РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 16.03.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен
състав на осемнадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при
участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 444 по описа за 2020 година на
Ловешкия административен съд, и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе съобрази:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.211
от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във вр. с чл.197 ал.1
т.2 от същия закон.
Административното дело е образувано по жалба
на младши експерт С.П.П., младши автоконтрольор II степен в група „Охрана на
обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ Троян при ОД на
МВР, чрез адвокат Е. Д. Ц. ***, със
съдебен адрес:*** против Заповед № 295 з
- 1790/18.09.2020 г. на Директора на ОД
МВР Ловеч, с която на същия е наложено дисциплинарно наказание „Писмено
предупреждение”.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради издаването му при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с
материалноправните разпоредби, с
искане да бъде отменен изцяло и присъждане на направените по
делото разноски. Твърди се, че в заповедта има противоречие
между мотиви и диспозитив, както и между словесното описание и цифровата
квалификация на нарушението, наказанието е наложено в нарушение на принципа на
съразмерност и не отговаря на тежестта на твърдяното нарушение. Излага, че в
акта липсва преценка на органа за тежестта на извършеното нарушение и
настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, както и
за формата на вината и цялостното му поведение. Моли съдът да отмени оспорената
заповед и да му присъди разноските в производството.
В съдебно заседание, оспорващият чрез
процесуалният си представител поддържа жалбата с искане да бъде уважена по
изложените в нея доводи. Подробни съображения излага и в писмена защита.
В съдебно заседание ответникът чрез упълномощен
юрисконсулт оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Излага аргументи
за законосъобразност на оспорената заповед.
Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по
делото доказателства във връзка с приложимия закон, административния
акт - предмет на съдебен контрол и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Предмет
на съдебен контрол е Заповед № 295 з - 1790/18.09.2020 г. на Директора на ОД МВР гр.Ловеч, с която на основание чл.204, т.3, във връзка с чл.199
ал.1 т.3, предл.3 и чл.197 ал.1 т.2 от ЗМВР, на жалбоподателят е наложено
дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение” за срок от три месеца за
извършено от него дисциплинарно нарушение.
Според представената
административна преписка на 07.08.2020г. в ОД на МВР Ловеч е постъпил обобщен
доклад с рег.№ 4575р-1744/06.07.2020г. по описа на дирекция „Инспекторат“,
утвърден от министъра на вътрешните работи на 13.07.2020г., изготвен след
извършена тематична проверка по създадената организация и изпълнение на
дейността по направление „Пътна полиция“ в изпълнение на министерска заповед. С
доклада са били констатирани дисциплинарни нарушения и Директорът на ОД на МВР
Ловеч със Заповед рег.№ 295з-1341/22.07.2020г. e образувал
дисциплинарно производство срещу държавните служители, посочени в доклада, сред
които и С.П.П. / на л.31/, като назначил дисциплинарно разследващ орган /ДРО/.
Служителите били запознати със заповедта за образуване на дисциплинарно
производство и с правата им в последното, за което бил изготвен приложеният на
лист 36 от делото протокол.
Назначената от ДНО комисия е
извършила проверка на изложеното в доклада, приобщила е към преписката сведения
на полицейските служители и други доказателства, снела е сведения и обяснения
от служители на РУ Троян, изискала и получила е сведения от дирекция „Човешки
ресурси“ и РУ Троян, както и кадрови справки и длъжностни характеристики на
служителите. За резултата от дисциплинарното производство е била изготвена
обобщена справка рег.№ 295р-12515/18.08.2020г.
/л.192 и сл./. В справката по отношения на оспорващият служител било посочено,
че на 19.09.2019г. в 02:45 часа е издал АУАН сер.GA №4957 против гражданин,
управлявал лек автомобил след употреба на алкохол. Служителят извършил на
водача проверка за алкохол с техническо средство Дрегер 7510 и му издал талон
за медицинско изследване /на л.109/, тъй като нарушителят не приел показанията
на техническото средство. Талонът бил връчен на лицето и в него било посочено
да се яви до 45 минути в сградата на РУ Троян. Там мл.инсп.П. му направил изследване
и с доказателствен анализатор. Комисията приела, че мл.инсп. П. извършил и
пробата с техническо средство, и пробата с доказателствения анализатор, с което
е нарушил т.6 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните
работи - „Установяване на употребата на алкохол с доказателствен анализатор да
се извършва от полицейски орган, различен от органа, установил с техническо
средство употребата на алкохол от проверяваното лице”. В справката изрично е посочено,
че във връзка с министерската заповед е било проведено обучение на служителите
и те са запознати със заповедта. Направен е бил извод, че С.П.П. е извършил
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1, предл.3 от ЗМВР „Неизпълнение на заповедите на министъра на вътрешните работи“, за което
на основание чл.199, ал.1, т.3, предл.3 от ЗМВР „лошо изпълнение на заповеди“
се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за
срок от 3 до 6 месеца.
Преди изготвяне на справката в
хода на дисциплинарното производство са били взети писмени обяснения от жалбоподателят
рег.№ 1762р-13959/30.07.2020г., в
които последния изложил, че е извършил и двете проби на водача и че при
проведеното обучение се е подписал на протокола, но не е обърнал внимание на
заповедта, прикрепена към него.
В сведение peг. №359р-11881/12.06.2020г. също е отразил, че е запознат
със заповед №8121з-515/14.15.2018г.
Оспорващият бил запознат с обобщената справка,
за което се подписал лично на нея. На същият е връчена и покана за запознаване
със справката и даване на допълнителни писмени обяснения или възражения до ДНО,
като подписал протокол, че се е запознал с обобщената справка и материалите по
дисциплинарното производство и е уведомен, че в срок от 24 часа може да даде
допълнителни обяснения или възражения, от което не се е възползвал. По повод изложеното във възражения от двама
други служители, ДНО със заповед № 295з-1576/21.08.2020г. удължил срока на
дисциплинарното производство до 10.09.2020г., за да могат да се съберат
допълнителни доказателства от комисията. Жалбоподателят бил запознат и с тази
заповед.
Въз основа на констатациите в
обобщената справка, дисциплинарноразследващият орган (ДРО) е изготвил становище
рег.№ 1762р-16539/09.09.2020г. до Директора на ОД на МВР Ловеч с предложения за
наказания на служителите с установени нарушения, като за жалбоподателят
предложил да му се наложи дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за
срок от 3 месеца.
След получаване на материалите по
дисциплинарното производство, дисциплинарнонаказващият орган (ДНО) изпратил на
жалбоподателят покана за даване на писмени обяснения, връчена лично на П. на 14.09.2020г./ на л.268/. Същият не подал
в предоставения срок писмени възражения, удостоверено в Протокол рег.№ 359р-19134/17.09.2020г.
/ на л.276/.
На 18.09.2020 г., директора на ОД на МВР Ловеч,е
издал процесната заповед като дисциплинарно наказващ орган /ДНО/, с която на
основание на основание чл.204, т.3, във вр. с чл.199, ал.1, т.3, предл.3,
чл.197, ал.1, т.2 от ЗМВР е наложил на жалбоподателят дисциплинарно наказание
„Писмено предупреждание” за срок от три месеца, за извършено на 19.09.2019 година
нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на т.6 от
Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, прието за
нарушение на служебната дисциплина. В
заповедта подробно е изложил мотиви, посочил е фактически и правни основания,
като изрично ДНО е обсъдил тежестта на извършеното нарушение и настъпилите от
него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и
цялостното поведение на служителя – награди и наказания до момента, поради
което е наложил наказание в минималния законов размер.
Заповедта е връчена лично на П.
на 18.09.2020г., а жалбата е входирана в ОДМВР Ловеч на 01.09.2020г.,
според отбелязаното в нея.
Видно от кадрова справка peг. №295р-11718/03.08.2020г.
по описа на ОДМВР Ловеч /л.131 от делото/ младши експерт П. е постъпил на
работа в МВР на 01.09.2015г., като стажант и считано от 27.04.2016г. е преназначен
на длъжност полицай в група „Охранителна полиция“ към РУ Троян, а със Заповед №
295з-1803/15.09.2017г. на директора на ОДМВР е преназначен на длъжност младши
автоконтрольор II степен в група „Охрана на обществения ред“ на сектор
„Охранителна полиция“ към РУ Троян при ОД на МВР, считано от 15.09.2017 г. /на л.12/,
като за посочената длъжност е представена Типова длъжностна характеристика.
Съгласно кадровата справка на л.113, на същият е налагано едно дисциплинарно
наказание „мъмрене“ за срок от 1 месец през 2019 г. за неизпълнение задължения
в пълен обем по Закона за движение по пътищата със Заповед на л.309 от делото.
Според същата кадрова справка оспорващият е награждаван пет
пъти с „Писмена похвата“ и веднъж с „Индивидуална парична награда“/ през 2020 година.
По
делото са представени още ежедневната форма на отчет на наряда за 19.09.2019г.,
състоящ се от жалбоподателят и полицейския служител В.К., два броя протоколи за
проведено обучение на служители в РУ Троян във връзка със Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. и за работа с доказателствен анализатор Drager Alcotest
7110 Evidential, от които се установява, че от двамата служители от наряда за
първото обучение относно заповедта на министъра и за работа с доказателствен
анализатор само П. е преминал такова обучение, график на дежурствата на ОДЧ за
месец септември 2019г., и Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи. Към
административната преписка освен изброените по-горе доказателства са
представени от ответника и доказателства, касаещи дисциплинарното производство
против останалите шестима служители.
Представените с административната преписка
писмени доказателства и тези,
събрани в съдебното производство не са оспорени от страните по реда и на
основанията в чл.193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална
легитимация, чийто интерес е засегнат
от оспорения индивидуален административен акт в установения от чл.149 ал.1 от АПК преклузивен срок, пред
местно компетентния да я разгледа административен съд и от външна страна
отговаря на
изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Оспорен е индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, подлежащ на съдебен
контрол за законосъобразност, съгласно разпоредбата на чл.211 от ЗМВР. Изложеното обуславя
процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество.
Разгледана по същество в съвкупност със събраните по
делото доказателства и становищата на страните, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
В съответствие
с изискванията на чл.168 ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол
за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен
акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът.
Оспорената заповед е издадена от
материално компетентен административен орган, действал в кръга на
предоставените му правомощия и упражняващ дисциплинарната власт по отношение на
служителя. На жалбоподателят, който е младши инспектор в група „Охрана на
обществения ред” на сектор „Охранителна полиция“ към Районно
управление /РУ/ Троян при Областна дирекция на МВР Ловеч, имащ качество на
държавен служител по смисъла на чл.142 и чл.143 от ЗМВР е наложено наказание
„писмено предупреждение“, определено в нормата на чл.197 ал.1 т.2 от ЗМВР, със
заповед, издадена от старши комисар М.М., изпълняващ длъжността Директор на ОД
на МВР – Ловеч, видно от представеното на лист 13 от делото удостоверение от
12.10.2020 г.
Съобразно разпоредбата на чл.204 ал.1 т.3 от ЗМВР наказанията се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по
чл. 37 - за всички наказания по чл.197 за служителите на младши изпълнителски
длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за
служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности -
наказанията по чл.197 ал.1 т.1-3.
Според чл.37 ал.1 т.2 от ЗМВР,
Областната дирекция на МВР Ловеч е основна структура, която се ръководи от
директор. Ето защо съдът приема, че директорът на ОДМВР Ловеч се явява
компетентен орган и притежава правомощие да издава заповед за налагане на
наказанието по чл.197 ал.1 т.6 от ЗМВР по отношение на наказания служител.
Поради изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна
компетентност.
Съгласно
разпоредбата на чл.210 ал.1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага с
писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото,
времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите,
които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено;
правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред
кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.
Оспореният акт е съставен в
предвидената от закона писмена форма и съдържа формално изброяване на всички
задължителни реквизити, предвидени в чл.210 ал.1 от ЗМВР, поради което не са
допуснати нарушения на изискванията за форма.
Процесната
Заповед е мотивирана с излагане на фактически и правни основания. Не е налице
твърдяното от оспорващият противоречие между мотиви и диспозитив на акта: в
мотивите органът е описал подробно обстоятелствата, при които е било извършено
нарушението и самото нарушение – лошо изпълнение на министерска заповед, като в
диспозитива е наложил съответстващото му дисциплинарно наказание.
При
издаването й съдът не установи допуснати съществени нарушения на специалните
административнопроизводствени правила, както неоснователно се твърди в жалбата.
Дисциплинарното производство е започнало с
издаване на заповед, връчена за запознаване на лицето. Преди да бъде наложено
дисциплинарно наказание, органът е запознал жалбоподателят с изготвената
справка и предложение за наказание, както и със събраните по дисциплинарната
преписка доказателства, като е дал на същия възможност да представи писмени обяснения и
възражения, съответно предоставил е възможност на служителя да се защити по
аргумент от разпоредбата на чл.207 ал.8 т.1 и ал.10 от ЗМВР, а и възражения за
нарушения в тази връзка не се правят от П.. Заповедта е издадена при спазване
сроковете по чл.195 ал.1 от ЗМВР. При определяне вида и размера на
дисциплинарното наказание органът изрично е обсъдил и е взел предвид тежестта
на нарушението и настъпилите от него последици, формата на вината и цялостното
поведение на държавния служител, като е наложил минималното предвидено в закона
наказание за вмененото му нарушение, поради което твърденията в тази връзка на
оспорващият са неоснователни. В съответствие с разпоредбата на чл.210 ал.2 от ЗМВР заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е връчена на П. срещу
подпис и на нея е отбелязана датата на връчване.
Съвкупната преценка на приобщените по
делото доказателства обуславя извода, че оспорената заповед е издадена и в съответствие
с приложимите материалноправни разпоредби.
Дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се
реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява
нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените
дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл.194 ал.2
от ЗМВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо
виновно извършване на правонарушение, което не съответства на дължимото по
закон поведение на държавен служител от МВР, каквото в случая е налице.
С
оспорената заповед жалбоподателят е наказан за нарушение на служебната дисциплина
по смисъла на чл.194 ал.2 т.1 (неизпълнение на разпоредбите на този закон и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и
разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и
главния секретар на МВР и на преките ръководители) във вр. с чл.199 ал.1 т.3,
предл.3 от ЗМВР, а именно за лошо изпълнение на заповед. За такова лошо
изпълнение е прието неспазването на т.6 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
министъра на вътрешните работи.
Цитираната точка 6 от горната министерска
заповед императивно разпорежда „Установяване на употребата на алкохол с
доказателствен анализатор да се извършва от полицейски орган, различен от
органа, установил с техническо средство употребата на алкохол от проверяваното
лице”. Според събраните по делото доказателства младши експерт П. е бил член на
наряда на 19.09.2019г., извършил е проверка за употреба на алкохол на водач с
техническо средство Дрегер 7410, съставил му е АУАН и му е издал талон за
изследване, след което в сградата на РУ е извършил на водача и проверка за
употреба на алкохол с доказателствен анализатор Дрегер Alcotest 7110.
Безспорно е установено, че П. е запознат със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г.
на министъра на вътрешните работи и с изменящата и допълваща я Заповед №
8121з-825/19.07.2019г. на министъра на вътрешните работи, като се е подписал
лично в приложения на л.186 по делото Протокол. Според доказателствата по
делото от двамата служители от наряда от 19.09.2019г. служителя П. е преминал
на 11.06.2018г. професионално обучение на тема „Широкообхватен метод за контрол
над превозните средства-практическо.Тактически действия при провеждане на
СПО-практично. МЗ-№8121з-515/14.05.2018г.-издаващи фиш, АУАН и НП“ /виж
Протокол на л.320 от делото /. От двамата
служители от наряда от 19.09.2019г. оспорващият е преминал на 23.07.2018г.
обучение за работа с доказателствен анализатор Дрегер Alcotest 7110 /видно от
Протокола на л.321 от делото/. Независимо от това, след като е направил проба с
дрегер, не е следвало той да извършва втората проба с доказателствен анализатор на същото лице,
а да уведоми съответният оперативен дежурен или началник, да се осигури друг
служител, който да извърши тази проба с доказателствения анализатор. Обстоятелството,
че оспорващият е бил в наряд със служителя К.- полицай, който не е преминал
курс за работа с доказателствен анализатор, не игнорира задължението на
оспорващият като служител да спазва разпореденото със заповедта на Министъра. Могло
е първата проба да се извърши от другия полицай К., а проверката с доказателствения
анализатор от оспорващият, доколкото ограничението в министерската заповед е
въведено с превантивна цел, да не се допусне корупционно поведение от страна на
служителя. Следва да се отбележи, че нито в относимата Наредба № 1 от
19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, нито в министерската заповед
има забрана пробата с доказателствен анализатор да се извършва от другия член
на наряда, като забраната е да я извърши същият служител, който е извършил и
пробата с техническо средство.
С
оглед изложеното и при фактическата установеност, че е извършена проба с
доказателствен анализатор и с дрегер на едно и също лице, от един и същи
служител, съдът приема за установено, че с гореописаните действия
жалбоподателят е извършил виновно вмененото му нарушение на служебната
дисциплина, съставляващо неизпълнение на разпоредбата на т.6 от Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи – извършил е на
водач-нарушител както проба с техническо средство, така и проба с
доказателствен анализатор. По делото е безспорно доказано, че оспорващият е запознат с министерската
заповед по време на проведено обучение, а обстоятелството, че се е подписал в
протокола, но не е обърнал внимание на заповедта прикрепена към него, не го освобождава
от отговорност при изпълнение на служебните му задължения.
Анализа на доказателственият материал по
делото налага извода, че поведението на П. представлява основание за налагане на дисциплинарно
наказание, поради което законосъобразно съгласно чл.199 ал.1 т.3 предл.3 от ЗМВР на служителят е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение”
за срок от три месеца. Последното е съответно по вид на извършеното
дисциплинарно нарушение и е в законово установения минимум по чл.199 ал.2 от ЗМВР.
При издаване на оспорената
заповед е спазен принципа за съразмерност и в тази връзка твърденията в жалбата
са неоснователни. Дисциплинарните нарушения на служителите в МВР са
регламентирани в чл.194 ал.2 от ЗМВР, като първото от тях е „неизпълнение на
разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните
работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките
ръководители“. Дисциплинарните наказания също са регламентирани в закона, като
в зависимост от тежестта на нарушението са предвидени и съответни наказания. За
нарушението, извършено от жалбоподателя /лошо изпълнение на заповед/,
относимото дисциплинарно наказание е „писмено предупреждение“, като при
отчитане на обстоятелствата по чл.206 ал.2 от ЗМВР на П. е наложено наказание в
минималния законов срок.
Оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона, който
изисква при извършени дисциплинарни нарушения от органите, на които законът е
възложил да следят за спазване на правилата и установения ред в държавата, да
им се налагат дисциплинарни наказания, съответстващи на тежестта на
нарушенията.
Неоснователни
са доводите в жалбата и в писмената защита, че в заповедта има противоречие
между словесното описание и цифровата квалификация на нарушението. Видно от
заповедта действията на П. са описани като нарушение на служебната дисциплина, а
не на служебните задължения, като самото нарушение непротиворечиво е
формулирано като „неизпълнение на т.6 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
министъра на вътрешните работи“. За така посоченото нарушение, а именно „лошо
изпълнение на заповед“, на оспорващият е наложено съответстващото му
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“, като дисциплинарно
наказващият орган правилно е ангажирал относимата към случая разпоредба на
чл.199 ал.1 т.3 предл.3 от ЗМВР.
По
изложените съображения настоящият състав на АдмС Ловеч счита, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от
закона форма, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, съобразена е с материалноправните
разпоредби и с целта, която преследва закона, поради което не са налице
основания за отмяната й, а подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
При този изход на спора разноски не
следва да се присъждат, тъй като не са претендирани от ответника.
Водим от горното и на основание чл.172 ал.2
предложение последно от Административно процесуалния кодекс, Ловешки административен съд, четвърти
административен състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.П.П., младши автоконтрольор II степен в група
„Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към Районно
управление Троян при ОД на МВР Ловеч, с която на същия е наложено дисциплинарно
наказание „Писмено предупреждение” за срок от три месеца.
Решението е окончателно и не
подлежи на оспорване на основание чл.211 изречение трето от ЗМВР.
Препис от
решението да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: