Р Е Ш Е Н И Е
№1041/18.12.2020г.
гр.
Пазарджик, 18.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на втори декември две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа
докладваното от съдия Лесенски адм.
дело № 721 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 от АПК, във връзка с чл. 166 от Данъчно – осигурителен
процесуален кодекс /ДОПК/ и е образувано по жалба на Учебно-опитно горско
стопанство „Георги С. Аврамов“ с ЕИК *********, адрес на управление гр.
Велинград, об. Велинград, село Юндола, п.к. 4629 против Акт за установяване на
публично държавно вземане № 01-2600/4834 от 24.04.2020 г., издаден от
Заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ София, с който
жалбоподателят е изключен от подпомагане и спрямо него е установено публично държавно
вземане в размер на 16075,80 лв., представляващо 50 % от общата изплатена сума
по мярка 211 за кампании 2013, 2014, 2015 на основание чл. 14,
ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане
на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в
планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в
райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие
на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 11).
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт, като издаден в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.
Счита се, че материалноправно изискване за издаване
на акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) е установяване с
влязъл в сила индивидуален административен акт на задължението по основание и
размер, като в случая това не е извършено и според него не може да се пристъпи
към удържане на публичното държавно вземане. Счита се, че административният
орган не е разяснил последиците по неизпълнение на ангажимента, както и не е
установил, че дружеството не отговаря на условията за участие по мярката, като
тази грешка не следва да се вменява във вина на дружеството, от чиято страна
липсва недобросъвестно поведение. Сочи се на последно място, че Заместник-изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ София не е компетентен да издава АУПДВ. Моли се за
отмяна на атакувания акт.
В
съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата.
Ангажира доказателства. Излага допълнителни доводи за отмяна на атакувания акт,
включително и в писмени бележи. Претендира сторените разноски.
Ответникът
- заместник изпълнителен директор на ДФ"Земеделие", редовно уведомен,
в съдебно заседание се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител, който оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд Пазарджик, след запознаване с жалбата, становищата на страните и събраните
по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален
срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 166,
ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и
от органа, определен в съответния закон. В ал. 3 на същата разпоредба е
посочено, че актът за публично общинско вземане се обжалва по административен
ред пред кмета на общината, а за публично държавно вземане - пред ръководителя
на съответната администрация по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Според разпоредбата на чл. 148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана
възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в специален
закон или в кодекса е предвидено друго. В приложимия Закон за подпомагане
на земеделските производители не е предвиден друг ред за обжалване, освен
предвидения в чл. 166, ал. 3 от ДОПК, поради което не е налице изискване
за задължително обжалване по административен ред, като процесуална предпоставка
за допустимост на съдебно обжалване.
Разгледана
по същество, жалбата се явява неоснователна.
Фактическата
обстановка, изложена в АУПДВ, е безспорна. Страните не излагат доводи в тази насока
в противоречие с фактическите твърдения в АУПДВ, нещо повече – в жалбата изцяло
са възпроизведени изложените обстоятелства в атакувания акт.
Така
се установи се по делото, че Учебно-опитно горско стопанство „Георги С.
Аврамов“ е подало заявление за регистрация по мярка 211 „Плащания на земеделски
стопани за природни ограничения в планинските райони“ през 2013 г. Бенефициентът е поел многогодишен
ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни
ограничения в планинските райони" с подаване на заявление за подпомагане с
УИН 13/200613/72340 за кампания 2013, по което е изплатена сума 14 368.23 лв.
През втората година от ангажимента е подадено заявление с УИН: 13/200614/78292
за кампания 2014, като е изплатена сума 17 783.36 лв. През третата година от
ангажимента е подадено заявление с УИН: 13/130715/83852 за кампания 2015, като
няма изплатена сума. Общата изплатена сума на бенефициента по мярка 211
"Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските
райони", представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по
мярката през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, е в
размер на 32 151.59 лв. След проверка на подаденото заявление с УИН:
13/130715/83852 за кампания 2015, от ДФ „Земеделие“ установили, че
бенефициентът не е активен земеделски стопанин, тъй като съгласно
новосъздадения чл. 38б в ЗПЗП, обнародван в ДВ бр. 12 от 13.02.2015 г. държавни или общински
администрации или техни поделения, сред които попада и бенефициентът, не са
активни земеделски стопани, съответно не следва да им се отпускат директни
плащания. Тъй като със следващата ал.3 на същия член се дава възможност лицата
да се смятат за активни земеделски стопани, когато докажат, че отговарят на
някое от посочените там изисквания, с писмо с изх. № 01-2600/1439 от
12.02.2016 г. от ДФ „Земеделие“ са поискали от бенефициента да представи
документи, с които да се установи, че дружеството има качеството на активен
земеделски стопанин. Посочено е, че при непредставянето на документи, ще се счита,
че то не е активен земеделски стопанин и администрирането по подаденото
заявление за подпомагане за кампания 2015 по схемите за директни плащания ще
бъде преустановено. След като не получили данни, че дружеството е активен
земеделски стопанин, за кампания 2015 не били изплатени субсидии. За кампания
2016 от страна на дружеството въобще не било подадено заявление за подпомагане.
При извършването на административни проверки на основание чл. 37, ал. 2 от
Закона за подпомагане на земеделските производители е установено, че за
кампания 2016, кандидатът не е подал заявление за подпомагане с декларирана
мярка 211, регламентирана в Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда
за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения
в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в
райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. С неподаването на
заявление за подпомагане с декларирана мярка 211 за кампания 2016 контролният
орган е приел, че са нарушени изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредба
№ 11 от 03.04.2008 г., според които кандидатите за подпомагане са длъжни да
подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния
необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане, както
и да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за
период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане.
Правните последици на установените неспазвания на изискванията по мярка 211,
уредени в чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., водили до това, че
кандидатът УОГС "Георги Стефанов Аврамов" се изключвал от подпомагане
по мярка 211 и следвало да възстанови получените до момента компенсаторни
плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях, в зависимост от
годината, в която е прекратил участието си в мярката. В съответствие с чл. 14,
ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., бенефициентът следвало да възстанови
16 075.80 лв., което представлява 50 % от получената субсидия по мярката, тъй
като е прекратил участието си по мярка 211 след третата година от поетия
ангажимент. С писмо с изх. № 01-2600/4834 от 15.08.2019 г., ДФ „Земеделие“ - РА
е уведомил кандидата за откриване на административно производство за издаване
на АУПДВ, съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК. В писмото са изложени фактическите
обстоятелства, въз основа на които е прието, че са налице основания за издаване
на АУПДВ. Дадена му е възможност да предостави допълнителна информация -
становище или възражение по гореизложените факти, в съответствие с чл. 34, ал.
3 от АПК или да възстанови доброволно сумата, за която е извършено недължимо
плащане, в случай че приеме фактическите констатации за основателни. С писмо с
вх. № 01-2600/4834 от 22.10.2019 г. от дружеството възразили срещу откритото
производство по издаване на АУПДВ. Заявяват, че съгласно разпоредбата на ал.2,
т.2 на новосъздадения чл. 38б в ЗПЗП, обнародван в ДВ бр. 12 от 13.02.2015 г. държавни или общински
администрации или техни поделения, сред които попадат и бенефициента, не са
активни земеделски стопани, съответно не следва да им се отпускат директни
плащания. Считат, че грешката е на контролния орган, който не е следвало въобще
да одобрява подаденото първоначално заявление, тъй като още към 2013 г. УОГС
"Георги Стефанов Аврамов" не е било активен земеделски стопанин, като
с подаване на заявление не е действало недобросъвестно. След разглеждане на допълнително
представената информация ДФЗ-РА не е приело направените възражения за съотносими към откритото производство, тъй като в ал. 3 на
новосъздадения чл. 38б в ЗПЗП, обнародван в ДВ бр. 12 от 13.02.2015 г. било
записано, че описаните в ал.2, т. 2 държавни или общински администрации или
техни поделения могат да се счетат за активни земеделски стопани, когато
докажат, че отговарят на някое от изискванията, описани в т. 1, 2, 3 и 4 на
същата алинея. Дали един кандидат отговарял или не на условията за активен
земеделски стопанин било от компетенцията на ДФЗ след извършване на проверки
съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП. И тъй като изискването било след поемане на
многогодишния ангажимент по съответната мярка, земеделските стопани да подават
заявление с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район, както и да
стопанисват площите, за период от пет години, а дружеството не е подало
заявление за кампания 2016, е издаден атакувания акт.
По
делото с оглед твърденията на жалбоподателя, че макар и да не е подал заявление
за кампания 2016, то е продължил да обработва декларираният през 2013 г.
планински район и да го облагородява, с което е постигнал целта на мярката, е
допусната техническа експертиза. Съгласно заключението на ВЛ с подаване на заявление за
подпомагане с УИН 13/200613/72340 за кампания 2013 бенефициентът поема
многогодишен ангажимент по Мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за
природни ограничения в планинските райони“, като при огледа на място на
17.11.2020 год. в.л. е констатирало, че състоянието на земеделското стопанство
няма вид на стопанство, в което земеделската дейност е прекратена след третата
година от ангажимента - по-голяма част от площите били ливади за косене и пашуване на животни и затревени площи. Виждало се, че
имотите са добре обгрижвани, почистени от камъни и
ненужна храстовидна растителност. От документите към делото се установявало, че
спрямо 2013 год. имало увеличаване на използваемите площи - от 66.04 ха през
2013 год. на 87.33 ха през 2014 год. В тази връзка можело да се направи извод,
че стопанството се стреми да се разраства и облагородява конкретният планински
район, като със собствен трудов ресурс продължава да извършва земеделска
дейност и постига целите на Мярка 211.
При
така установената фактическа обстановка, съдът с оглед задължението си по чл.168, ал.1
във вр. с чл.146 от АПК да следи служебно за валидността и законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт (включително и при липса на направено искане в
тази насока), е необходимо да бъде разгледан преди всичко въпроса за
компетентността на органа да издава индивидуални административни актове от
категорията на процесния АУПДВ. Съобразно
чл.27,
ал.3 и ал.5
от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите
действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за
плащане и проекти финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както
глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС.
Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на
административен акт са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК.
Съобразно нормата на чл.162,
ал.2, т.8 от ДОПК - публични са вземанията за недължимо платените и
надплатени суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените
средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови
инструменти, оперативни програми, Структурните фондове и Кохезионния
фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за
рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов
инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране,
които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите
парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на
Европейския съюз. Разпоредбите на чл.27 от
ЗПЗП, указват компетентния за установяването на тези публични задължения
орган, но не и редът по който следва да стане това. В тази насока, приложима е
нормата на чл.166, ал.1 от ДОПК, съобразно която, ако в съответния
закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се
установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по
реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. По
силата на чл.27,
ал.3 от ЗПЗП, компетентният орган в тази насока е Разплащателната агенция,
чиито функции, на основание чл.11, ал.2,
т.4 от ЗПЗП се изпълняват от Държавен фонд „Земеделие“. Той е акредитиран
да изпълнява функциите на Разплащателна агенция. Съгласно §1, т.13 от
Допълнителните разпоредби на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана
акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и
извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на
пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по
правилата на законодателството на Европейския съюз. Акредитацията, според § 1, т. 15
от Допълнителните разпоредби на ЗПЗП е „процедура по признаване на статут
на Разплащателна агенция от национален компетентен орган въз основа на оценка
на възможностите за администриране и осчетоводяване на средствата от
Европейските земеделски фондове съгласно законодателството на Европейския
съюз“. За изпълнение на своите функции разплащателната
агенция следва да поддържа и използва Интегрираната система за администриране и
контрол /ИСАК/, на основание чл.30 и сл.
от ЗПЗП. ИСАК от своя страна е комплексна автоматизирана система, в която се
регистрират заявленията за подпомагане по съответните схеми и мерки и
посредством която се извършват административни проверки по заявленията. Изпълнителният директор на фонда, по силата на чл.20а от
ЗПЗП е Изпълнителен директор на Разплащателната агенция и съответно
организира и ръководи дейността ѝ. Към датата на издаване на АУПДВ, в
разпоредбата на чл.166, ал.2, изр. второ ДОПК е налице нормативно
установена възможност, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ да делегира
правомощията си по установяване на публични държавни вземания на свой
заместник. С оглед конкретния казус, следва да се
констатира, че Заместник изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е притежавал
материалната компетентност да издаде обжалвания АУПДВ по силата на Заповед №
03-РД/715 от 27.06.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за
делегиране неговите правомощия по установяване на публични държавни вземания по
ЗПЗП.
Актът
е издаден в писмена форма с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК и
при спазване на административнопроизводствените
правила. Същият съдържа изложение на фактическите и правни основания, въз
основа на които е издаден. Органът е посочил фактите, от които черпи
упражненото публично субективно право, като изложените фактически основания
кореспондират с посочените правни норми и разпоредените
правни последици.
Спазени
са изискванията по чл. 26, ал. 1 от АПК за уведомяване на жалбоподателя за
образуваното административно производство.
Актът е издаден и в съответствие с
материалния закон.
Според
чл. 32,
ал. 1 от ЗПЗП, кандидатите за подпомагане, които съгласно § 1, т.18
и т.23 от
Допълнителни разпоредби на ЗПЗП са земеделски стопани и други физически или
юридически лица, които могат да участват в схеми за подпомагане по Общата
селскостопанска политика (като „Земеделски стопанин“ е стопанин по смисъла на чл.
4, параграф 1, буква "а" от Регламент (ЕС) № 1307/2013), подават
до териториалните структури на Разплащателната агенция заявление по образец. С разпоредбата на чл.4, ал.1,
т.2 и т.3
от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. е въведено императивно задължение за
кандидатите за подпомагане по мярка 211 и мярка 212, да извършват земеделска
дейност в съответния необлагодетелстван район за период най-малко пет
последователни години от първото компенсаторно плащане и да подават заявление
за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка
година след първото компенсаторно плащане. По смисъла на § 1, т.1 от
ДР от Наредба № 11/03.04.2008 г.: „Първо компенсаторно плащане“ е
плащането, определено за първото подадено заявление за подпомагане по мерките. В
конкретния случай – 2013 г. За неизпълнение на тези изисквания от страна на
земеделския стопанин, в чл.14, ал.1 от Наредбата е предвидено задължение за ДФ
„Земеделие“ да изключи от подпомагане лицето. Нормата на чл.14, ал.1 от
Наредбата урежда и задължението за лицата да възстановят съответните суми в
размери, определени в зависимост от годината на прекратяване на ангажимента,
като съответно след третата година този размер е 50 % от получените суми. В този размер е и определената сума за възстановяване - 16 075.80
лв. В процесния случай не са спорни изплатените суми:
за кампания 2013 е изплатена сума 14 368.23 лв., за кампания 2014 е изплатена
сума 17 783.36 лв. През третата година от ангажимента е подадено заявление за
кампания 2015, като няма изплатена сума. Общата изплатена сума на бенефициента
по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в
планинските райони", представляваща сбор от изплатеното финансово
подпомагане по мярката през годините, предхождащи годината на прекратяване на
ангажимента, е в размер на 32 151.59 лв. Не спори и това, че поради незаявяване
на участие за кампания 2016 е изключено от подпомагане лицето и органът е
установил публично вземане за сумата в размер на 16 075.80 лв.,
представляващо 50 % от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2013 и
2014. Възстановяването на получените компенсаторни
плащания е законна последица от изключването от подпомагане. Настъпването на
тази последица се осуетява само при условията на чл.15, ал.1 от Наредба
№ 11/03.04.2008 г., съгласно които разпоредбите на чл.14 не се прилагат,
ангажиментът се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на
получената от земеделския стопанин помощ в случаите на форсмажорни или
изключителни обстоятелства. В случая липсват твърдения и данни за такива по
делото.
Неоснователни са доводите в
жалбата. На първо място съгласно чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП (Нова - ДВ, бр. 51 от 2019
г., в сила от 28.06.2019 г.) дължимостта на подлежаща
на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за
допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ
и бенефициентите по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се
установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по
реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. В случая е абсолютно ирелевантно
поради каква причина не е подадено заявление за кампания 2016, дотолкова доколкото
неподаването му, съответно неизпълнението на поетия ангажимент е безспорен
факт. Дали е неподадено заявлението за кампания 2016, защото от дружеството са
приели, че не са активен земеделски стопанин, тъй като не попадат под нито една
от хипотезите на чл.38б, ал.3, т.1-4 ЗПЗП или защото са приели, че вече са
изключени от подпомагане, не променя неизпълнението на поетия многогодишен
ангажимент. Ирелевантно е и защо първоначално е
прието, че дружеството е активен земеделски стопанин. Дали това е грешка или не
на административния орган, не променя обстоятелството, че субсидията е
отпусната. Няма спор по делото, както се посочи по-горе, че тя е получена и е в
общ размер 32
151.59 лв. Нещо
повече – на дружеството е дадена възможност през 2015 г. да представи
документи, с които да докаже, че е активен земеделски стопанин, поради което да
продължи да получава субсидии. Такива не са ангажирани. При това положение и с
оглед и неподаването на заявление за кампания 2016, правилно с оспорения акт
дружеството е
изключено от подпомагане и спрямо него е установено публично държавно вземане в
размер на 16075,80 лв., представляващо 50 % от общата изплатена сума по мярка
211 за кампании 2013, 2014, 2015 на основание чл. 14,
ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г.
Неоснователни
са и доводите, че на дружеството не са разяснени последиците от неизпълнение.
Касае се за законово вменено задължение за изпълнение на поетия многогодишен
ангажимент, съответно със законово скрепени последици от неизпълнението му.
Липсата на недобросъвестно поведение също в случая е ирелевантна,
при това се касае и за ЮЛ и не следва да се обсъжда въпроса за вина. Нещо
повече - трябва да се подчертае, че дружеството дължи връщане на част от
получената субсидия не заради въвеждане на заблуждение на органите на РА с
подаденото първоначално заявление за кампания 2013, а поради неподаване на
заявление за кампания 2016. В тази връзка също се явява ирелевантно,
че към 2020 г. дружеството все още обработва декларираният през 2013 г.
планински район и го облагородява, поради две причини. Първо, няма спор по
делото, че се касае за неизпълнение на задължението, скрепено в чл.4, ал.1, т.3
от Наредба № 11, съгласно който кандидатите за подпомагане подават заявление за подпомагане
с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след
първото компенсаторно плащане. Заявление не е подадено. На второ място, вярно
е, че в атакувания акт е посочено, че не е изпълнен и ангажиментът по ал.1, т.2
на същия член, а именно да се извършва земеделска дейност в съответния
необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от
първото компенсаторно плащане. Вярно е също, че ВЛ при оглед на място на
17.11.2020 год. е констатирало, че по-голяма част от площите били ливади за
косене и пашуване на животни и затревени площи,
като се виждало, че имотите са добре обгрижвани, почистени от камъни и ненужна храстовидна
растителност. Състоянието им е безспорно такова обаче към края на 2020 г. Няма
как да бъде прието безрезервно, че то е било същото и в периода 2013-2018 г.,
за което не са представиха доказателства по делото, независимо от посочването
на ВЛ, че нямало вид, че дейността е прекратена след третата година, тъй като
това е само предположение. Така реално твърденията в жалбата, че е извършвана
земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район в периода 2013-2018 г.
останаха недоказани в степен на категоричност. Следва да се подчертае и още, че
посоченото от ВЛ в заключението, че се постигат целите на Мярка 211 е по
съществото си правен извод и не е в компетенцията на ВЛ да го прави, а на съда.
А в крайна сметка, дори и да се приеме, че площите са обработвани, то
неизпълнението на разпоредбата на чл.4, ал.1, т.3 от Наредба № 11 –
неподаване на заявление за кампания 2016 - е налице.
Въз
основа на изложеното и като провери законосъобразността на оспорения АУПДВ на
административния орган на основанията, посочени в жалбата и служебно, по реда
на чл.
168, ал.1 и ал.2 АПК, на основанията по чл. 146 АПК,
съдът приема, че същият е издаден от компетентен административен орган, в
установената форма, при липса на съществени нарушения на административно
производствените правила и в съответствие с материалноправните
разпоредби и целта на закона, поради което същият е законосъобразен и не
подлежи на отмяна. По тези съображения жалбата като неоснователна, следва да
бъде отхвърлена.
С оглед
изхода на делото и констатираната неоснователност на жалбата, както и с оглед
направеното своевременно искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение от страна на процесуалния представител на ответника, то съгласно
§ 2 от ДР на ДОПК за неуредените с този кодекс случаи се прилагат разпоредбите
на Административнопроцесуалния кодекс и Гражданския
процесуален кодекс, като АПК не урежда заплащането на юрисконсултско
възнаграждение, но такова правило се съдържа в разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК,
вр. чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, поради което и в полза на
Държавен фонд „Земеделие“ следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100 (сто) лева.
Водим
от горното, Административен съд Пазарджик
ОТХВЪРЛЯ
оспорването в жалбата на Учебно-опитно горско стопанство „Георги С. Аврамов“ с
ЕИК *********, адрес на управление гр. Велинград, об. Велинград, село Юндола,
п.к. 4629 против Акт за установяване на публично държавно вземане №
01-2600/4834 от 24.04.2020 г., издаден от Заместник-изпълнителния директор на
ДФ „Земеделие“ София.
ОСЪЖДА
Учебно-опитно горско стопанство „Георги С. Аврамов“ с ЕИК *********, адрес на
управление гр. Велинград, об. Велинград, село Юндола, п.к. 4629 да заплати на
Държавен фонд „Земеделие“ гр. София сумата от 100 (сто) лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен
срок от съобщението за постановяването му.
СЪДИЯ:/п/
Решение
№ 10344 от 13.10.2021г. на ВАС - София, Осмо отделение по АД № 3310/2021г.
-ОТХВЪРЛЯ искането на Учебно-опитно горско стопанство „Георги С.Аврамов“, с.
Юндола, за отправяне на преюдициално запитване до
Съда на Европейския съюз по посочените в молбата въпроси.
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 1041 от 18.12.2020 г., постановено по адм.
дело № 721/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА
Учебно-опитно горско стопанство „Георги С. Аврамов“, със седалище и адрес на
управление общ. Велинград, с. Юндола, п.к. 4629, поделение на „Лесотехнически
университет“, ЕИК ****** да заплати на Държавен фонд "Земеделие" юрисконсулско възнаграждение за касационната инстанция в
размер на 100 (сто) лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.