Решение по дело №918/2023 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1057
Дата: 11 юли 2023 г.
Съдия: Катя Ганева Савова
Дело: 20233110200918
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 март 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1057
гр. Варна, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно
дело № 20233110200918 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на управителя на "Натурални продукти България" ЕООД против
Наказателно Постановление № 03 –2200658/20.07.2022г. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.62, ал.1
от КТ, на осн. чл.414 ал.3 от КТ, на "Натурални продукти България" ЕООД е
наложено наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 лева.
С жалбата се сочи на незаконосъобразност на наказателното
постановление. Счита се, че лицето не е било назначено на трудов договор, а
се е намирало там, за да се запознае с условията на работа и евентуално да
бъде наето. В попълнената декларация са посочени данни, които лицето не е
разбирало, тъй като не владее български език, а проверяващите не владеят
украински. Били са дадени предписания, в срока на които е съставен АУАН,
без да се даде възможност на дружеството да изпълни предписанията в срок.
Иска се отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивното дружество поддържа жалбата си чрез
процесуален представител. В заседанието по същество, не се явява
процесуален представител.
Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата. По
същество счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за
установено от фактическа страна следното: На 09.06.2022 г. служители на
ДИТ – Варна, сред които св. М. – Ж. и св.Н., извършили проверка по спазване
на трудовото законодателство на територията на обект цех за производство на
тестени изделия, находящ се в с. Кичево, общ. Аксаково, обл. Варна, ул.
1
„Първа“, стопанисван от „Натурални продукти България” ЕООД. На място
било установено от контролните органи, че работи лице – граждани на трета
държава – А.Р.. На Р. била дадена декларация, в която тя вписала, че работи
за дружеството от 09.06.2022г. с работно място цех с. Кичево и изпълнява
длъжност „работник производство“. Вписала и установените почивки в
работната седмица, както и установения размер на трудово възнаграждение,
както и липсата на трудов договор. Бил съставен констативен протокол
№ПР2219048/29.06.2022г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните
доказателства: като събрани по реда на НПК, съдът кредитира писмените
доказателства -материалите по АНП - АУАН, протокол за извършена
проверка, декларация, заповед за компетентност и др.
Показанията на св. М. и св. Н. са подробни, конкретни и логични и
съдът ги кредитира изцяло. Съдът въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните правни изводи: При
провеждане на АНП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в
законоустановения срок и нарушението е описано пълно и точно от
фактическа и правна страна. В АУАН и НП са описани всички съставомерни
признаци на нарушението и всички, относими към тях факти, вкл. са
посочени и датата и мястото на извършване на нарушението. Правилно е
приложен и материалният закон. Съдът приема за доказано от обективна
страна това, че между А.Р. и „Натурални продукти България“ ЕООД е имало
трудово правоотношение. Видно от показанията на св.Е. Н., както и от
приложената декларация, между страните е имало договорено дневно
възнаграждение, договорено работно време и договорена дневна почивка. В
някои случаи е възможно да се договори време, в което да се извършват
действията по конкретна поръчка, или услуга, но в случая е видно, че става
въпрос именно за работно време като елемент от трудов договор. За това
недвусмислено говори и факта, че между страните имало договорена и дневна
почивка. Наличието на такава не е съвместимо с граждански договор за
изработка или услуга. Съдът изцяло споделя написаното в жалбата относно
разликите между гражданския и трудовия договор, но по горните
съображения приема, че в случая е била налице трудово, а не друго
гражданско правоотношение и работодателят е длъжен да придаде на този
трудов договор писмена форма. Дружеството е наказано именно за
нарушение по чл. 62 ал.1 от КТ затова, че трудовият договор не е бил в
писмена форма, поради което съдът намира, че материалният закон е
приложен правилно. Правилно е приложена и нормата, регламентираща
санкцията и правилно е бил определен субектът на нарушението. За горното
законодателят е предвидил имуществена санкция в размер на 1500 до 15000
лева. Наложената санкция е в размер между минималния и средния предвиден
в закона, но не са налице каквито и да било отегчаващи отговорността
обстоятелства, които да обосноват тя да бъде над минималния размер. Съдът
2
счита, че имуществена санкция в размер на 1500 лева е достатъчна за да се
постигнат целите и по отношение на конкретния нарушител и по отношение
на останалите субекти. Съдът намира, че по въпроса за разноските АПК
препраща към ГПК само по отношение на неуредените въпроси и само по
отношение на реда за произнасяне. Чл.143 ал.1 от АПК изрично посочва, че
жалбоподателят има право на разноски само, ако обжалваният акт бъде
отменен. Ал.3 регламентира правото на разноски на въззиваемата страна в
случаите, в които оспорването е отхвърлено. В настоящия случай
обжалваният акт не е отменен и оспорването не е отхвърлено, тъй като с
жалбата е направено алтернативно искане за намаляване размера на
санкцията. Не са налице неуредени въпроси, по отношение на които да се
прилага субсидиарно ГПК. Съдът намира, че правилата за пропорционално
заплащане на възнаграждението в административнонаказателното
производство са приложими само когато с едно НП са наложени повече от
едно наказания и в едната му част то е потвърдено, а в друга – отменено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление № 03 –2200658/20.07.2022г. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение
на чл.62, ал.1 от КТ, на осн. чл.414 ал.3 от КТ, на "Натурални продукти
България" ЕООД е наложено наказание “имуществена санкция” в размер на
2000 лева, като НАМАЛЯВА РАЗМЕРА НА ИМУЩЕСТВЕНАТА
САНКЦИЯ НА 1500 / ХИЛЯДА И ПЕТСТОТИН / ЛЕВА.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3