Решение по НАХД №379/2022 на Районен съд - Кърджали

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ от 13.05.2022г. на КжРС по НАХД №
379/ 2022г.
Районна прокуратура- Кърджали е внесла за разглеждане
постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на Д.А.Б. за престъпление чл.227б, ал.2 от НК.
Прокурорът в ход по същество настоява, че има съдебно решение,
което сочи началната дата на несъстоятелност. Обвиняемият Б. бил управител
и представител на дружеството, който след датата на изпадане на
неплатежоспособност ******г. е бил длъжен в 30 дневен срок да поиска от
Окръжен съд- К. откриване на производство по несъстоятелност. Този срок е
текъл от ******г. до *******г. Той не е поискал в този срок откриване на това
производство, поради което на 31.01.2017г. е извършил престъплението по
чл.227б, ал.2 вр.ал.1 от НК. Като управител той е бил запознат с финансовото
състояние на дружеството, поради което е извършил престъплението при
формата на вината пряк умисъл. Моли съда да го признае за виновен и на
основание чистото му съдебно минало и ниската степен на обществена
опасност на обвиняемия моли да го освободи от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК в минимално
предвидения в закона размер.
Обвиняемият Д.Б. редовно призован за съдебно заседание, не се
явява, но се представлява от защитник, който в ход по същество моли да го
признае за невиновен, тъй като счита че не е налице съставомерно деяние.
Настоява, че е неясен начина, по който прокуратурата определя
съставомерността на деянието. Не се установява обвиняемият да е в знание
или да съзнава налична неплатежоспособност на управляваното от него
дружество в периода от ******г. до 31.01.2017г. Установява се, че „Е.В.“ не е
спряла плащанията си изобщо, а е сторила това само по отношение на
конкретен кредитор и то поради причина, която не е невъзможност да плаща.
Защитникът пледира, че действително има влязло в сила решение с посочена
дата на несъстоятелност, но тази дата показва единствено, че дружеството с
влязло в сила решение, но в по- късен етап, е обявено в несъстоятелност. То е
продължило да плаща заплати, да обслужва данъчни задължения и всякакви
други задължения, но влизането в сила принудителната административна
мярка представляваща спиране на лиценза като превозвач на „Е.В.“ е довело
спиране на дейността на дружеството и на по- късен етап и до
несъстоятелност, което обаче не е в посочения в постановлението период.
Поради това моли съда да признае обвиняемия за невиновен по чл.227б, ал.2
вр.ал.1 от НК.
Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Д.А.Б., роден на *******г. в гр.П.,
живущ в гр.П., български гражданин, с висше образование, женен, работи,
1

неосъждан, с ЕГН **********.
Безспорно по делото се установи фактическата обстановка
установена на досъдебното производство и описана в Постановлението за
освобождаване от наказателна отговорност, а именно: Дружеството
„Е.В.”ООД с ЕИК ******** било регистрирано и вписано в търговския
регистър със седалище в гр.С. по ф.д. № ****/1990г. по описа на Софийски
градски съд. Обвиняемият Б. първоначално е съсобственик на част от
дяловете на дружеството. Основен предмет на дейност на дружеството е
предоставяне на комплексни транспортно-туристически услуги със собствени
и наети транспортни средства и средства за подслон, извършване, резервация
и продажба на самолетни, корабни, ж.п. места и билети, места в хотели и
билети за спортни и културни мероприятия, чартиране на кораби и самолети,
продажба на услуги „рент-а-кар”, продажба на туристически мероприятия,
наемане на автобуси и леки коли, извършване на други услуги, свързани с
посрещането на клиентите в транспортната инфраструктура, валутна
търговия, сключване на външно-търговски и агентски договори и всички
разрешени от закона дейности, поддръжка и капитално-възстановителни
ремонти на авиационна техника, ремонти на агрегати и апаратури на самолети
и вертолети за гражданската авиация, придобиване и капиталови участия в
дружества, които се занимават с авиационен бизнес. Дружеството извършвало
своята дейност с наети самолети. От 09.09.2002г. по ф.д.№ ***/2002г. на
Кърджалийски окръжен съд била вписана промяна на седалището и адрес на
управление на дружеството в гр.К. на адрес ул.„О.” № * бл.* вх.* ап.** с
управител обвиняемия Б., а след два месеца настъпила промяна на адреса,
която също била вписана, а именно гр.К. бл.„Р.-*” вх.* ап.*, който бил такъв
до ********г., когато бил променен в гр.С.. От 28.08.2008г. управител на
„Е.В.”ООД е обвиняемият Б.. През годините дружеството променяло състава
и броя на съдружниците, но независимо от това обвиняемият Д.Б. винаги бил
съсобственик в него притежавайки част от дяловете му. От 2011г.
съдружници в дружеството били обвиняемият Д.Б. и „В. К. П.” ЕООД- П.,
отново с управител Б.. По описания начин, макар формално „Е.В.”ООД да
било собственост на два различни субекта- на обвиняемия Б. в качеството му
на физическо лице и на юридическото лице „В. К. П.”ЕООД- П., реално то
било еднолична собственост на Д.Б., който от създаването на дружеството от
09.09.2008г. до 03.04.2017г. бил едноличен собственик на капитала на „В. К.
П.”ЕООД- П..
В процеса на дейността дружеството „Е.В.”ООД сключвала
договори с „В. М. К.”АД- В., както следва: Договор за услуги от ******г. и
прекратен през 2009г., Договор за осъществяване на наземно обслужване и
безмитни продажби на стоки на борда на самолети от *******г., изменен с
допълнително споразумение на дата *******г., който първоначално е
сключен за срок от 1 година с уговорка че действието му продължава и след
изтичане на срока за следващ едногодишен период, и Договор от *******г. за
кетърингови услуги в самолети на „Е.В.”ООД, който е безсрочен.
2

От 30.03.2013г. до 14.04.2016г. „Е.В.”ООД имала вписана прокура.
Но от последната дата нататък до *******г. обвиняемият Д.Б. самостоятелно
представлявал дружеството като управител. Същият като лице с надлежна
управителна и представителна власт по отношение на „Е.В.”ООД имал право
да взема решения за сезиране на компетентния окръжен съд, който до
********г. бил Окръжен съд- К., с оглед откриване на производство по
несъстоятелност в случай, че представляваното от него дружество спре
плащанията по установени по основание и размер и изискуеми публични
задължения или задължения, произтичащи от търговски сделки, като не
притежава достатъчно по размер средства и имущество за покриване на
задълженията на дружеството.
През месеците септември- октомври 2016г. „Е.В.”ООД спряло да
плаща по издадените от „В. М. К.”АД- В. през този период фактури за
предоставените услуги по двата действащи към онзи момент договора.
Натрупаните задължения към ******г.- изискуеми и ликвидни, след
прихващане от длъжника на негово насрещно вземане, били в размер на
112171,43лв. Фактурите, издадени от „В. М. К.”АД- В. през месеците
септември и октомври 2016г., били осчетоводени в счетоводната
документация на „Е.В.”ООД и били отразени в дневниците за покупки по
ЗДДС, което представлява извънсъдебно признание на сумата от последните.
Тези задължения към „В. М. К.”АД не били изплатени никога впоследствие.
Със Заповед № ******/29.12.2016г. на Главния Директор на Главна
дирекция „Г. в. а.” към Министерството на транспорта, е спряно действието
на лиценза на „Е.В.”ООД за въздушен превозвач на общността за срок от 5
месеца. С това дружеството е било лишено по административен ред от
правата да осъществява основната си дейност като авиационен оператор, в
резултат на което фактически е преустановило търговската си дейност.
„Е.В.”ООД не е продължило дейност в друга сфера, нито впоследствие е било
възобновено действието на лиценза, тъй като същият е отнет със Заповед №
******/ 16.06.2017г. на цитирания административен орган.
На 20.10.2017г. търговско дружество „В. М. К.”АД подало до
Софийски градски съд искова молба срещу „Е.В.”ООД, по повод на което
било образувано производство по несъстоятелност по т.д № ****/2017г. по
описа на СГС. С решение от 13.12.2018г. по цитираното дело, влязло в сила
на 12.02.2020г., била обявена неплатежоспособността на търговското
дружество „Е.В.”ООД с начална дата на неплатежоспособността ******г.,
както и било открито производство по несъстоятелност. В хода на това
производство през 2019г. фирмата на дружеството било променено от „Е.В.”
на „Б.“, както и била направена промяна на правната форма което от ООД
станало ЕООД.
От заключението на вещото лице Н. Г. изготвило икономическа
експертиза се установява, че на база счетоводните баланси на „Е.В.”ООД към
******г. се определят коефициентите на ликвидност, т.е. способността на
3

дружеството да извършва своите текущи плащания към кредиторите си, както
следва: коефициентът за обща ликвидност 3.6306 при норматив 1.00,
коефициентът за бърза ликвидност 3.6172 при норматив 1.00, коефициентът
за незабавна ликвидност 0.0095 при норматив 1.00, коефициентът за
абсолютна ликвидност 0.0095 при норматив 1.00, а коефициентът на
финансова автономност представляващ показател за финансовото състояние
на търговеца, неговата способност да посреща дълготрайните си задължения,
изчислено от собствения капитал, който би трябвало да е минимум една трета
от всички задължения е 0.5884 при норматив 0.33. Съгласно посочените
коефициенти, дружеството не е можело да покрива текущите си задължения
към ******г. Към тази дата дружеството е разполагало с парични средства в
размер на 96 000 лева, с които не е можело да покрие задълженията си, както
към „В. М. К.”АД в размер на 112171,43 лева, така и към НАП. Поради тази
причина „Е.В.”ООД е изпаднало в неплатежоспособност към датата на
баланса ******г.
От заключението на вещото лице И. К. изготвило съдебно-
счетоводна експертиза на ******г. се установява, че паричното задължение на
„Е.В.”ООД към „В. М. К.”АД е в размер на 112 171,43 лева, изискуемо и
установено е по основание и размер, което „Е.В.” ООД не е в състояние да
изпълни.
От заключението на вещото лице И. К. изготвило съдебно-
счетоводна експертиза на *******г. се установява, че към ******г.
коефициентът за обща ликвидност е 3.38 при норматив 1.00, коефициентът за
бърза ликвидност е 3.38 при норматив 1.00, коефициентът за незабавна
ликвидност е 3.36 при норматив 1.00, коефициентът за абсолютна ликвидност
е 0.01 при норматив 1.00, а коефициентът на финансова автономност е 1.43
(при норматив 0.33). Стойността на коефициентите показва, че дружеството
не може да покрие задълженията си от датата на спиране на лиценза за
въздушен превозвач от 29.12.2016г., тъй като не е било в състояние да
осъществява повече основния си предмет на дейност. През 2017г.
дружеството не реализира приходи от клиенти, а дейността му се заключава
само в събиране на вземания, с които се погасяват задължения.
От заключението на вещото лице И. К. изготвило съдебно-
счетоводна експертиза на ******г. се установява, че от представените
финансови отчети към ******г. и към 31.12.2017г. на „Е.В.”ООД, както и
банкови извлечения, платежни нареждания, касови бележки и други
документи, може да се направи заключение, че през 2016г. и 2017г.
дружеството има положителен собствен капитал, финансовите показатели и
коефициентите за ликвидност са положителни- като покритието на текущите
задължения с текущите активи е на високо ниво, с изключение на
абсолютната ликвидност с коефициент 0,001, което сочи на реална опасност
за дружеството при невъзможност за бързо събиране на търговски вземания
да обслужва краткосрочните си задължения. За 2016г. и 2017г. текущите
краткотрайни активи представляват почти 100 % от всички активи на
4

дружеството, а от своя страна почти 100 % от текущите активи представляват
вземания. С изключване на вземанията от описаните в съдебното решение 13
дружества, то текущите активи на дружеството намаляват десет пъти и
остават 1/3 част от стойността на текущите задължения, или коефициентът на
действителната обща ликвидност към ******г. е не 3,38, а само 0,33. Този
нисък коефициент сочи на реална невъзможност дружеството да обслужва
задълженията си. Състоянието е трайно, дружеството фактически е спряло
търговската си дейност и единствено е събирало вземания, с които е
погасявало свои задължения, но само към други кредитори. Задълженията
към „В. М. К.”АД не са били изплатени никога впоследствие.
Тази фактическа обстановка съдът установи от всички събрани на
досъдебното производство доказателства- гласни и писмени, включително и
от назначените икономически и съдебно- счетоводни експертизи, които са
еднопосочни и взаимно се подкрепят. Прочее по делото не се отрича, че
дружеството „Е.В.”ООД от края на 2016г. не е извършвало търговска дейност
поради спиране на лиценза като авиационен оператор, поради което
единствено е събирало вземания, с които е погасявало някои свои
задължения. Спорна е датата, на която дружеството е изпаднало в
неплатежоспособност. Настоящата съдебна инстанция намира, че датата на
неплатежоспособността ******г. е установена с влязло в сила съдебно
решение, което е задължително, както за съда, така и за обвиняемия Б., на
основание чл.297, чл.298 и чл.299 от ГПК. Тази дата е доказана и от Съдебно-
счетоводната експертиза изготвена от вещото лице И. К. на ******г., който
установява, че действителната обща ликвидност на дружеството към ******г.
е само 0,33, който нисък коефициент сочи на реална невъзможност то да
обслужва задълженията си, което състояние е трайно поради спиране на
търговската дейност. Освен това е безспорно, че през инкриминирания период
обвиняемият Д.Б. в качеството си на управител е представлявал търговското
дружество „Е.В.”ООД. Известно му е било, че дружеството има два сключени
договора с „В. М. К.”АД с действие и през 2016г. като безсрочни, които не са
прекратени или развалени, по които има издадени фактури от „В. М. К.”АД
от месеците септември и октомври 2016г., които представляваното от дееца Б.
дружество е осчетоводило, и по които не са правени плащания.
ОТ ПРАВНА СТРАНА: Обвиняемият Д.А.Б. от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.227б, ал.2
от НК за това, че на 31.01.2017г. в гр.К. в качеството си на управител и
представител на търговско дружество „Е.В.“ООД с ЕИК ********, след
изпадане в неплатежоспособност на търговското дружество от ******г., в 30
дневен срок от спиране на плащанията от ******г. до *******г. не е поискал
от съда- Окръжен съд- К. да открие производство по несъстоятелност.
Разпоредбата на чл.227б от НК е специфичен състав и се отнася за
лицата, които едновременно упражняват правомощия да управляват и
представляват търговско дружество или кооперация. Под „управление“ на
търговско дружество се разбира от дейност, свързана с осъществяване на
5

вътрешнокорпоративната организация на дружеството. Тя се изразява в
свикване на ОС на дружеството, редовното водене на книгата за дяловете,
съответно на книгата за съдружниците; осигуряване на съдружниците достъп
до определени сведения във връзка с дейността на дружеството;
оптимизиране на вътрешната структура на дружественото предприятие;
изпълнение на работодателски функции и други. Под „представителство“ се
има предвид организиране и осигуряване участието на дружеството в
търговския оборот. По делото бе безспорно установено, а и никоя от страните
не оспорва факта, че от 14.04.2016г. до *******г. обвиняемият Д.Б. бил
управител на търговското предприятие на „Е.В.“ООД с ЕИК ********. Оттук
следва, че към инкриминираната дата 31.01.2017г. управлението и
представителството на дружеството се е осъществявало именно от него,
осъществявайки всички характеристики на ръководството на едно търговско
дружество, поради което той се явява субекта на престъплението по чл.227б,
ал.2 от НК, тъй като той е извършвал текущото управление на дружеството в
този период, в резултат на което именно той е имал информация за наличието
на загуби. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 5 от 22.12.2014г. по
т.д. № 5/ 2014г. на ОСНК на ВКС. Доколкото по ал.2 на чл.227б от НК
релевантно е не всяко спиране на плащанията, а само това, което е резултат от
настъпила неплатежоспособност, то и управителят под страх от наказателна
отговорност следва да положи дължимата грижа, за да прецени дали
спирането на плащанията е резултат от неплатежоспособност на дружеството
или е резултат на временни затруднения. За да извърши тази преценка,
обвиняемият трябва реално да участва в ръководството на дружеството и
пряко да се занимава с осъществяване на вътрешнокорпоративната
организация на дружеството, както и с участието на дружеството в търговския
оборот, което се установи безспорно по делото, а и не се оспорва този факт.
Освен това е доказано, че обвиняемият Б. е знаел за възникналите и
изискуеми задължения към „В. М. К.”АД, поради наличието на валидни и
действащи договори с тази фирма, имал е реална възможност както да се
информира за актуалното финансово състояние на дружеството, така и да
извършва разпореждане с финансовите му активи по посока изпълнение на
изискуемите задължения към посочения контрагент. От свидетелските
показания на П. Б. и от назначените съдебно- счетоводни експертиза, които
съдът кредитира като взаимно допълващи се, логични и последователни, се
установява, че до края на месец септември 2016г. е имало сключени търговски
договори за лятната чартърна програма на фирмата до края на месец
септември 2016г., но за зимните месеци от октомври 2016г. до месец май
2017г. такива не са договорени, в резултат на което по молба на „Е.В.”ООД
със Заповед № ******/29.12.2016г. на Главния Директор на Главна дирекция
„Г. в. а.” към Министерството на транспорта, е спряно действието на лиценза
му за въздушен превозвач на общността за срок от 5 месеца, с което
дружеството е било лишено по административен ред от правата да
осъществява основната си дейност като авиационен оператор, в резултат на
6

което фактически е преустановило търговската си дейност. А и след този
период „Е.В.”ООД не е продължило дейност в друга сфера, нито
впоследствие е било възобновено действието на лиценза, тъй като същият е
отнет със Заповед № ******/ 16.06.2017г. Поради всичко това обвиняемият
Д.Б. знаейки за задълженията на дружеството, чийто управител е бил, които
не се обслужват в период по- голям от 30 дни към „В. М. К.”АД, имайки
както фактическо, така и правно основание за достъп до банковите сметки и
съответно възможност да се разпорежда с наличността по тях, така че да
изпълнява задълженията на предприятието, както и поради подаването на
молба от „Е.В.”ООД за спиране на лиценза за въздушен превозвач считано от
29.12.2016г., и не на последно място фактът, че търговецът вече не
осъществява никаква търговска дейност, то настоящата съдебна инстанция
приема, че деецът Б. е извършил деянието, което му е повдигнато, и то при
пряк умисъл. Обвиняемият е съзнавал обществено опасния му характер,
предвиждал е обществено опасните му последици и е искал тяхното
настъпване. За съставомерността на деянието е достатъчно да се установи, че:
1.подсъдимият има качеството да управлява и представлява търговец, 2.да е
налице едно изискуемо и ликвидно парично задължение, 3.по което
плащането е спряно и 4.в трийсет дневен срок от спиране на плащанията
деецът не е поискал от съда да открие производство по несъстоятелност.
Налице са всички тези изискуеми от закона предпоставки поради изложеното
по- горе. Това престъпление е формално и за съставомерността му е без
значение дали неплатежоспособността е само фактическа или е обявена от
съд. Достатъчно е само бездействието на обвиняемия, за която е възникнало
задължение да поиска от съда откриване производство по несъстоятелност. В
законовия срок управителят на дружеството, каквото качество е изпълнявал
към инкриминираната дата обвиняемия Б., е бил длъжен при положение, че е
спрял плащанията си по осчетоводените от фирмата фактури, които не са
платени и към датата на последната експертиза от ******г., да поиска от съда
да открие производство по несъстоятелност независимо от убеждението си, че
финансовите затруднения са временни и преодолими. От самото заявяване не
следва автоматично обявяване на несъстоятелност, нито дори откриване на
производство по несъстоятелност, защото съдът е органът, който може да
решава дали затрудненията на длъжника са временни или дали той разполага
с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за
интересите на кредиторите. В посочения 30- дневен срок той не е сторил това,
въпреки безспорния факт, че плащания не са правени, поради което вината му
е доказана.
ПО НАКАЗАНИЕТО: Съдът като взе предвид предвиденото в НК
наказание за престъпление по чл.227б, ал.2 от НК- „лишаване от свобода“ до
3 години или глоба до 5000лв., като същото е извършено при пряк умисъл, а
също и че обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и че не
е освобождаван от наказателна отговорност при условията на чл.78а от НК,
както и че няма причинени имуществени вреди от престъплението, намира че
7

той следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи
административно наказание. Съдът като взе предвид характера на
обществените отношения; като отчете наличието на смекчаващи
обстоятелства- чистото съдебно минало, добри характеристични данни,
семейно и трудово ангажиран, изминалия голям период от време от датата на
деянието, отегчаващите такива- факта на големия размер установени парични
задължения към кредитора, намира, че едно административно наказание към
неговия минимум при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства-
глоба в размер на 1600.00лв., ще изпълни целите на чл.36 от НК.
На основание чл.189 ал.3 от НПК и с оглед изхода на делото на
обвиняемия Д. А. Б. бяха възложени сторените по делото разноски, които да
заплати по сметка на ОДМВР- К. в размер на 2084,61лв.
По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът
постанови решението си.
Районен съдия:
8

Номер на акта:	109
Дата:	13 май 2022 г.
Съдия:	Здравка Запрянова

Дело:	20225140200379
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	13 април 2022 г.

Решение по НАХД №379/2022 на Районен съд - Кърджали

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите