Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София
29.12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на трети ноември през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
при
участието на секретаря Вяра Баева, като разгледа гр.д. №6998 по
описа на СГС за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба
на Я.М.К. ЕГН ********** *** чрез
адв.Н.Д. от САК, адрес съдебен адрес ***, четвърти полуетаж, офис №4 срещу „Г.З.“ ЕАД ЕИК *******със
седалище и адрес на управление ***, с която е предявен иск за осъждане на
ответника в качеството му на застраховател по застраховка ГО относно лек
автомобил марка Рено модел Рапид с рег.№*******, чийто водач има вина за
настъпилото ПТП на 09.07.2017г. да заплати на ищеца К. сумата от 50 000лв. обезщетение
за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата,
на уведомяване на ответника за предявената претенция до окончателното й
изплащане, както и сумата от 2238лв. имуществени вреди – разноски за лечението
на ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на която са сторени до
окончателното им изплащане. Претендират се разноски.
Ищецът Я.К. твърди, че на 09.07.2017г. в с.
Златна Панега е настъпило ПТП, причинено по вина на водача на л.а. „Рено Рапид“
с рег. № *******, който при движение с несъобразена скорост е изгубил контрол
над автомобила и блъснал ищеца, който се движел като пешеходец. Вследствие на
това ПТП на ищеца са причинени телесни увреждания, довели до трайно затруднение
в движенията на тялото, увредения долен ляв крайник и шията за период по-дълъг
от 30 дни. Освен това, инцидентът имал и негативни последици от емоционално
естество, както и по отношение начина му на живот. Бил трудно подвижен, сънувал
кошмари, изпитвал страх за живота си. Бил изцяло зависим в ежедневието си от
близките си, което го карало да се чувства непълноценен човек.
Ищецът твърди, че е направил и разходи за
лечението си в размер на 2 238лв., от които 58лв. по фактура
№**********/10.07.2017г.; 40лв.по фактура №**********/10.07.2017г.; 1980лв. по
фактура №**********/11.07.2017г.; 77лв. по фактура №19/11.07.2017г. и 83лв. по
фактура №20/24.07.2017г.
Твърди,
че към момента на настъпване на ПТП за процесния лек автомобил е била валидна застраховка ГО на
автомобилистите по ЗП №BG/26/116003237106, валидна от 31.01.2016г. до
31.12.2017г., сключена с ответника за лек автомобил марка Рено модел Рапид с
рег.№*******.
Ищецът твърди, че с молба от 03.08.2017г. е
предявил пред „Г.З.“ ЕАД писмена претенция за заплащане на обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, по която била образувана щета
№66001700419-1/2 от 2017г.
Преписи от исковата молба и приложенията към
нея, на осн. чл.367 от ГПК са връчени на ответника.
В законоустановения двуседмичен срок
ответникът е упражнил правото си на писмен отговор. Оспорва исковете. Признава
фактите, от които произтича основанието на отговорността му, т.е. че процесното
ПТП е настъпило на сочените от ищеца дата, място и по посочения начин, включително
че причина за ПТП е поведението на водача на автомобила, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника. Оспорва размера на претенцията на
ищеца за обезщетение за неимуществени вреди, като счита същата за завишена.
Твърди, че е изплатил обезщетение за тази претенция на ищеца в дължимия, според
ответника, размер от 30 000лв. Оспорва и дължимостта на обезщетение за
имуществени вреди, като твърди, че необходимостта от заплащане на разходи за
лечението на ответника се дължи на това, че той не е заплащал
здравноосигурителни вноски.
Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, като твърди, че ищецът се е движил по платното за
движение, въпреки наличието на тротоар, при това по посоката на движение на
автомобила, като е бил под влияние на алкохол. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и обсъди доказателствата по делото, намира следното:
По делото е безспорно, като това се
установява и съгласно чл.300 ГПК и чл. 413, ал. 3 вр. с ал. 2 НПК с оглед на представеното
решение от 16.05.2018г. на РС – Тетевен, че на 09.07.2017г. в с.Златна Панега е
настъпило ПТП, в резултат на което на ищеца Я.К. са причинени телесни
увреждания. Процесното ПТП е причинено от поведението на водача на л.а. „Рено
Рапид“ с рег. № *******, който е нарушил задължения си съгласно чл. 20, ал. 1 и
ал. 2 и чл. 116 ЗДвП, като не е съобразил скоростта си с пътните условия, не е
избрал скорост, която да му позволи да спре при възникване на опасност, не е
осъществявал непрекъснат контрол върху управлявания от него автомобил и не се е
отнесъл с достатъчна предпазливост към ищеца, който се е движел като пешеходец,
особено като се има предвид напредналата възраст на ищеца.
Следователно налице е противоправно поведение
на водача на автомобила, което е осъществено виновно (с оглед на презумпцията
на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а в случая вината на водача е установена и съгласно
решението на наказателния съд). Това поведение е довело до настъпването на
процесното ПТП, в резултат на което са настъпили увреждания за ищеца.
Следователно за ищеца е възникнало вземане за обезщетение на претърпяните от
него вреди във връзка с причинените му увреждания.
Според заключението на съдебно-медицинската
експертиза по делото, която е съобразила и представената по делото медицинска
документация, както и съгласно представеното решение на наказателния съд,
вследствие на процесното ПТП ищецът е получил цялостна контузия на тялото,
счупвания на костите на лявата подбедрица и на втори шиен прешлен. Макар че в
показанията си свидетелката М.М.(която е съпруга на сина на ищеца) посочва, че
ищецът е претърпял и спукване на черепа, както и травми на лявата ръка,
наличието на тези увреждания не може да се приеме за установено по делото, тъй
като за тях липсват данни в представената медицинска документация, както и в
заключението на експертизата. Напротив, в представения резултат от образно
изследване от 10.07.2017 г. (л. 45 и сл. от делото) изрично е посочено, че няма
данни за черепно-мозъчна травма. Травмите на лявата ръка могат да се свържат с
общите наранявания по тялото на ищеца, но липсват данни в медицинската
документация за по-значителни контузии в областта на ръката, за които споменава
свидетелката. Следва да се съобрази обаче, че свидетелката е възприела състоянието
на ищеца непосредствено след инцидента, поради което от показанията й се
установява непосредственото му състояние, а именно че вследствие на удара
ищецът е бил в безсъзнание.
Според вещото лице и съгласно показанията на
свидетелката М.М.след първоначално оказаната на ищеца помощ в болницата в гр.
Ловеч, ищецът е настанен за лечение в болницата в гр.Плевен, където е лекуван в
продължение на 11 дни, а също така е опериран кракът му, като е поставен пирон,
който към момента не може да бъде изваден поради здравословното състояние на
ищеца. Следва да се отбележи, че няма данни за притискане на гръбначния стълб
на ищеца, т.е. за неврологични усложнения вследствие на шийната травма, поради
което му е поставена шийна яка за период от 2 месеца. През време на престоя си
в болницата ищецът е изпитвал силни болки, което е налагало да приема и
обезболяващи медикаменти. Тези силни болки са продължили и след изписването на
ищеца от болницата, когато е продължил лечението си в домашни условия. В
показанията си свидетелката не уточнява каква е била продължителността на
болките на ищеца, които са основно в областта на врата, рамото и крака. Според
медицинската експертиза тези болки са съпътствали цялото първоначално
възстановяване на ищеца, което е продължило около 9 месеца, като са били
особено интензивни пред първите 2-3 месеца, както и през началните 2 месеца на
рехабилитацията, в които случаи ищецът е следвало да приема и болкоуспокоителни
медикаменти.
От заключението на вещото лице и от
показанията на свидетелката се установява и че първоначално ищецът не е можел
да се предвижва, като е имал нужда от чужда помощ и при всекидневното си
обслужване. След като вече е започнал да става в рамките на първите 6 месеца
след инцидента ищецът е можел да се предвижва само с патерици (според вещото
лице) и то с чужда помощ (според свидетелката). Дори и след това обаче
подвижността му не се е възстановила съществено. Година и половина след
инцидента все още не бил възстановен изцяло кракът му, като предвижването му
ставало с една патерица при 50% натоварване на левия крак (според вещото лице).
Според свидетелката и вещото лице фрактурата на шийния прешлен причинявал
затруднения при движението на главата, която не можел изцяло да завърта, а също
така и до болки в рамото. Продължавали и болките в местата на травмите, макар и
не постоянни, като това отново налагало употребата на болкоуспокояващи
медикаменти в моментите, в които ищецът изпитвал болка. Като цяло
възстановяването на ищеца било забавено, което можело да се отдаде и на
възрастта му – 70 години към момента на процесното събитие.
Освен посочените физически уреждания следва
да се съобрази както нормалният стрес, който преживява човек при участието си в
ПТП, така и цялостното негативно отражение на събитието и на получените от него
увреждания на емоционалното състояние и начина на живот на ищеца. Според
показанията на свидетелката М.М.непосредствено след инцидента емоционално
ищецът е бил в лошо състояние, което не се подобрявало съществено, тъй като
ищецът, поради сериозните ограничения в предвижването си, трудно и рядко
напускал дома си и съответно е ограничил контактите си само до най-близките му
хора. Изпитвал затруднения в полагането на грижи за себе си и не можел да се
грижи и за съпругата си, която също било болна и за която преди процесното
събитие е полагал грижи.
Предвид изложеното, съдът намира, че по
делото е установен фактическият състав на непозволено увреждане от страна на
водача на лек автомобил Рено Рапид с рег.№*******, с водач В.Т.В., както и
предпоставките на чл.432 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя за
заплащане на причинените от водача вреди по предявения иск, който се явява
доказан по основание.
Разпоредбата на чл.432 ал.1 от КЗ дава право
на увредения при деликта, да предяви иска си за причинените му вреди не срещу
прекия извършител на увреждането, а пряко срещу застрахователя. Правото на
такъв иск се поражда от съществуването на застрахователен договор между
деликвента и застрахователя, както и от съществуването на застрахователно
правоотношение между същия/респ.ищеца и застрахователя. Съгласно чл.432 ал.1 от КЗ в полза на увредения се поражда правото на обезщетение от застрахователя,
след реализиране на риска. То е право на увредения да иска обезщетение от застрахователя,
който по силата на договорната отговорност следва да го обезщети за всички
претърпени вреди. Доколкото прякото право на увредения, установено с чл.432
ал.1 от КЗ, възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение от
деликвента и е функционално обусловено от него, то застрахователят, като пряко
задължено лице отговаря в обема, в който отговаря и причинителя на вредата.
Няма спор между страните по делото, че за лек
автомобил марка Рено модел Рапид с рег.№*******, е имало валидно сключена застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите с ответното дружество със
застрахователна полица №BG/26/116003237106 със срок на действие от 31.12.2016г.
до 31.12.2017г., от където следва, че деликтът е настъпил в срока на
застрахователното покритие.
В случая е спазено и изискването на чл.380
ал.1 от КЗ, като ищецът е отправил към застрахователната компания
писмена застрахователна претенция, по която е заведена щета. Отговор не е
последвал.
За ангажиране отговорността на застрахователя
по сключена задължителна застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС
за вреди причинени на трето лице извън автомобила, е необходимо ищецът да
установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк
резултат от противоправно поведение на застрахованото лице.
Влязлата в сила присъда е задължителна за
гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това
дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. /Решение
№ 47 от 23.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 340/2011 г., I т. о., ТК/.
В настоящият случай с влязло на 04.06.2018г. в
сила решение №67/16.05.2018г., постановено по реда на чл.78а НК по АНД №443/17г.
по описа на Тетевенски районен съд, се
установява, че водачът на увреждащия автомобил В.Т.В. е признат за виновен за
това, че при процесното ПТП е нарушил правилата за движение по пътищата и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Я.К., изразяваща се в
травматично счупване на двете кости на лява подбедрица с последващо оперативно
лечение – свързване на костните фрагменти с помощта на метал, повреда
обуславяща трайно затруднение движенията на левия крак за около 5-6месеца и
травматично счупване на втори шиен прешлен – повреда обуславяща трайно
затруднение движенията на снагата за около три месеца, като на осн.чл.78а ал.1
от НК В. е било освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „глоба“ в размер на 1000лв.
При наличието в случая на решение, имащо
последиците на влязла в сила присъда на наказателния съд, въз основа на която
за установено се приема извършване на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, на доказване подлежат причинените неимуществени и
имуществени вреди и техния размер, както и причинна връзка между деянието и
вредоносния резултат.
При преценка по чл.52 ЗЗД съдът преценява
характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
болките, психическите и физически последици. Относимо обстоятелство е и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането с цел формиране
на обществено-оправдана мяра за
справедливост / решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС,
ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК,
ІІ ТО/, при определяне на паричният еквивалент на вредите. Релевантните
обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 4/1968 г., следва да бъдат преценени
и анализирани в тяхната съвкупност /решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№
566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011
г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде размерът на обезщетението надлежно
обоснован респ.справедлив.
Като се съобразят описаните увреждания и
последиците от тях - претърпените физически и емоционални болки, страдания и
неудобства, респ. техния вид, интензитет и продължителност, срокът за
възстановяване на ищеца, като се вземат предвид икономическите условия в
страната и се съобрази принципът, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът
счита, че за обезщетяване неимуществените вреди на ищеца адекватно обезщетение
е такова в размер на 50 000лева. За да стигне до този извод, съдът съобрази, че
в случая се касае до увреждане, което макар по своите медико-биологични
признаци да представлява телесно
увреждане, което трайно затруднява движението на долен крайник за продължителен
период от време, покрива признаците болка
и страдание. Следва да бъде съобразено и изложеното от св.М., че в
резултат на получената травма ищецът не е могъл да се грижи сам за себе си.
Съдът отчита и заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза,
че възстановяването е продължило над девет месеца, през които е търпял силни
болки, през първите шест месеца пострадалият не е следвало да стъпва на левия
си крак и е следвало да се придвижва с помощта на патерици. Металната
остеосинтеза не е могла да бъде извадена поради това, че не е настъпило пълно
зарастване. Преценено е, че оперативния риск е повишен поради страданието на
ищеца от злокачествено заболяване.
По делото са представени фактури, както и
касови бележи, и вносна бележка за заплатени от ищеца суми във връзка с
лечението му. Фактурите и платежните документи са от 10.07.2017 г., 11.07.2017
г. и една фактура (с касова бележка) от 24.07.2017 г.
Според представените медицински документи
ищецът е опериран в УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ ЕАД, гр. Плевен на 11.07.2017 г.
Именно от тази болница е издадена и фактурата от същата дата, в която е
посочено, че се отнася за медицинско изделие на стойност 1 980 лв., а във
вносната бележка за заплатената от ищеца сума от същата дата допълнително е
посочено, че се отнася за имплант. Както е посочено в заключението на
медицинската експертиза, а също и в епикризата от УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ ЕАД и
в оперативен протокол от същата болница от 11.07.2017 г., при извършената на
ищеца операция е поставен интрамедуларен пирон. Като се има предвид, че
разходът от 1 980 лв. е заплатен в деня на операцията на болницата, където тя е
извършена, като е посочено, че се отнася за медицинско изделие – имплант,
следва да се приеме, че именно за поставения на ищеца пирон е заплатена
посочената сума, т.е. разходът е свързан с лечението му. Действително вещото
лице по медицинската експертиза заявява при разпита си, че цената на този консуматив
е около 700 лв., което свързва и с представената по делото фактура (с касова
бележка) от 27.02.2018 г. за сумата 704,20 лв., в която е посочено, че се
отнася за лекарствени средства. Въпреки това обаче няма други данни по делото,
от които да се приеме, че фактурата от 27.02.2018 г. отразява цената на
поставения на ищеца пирон, а не тази от 11.07.2017 г. Доколкото последната
фактура е непосредствено свързана с операцията, а в нея изрично е записано и че
се отнася за посоченото медицинско изделие, следва да се приеме, че заплатената
цена за поставения на ищеца пирон е именно 1 980 лв.
Другите разходи от общо 200 лв., съгласно
фактурите от 10.07.2017 г., 11.07.2017 г. и 24.07.2017 г., също се отнасят до
медицински изделия и консумативи, като вещото лице по медицинската експерти е
посочил, че те са необходими и са във връзка с лечението на ищеца. Като се
съобрази, че разходите също са извършени в периода на лечението на ищеца и
непосредствено след това (болничното лечение е продължило до 22.07.2017 г.) следва
да се приеме, че тези разходи също са направени във връзка с лечението.
Неоснователно е възражението на ответника, че
разходите във връзка с лечението на ищеца, биха били заплатени от НЗОК, ако
ищецът е бил здравно осигурен. Вещото лице е посочил, че използваните при
лечението медицински консумативи и изделия не се заплащат по клиничната пътека,
финансирана от НЗОК. Поради това заплащането на тези разходи от ищеца е
неизбежно свързано с лечението му. Освен това по делото няма данни ищецът да не
е здравно осигурен, а доколкото не се претендират разходи за извършената
операция (с изключение на медицинското изделие), за направените изследвания и
за болничния престой, може да се приеме, че ищецът е здравно осигурено лице и
последните разходи са заплатени от НЗОК.
Една от фактурите от 10.07.2017г. за сумата
от 58 лв. е за транспортирането на ищеца с линейка от болницата в гр. Ловеч до
тази в гр. Плевен (фактурата е издадена от болницата в гр. Ловеч). Макар вещото
лице да е посочил, че този разход поначало следва да се поеме от болницата,
която не е осигурила условия за лечение на пациента и го е насочила към друго
лечебно заведение, обстоятелството, че средствата са заплатени, а транспортът
очевидно е бил необходим, след като ищецът е насочен към болницата в гр. Плевен
и предвид състоянието му, обосновава извода, че и тази сума е разход, направен
от ищеца във връзка с лечението му.
Следователно всички посочени по-горе разходи,
чийто общ размер възлиза на 2 238 лв., са извършени от ищеца във връзка с
лечението на причинените му от процесното ПТП увреждания и са необходими за
това лечение, като не могат да бъдат избегнати. Поради това тези разходи са в
пряка връзка с получените от ищеца увреждания и съответно с процесното събитие,
поради което представляват претърпени от ищеца имуществени вреди, които следва
да бъдат обезщетени. Без значение в тази връзка е представената фактура от
27.02.2018 г. за сумата 704,20 лв., която е оспорена от ответника, тъй като
посочената сума не се включва в разходите, чието заплащане претендира ищецът.
Относно направеното от ответника възражение
за съпричиняване – за това, че поведението на ищеца е допринесло за
настъпването на процесното ПТП, следва да се посочи следното. Според
показанията на свидетеля В.В., който е водачът на автомобила, причинил
процесното ПТП, ищецът е пресичал улицата от ляво на дясно спрямо посоката на
движение на автомобила. Свидетелят посочва, че внезапно е забелязал крака на
ищеца да стъпва на осовата линия, разделяща двете ленти за движение, като ищецът
се е появил, след като са преминали поредица от четири товарни автомобила
(„ТИР“-ове, както посочва свидетелят) в лентата за насрещно движение, като е
излязъл след последния и без да се огледа. Свидетелят заявява, че е забелязал
ищеца от около три метра, като ударът е настъпил, след като ищецът е направил и
втора крачка и вече се е намирал в лентата за движение на лекия автомобил, тъй
като е пресякъл осовата линия.
Показанията на свидетеля не съответстват на
установено от автотехническата и медицинската експертиза по делото. Според
заключението на автотехническата експертиза ударът е настъпил на посоченото от
свидетеля В. място – в лявата част и към средата на лентата за движение на
лекия автомобил. Вещото лице обаче посочва, че ударът е настъпил, след като
автомобилът е застигнал и ударил отзад движещия се по платното за движение в
посоката на движение на автомобила ищец. Вещото лице посочва при разпита си и
че, за да настъпи ударът в левия крак на ищеца, в случай че той е пресичал от
ляво на дясно, е необходимо ищецът да е има време да спре и да се обърне,
докато от показанията на свидетеля става ясно, че събитието е протекло твърде
бързо, за да съществува подобна възможност. Така при пресичане по посочения от
свидетеля начин тялото на ищеца би било обърнато с дясната си страна към
автомобила и съответно ударът би бил в десния крак на ищеца. В заключението на
съдебно-медицинската експертиза по делото също се сочи, че според медицинските
данни ударът е настъпил отзад по отношение на ищеца.
Съдът приема, че ищецът не е пресичал
улицата, а се е намирал върху платното за движение и е бил застигнат от лекия
автомобил, което обяснява удара отзад спрямо ищеца и нараняванията в лявата
страна на тялото му (счупен е левият му крак). Към момента на удара ищецът се е
движел навътре в лентата за движение на лекия автомобил, което се потвърждава
от обстоятелството, че ударът е настъпил в предната лява част на автомобила
(както е посочено в автотехническата експертиза по делото и видно от данните от
констативния протокол за ПТП от 10.07.2017 г.). В протокола за оглед на
местопроизшествието от 10.07.2017 г. е посочено, че и от двете страни на пътя
има тротоари, широки по 2 м.
Следователно ищецът е можел да се движи по
тротоара, но вместо това се е движел по платното за движение и то значително
навлязъл навътре в него по широчината му. Така той е нарушил задълженията си
съгласно чл. 108, ал. 1 ЗДвП да се движи по тротоара. Поведението на ищеца е
допринесло за настъпването на процесното събитие, тъй като движейки се по платното
за движение по посочения начин и като се съобрази, че процесното събитие е
настъпило през тъмната част на денонощието (около 23,00 ч. макар и на осветено
с улични лампи място, както се сочи в протокола за оглед на
местопроизшествието), ищецът се е изложил на опасност, която е можел да
избегне. Поради това следва да се приеме, че ищецът е допринесъл с 30% за
настъпване на процесното събитие и съответно на вредите от него, като съответно
следва да се намали и дължимото обезщетение.
Същият извод за съпричиняване може да бъде
направен и при в хипотезата на посочените от свидетеля В. обстоятелства относно
поведението на ищеца. В този случай той е пресичал не на обозначено за това
място (няма пешеходна пътека на мястото, както е посочено в протокола за оглед),
като не се е съобразил с приближаващия лек автомобил, доколкото не се е огледал
(според свидетеля) – нарушение на задължението на пешеходците по чл. 113, ал.
1, т. 1 ЗДвП. Също така ищецът е пресичал при ограничена видимост от гледна
точка на водача на лекия автомобил, тъй като се е предвижил през платното за
движение, докато пред него се е движела колона от товарни автомобили, както
сочи свидетелят, които са препятствали възможността движението на ищеца да бъде
по-рано забелязано от водача на лекия автомобил, което представлява нарушение и
на задължението на пешеходците по чл. 114, т. 2 ЗДвП.
Неоснователно е второто възражение на
ответника за съпричиняване, тъй като по делото не се установява ищецът да е
употребил алкохол.
Съгласно изложеното съдът приема, че ищецът
със своето поведение е допринесъл за настъпване на вредоносния резултата като
приносът му към него е в размер на 30%. С този процент ще бъде намален
определеният за присъждане размер от 50 000лв., като ще се приспадне и вече заплатената сума от 30 000лв. Ще бъде
присъдена сума в размер на 5000лв. за неимуществени вреди като до претендирания
размер от 50 000лв. ще бъде отхвърлен иска като неоснователен и 1556,60лв за
имуществени вреди, като до 2238лв- ще бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласно чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. с ал. 3 КЗ
ответникът, като застраховател на гражданската отговорност на причинилия ПТП
водач, покрива и отговорността на застрахованото лице за лихви за забава върху
дължимото обезщетение за причинените вреди от датата на уведомяване за
застрахователното събитие или предявяване на претенция от увреденото лице. В
случая, видно от представеното по делото писмо от ответника до ищеца, ищецът е
предявил претенциите си във връзка с процесното събитие на 03.08.2017г., поради
което от този момент ответникът следва да заплати и лихвата за забава върху
дължимите обезщетения.
В хода на производството се установява, че
ищецът Я.М.К. е починал на 09.10.2018г., като на негово място са конституирани
като страна в процеса неговите законни наследници Р.Т.П.ЕГН **********, М.Я.И.
ЕГН ********** и Г.Я.М. ЕГН **********.
По разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл.78,
ал. 1 ГПК на ищците следва да се присъдят разноските по делото, съответно на
уважената част от исковете, които възлизат общо на 122,35лв.
На основание чл.78, ал. 3 ГПК на ответника
следва да се присъдят разноски, съответно на отхвърлената част от исковете,
които възлизат общо на 1031лв. (включително за юрисконсултско възнаграждение).
На осн.чл.38 ал.2 от ЗА вр. съгл.чл.7 ал.2 т.3
от Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да заплати на адв.Н.Х.от САК сумата от 657,83лв./шестстотин
петдесет и седем лева и 83ст./ адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство на ищците.
На основания изложеното Софийският градски
съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Г.з.“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на
Р.Т.П.ЕГН **********,
М.Я.И. ЕГН ********** и Г.Я.М. ЕГН ********** /наследници на
починалия в хода на производството Я.М.К., ЕГН **********/ със съдебен адрес ***
офис 4 на основание чл.432, ал. 1 КЗ сумата 5000лв. /пет хиляди/ – обезщетение
за неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на 09.07.2017г. в с. Златна
Панега, причинено от водача на л.а. „Рено Рапид“ с рег. № *******, както и
сумата 1 556,60 лв. /хиляда петстотин петдесет и шест лева и 60 ст./ –
обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, причинени
от същото ПТП, заедно със законната лихва върху посочените суми от 03.08.2017г.
до окончателното им изплащане, като иска за обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над 5000лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв., както иска за
обезщетение за имуществени вреди над 1556,60лв. до пълния предявен размер от 2
238лв., ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Г.з.“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Р.Т.П.ЕГН **********, М.Я.И. ЕГН ********** и Г.Я.М. ЕГН ********** /наследници на
починалия в хода на производството Я.М.К., ЕГН **********/ със съдебен адрес ***
офис сумата 122,35лв. /сто двадесет и два лева и 35 ст./ – разноски по делото.
ОСЪЖДА Р.Т.П.ЕГН
**********, М.Я.И. ЕГН ********** и Г.Я.М. ЕГН ********** да заплатят на „Г.з.“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** сумата 1031лв. /хиляда
тридесет и един/ разноски по делото.
ОСЪЖДА „Г.з.“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** на осн. чл.38 ал.2
от ЗА вр. съгл.чл.7 ал.2 т.3 от Наредба№1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, да заплати на адв. Н.Х.от САК сумата от
657,83лв./шестстотин петдесет и седем лева и 83ст./ адвокатско възнаграждение
за осъществено процесуално представителство на ищците.
Решението може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: