Решение по дело №143/2021 на Районен съд - Панагюрище

АНД № 143/2021 г.
МОТИВИ:

Производството е образувано въз основа на внесено постановление на прокурор
от РП- Пазарджик с предложение обв. Й. В. М. от гр. Панагюрище, да бъде освободен
от наказателна отговорност за това, че на 21.02.2021 г. в гр. Панагюрище, обл.
Пазарджик е посетил спортна зала „Арена Асарел“, като по този начин не е изпълнил
Заповед за защита № 260005/18.12.2020 г. издадена въз основа на Решение №
260064/18.12.2021 г. по гражданско дело № 748/2020 г. по описа на Панагюрския
Районен съд влязло в сила на 23.12.2020 г. с която му е забранено да приближава на
разстояние по-малко то 100 метра Д. АНГ. П., ЕГН: ********** от гр. Панагюрище,
жилището и, както и местата за социални контакти и отдих за срок от 9 /девет/ месеца
от влизане на решението в сила- престъпление по чл.296 ал.1 предл.2 от НК, като му
бъде наложено административно наказание „глоба” на основание чл. 78а ал.1 НК.
В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован, се явява лично и с
упълномощен защитник. Признава се за виновен и моли съда за справедливо решение.
Защитникът му пледира да бъде оправдан по повдигнатото обвинение като се приложи
разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК.
Представителят на Районна прокуратура- гр. Пазарджик поддържа становище за
доказаност на обвинението и изразява позиция на обвиняемия да бъде наложена глоба
на основание чл.78а от НК в минималния предвиден в закона размер.
Районният съд като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
През 2018 г. св. Д.П. и обв. Й.М. заживеели на семейни начала. От
съжителството им се родило дете- В М.а, като обвиняемият припознал детето. Поради
влошаване на отношенията през м. юни 2020 г св. П. и обв. М. се разделили. След
раздялата им П. завела дело за попечителство над детето В, като съдът й възложил
упражняването на родителските права. Св. П. и детето й заживели в дома на
родителите й, находящ се в гр. Панагюрище, на ул. „**********“№ 2.
След раздялата им обв. М. продължил да търси св. П., като посещавал дома й и
създавал проблеми. Почти всеки път, когато взимал детето, за да осъществи лични
контакти с него, между М. и П. възниквали разправии, при които обвиняемият
употребявал физическо насилие спрямо П.. Поради тази причина св. П. подала молба в
Районен съд Панагюрище за защита от домашно насилие. Образувано било гр. дело №
748/2020 г. по описа на съда, по което съдът на 18.12.2020 г. издал Заповед за защита №
260005, която била връчена на обв. М. на 30.12.2020 г. Св. П. също била започната със
издадената заповед за защита чрез своя адвокат.
След издаване на заповедта, св. П. и обв. М. няколко пъти се засичали, но в тези
им срещи на възниквали конфликти и проблеми. Двамата също така разговаряли по
телефона по повод въпроси свързани с детето им.
1

На 18.02.2021 г., вечерта, св. П. се прибирала към дома си. Тогава тя видяла
автомобила на обв. М. паркиран в близост до дома й, като той бил вътре в него и това я
притеснило. След като паркирала своя автомобил и слязла от него, обв. М. потеглил,
като минал покрай П. и й свирнал с клаксона на автомобила.
На 21.02.2021 г. около 13,30 часа св. П. се намирала във фитнес-зала „Арена
Асарел“. След като приключила с тренировката си, излязла от съблекалнята и в този
момент видяла, че обв. М. стоял в коридора. Тя се изплашила и изпищяла, като се
опитала да избяга. М. обаче започнал да я вика да отиде при него, за да поговорят, но
П. отказала. Тогава обв.М. се приближил към нея, опитал се да я хване за ръката, като
настоявал да излязат навън да разговарят. П. отказала и му заявила да се махне,
припомняйки му за ограничителната заповед, но той я хванал за ръката и започнал да я
дърпа навън, настоявайки да говори с него. П. обаче се съпротивлявала и дърпала. Така
двамата в един момент излезли през вратата навън, като обвиняемият продължил да
дърпа и да се опитва да прегръща П., като дори се опитал да я целуне. В един момент
св. П. успяла да се отскубне, но като тръгнала да влиза отново в сградата, обвиняемият
я заскубал за косата. След като успяла да влезе отново в съблекалнята на фитнеса,
заключила се и се обадила на телефон 112, като съобщила за случило се.
На място бил изпратен автопатрул от РУ- Панагюрище в състав свидетелите И Л
и Г У, които на място установили портиера на сградата- св. Л У. Той посочил на
полицаите, че е видял как едно момче дърпало момиче, прегръщал го и се опитвал да
го целува, като момичето се дърпало и искало момчето да се махне. Впоследствие
полицейските служители установили и обв. М., който бил отведен в сградата на РУ
Панагюрище, където бил задържан за срок от 24 часа.
По този повод било отпочнато настоящето наказателно производство.
В хода на разследването с протокол за доброволно предаване били предадени
записите от охранителните камери на спортна зала „Арена Асарел“. Същите били
предмет на изследване на видео-техническо изследване от експерт в РУ- Панагюрище.
Видно от изготвената справка от експерта се установява, че предоставения видеофайл
на предадения СД-диск съдържа видеозапис изготвен от охранителна камера №3 на
спортна зала „Арена Асарел“. Видеофайлът бил изготвен на 01.03.2021г. в 19,30 часа и
бил с продължителност от 8 минути и 35 секунди, като обхващал период от 14:40:52 -
14:49:27 ч. на 21.02.2021 г. Участващите в записа лица били установени като Д. АНГ.
П. и Й. В. М.. От записа били направени моментни фотоснимки, от които се
установява, че обв. М. е приближил непосредствено св. П. и че упражнява спрямо нея
физическо насилие, като я дърпа, прегръща, тегли и се опитва да я целува.
Така описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на св. Д.П., дадени в съдебната фаза на процеса, показанията на свидетелите Л У, И Л,
Г У и П., дадени в досъдебната фаза на процеса и преценени като правно валидни при
условията чл.378 ал.2, частично от обясненията на обв. М., от видео-техническата
справка и другите писмени доказателства приети и приобщени към доказателствения
материал по делото, както и от ВД- СД-диск, съдържащ запис от охранителните
камери на спортната зала, неоспорен от страните.
Съдът кредитира изцяло събраните по делото писмени доказателства, както и
гласните посредством показанията на свидетелите П., Л.У, Л и Г. У, т.к. те са
непротиворечиви и взаимно се допълват, като по безспорен начин очертават
2

гореописаната фактическа обстановка.
Съдът не кредитира обясненията на обв. М. в частта им, в която твърди, че не е
дърпал П. и че тя се съгласила да говорят, тъй като не само че те противоречат на
показанията на свидетелите П. и Л. У, според които П. не е искала да разговаря с
обвиняемия и му е казала да се маха, както и че той я е хващал за ръката, дърпал я е,
опитвал се е да я прегръща и целува, но и поради това че тези му твърдения
противоречат с останалите дадени от него обяснения, в които заяви, че е я е „дръпнал
леко“ да поговорят и че опитал „да я прегърне“. Тези му твърдения се опровергават и
от видео-техническата справка и от записа на охранителната камера, приет като ВДС и
неоспорен от страните.
Предвид всичко изложено до тук и като прецени доказателствата по делото,
съдът прие, че обв. Й. В. М. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците на престъпния състав на чл.296 ал.1 предл.2 от НК, като на
инкриминираната дата и място, не е изпълнил Заповед за защита № 260005/18.12.2020
г. издадена въз основа на Решение № 260064/18.12.2021 г. по гражданско дело №
748/2020 г. по описа на Панагюрския Районен съд влязло в сила на 23.12.2020 г. с
която му е забранено да приближава на разстояние по-малко то 100 метра Д. АНГ. П.,
жилището и, както и местата за социални контакти и отдих за срок от 9 /девет/ месеца
от влизане на решението в сила, като е посетил е посетил спортна зала „Арена
Асарел“, където се е намирала Д.П., доближил я е непосредствено, хващал я за ръка и
за тялото, дърпал я е, прегръщал и се опитал да я целува.
Изхождайки от действията на обвиняемия, които показват какво е отношението
му към деянието и престъпния резултат, съдът намира, че престъплението от
субективна страна е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл-
обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването им. Интелектуалният момент
на умисъла е включвал представите, че той е бил наясно, че има издадена Заповед за
защита от домашно насилие по гр. дело № 748/2020 г. на РС-Пазарджик, с която му се
е забранявало да приближава на разстояние по-малко то 100 метра Д. АНГ. П.
жилището и, както и местата за социални контакти и отдих и въпреки това е посетил
спортна зала „Арена Арсенал“, където се е намирала П. и не само я е приближил но е
имал и физически контакт с нея, като я е хващал за тялото, прегръщал, опитвал да
целуне и дърпал. Волевият момент включва именно съзнаването на горните
обстоятелства и приближаването на място за социални контакти.
Съдът не прие за достоверни и твърденията на обвиняемия, че отишъл във
фитнес-залата да се срещне със св. П., за да се разберат за детето по отношение на
издръжка и режим на лични отношения, както и да провери дали били добре, тъй като
нямало друг вариант. Тези му твърдения обаче се опровергаха от показанията на св. П.,
която заяви че преди този случай двамата често са разговаряли по телефон по повод на
детето, осъществявани са срещи между обвиняемия и детето, така че нищо не е
налагало обв. М. да търси личен контакт с П.. Така твърденият мотив за това
посещение в залата в несъответствие с издадената заповед за защита, не води до извод
за несъставомерност на извършеното, тъй като визираната от закона забрана не
предвижда каквито и да било изключения и този факт би могъл да се приеме
единствено за смекчаващо отговорността обстоятелство.
Съдът не споделя и становището на защитника на обвиняемия, че настоящият
случай разкрива признаците на малозначителност по смисъла на чл.9 ал.2 от НК, тъй
3

като действията на обвиняемия били насочени към запазване на добри отношения с П.,
както и това че са имали контакти по повод на детето и случилият се инцидент е траял
само около 10 минути, като след него двамата поддържали добри отношения. Както се
посочи по-горе мотивът за осъществения контакт с П., въпреки постановената забрана
със заповедта за защита, не оправдават престъпния характер на деянието на М..
Степента на обществена опасност на конкретно извършено деяние е от значение,
за да се реши дали то е престъпление, или макар да е формално съставомерно, да не
разкрива висока степен на обществена опасност, т.е. е малозначително във визираните
от закона форми. Подобни изводи на база конкретно установените обстоятелства по
делото не могат да бъдат направени. Правнорелевантните факти по отношение на
времето, мястото и механизма на осъществяване на инкриминираното деяние-
нарушаване на заповед за защита, като целенасочено е посетено място за социални
контакти, където се е намирало защитеното лице, продължително и настоятелно
упражняване на физически контакт въпреки волята на лицето с нея и формата под
която е осъществен този контакт, както и че действията са извършени през деня, пред
погледа на други лица, агресивното поведение на дееца, очевидната липса на задръжки
у обвиняемия да стори това, съответно анализирани във връзка с данните за неговата
личност (макар и реабилитиран по право, подсъдимият е осъждан и освобождаван от
наказателна отговорност за извършени назад във времето престъпления, при това три
пъти, подбудите за извършване на престъплението и причинения от него вредоносен
резултат (св. П. се изплашила, разтревожила и изпаднала в паника и потърсила при
първа възможност помощ от полицията, не аргументират малозначителност по смисъла
на чл.9 ал.2 от НК. Освен това следва да се има предвид и това, че с деянието по чл.296
от НК се засяга не само сигурността на лицето спрямо което е нарушена постановената
от съда защита, но и се засягат обществените отношения свързани с функционирането
на съдебната власт и авторитета на съдебните органи и техните актове.
Имайки предвид тези обстоятелства съпоставени на младата възраст на
обвиняемия и обстоятелството, че работи и полага грижи и за малолетното си дете, не
могат да омаловажават извършеното деяние. Ето защо инкриминираното от прокурора
деяние демонстрира типичната за този вид прояви обществена опасност и обосновава
обществена неприемливост, които го определят като престъпно, поради което
санкционните средства на наказателното право следва да бъдат използвани.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
обв. М. за извършеното от него престъпление съдът се ръководи от изискванията на
чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата
индивидуализация.
Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние, която е леко
завишена предвид общественоопасните последици. Обществената опасност на дееца
съдът намира за висока предвид недобрите характеристични данни за него с оглед на
миналите му осъждания, въпреки настъпилата реабилитация.
Санкцията предвидена в чл.296 ал.1 от НК предвижда наказание лишаване от
свобода до три години или глоба до пет хиляди лева. Обвиняемият е пълнолетен,
неосъждан към момента на извършване на деянието, не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава 28-ма от НПК, като се има предвид настъпилата
реабилитация по предходните му осъждания и освобождаване от наказателна
4

отговорност и от престъплението не са причинени имуществени вреди, които да са
съставомерни и подлежащи на възстановяване.
Същевременно не е налице никое от основанията по чл.78а ал.7 от НК,
изключваща прилагането на института, тъй като с деянието не е причинена тежка
телесна повреда или смърт, деецът не е бил в пияно състояние, не са налице множество
престъпления и престъплението не е извършено спрямо орган на властта при или по
повод изпълнение на службата му.
Поради гореизложеното обвиняемият следва да бъде признат за виновен в
извършване на деянието, за което му е повдигнато обвинение и освободен от
наказателна отговорност за извършеното престъпление с налагане на административно
наказание по реда на чл.78а ал.1 от НК, а именно глоба.
При определяне размера на глобата, която следва да се наложи, съдът взе
предвид разпоредбите на чл.27 от ЗАНН, като отчете тежестта на нарушението и
подбудите за неговото извършване. Като смекчаващи отговорността на обвиняемия
съдът съобрази младата му възраст, съдействието на органите на разследване и
доброто процесуално поведение, както и полагането на грижи за детето. Чистото
съдебно минало не се отчете, тъй като то е предпоставка за приложението на чл.78а от
НК. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът прецени недобрите
характеристични данни.
При тези данни и при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства
съдът определи на обв. М. административно наказание глоба в минимален размер от 1
000 лв., платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
Панагюрище. При определяне размера на глобата съдът съобрази и данните за
имущественото състояние на обвиняемия- той е безработен, като притежава по 1/2
ид.ч. от жилище и дворно място и МПС, но също така се грижи за малолетното си дете
и изплаща редовно месечната му издръжка.
Съдът постанови вещественото доказателство СД-диск, съдържащ видеозапис от
охранителните камери на спортната зала, находящ се по ДП, да остане по делото и в
този смисъл ще бъде унищожено заедно с делото по съответния ред.
По изложените съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	10
Дата:	24 септември 2021 г. (в сила от 1 декември 2021 г.)
Съдия:	Димитър Бишуров

Дело:	20215230200143
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	19 юли 2021 г.

Решение по дело №143/2021 на Районен съд - Панагюрище

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите