№ 704
гр. Перник, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20231720101463 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК .
Образувано е по искова молба на Ц. А. М. ЕГН ********** с.********
общ .Перник- като наследник на починал длъжник К.И.Г. ЕГН ********** и
чрез адв.Б В. преупълн. адв.Н.Ц. в кач. на един от наследниците на починал
собственик на топлофицирано жилище на посочен в гр.Перник СРЕЩУ
“ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД –
Че не дължи на дружеството – 1/ 2 от сумите по ИЛ издаден по ЗИПЗ
№ 2259 от 02.10.2009 хо чгд № 2858/2009г. по описа на ПРС и заведено
изп.дело № 4210/2021г. за събиране на сумите, а именно :
Сумата 2986.01лв. главница
И лихва за забава за периода 30.09.2009- от 1058.65лв.
Сумата 191.34лв. разноски
Обща сума 2118 лв.
по
ИЛ издаден 16.03.2012 от ПРС по чгд № 2858/2009 на ПРС въз основа
ЗИПЗ и влязло в сила решение № 179 от 17.03.2010 по гр.дело № 621382009г.
на ПРС
и образувано изп.дело 4210/2021г. –
КАТО ПРЕТЕНДИРА НЕДЪЛЖИМОСТ на посочените суми поради
ПОГАСЯВАНЕ ПО ДАВНОСТ на сумата по посочения ИЛ,както и
разноските по делото
С исковата молба са представени документи, които са приети като
1
писмени доказателства по делото.
Ответната страна в законоустановения едномесечен срок по чл. 131
ГПК не са депозирали ОТГОВОР.
В съдебно заседание, ищецът чрез процесуалния си представител
изразява писмено становище за уважаване на иска.
Процесуалният представител на ответника изразява становище за
постановяване на решение съобразно всички събрани и приети доказателства.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят , че е бил издаден ИЛ по посоченото ч.г.дело, след
като е обжалвана ЗИПЗ и е налице влязло в сила съдебно решение № 170 от
17.03.2010 по гр.дело № 6213/ 2009 по описа на ПРС влязло в сила на
17.03.2009г.
От приложените доказателства се установява, че длъжник по изд.дело е
К.И.Г., която е починала и оставя двама наследници, които изрично са
заявили, че приемат наследството.
Следователно ищцата в настоящето производство отговаря за 1/ 2 от
задължението, поради което и иска да се признае за установено, че именно за
тази 1/ 2 е налице погасяване по давност на задължението.
Били са образувани две последователни изп.дело -първото е изп.дело
№2091/2018 г.на ЧСИ Бадев но към дата 29.08.2018г. вече длъжникът е бил
починал на 23.09.2011г.т.е няколко дни преди образуване на изп.дело.
След това е образувано второ изп.дело на 28.09.2021г.
От процесното изп.дело се установява, че на основание чл.433 ал.1 т.8
ГПК е било прекратено същото.
Следователно, при изминали 7 години 2 месеца и 6 дни –вземането се е
погасило на две основания – първо по силата на закона и второ – по давност.
Налице е постановление за прекратяване на изпълнителното дело .
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявеният иск е отрицателен установителен иск и е с правно
основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на
остатъка от вземането за главница по изпълнителен лист от 16.03.2012 г.,
издаден по ч.гр.д. № 28587/2009 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема
посочената правна квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба
/а и от представените по делото доказателства/ се установява, че към момента
на предявяване на исковата претенция не е налице висящо изпълнително дело
относно процесното вземане.
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира за допустима исковата претенция в
цялост. Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това
2
число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен
установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно
изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване на
изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на това
основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е
допустим независимо дали за събирането на това вземане има висящо
изпълнително производство към момента на предявяването му. Това
разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява
накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш
взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на
което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството,
в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да
установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство. Без правно
значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно свое вземане,
отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин,
за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане
(доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на
давността, както и след влизането в сила на решение, с което искът за
недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след
влизането в сила на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като
погасен по давност). Даже да не ги води счетоводно като задължения на
ищеца, за ответника по иска винаги е налице възможност за ново
изпълнително дело докато изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се
установи по исков ред недължимост на сумите по него, което от своя страна
обуславя и интереса от отрицателния установителен иск.
Освен това длъжникът има интерес от иск за несъществуване на
вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална
или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на
иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен
иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на
правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при
признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието /в този смисъл Определение №
549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК,
Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о.,
Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г.
о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на
Пернишкия ОС и др./.
Исковата претенция е допустима в цялост, независимо от факта, че
ищцата отговаря за 1/ 2 от общото задължение като наследник на починалия
длъжник. Следователно, при изминали 7 години 2 месеца и 6 дни –вземането
се е погасило на две основания – първо по силата на закона и второ – по
давност. Налице е постановление за прекратяване на изпълнителното дело .
По основателността:
По иска, предмет на настоящото производство, е налице противоречива
3
съдебна практика относно приложимия период на давностния срок – дали
същият е тригодишен поради периодичния характер на вземанията или
петгодишен предвид обстоятелството, че съдебното изпълнително основание
е издадено в хода на заповедно производство, а не на исково такова /по тези
въпроси е постановено Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г.
на 3-то г.о. на ВКС, съгласно което давността е пет години дори при наличие
единствено на заповедно производство/. Налице е и противоречива практика
от кога тече срокът по чл. 433, т. 8 от ГПК – дали от последното
изпълнително действие или от последното поискано от взискателя действие
/по този въпрос е постановено Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. №
1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/.
На следващо място съдът отбелязва, че искът, предмет на настоящото
дело, може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия
случай съгласно чл. 404, т. 1, предл. 4 от ГПК изпълнителното основание е
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
заповедно производство по описа на Пернишкия РС. В тази връзка в
настоящото производство подлежат на преценка единствено факти,
настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
В конкретния случай посочената заповед за изпълнение е издадена на
02.10.2009 г. като е водено гр.дело ,установителе ниск и с Решение № 170 от
17.03.2010 по гр.дело № 6213/2009 на ПРС влязло в сила на 17.03.2009г.
поради неговата необжалваемост, е било заведено изп.дело
Били са образувани две последователни зип.дело -първото е изп.дело
№2091/2018 г.на ЧСИ Бадев но към дата 29.08.2018г. вече длъжникът е бил
починал на 23.09.2011г.т.е няколко дни преди образуване на изп.дело.
След това е образувано второ изп.дело на 28.09.2021г.
От процесното изп.дело се установява, че на основание чл.433 ал.1 т.8
ГПК е било прекратено същото.
При тези данни, разгледани в съвкупност, следва да се уважи така
предявеният иск като основателен.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски в производството са направили и двете страни.
Предвид изхода на делото такива се дължат само на ищеца.
Ищецът претендира разноски за държавна такса 86.62 лева, и 400 лева –
адвокатски хонорар /съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК/.
Посочените разноски са действително извършени, видно от приложени
платежни нареждания и договор за правна защита и съдействие.
Така претендираният хонорар съдът не намира за прекомерен предвид
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения съответно цената на иска и
фактическата и правна сложност на делото.
Претенцията за разноски на ответното дружество е неоснователна.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Ц. А. М. ЕГН **********
с.******** общ .Перник- като наследник на починал длъжник К.И.Г. ЕГН
**********- собственик на топлофицирано жилище на посочен в гр.Перник
НЕ ДЪЛЖИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД – 1/ 2 от сумите по ИЛ
издаден по ЗИПЗ № 2259 от 02.10.2009 по чгд № 2858/2009г. по описа на ПРС
и заведено изп.дело № 4210/2021г. за събиране на сумите, а именно :
Сумата 2986.01лв. главница и лихва за забава за периода 30.09.2009- от
1058.65лв.
Сумата 191.34лв. разноски
Обща сума 2118 лв.
По ИЛ издаден 16.03.2012 от ПРС по чгд № 2858/2009 на ПРС въз
основа ЗИПЗ и влязло в сила решение № 179 от 17.03.2010 по гр.дело №
621382009г. на ПРС и образувано изп.дело 2091/2018 та ЧСИ Бадев както и
изп.дело 4210/2021г. – прекратено на осн. чл.433 ал.1 т.8 ГПК- поради
погасяване на сумата по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Ц. А. М. ЕГН
********** с.******** общ .Перник
разноски в настоящото исково производство –86.62 лева, и 400 лева –
адвокатски хонорар
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5