношение към извършеното. От
друга страна, излага, че стойността на отнетите вещи е сравнително ниска, много по-малка от размера
на минималната работна заплата за страната към момента на извършеното деяние,
като подсъдимия имал желание да възстанови причинените имуществени вреди, но
въпреки проведените разговори с негови близки, тъй като бил в затвора и не
работел, той не можал да събере и възстанови сумата. Моли съдът да постави
присъдата си в този смисъл.
От направеното самопризнание на
подсъдимия, както и от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, които го подкрепят, от показанията на разпитаните на досъдебното
производство свидетели, от заключението на в.л. по назначената и изготвена в
хода на ДП експертиза, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият П.М.П. ЕГН **********
е роден на *** година в гр. Ловеч. Същият е български гражданин, със средно -
специално образование, неженен, безработен, осъждан. Има постоянен адрес ***
14.
Към момента изтърпява наказание
ЛОС в ЗО „Атлант" - Троян, към Затвора - Ловеч
По НОХД №477/2013 г.
(Споразумение №59/25.04.2013г.), на Районен съд - Ловеч, подсъдимият бил
признат за виновен и му било наложено наказание „Лишаване от свобода" за
срок от една година за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр.
с чл.194, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б „а" от НК.
По НОХД №1354/2014 г. (Споразумение
№151/10.11.2014г.), на Районен съд - Ловеч, подсъдимият бил признат за виновен
и му било наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от две години и
шест месеца за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр.
с чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.29, ал.1,
б„а" и „б" от НК.
Свидетелят Р.Д.Т. (пострадал от
деянието) живеел в гр. Ловеч. Притежавал къща с прилежащо дворно място в с. Владиня,
обл. Ловеч, на адрес ул. „Първи май" №25.
Независимо, че не живеел там периодично, обичайно веднъж седмично, посещавал
имота. Една от стаите на къщата свидетелят ползвал като склад, в който
съхранявал различни свои вещи.
Подсъдимият П.М.П. ***, в
съседство с имота на свидетеля Т..
На неустановена дата през месец
септември 2017 година подсъдимият бил у дома си и консумирал алкохол. Малко
след полунощ решил да влезе в имота на свидетеля Т. с намерение да търси пари.
По същото време свидетелят Т. *** и в къщата нямало никой. Подсъдимият прескочил
оградата, влязъл във вътрешността на къщата на свидетеля и огледал стаите. От
стаята ползвана от свидетеля Т. като склад взел чувал съдържащ 20 кг. картофи, туба
съдържаща 5 литра
моторно масло М10Д, туба съдържаща 10 литра бензин, 3 бутилки домашна ракия, всяка
по 700 мл. и 1 бутилка водка от 700 мл. Вещите изнесъл извън имота на свидетеля
Т. и ги скрил в близки храсти, след което се прибрал. На следващия ден
преценил, че откраднатите вещи няма да са му от полза, взел ги от мястото,
където били скрити от него и ги пренесъл на друго място (неустановено по
делото), където ги изоставил (изхвърлил ги).
Няколко дни след това свидетелят Т.
посетил имота си придружен от майка си свидетелката Цветанка Тотева и дъщеря си
Глория Балачева. Веднага след като влезли свидетелят Т.
установил, че, докато е отсъствал в къщата е проникване Огледал състоянието на
стаите и установил липсата на вещите отнети от подсъдимия.
За установената кражба Глория Балачева
сезирала с жалба органите на РУ на МВР - Ловеч. Извършена била предварителна
проверка и било образувано настоящото наказателно производство.
В процеса на разследване била
изготвена стоково - оценителна експертиза. Вещото лице дало заключение, че
общата стойност на вещите предмет на престъплението е 86,80 лева.
Разпитан в качеството на подсъдим
П.П. дал обяснения, в които признал вината си и изразил съжаление за деянието.
Като мотив за извършване на престъплението посочил липсата на пари.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че подс. П.М.П. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на
престъплението по чл.196, ал.1, т.1 вр. с чл.194, ал.1
вр. с чл.29, ал.1, б. „а" и „б" от НК, като на неустановена дата през месец септември 2017
година, в с. Владиня, обл. Ловеч, ул. „Първи
май" 25, отнел чужди движими вещи: 20 кг. картофи, 5 литра моторно масло М10Д,
10 литра
бензин, 3 бутилки домашна ракия, всяка по 700 мл. и 1 бутилка водка от 700 мл.,
всичко на обща стойност 86,80 лева, от владението и без съгласието на
собственика Р.Д.Т. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието
представлява опасен рецидив.
От обективна страна подсъдимият е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението за което е предаден на съд,
чрез действие – като при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи: 20 кг. картофи, 5 литра моторно масло М10Д,
10 литра
бензин, 3 бутилки домашна ракия, всяка по 700 мл. и 1 бутилка водка от 700 мл.,
всичко на обща стойност 86,80 лева, от владението и без съгласието на
собственика Р.Д.Т. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, т.е.
подсъдимият е прекратил фактическата власт върху вещите и е установил своя
фактическа власт върху тях.
Престъплението е квалифицирано по
чл.196, ал.1, т.1 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б. „а" и „б" от НК, тъй като с оглед данните за съдимост
на подс. П., същото съставлява опасен рецидив по
чл.29, ал.1, б. „а" и „б" НК / със Споразумение №59/25.04.2013 г. по НОХД
№477/2013 г. на Районен съд - Ловеч му е било наложено наказание „Лишаване от
свобода" за срок от една година за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.29, ал.1,
б.„а" от НК; със споразумение №151/10.11.2014 г. по НОХД №1354/2014
г. на Районен съд - Ловеч му е наложено
наказание „Лишаване от свобода" за срок от две години и шест месеца за
престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. с чл.195, ал.1
,т.3 и т.4 вр. с чл.194, ал.1 вр.
с чл.26, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б „а" и
„б" от НК/.
От субективна страна подсъдимият
е извършил деянието виновно, при пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им.
Предвид на така изложените
съображения, съдът квалифицира деянието, призна подсъдимият за виновен и го
осъди.
Фактическата обстановка, приета
за установена, се изяснява от направеното от подсъдимият самопризнание, от
писмените доказателствата по делото, които го подкрепят, от разпитаните на
досъдебното производство свидетели и изготвена в хода на ДП експертиза.
Причини за извършване на
престъплението, се явяват стремежа към облагодетелстване по лесноосъществим и
неправомерен начин, и установените престъпни навици.
При определяне на вида и размера
на наказанието на подс. П.М.П., настоящата инстанция
на осн. чл.373, ал.2 от НПК като взе предвид
обществената опасност на дееца и деянието, съдебното минало на същия, който е
осъждан, като настоящето деяние е извършено при условията на опасен рецидив,
направеното самопризнание, процесуалното му поведение, както и начина на
извършване на деянието, и съобразявайки останалите обстоятелства, очертаващи
спецификата на деянието, както и данните за личността на подсъдимия, го осъди
на основание чл.196, ал.1, т.1 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б. „а" и „б" от НК на 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ лишаване от свобода,
което наказание да изтърпи при първоначален строг режим.
На осн.
чл.58а, ал.1 от НК, съдът намали така определеното наказание с 1/3 като
подсъдимия П. да изтърпи наказание в размер на 16 /ШЕСТНАДЕСЕТ/ месеца лишаване
от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим.
На осн.
чл. 25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК, съдът
определи на подсъдимия П. по настоящето
НОХД №337/2018 год. по описа на РС Ловеч и по НОХД №1025/2017 год. по описа на
РС Ловеч, в сила от 26.10.2017 год., едно общо най-тежко наказание, а именно 2
/ДВЕ/ години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален
строг режим. При установената по делото фактическа обстановка и приетите и
вложени по делото писмени доказателства, съдът установи, че деянието по
настоящето НОХД №337/2018 год. по описа на РС Ловеч и по НОХД №1025/2017 год.
по описа на РС Ловеч, в сила от 26.10.2017 год., са извършени преди да е имало
влязла в сила присъда за което и да е било от тях, поради което същите на
основание чл.25, ал.1 във връзка с чл.23 ал.1 от НК прецени, че следва да бъдат
групирани, като се определи общо най - тежкото наказание по цитираните по - горе съдебни актове, а именно 2 /две/
години лишаване от свобода, което наказание да бъде изтърпяно от П. при
първоначално строг режим.
На основание чл.25, ал.2 от НК, съдът
приспадна от определеното общо най - тежко наказание изтърпяната от подсъдимия П.
до момента част от наказанието по НОХД №1025/2017 г. по описа на РС Ловеч.
На осн.
чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК, съдът приспадна от определеното общо най – тежко наказание 2 /две/ години
лишаване от свобода времето през което подсъдимия П. е бил задържан със Заповед
№1762зз-236/20.10.2017г. по ЗМВР за 24 часа по НОХД №1025/2017 г. по описа на
РС Ловеч.
При този изход на процеса, съдът
осъди подсъдимия П.М.П., с горната самоличност да заплати на ОД на МВР Ловеч
сумата от 74.06 лв., представляваща разноски за стоково – икономическа
експертиза.
Водим от гореизложеното съдът
постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: