Р Е Ш Е
Н И Е
№ 538
29.03.2018
г. гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС
ХХХІІ граждански състав
На двадесет и шести март две
хиляди и осемнадесета година
в публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ
при секретаря
Милена Манолова,
като разгледа
докладваното от съдия Мутафчиев гражданско дело
№ 5695/2017 г. по
описа на съда, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на Г.М.С. против Д.Г.Д.,
с която е
предявена претенция с правно основание чл.
127а СК за заместване
съгласието на бащата (ответникът)
за пътуване на детето в чужбина и за издаването му на международен паспорт.
В законоустановения срок по делото не постъпва отговор от
ответника.
В съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител поддържа искането, като моли съда да го уважи и да присъди на страната сторените от
нея разноски.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не се
представлява.
Районен съд-Бургас,
след като анализира събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа
страна следното:
С решение № ***г. по гр. дело № ***/2010 г. по описа на БРС, в сила от същата дата, бракът
между Г.М.Д. и Д.Г.Д. е
прекратено, като упражняването на родителските права върху роденото през време
на брака на страните дете Д. Д.Д. е предоставено на
майката, като е определен режим на лични отношения между бащата и детето. Със
същия съдебен акт бащата е осъден да заплаща издръжка на детето.
След прекратяване на брака с ответника ищцата сключва през
2012 г. втори брак с Ф. С. С.,
от който брак има родено още едно дете С. Ф. С.. След
брака тя приема фамилното име С..
Грижите за детето Д. се полагат изцяло от майката и от втория й съпруг.
Детето има изградена връзка със съпруга на майка си и се чувства обичана и
желана.
Сестрата на ищцата е омъжена за американски гражданин и
самата тя е гражданин на тази държава от 2004 г. Родителите на ищцата, са
американски граждани по натурализация от 2009 г. Семейството на ищцата получава
възможност за имиграционна виза за САЩ. В случай, че бъде одобрено, семейството
ще живее в града, в който живее сестрата на ищцата, а именно ***, като Д. ще бъде
записана в държавно училище там за учебната 2017/2018 г.
Съдът изслуша детето в съдебно заседание, като то заяви,
че желае да замине да живее в Съединените щати, и че
знае английски език. Посочи на съда, че хобито й е да рисува и се надява да го
развие в Съединените щати. Детето знае, че леля му (сестра на майка му) живее в
САЩ от години. Д. заявява, че няма да й е мъчно за нищо тук в България.
При изслушване на майката същата заяви, че ще установи
трайно със семейството си в САЩ и ще успее да си намери работа там.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и изслушването на детето и на неговата майка.
При така
установените факти съдът намира от
правна страна следното:
Според Тълкувателно
решение № 1 от 3.07.2017 г.
на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСГК съдът
не бива да
допуска разрешението за пътуване да
води до промяна
в местоживеенето на детето, ако искането
за разрешение не е съпроводено и с искане за промяна
в местоживеенето на детето. Тук се налага
следното уточнение:
На производство в БРС е гр. дело № ***/2017 г. по описа на съда с предмет промяна на
режима на лични отношения на бащата Д.Г.Д. с детето Д., определен с решение № ***г. по гр.
дело № ***/2010 г.
по описа на БРС. Тази претенция е с правно основание чл.59, ал.9 от СК. Видно
от исковата молба (същата като исковата молба по настоящото дело, защото двете
претенции са разделени в две производства с определение на съда от 01.08.2017
г. по гр. дело № ***/2017 г. по описа на БРС) ищцата
ясно посочва, че желае детето да живее в САЩ, поради което режимът на лични
отношения между баща и дъщеря следва да бъде променен. Въпросът за местоживеенето на детето е такъв,
който изисква да бъде решен
по общо съгласие
на родителите, и тъй като липсва съгласие на бащата детето да живее в
САЩ, то съдът по иска по чл.59, ал.9 от СК следва да се произнесе на първо място за
местоживеенето на детето, след което да определи подходящ режим на лични
контакти между дъщеря и баща с оглед това обстоятелство. Нещо повече, по този
въпрос съдът може да се произнесе и служебно – аргумент от разпоредбата на чл.59, ал.9 от СК.
Настоящият съдебен състав не следва да се произнася по
въпроса за промяна на местоживеенето на детето, защото този въпрос е от компетентността на съдебния състав по гр. дело № ***/2017 г. по описа на съда – аргумент и от чл.126,
ал.1 от ГПК, т.е. вече има предходно образувано дело
между същите страни със същия предмет.
Никой от родителите не може да вземе самостоятелно
решенията за издаване на задграничен паспорт и за извършването на пътувания с
детето зад граница. Детето има право на свободно придвижване (в т. ч. да пътува
в чужбина), но докато не навърши пълнолетие, то не може да упражнява това право
нито само, нито със съдействието само на единия от родителите. Ето защо съдът
следва да реши тези въпроси, когато съгласие между родителите липсва – чл.127а,
ал.2 от СК.
Според цитираното вече тълкувателно решение съдът може да разреши
по реда на
чл. 127а СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител
само за пътувания
в определен период от време и/или
до определени държави, респ. държави, чийто
кръг е определяем.
По настоящото дело искането касае пътувания от и за страните
от Европейския съюз, САЩ и Турция до навършване на пълнолетие на детето.
Според международното право във всички решения,
отнасящи се до децата, техните интереси трябва да бъдат от първостепенно
значение. В свое решение по делото „Пенчеви срещу България” от 10.02.2015 г.
Европейският съд по правата на човека е определил разбирането на българския
ВКС, че не може да се разреши неограничено пътуване в чужбина на дете без
съгласие на единия родител, като „прекалено формалистичен подход”.
Според възприетото от европейския съд при разглеждане
на искането за даване на разрешение за пътуване на детето в чужбина съдът
следва да прецени всички факти от значение за интереса на детето. Тъй като по
настоящото дело искането не е свързано с продължителен престой на детето в
чужбина, то съдът дължи преценка налице ли е реален и конкретен риск при
пътуването му с единия родител в чужбина, като тази преценка предполага
„позоваване на елементи на психологическо, емоционално, материално и медицинско
естество”.
Видно е от материалите по делото, че връзката между
детето и неговия баща по същество липсва. Ето защо, ако разрешението за
пътуване в чужбина е с определен кратък срок (например 1 година), това означава
след изтичането му да се инициира ново производство по чл.127а от СК пред съда,
независимо дали във връзката баща-дете е настъпила промяна. Нещо повече, обстоятелството,
че бащата трайно живее в България, а детето ще живее в САЩ, т.е. в друга
държава, е предпоставка за забавяне на произнасянето на съда (заради размяната
на книжа), което може да доведе до обезсмисляне на самото искане – събитието,
заради което се иска разрешение, вече да е отминало.
Според настоящия съдебен състав евентуалното бъдещо
местоживеене на детето и на неговия баща в различни държави и липсата на
каквато и да е връзка между баща и дъщеря са обстоятелства от изключителен
характер и по несъмнен начин налагат даването на разрешение от съда за период
до навършването на пълнолетие от детето.
Следва да се отчита и обективното обстоятелство, че
понякога пътуването зад граница се налага за участие в спортни, културни и
развлекателни прояви (екскурзии, олимпиади, обучения, концерти), а понякога и
по медицински причини, а родителят не може да посочи предварително нито
държавите, които ще бъдат посетени, нито периодите на тези посещения. Безспорно
обаче в тези случаи е налице интерес за детето да напусне страната, в която
живее.
Вярно е, че към настоящия момент САЩ и голяма част от страните от ЕС са
засегнати от терористични атаки, като пострадали от тях са както граждани на
съответната държава, така и туристи. От друга страна обаче, в резултат на
именно на тези атаки се вземат все по-сериозни мерки за сигурността на
гражданите. В този смисъл „латентна” опасност от тероризъм не може да служи
като аргумент за забрана за пътуване на детето зад граница, още повече че то ще
бъде придружавано от свой родител.
На следващо място, връзката между майка и дъщеря е
много силна, като майката е изключително отговорен родител. Ето защо детето
няма да бъде изложено на риск, ако пътува с майка си от България до САЩ и до държави-членки
на ЕС и обратно, поради което разрешението следва да бъде издадено за
неограничен брой пътувания до навършване на пълнолетие.
Съдът следва да отхвърли искането за разрешение за
пътуване до Турция, тъй като към настоящия политическата обстановка в тази
държава е неспокойна и не е в интерес на детето да пътува.
Без съмнение в интерес на детето е да има задграничен паспорт, поради което
и това искане следва да бъде уважено.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има само
ищцата. Същата е заплатила държавна такса по настоящото дело в размер на 25
лева. Тя е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева, като видно
от договора за правна защита и съдействие възнаграждението е платено за „искове
по чл.132 и чл.127а от СК“. При липса на по-нататъшни уточнения следва, че
ищцата е заплатила за производството по чл.127а от СК
възнаграждение в размер на 450 лева и то следва да й се присъди. Доказателства
за други разходи не са представени, поради което на ищцата следва да се присъди
сума в размер на 475 лева.
Ответникът няма право на разноски.
Мотивиран от горното Районен
съд – Бургас
Р Е Ш И:
РАЗРЕШАВА
да се издаде
международен паспорт на Д. Д.Д., ЕГН – **********, само със съгласието на нейната
майка Г.М.С., ЕГН - **********, и без съгласието на баща й Д.Г.Д., ЕГН - **********.
РАЗРЕШАВА
на Д. Д.Д., ЕГН – **********,
да пътува с майка си Г.М.С., ЕГН - **********,
или придружена от друго пълнолетно лице само със
съгласието на майката, без
съгласието на баща й Д.Г.Д., ЕГН - **********, и без ограничения в броя на пътуванията и тяхната
продължителност от България
в страни от Европейския съюз и в САЩ и обратно от тези държави до България до
навършване на пълнолетие на детето, като ОТХВЪРЛЯ
искането за разрешаване на детето Д. Д.Д. да пътува с майка си без съгласието на баща
си и без
ограничения в броя на пътуванията и тяхната
продължителност от
България до Република Турция и обратно до България до навършване на пълнолетие
на детето.
ПОСТАНОВЯВА
на основание чл. 127а, ал.4 от СК предварително изпълнение на решението.
ОСЪЖДА
Д.Г.Д., ЕГН - **********, да заплати на Г.М.С., ЕГН - **********, сумата от 475 (четиристотин
седемдесет и пет) лева, представляваща
направени от страната разноски по делото.
Решението може да се обжалва
пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ