Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер ………..                          26.08.2020 г.                                       град К.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

К.  районен съд                                       II  граждански състав

На тринадесети август                                            година две хиляди и двадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                               

                                                                       

                                                                                  Председател: С.Г.

                                                                                               

                                                                                                                                            

 

Секретар: М.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия С.Г. гражданско дело № 491 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

 

Предявен е иск  за прекратяване  на граждански брак с правно основание чл.49, ал.1 от Семейния кодекс /СК/.

 

В исковата молба ищцата твърди, че с ответника сключили граждански брак на 20.08.2016 г. в с. М., община Б., област В., който бил първи и за двамата. От брака си имали едно дете А.С. П., родена на *** год. Веднага след сключване на брака заминали на работа в И. Там родила дъщеря си. Когато детето навършило 6-месечна възраст се върнали през лятото на 2017 г. в България, за да уредят издаването на акта за раждане на детето. След около два месеца престой, ответникът отново заминал за И., а тя останала да живее в къщата при майка му в с. М., община Б.. Грижела се за детето, като се разбрали, той да изпраща пари за издръжката им. Изпращал ѝ различни суми по 50,150 или 200 евра месечно. Но едва получила първите пари и започнали да я притискат хора от кредитна компания И. за погасяване на негов заем. Нито знаела, че е теглил заем, нито пък за какво е похарчен. Така се наложило с парите, които ѝ изпращал да му погасява вноските по този кредит. За да оцелява ѝ помогнали нейни роднини, които ѝ пращали пари, за да се издържа с детето. Неговата майка, макар и в трудоспособна възраст също не работела. Нямала дори средства как да се прибере при роднините си в с. К., общ. К., и затова се наложило те да я вземат. Чувствала се зле, че живеят разделено, имала пълномощно от ответника и затова снабдила детето с паспорт и веднага заминали за И.. Там тя продължила да се грижи за детето, а той работел, но тази радост била кратка, само за около 2 месеца. В началото на лятото 2018 г. той решил да се върне в България заедно с детето, а тя да останела там на работа и да му изпращала пари.

Не се чувствала добре, че той пак искал да се разделят, много тъгувала и за детето. Останала сама в чуждата страна и започнала работа като гледачка на възрастни хора. Противно на уговорката им, той не започнал работа в Б. По негово настояване тя трябвало да изпраща непрекъснато пари, освен за детето и за неговата издръжка. Месечно по около 300-400 евра му изпращала. В началото на 2019 год. настоявал да му изпрати сума, за да плати колата, която е купил. През април 2019 г. му изпратила 663 евра, с цел заплащане на колата. Два-три дни след получаването на парите, той ѝ позвънил и казал, че някой му ги е откраднал и не е платил колата. В този момент вече разбрала, че е шантажирана с единствената цел да праща и праща пари. Започнал да ѝ се обажда по телефона продавача на колата и да си иска парите. Била принудена да поиска от семейството-работодател да ѝ плати авансово и така успяла в началото на май 2019 г. да преведе на продавача А.Й. сумата от 520 евра, защото нямала повече. Едновременно с това разбрала, че ответникът проигравал всички пари на хазарт. И през времето, когато са били заедно, той по цял ден ходел някъде, но никога не ѝ давал обяснение. Водили разговори в присъствието на нейни роднини, как ще продължават живота си. Пред тях той признал, че играе на хазарт и така проиграва парите им. Давал обещание, че ще се поправи, но все продължавал. Обезкуражила се, не можела повече да приема това му отношение към нея и семейството. Търпението ѝ стигнало предела, още повече, че далеч от детето много страдала. Винаги проявявала безрезервна подкрепа за семейството, но неговото безотговорно поведение я отблъснало. Начинът, по който я шантажирал и използвал, породили в нея недоверие към него. Затова решила и през м. ноември 2019 г. се завърнала в Б. и се установила в с. К. при близки роднини. Ответникът веднага ѝ довел детето и на другия ден ги напуснал и се върнал отново в И.. Сега работел там и получавал по около 1000 евра месечно. Оттогава се грижела сама за детето, а той изпращал издръжка по 50-100 или 150 месечно, всеки път различно. С поведението си ответникът напълно охладил отношения им, изгубила се всякаква топлина, обич и привързаност, чувствали се отчуждени един от друг.

С оглед на горното, намира, че в брака им е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по смисъла на чл. 49 от СК, което обуславя правният ѝ интерес от предявяването на настоящият иск.

Ето защо, моли съда да постановите решение, с което да прекрати брака им като дълбоко и непоправимо разстроен без да се третира въпроса за вината; да предостави на нея Р.Д.П. упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака им дете А.С. П., родена на *** г., ЕГН **********; да определи подходящ режим за лични контакти на детето А.С. П., родена на *** г., ЕГН ********** с ответника С.А.П., съобразно утвърдената съдебна практика; да осъди ответника С.А.П., ЕГН ********** да заплаща на детето А.С. П. ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка Р.Д.П. издръжка в размер на 400 лева, считано от датата на предявяване на иска до настъпването на законни основания за нейното изменяване или прекратяване; занапред да носи предбрачното си фамилно име З.. Не претендира за предоставяне ползване на семейното жилище. Не претендира за присъждане на разноски.

Съгласна е да постигнат споразумение за прекратяване на брака им в горния смисъл. В съдебно  заседание исковата молба се поддържа от адвокат М. К., която моли съда да прекрати гражданския брак между страните като дълбоко и непоправимо разстроен, без  да се произнася по въпроса за вината, да предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на ищцата, да определи подходящ режим на бащата са детето и да осъди ответника да заплаща ежемесечна издръжка на детето в размер на 400 лева. Подробни съображения излага в писмена защита по делото.

 

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. М. Д., в качеството ѝ на особен представител на  ответника С.А.П..

 

            Адв. Д. заявява, че тъй като няма връзка с ответника, е запозната единствено с получените материали по далото - искова молба с доказателства към нея и не може да прави възражения по тях, както и да сочи допълнително доказателства.

            Не възразява против приемането на представените с исковата молба писмени доказателства. Счита, че същите са относими и допустими и следва да бъдат приети по делото.

            По отношение на искането за събиране на гласни доказателства и искане за допускане на двама свидетели за доказване на обстоятелствата довели до дълбоко и непоправимо разстройство на брака заявява, че също следва да бъдат допуснати.

            Счита за законосъобразно искането за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете А.С. П. родена на *** г. - на ищцата, като се вземе предвид, че и към настоящия момент детето живее с майката в с. К. община К..

            Не прави възражение за определяне режима на лични контакта на детето А.С. П. с бащата съобразно утвърдената практика, както и по отношение на претендираната издръжка в размер на 400 лева месечно, считано от датата на предявяване на иска до настъпване на законни основания за нейното изменяне или прекратяване, предвид местоработата на ответника в И., както се твърди в исковата молба.

            По отношение искането на ищцата да продължи да носи брачното си фамилното име - З., няма възражения, тъй като няма връзка с доверителя си и не знае становището му.

              Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака между съпрузите Р.Д.П. и С.А.П. като дълбоко и непоправимо разстроен. Моли, съдът да се произнесе с окончателния си съдебен акт, съгласно изложеното по-горе и приетите по делото писмени доказателства. В съдебно заседания особения представител на ответника адвокат М. Д. моли съда да прекрати брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен, както и да уважи исковете за родителските права, издръжката и определянето на режим на лични контакти на бащата с детето.

 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и  доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка :

 

Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак страните са сключили граждански брак на г. в село М., община Б., област В., за което е съставен акт за граждански брак №. От брака си съпрузите имат едно малолетно дете А.С. П. родена на ***г.

 

За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д.Н.К. и М.Н.М.

 

Свидетелката К. /баба на ищцата/ сочи, че след като се оженели страните отишли в И., където се родило детето им.  След известно време Р. се върнала в Б. за да направи паспорт на детето и пак заминала за И., за да работи. В Б.се върнал С. заедно с детето, а внучка й останала в И. и „изпраща тук пари на детето“. Парите, които изпращала внучката й за детето С. използвал „са вървели по тези машинки“. Внучката й била в България от около две години. „Като се върна тя си дойде при мен сама“, детето било при неговата майка, за да го гледа в село М.. Внучката й детето живеели сега при нея в село К., а С. в И., където работил. Заявява  „по месинджъра го чух, че работи, вземал 1 000 евро и щял да прави кръщене на детето“.

 

От показанията на свидетеля М. се установява че Р. и С. се запознали в И., след което се прибрали в Б., за да сключат брак „след това пак в И. да работят“. Р. се прибрала в Б. „да извади някакъв документ на дъщеричката й“. С. си дошъл в Б. заедно с детето, а Р. останала в И. „оттам изпращаше постоянно пари. „Майка му на С. гледаше детето докато Р. беше в И.“. Когато се върнало в Б.Р. си взела детето и заживяла при  баба си в село К.. Сочи, че от около две години Р. *** заедно с дъщеря си. Твърди, че С. изпращал някакви пари на детето. Парите, които Р. изпращала от И., когато била там на С. “ комар е играл стях“.

Показанията на свидетелката Климуцова следва да бъдат преценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, предвид родствената й връзка със страна по делото.  След тази преценка съдът счита, че следва да кредитира показанията на свидетелката изцяло, тъй като същите са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се и се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал.

 

Преценени съвкупно фактите, които установяват разпитаните по делото свидетели и становищата на страните дават възможност на съда да приеме за установено, че бракът между страните в съществуващия му вид е изпразнен от необходимото според закона и добрите нрави съдържание.

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че брака между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Разкъсани са окончателно брачните връзки, изчезнало е взаимното доверие, обич и привързаност и между съпрузите са установени отношения на отчуждение и нетърпимост. Това налага извода, че брака съществува само формално и запазването му не е в интерес на съпрузите и на обществото. Разстройството на брака е непоправимо, тъй като е изключена всякаква възможност за неговото преодоляване и същото е намерило израз в съществуваща фактическа раздяла продължила повече от две години, която е задълбочила отчуждението между съпрузите.

Следва да се отбележи, че липсват нормални отношения между съпрузите - те са отчуждени един от друг, налице е безразличие относно емоционалното, физическото и духовното състояние на партньора. Тези обстоятелства се потвърждават, както от изразеното от ищцата становище  и свидетелските показания, така и от безспорно установеното състояние на фактическа раздяла, която в конкретния случай е довела до окончателното задълбочаване на брачното разстройство. Съдът счита факта на съществуването й за неоспоримо доказан за период от две години. Освен това не винаги е задължително фактическата раздяла да бъде проявена само в териториален аспект, т.е. в напускане на семейното жилище, а може да намери израз и чрез пълното физиологическо и интелектуално отчуждение, за което в конкретния случай са налице достатъчно доказателства (в този смисъл е Р-3794-81-ІІ ГО, сб.81г.). Това поведение е трайно установено между страните и ищцата е категорична, че помирение помежду им на този етап е невъзможно. В този вид бракът между тях не би бил в интерес за съпрузите, тъй като не създава нормална семейна среда. Поради изложеното съдът счита, че запазването на брака е невъзможно и същият следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен.

 

По въпроса за вината.

 

 

Според разпоредбата на чл.49 ал.3 от СК, с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.

          Съдът счита, че не следва да се произнася по вината за разстройството на брака предвид обстоятелството, че никоя от страните няма претенция за същото.

 

 

По отношение на родителските права :

 

Единственият критерий, който е основание за възлагане на родителските права, е интересът на детето. Той винаги е конкретен и съдът е длъжен да го установи като извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, които физическото, психическото и нравственото развитие на децата респ. създаването на такива условия на живот, които да съответстват на нуждите им /ПП 1/1974г./. В случая, за да направи тази преценка съдът взе предвид писмените доказателства, гласните доказателства и данните съдържащи си в социалния доклад. От данните посочени в социалния доклад се установява, че след фактическата раздяла между страните и след завръщането на ищцата в Б.майката полага грижите по възпитанието и отглеждането на малолетното дете и съумява да задоволява качествено, както нейни основни жизнени потребности, така и допълнително да закупува лични принадлежности на детето. Установено е, че детето има изградена силна емоционална връзка със своите родители. А. е записана в ОДЗ „С.“ село К., като майка му е изградила подходящ режим за детето. В  заключителната част на социалния доклад е посочено, че майката отговорно изпълнява родителските си задължения и успява да осигури на дъщеря си достатъчно добра среда за нейното емоционално, психическо и физическо развитие.

В този  смисъл са и показанията на разпитаните по делото свидетели  Д.К. и М.М.. Съдът счита, без да отрича родителските и възпитателските качества на бащата, че родителските права трябва да бъдат възложени на майката каквото е и искането на страните. За да приеме това съдът отчита и обстоятелството, че детето е на 3 години и седем месеца

Майката разполага с нужния родителски капацитет и възпитателски качества, разполага с подкрепяща среда при отглеждането и възпитанието на детето. От социалния доклад се установява още, че връзката между бащата и детето не е прекъсната.

 

По въпроса за издръжката и режима на свиждане :

 

Съгласно чл.143 ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършели пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да ес издържат от имуществото си. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.3 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Съгласно ал.2 на същия член минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че ответника па делото живее и работи в И.. От събраните по делото гласни доказателства се установи, че ответника получава доход в размер на 1 000 евро месечно. Страните по делото не спорят относно размера на издръжката – 400 лева месечно.

 

За правилното и хармонично развитие на детето, то следва да поддържа лични контакти с баща си.  С оглед но това съдът намира, че следва да определи режим на свиждане,  който да се осъществява  всяка първа и трета събота от месеца от 9.00 часа  до 18.00 часа, както и един месец през лятото, което време да не съвпада с отпуска на майката.

 

 

Относно фамилното име на съпругата:

 

След прекратяването на брака съпругата ще носи предбрачното си фамилно име З..

 

Относно разноските

 

Съгласно разпоредбата на чл. 329 от ГПК съдебните разноски по брачните дела са възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. Когато няма вина или недобросъвестност или и когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили. По изложените по – горе съображения разноските  остават за страните така като са ги направили.

Страните следва да заплатят дължимата държавна такса поравно при решаване на делото.

 

Следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер на 40.00 лева, платима по равно от страните.

 

Воден от горните мотиви, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И   :

           

ПРЕКРАТЯВА  гражданския брак между Р.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адвокат М. К. и С.А.П., ЕГН **********, с адрес ***, сключен с акт за граждански брак №. в село М., община Б., област В., като дълбоко и непоправимо разстроен.

 

ПРЕДОСТАВЯ   упражняването на родителските права върху роденото от брака на страните дете  А.С. П., ЕГН ********** на майката Р.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***.

 

ОПРЕДЕЛЯ  режим на лични контакти между бащата С.А.П., ЕГН **********, с адрес *** и детето А.С. П., ЕГН **********, както следва всяка първа и трета седмица от месеца от 9.00 ч. в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване както и един месец през лятото, което време да не съвпада с  платения годишен отпуск на бащата.

 

ОСЪЖДА  С.А.П., ЕГН **********, с адрес *** да заплаща на малолетното си дете А.С. П., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Р.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, ежемесечна издръжка в размер на 400 лева, считано от 20.02.2020 г. до настъпване на обстоятелства, които да водят до изменяването или прекратяването на издръжката, заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.

 

ПОСТАНОВЯВА съпругата Р.Д.П., ЕГН **********, с адрес *** предбачното си фамилно име З..

 

ОСЪЖДА С.А.П., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в полза на бюджета  на съдебната власт по сметка на Районен съд – К. държавна такса в размер на 576 лева  върху  присъдения размер на издръжката.

 

ОПРЕДЕЛЯ  окончателна държавна такса в размер на 40 лева.

 

ОСЪЖДА Р.Д.П., ЕГН **********, с адрес *** да заплати в полза на бюджета  на съдебната власт по сметка на Районен съд – К., сумата от 20 лева, представляваща държавна такса.

 

ОСЪЖДА С.А.П., ЕГН **********, с адрес ***,  да заплати в полза на бюджета  на съдебната власт по сметка на Районен съд – К., сумата от 20 лева, представляваща държавна такса.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – С.

 

 

 

 

 

                                                                         Районен съдия :