РЕШЕНИЕ
№ 14970
гр. София, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНКА ГР. МИТЕВА
при участието на секретаря ИВА ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА ГР. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110132695 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА Част Трета, глава Двадесет и пета от ГПК
– БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО.
Предявени са от М. П. Н. срещу О. А. на С. О. обективно кумулативно съединени иск
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – за признаване за незаконно уволнението на М.
П. Н., извършено със Заповед № ТП – 33/19.05.2022 г. на О. у. на С. о., иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението
работа „Главен специалист“ в Дирекция „АПОФУС“ при О. А. на С. О. и иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за сумата от 7 800 лв. –
парично обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от
20.05.2022 г. до 20.11.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на предявяване на исковата молба – 17.06.2022 г. до окончателното й плащане.
С исковата молба от страна на ищцата М. П. Н. се поддържа, че същата е работила
при О. А. на С. О. по трудово правоотношение, като е заемала длъжността „Главен
специалист“ в Дирекция „АПОФУС“. Трудовият договор бил прекратен със Заповед № ТП –
33/19.05.2022 г. на О. у. на С. о., на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, считано от 19.05.2022
г. В исковата молба се излагат съображения, поради които ищцата счита извършеното
уволнение за незаконно. Ищцата моли съда да постанови решение, с което да признае
уволнението за незаконно и да отмени Заповед № ТП – 33/19.05.2022 г. на О. у. на С. о., да я
възстанови на заеманата преди прекратяването длъжност – „Главен специалист“ в Дирекция
1
„АПОФУС“ при О. А. на С. О., както и да осъди ответника да й заплати обезщетение за
оставане без работа, поради незаконното уволнение в размер на 7 800 лв. за периода от
20.05.2022 г. до 20.11.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на предявяване на исковата молба – 17.06.2022 г. до окончателното й плащане. Претендира
присъждане на направените по делото разноски. Съображения в подкрепа на тезата за
незаконосъобразност на извършеното уволнение се излагат от ищцата чрез нейния
процесуален пълномощник адвокат Зашев и в хода на устните състезания, проведени по
делото на 02.12.2022 г., както и в писмени бележки, представени по делото на последната
дата.
Ответникът – О. А. на С. О., чрез законния си представител – О. у. на С. о. Д. Н., в
писмен отговор от 16.08.2022 г., подаден по пощата на 10.08.2022 г. в срока по чл. 131 ГПК,
заявява възражения против предявените искове и моли съда да ги отхвърли, като
неоснователни. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи,
съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
Не се спори между страните по делото, а и от събраните в процеса писмени
доказателства – Трудов договор № ТП-30/29.08.2019 г. и Заповед № ТП – 33/19.05.2022 г. на
О. у. на С. о. се установява и съдът приема за доказано, че в периода от 29.08.2019 г. до
18.05.2022 г., включително М. П. Н. е работила при ответника О. А. на С. О. по трудов
договор за неопределено време, като е заемала длъжността „Главен специалист“ в Дирекция
„АПОФУС“. Така съществувалото трудово правоотношение е прекратено едностранно от
работодателя със Заповед № ТП – 33/19.05.2022 г. на О. у. на С. о., на основание чл. 325, ал.
1, т. 12 КТ, поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител, считано от
19.05.2022 г., на която дата посочената заповед е връчена на служителката, съобразно
нормата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ.
Единствена предпоставка за законното упражняване от работодателя на правото на
уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ е определянето на длъжността за заемане по служебно
правоотношение.
Видно от ангажираните от страна на ответника – работодател Длъжностно разписание
на О. а. на С. о. в сила от 12.04.2021 г., утвърдено от О. у. на С. о. (лист 35 – 37 от делото) и
Длъжностно разписание на О. а. на С. о. в сила от 19.05.2022 г., утвърдено от О. у. на С. о.
(лист 16 – 18 от делото) е, че в първото са били предвидени 8 щатни бройки за длъжността,
заемана от ищцата „Главен специалист“ в Дирекция „АПОФУС“, предвидени за заемане по
трудово правоотношение и 5 щатни бройки за длъжността „старши експерт“ в същата
дирекция, като последните за предвидени за заемане по служебно правоотношение. В
длъжностното разписание, в сила от 19.05.2022 г., са били предвидени 7 щатни бройки за
2
длъжността, заемана от ищцата „Главен специалист“ в Дирекция „АПОФУС“, предвидени за
заемане по трудово правоотношение и 5 щатни бройки за длъжността „старши експерт“ в
същата дирекция.
Видно от Заповед № ОА – 162/18.05.2022 г. на О. у. на С. о. (лист 15 от делото) е, че с
последната формално е изменено Длъжностно разписание на О. а. на С. о., считано от
19.05.2022 г., чрез трансформиране на една щатна бройка за длъжност „Главен специалист“,
длъжностно ниво 11, код. НКПД 33593026 при Дирекция „АПОФУС“ (деловодство) в една
щатна бройка за длъжност „Старши експерт“, длъжностно ниво 10, код. НКПД 24225040
при Дирекция „АПОФУС“ (деловодство). Видно, обаче от посочените по – горе две
длъжностни разписания е, че второто – утвърдено от О. у. на С. о., в сила от 19.05.2022 г.
реално не отразява изменението направено със Заповед № ОА – 162/18.05.2022 г. на О. у. на
С. о., а вместо това от него е премахната 1 щатна бройка за длъжността „Главен специалист“
в Дирекция „АПОФУС“, като за тази длъжност, предвидена за заемане по трудово
правоотношение, считано от 19.05.2022 г. са предвидени 7 щатни бройки, при запазване на
съществувалите до този момент 5 щатни бройки за длъжността „старши експерт“,
предвидена за заемане по служебно правоотношение. Не се установява реално увеличаване с
1 щатна бройка последната длъжност, което води на извод за реално неприлагане от страна
на О. у. на С. о. на неговата Заповед № ОА – 162/18.05.2022 г., при утвърждаване на
последното длъжностно разписание. Последното води на обоснован извод за съкращаване в
щата, на каквото основание не е прекратен трудовия договор с ищцата.
Следва да се отбележи, че дори да беше изпълнена Заповед № ОА – 162/18.05.2022 г. на
О. у. на С. о., което съдът при така събраните доказателства, намира, че не е сторено, при
така наведените от ищцата доводи за незаконосъобразност на атакуваната в настоящия
процес Заповед № ТП – 33/19.05.2022 г. на О. у. на С. о., ответникът, чиято е
доказателствената тежест за установяване законосъобразност на уволнението, не е
ангажирал доказателства за идентичност на основните, характеризиращи длъжността
„Главен специалист“ при Дирекция „АПОФУС“, деловодство трудови функции и
трудовите функции на длъжността „Старши експерт“ при Дирекция „АПОФУС“,
деловодство.
Ответникът не е провел при условията на главно и пълно доказване осъществяване в
правния мир към 19.05.2022 г. на основанието по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, посочено в Заповед
№ ТП – 33/19.05.2022 г. на О. у. на С. о. като основание за прекратяване на трудовия
договор между страните по делото, което мотивира съда да приеме извършеното уволнение
(в широк смисъл) за незаконосъобразно, а предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 от КТ за основателен.
Предвид изложеното, Заповед № ТП – 33/19.05.2022 г. на О. у. на С. о. следва да бъде
отменена като незаконосъобразна – по предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
от КТ.
3
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 344, АЛ. 1, Т. 2 ОТ КТ:
Тъй като уволнението (в широк смисъл), извършено едностранно от работодателя със
Заповед № ТП – 33/19.05.2022 г. на О. у. на С. о., се явява незаконосъобразно и следва да
бъде отменено, а ищцата М. П. Н. е работила към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение по трудов договор за неопределен срок при ответника, настоящият съдебен
състав приема, че са налице всички предпоставки за уважаване на искането за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – „Главен специалист“ в
Дирекция „АПОФУС“ при О. А. на С. О., на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл.
225, ал. 1 КТ:
За да бъде уважен така предявения паричен иск, следва да са налице следните три
предпоставки: уволнението на работника или служителя да бъде признато за незаконно; да е
налице вреда – вредата, подлежаща на обезщетяване се съизмерява с пропуснатото брутно
трудово възнаграждение на работника или служителя за времето след уволнението, през
което е останал без работа, но за не повече от шест месеца; причинна връзка между
незаконното уволнение и оставането без работа. Неотносими към определяне на това
обезщетение са получените от работника или служителя обезщетения за безработица.
В конкретния казус уволнението е признато за незаконно и като такова следва да
бъде отменено.
В открито съдебно заседание, проведено на 30.09.2022 г., съдът е констатирал по
представената в оригинал на трудова книжка на М. П. Н., че след прекратяване на трудовото
й правоотношение с ответника, считано от 19.05.2022 г. към датата на констатацията не се
установява М. Н. да е започнала работа по трудово правоотношение при същия или при друг
работодател. Видно от събраното по искане на ответника, като писмено доказателство по
делото, Писмо от 22.11.2022 г. на Директор при НОИ ТП – София град, че към 21.11.2022 г.
няма данни за подадени уведомления по реда на чл. 62, ал. 5 КТ за сключени и прекратени
трудови договори за М. П. Н. за периода от 20.05.2022 г. до 22.11.2022 г.
При така установените факти и обстоятелства, съдът приема за доказано оставането
на ищцата без работа в целия процесен на делото период от 20.05.2022 г. до 20.11.2022 г.
Безспорно установено по делото е и, че ищцата е останала без работа в целия
процесен на делото период от 20.05.2022 г. до 20.11.2022 г. , именно поради незаконното
уволнение.
Видно от представения от ответника в препис фиш за месечна заплата за месец април
2022 г. на името на М. П. Н. е, че месец април 2022 г. е последният пълнен отработен месец
на ищцата при ответника, в който М. П. Н. е отработила през всичките 19 работни дни, като
за този месец е получила брутно трудово възнаграждение в размер на 1300 лв. Именно това
е базата, въз основа на която и на основание чл. 228, ал. 1 КТ следва да се определи
паричното обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, което за шест месеца възлиза на 7800 лв.
4
Предвид горното, съдът намира, че искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ,
вр. чл. 225, ал. 1 КТ е основателен за целия процесен период от 20.05.2022 г. до 20.11.2022
г. и доказан по размер за сумата от 7800 лв. (1300 лв. х 6 месеца = 7800 лв.) и като такъв
следва да бъде уважен изцяло, като на ищцата се присъди и законната лихва върху тази,
считано от 17.06.2022 г. до окончателното й плащане.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
Видно от Договор за правна защита и съдействие от 14.09.2022 г. е, че М. П. Н. е
направила разноски по делото за възнаграждение на един адвокат в размер на 710 лв.
При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 710 лв. – направени по делото разноски за
възнаграждение на един адвокат.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 71, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 1 и чл. 3 от Тарифа за ДТССГПК и чл. 77 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в общ размер на 472 лв., от
които по 80 лв. по всеки един от двата неоценяеми иска и 312 лв. – по паричния иск.
При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника не се
следват разноски, нито юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 123 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно уволнението на М. П. Н. с ЕГН **********, с
адрес /адрес/, извършено със Заповед № ТП – 33/19.05.2022 г. на О. у. на С. о., във формата
на която е прекратено трудовото правоотношение с М. П. Н. на длъжност „главен
специалист“ в дирекция АПОФУС, на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, поради определяне
на длъжността за заемане от държавен служител, считано от 19.05.2022 г. – по предявения
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА М. П. Н. с ЕГН ********** на длъжността, заемана от нея преди
уволнението – „Главен специалист“ в Дирекция „АПОФУС“ при О. А. на С. О. , на
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
ОСЪЖДА О. А. на С. О. със седалище /адрес/ ДА ЗАПЛАТИ на М. П. Н. с ЕГН
**********, с адрес /адрес/ сумата от 7800 лв. – парично обезщетение за оставане без
работа поради незаконното уволнение за периода от 20.05.2022 г. до 20.11.2022 г., на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 17.06.2022 г. до окончателното й плащане, както и сумата
от 710 лв. – направени по делото разноски за възнаграждение на един адвокат, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА О. А. на С. О. със седалище /адрес/ ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
5
Софийския районен съд сумата от 472 лв. – дължима държавна такса, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 71, ал. 1 ГПК, вр. чл. 1 и чл. 3 от Тарифа за ДТССГПК и чл. 77 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския градски съд
в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от 20.12.2022 г., на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6