О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ......../…...03.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито заседание, проведено на единадесети март през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
като разгледа
докладваното от съдията Колева
въззивно търговско дело № 1658 по описа за
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 248, ал.
1 от ГПК.
По делото е постъпила молба с вх. № 1720/18.01.2018
г. от Т.М.З., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.
Й.А. от
ВАК, с която е поискано да бъде изменено
постановеното по делото решение № 1013/19.12.2018 г. в частта му за разноските,
като претендираното адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ответника за двете съдебни инстанции да бъде
оставено без уважение и да бъде редуциран определеният размер на съдебни
разноски на ответника, съобразно отхвърлената част от иска, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Искането се мотивира с това, че
ответникът не е представил доказателства за реално сторени разноски,
представляващи заплатен адвокатски хонорар, които да подлежат на възстановяване
по чл. 78, ал. 3 от ГПК. Позовава се на това, че както в производството пред
първата инстанция, така и във въззивната инстанция, е
представен договор за правна защита и съдействие, в който изрично е посочено,
че договореното възнаграждение ще бъде заплатено изцяло или на части в брой или
по банкова сметка ***. Т.С.. Същевременно като доказателство за извършено
плащане на адвокатското възнаграждение е представено платежно нареждане,
генерирано чрез банкиране по интернет, в което в графа „статус на заявката” е
записано „чака за подпис”. Изразява становище, че липсата на подпис върху
платежното нареждане е равносилно на липса на платежно нареждане, тъй като наредителят не бил изразил правно валидна воля за
извършване на плащането. С оглед на това счита, че до приключване на съдебното
дирене и даване ход по съществото на спора пред двете съдебни инстанции
страната не е ангажирала годни доказателства за установяване факта на реалното
плащане на адвокатското възнаграждение. С оглед на изложеното е направено
искане на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК да бъде изменено постановеното по
делото решение в частта му за разноските, като претендираното
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника за двете
съдебни инстанции да бъде оставено без уважение.
Молбата е постъпила в срока по чл. 248,
ал. 1 от ГПК, като другата страна в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е подала
отговор, с който е оспорила молбата като неоснователна и моли същата да бъде
оставена без уважение. Сочи се, че съдът правилно е определил и размера на
дължимото адвокатско възнаграждение на ответника, съобразно отхвърлената част
от иска. Излага съображения, че няма основание да се счита, че банковите
преводи не са извършени, поради липсата на подпис на наредителя
върху платежните нареждания, предвид на това, че такъв не се изисква. И двете
транзакции били извършени посредством интернет банкиране. Позовава се на това,
че след постъпване на електронното изявление в информационната система, която
не е под контрола на автора, а именно системата за интернет банкиране на
„Общинска банка” АД и при получено от адресата /адвоката/ изявление на наредителя /ответника/ за извършен банков превод, разпечатано
от системата на банката, наредителят не може да
прекрати счетоводната операция и да не извърши превода, а сумата постъпва в
посочената банкова сметка ***.
Разгледано по същество, искането по чл. 248 от ГПК е неоснователно и трябва да бъде оставено без уважение по следните
съображения:
С постановеното по
делото решение № 1013/19.12.2018 г., с оглед изхода на спора и в съответствие с направеното искане за присъждане
на разноски, ищцата Т.М.З. е осъдена
да заплати на ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, сумата от
74,93 лв., представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред двете
инстанции, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. При определяне размера на
дължимите се разноски, съдът е взел предвид представените пред двете съдебни
инстанции доказателства за заплатено от ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД
възнаграждение на процесуалния му представител. Същите представляват разпечатка
от системата за интернет банкиране на „Общинска банка” АД. С оглед на това,
доказателствата за плащане на възнаграждението представляват електронен
документ, който съгласно чл. 184, ал. 1 от ГПК може да бъде представен пред
съда възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. Този
препис има същата сила, както и електронния документ. В конкретния случай е
уговорено плащането на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
на ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД да бъде извършено по банков път, поради което
извършването на същото следва да се установи със счетоводни документи, удостоверяващи
това плащане. Съгласно чл. 4, ал. 5 от Закона за счетоводството, счетоводен
документ може да бъде и електронен документ, който съдържа информацията,
изисквана по закона, издаден и получен в какъвто и да е електронен формат при
спазване на изискванията на Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. Съгласно чл. 9 от ЗЕДЕУУ, електронното
изявление се смята изпратено с постъпването му в информационна система, която
не е под контрола на автора. В конкретния случай, видно от представените по
делото разпечатки, платежните нареждания са постъпили в системата за интернет
банкиране на „Общинска банка” АД, която система не е под контрола на автора ЗАД
„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД. С оглед на това е налице нареждане на ответника към обслужващата
го банка да преведе по сметката на процесуалния му представител посочената в
нарежданията сума. При това, доколкото тези платежни нареждания представляват
електронен документ, то не е необходимо същите да съдържат саморъчен подпис. Няма
данни ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД да е отменило посочените нареждания за
извършване на преводите, като доказателствата за тях са представени от
процесуалния му представител, от което следва извода, че последния не оспорва
извършването на преводите и получаването на сумата по тях. С оглед на това,
неоснователно е твърдението на ищцата Т.З., че по делото не са представени
доказателства за заплатено от ответника адвокатското възнаграждение на
процесуалния му представител за двете съдебни инстанции. Обратното, с оглед
посоченото по-горе следва да бъде прието, че такива са представени и надлежно
отразени в своевременно представените пред двете съдебни инстанции списъци по
чл. 80 от ГПК.
По изложените съображения настоящият състав намира,
че не са налице предпоставките за изменение на постановеното по делото решение
в частта му за разноските така, както е поискано с молбата, поради което и
същата следва да бъде оставена без уважение.
Воден от гореизложеното и в
същия смисъл, съдът
О П Р
Е Д Е Л И
:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Т.М.З., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Й.А. от ВАК, молба с
вх. № 1720/18.01.2018 г., с която е поискано да бъде изменено постановеното по
делото решение № 1013/19.12.2018 г. в частта му за разноските по реда на чл.
248 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 248, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.