Определение по дело №2555/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 35470
Дата: 3 септември 2024 г. (в сила от 3 септември 2024 г.)
Съдия: Светлана Николаева Рачева Янева
Дело: 20241110102555
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 януари 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 35470
гр. София, 03.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20241110102555 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Е. Б. Г., ЕГН **********, с
адрес в гр. Своге, ул. **** чрез адв. К. със съдебен адрес: София, п.к. 1404, район
“Триадица”, *** спрямо “ЗИТ Интернешънал” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 4,
ет. 2 представлявано от управителя.
Ищецът твърди, че между страните е било налице трудово правоотношение по
ТД №5/29.01.2016г., по който е изпълнявал длъжността “Технически сътрудник офис”,
а впоследствие “Отчетник, счетоводство”, с основно трудово възнаграждение в размер
на 1783 лева. Излага се, че със заповед от 13.10.2023г. на основание чл.326, ал.1 от КТ
ТП между страните е било прекратено, считано от 03.11.2023 г., като с уволнителната
заповед работодателят е признал, че на ищеца се дължи обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск в размер на 91 дни, но е посочил, че няма да бъде изплатено.
Сочи се, че е настъпил падежа на вземанията и при отказ да бъдат платени се излага,
че ответникът по предявения иск дължи на ищцата сумата о т 7 054,48 лева,
представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен
отпуск за 91 дни за периода 25.10.2019 - 03.11.2023 година, които се търсят ведно със
законната лихва върху тази сума от 15.01.2023 до окончателното плащане. Твърди, че с
нотариална покана, получена от ответното дружество на 17.11.2023 г., е претендирал
процесната сума от ответника, но така и не последвало плащане. Ето защо предявява
посочения по-горе иск, както и иск за сумата от 156,22 лв., представляваща
обезщетение за забава върху посочената главница за периода от 17.11.2023 г. до
14.01.2023 г. Претендира разноски по производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове като
неоснователни. Не се оспорва наличието на трудово правоотношение между страните
по ТД №5/29.01.2016г., по силата на което ищцата е била назначена на длъжност
“Технически сътрудник“, както и че с допълнително споразумение от 31.01.2019 г.
същата е била преназначена на длъжност “Отчетник, счетоводство”. Сочи, че с
нотариално заверено пълномощно от 17.04.2019г. ищцата била упълномощена да
изготвя платежни документи и да ползва електронното банкиране на ответното
дружеството, както и да води
кореспонденция с банкови институции, в това число и да внася суми по сметката на
1
дружеството в Банка ДСК. Излага, че по заповед на управителя на дружеството била
назначена комисия за извършване на инвентаризация с краен срок за извършването й -
25.10.2019г. Твърди, че с ведомост по инвентаризация от 25.10.2019г. били
констатирани липси в размер на 15 062.13лв. Освен посочените липси, в резултат на
вътрешна проверка били открити и неистински и подправени документи - 3 бр.
разходни касови ордери с дати - 03.05.2019г., 20.05.2019г. и 16.04.2019г., съгласно които
за почистване на офис помещение са броени на три пъти сумите от 40лв., 40лв., 30лв.,
или общо 110лв., като такова почистване не било извършвано. С оглед на изложеното
моли за отхвърляне на предявените искове, като претендира и разноски по делото.
В срока по чл. 131 от страна на ответника е подадена насрещна искова молба с
искане за осъждане на Г. да заплати на “ЗИТ Интернешънал” ООД следните суми:
15 062,13 лв., представляваща установена на 25.10.2019 г. липса, ведно с лихва за
забава, считано от 11.04.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата от 7 333,39
лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от откриване на
вредата – 25.10.2019 г. до 10.04.2024 г., при същите твърдения, посочени в отговора на
исковата молба.
В срока по чл. 131 ответницата по насрещните искове оспорва същите с
твърдение, че няма качеството отчетник по см. на чл. 207 КТ. Оспорва трудовите
задължения да са включвали отчетнически функции. Сочи, че само фиктивно е била
преназначена на длъжност “Отчетник, счетоводство”, като не е била изготвяна или
връчвана нова длъжностна характеристика, не са й били възлагани различни от
досегашните й задължения, ответницата е продължила да изпълнява функциите си на
технически сътрудник, никога не й е било възлагано като трудово задължение да
съхранява, разходва и отчита материални и парични ценности на работодателя, поради
което не е била материалноотговорно лице. Твърди, че считано от 25.10.2019г. е била в
отпуск поради временна неработоспособност поради бременност и раждане и за
отглеждане на дете, като в края на месец октомври 2019г. била уведомена по телефона
от управителя на дружеството за констатирани липси и й е отправена покана да
възстанови процесните 15 000 лева. Сочи, че не са ангажира доказателства от страна
на ищеца, установяващи какви конкретни финансови и материални ценности са
получени от ответницата, нито какъв е процесният отчетен период, не се установява и
наличието на вреда под формата на липса за ищцовото дружество, както и нейния
размер. Оспорва процесната инвентаризация да е извършена надлежно съгласно
законовите изисквания. С оглед на изложеното моли за отхвърляне на предявените
искове. В условията на евентуалност релевира възражение за прихваща с дължимото
се обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, предмет на първоначалната
искова молба.
Съдът намира, че е сезиран с искове с правна квалификация чл. 224 и чл.86 ЗЗД,
предявени са и насрещни искове с правна квалификация чл. чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ и чл.
86 ЗЗД.
По предявения иск с правно основание чл. 224 КТ: В тежест на ищеца е да
докаже прекратяване на трудовото правоотношение, по което в негова полза е
възникнало правото на платен годишен отпуск с посочената в исковата молба
продължителност.
В тежест на ответника е да докаже, че ищецът е ползвал платения си годишен
отпуск, респ. че е заплатил дължимото обезщетение по чл. 224 КТ.
За да носи работникът или служителят пълна имуществена отговорност за
2
причинени от него вреди вследствие на неотчетност (поради настъпили липси), следва
в обективната действителност да са се проявили следните материални предпоставки
(юридически факти): 1. работникът или служителят да осъществява отчетнически
функции, т. е. той да е поел задължение по трудово правоотношение да събира,
съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности – т. нар. пряк
отчетник; 2. противоправно неизпълнение на тези трудови задължения, изразяващо се
в несъответствие между дължимото и фактическото поведение на отчетника; 3.
причиняване на вредоносен резултат – липса, недостиг, неотчетност на поверените му
материални ценности, като тези имуществени вреди да са с неустановен произход; 4 .
причинно-следствена връзка между противоправното неизпълнение на отчетническите
функции и настъпилите липси и 5. виновно поведение на отчетника.
Ищецът по насрещния иск с правно основание чл. чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ носи
доказателствената тежест да установи пълно и главно, че ответникът е причинил
процесните вреди с неустановен произход, поради неизпълнение на трудовите му
задължения и причинно-следствената връзка между тях.
Ответникът по насрещния иск следва да установи, че процесната липса не се
дължи на неотчетност, т. е. че не е с неустановен произход или че процесните вреди са
били репарирани чрез плащане, или да обори презумпцията за вина, като установи
пълно и главно, че липсите не се дължат на виновно поведението на отчетника.
По исковете с правна квалификация чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на съответните главни дългове в сочените размери, настъпването на
забавата и размерът на обезщетенията за забава.
При установяване на тези факти в тежест на ответника е да докаже плащане на
претендираните суми.
С оглед твърденията на страните, съдът намира за безспорни и ненуждаещи се
от доказване следните обстоятелства: че страните са били обвързани от трудово
правоотношение по силата на трудов договор №5/29.01.2016г., по което ищцата е
заемала длъжността “технически сътрудник“, което трудово правоотношение е било
прекратено със заповед от 13.10.2023г. на основание чл.326, ал.1 от КТ ТП, считано от
03.11.2023 г., както и че брутното трудово възнаграждение на за последния календарен
месец, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни, е
в размер на 1783 лева.
По доказателствата:
Представените писмени доказателства с исковата молба, отговора на исковата
молба, насрещната искова молба и отговора на насрещната искова молба са допустими,
относими към фактите от значение за предмета на доказване по делото и са
необходими за установяването им, поради което съдът счита, че следва да бъдат
приети и приложени по делото.
Искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
въпросите, посочени в исковата молба и отговора на исковата молба, припокриващи се
с тези, посочени в насрещната искова молба, е основателно и следва да бъде уважено.
Искането на ищеца Г. за снабдяване със съдебно удостоверение, което да
послужи пред НАП за снабдяване с посочената в исковата молба информация, е
основателно.
По искането на ответника за допускане на двама свидетели при режим на
довеждане следва да бъдат дадени указания на същия да посочи какви конкретни
3
факти ще доказва с исканите свидетели, след което, като вземе предвид относимостта
им към спора, съдът ще се произнесе по искането. Посоченото важи и за искането на
Г. за събиране на гласни доказателствени средства.
По искането на Е. Г. по чл. 176 ГПК съдът ще се произнесе в първото по делото
открито съдебно заседание.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на страните в срок до първото по делото открито съдебно заседание
да приведат доказателственото си искане за разпит на свидетели в съответствие с
разпоредбата на чл. 156, ал. 2 ГПК, като посочат конкретните факти, които ще доказват
с исканите свидетели, след което, като вземе предвид относимостта им към спора,
съдът ще се произнесе по искането.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.11.2024г.
от 09.40 часа, за която дата и час да се призоват страните и вещото лице.
ДОПУСКА като писмени доказателства по делото документите, приложени към
исковата молба, отговора на исковата молба, насрещната искова молба и отговора на
насрещната искова молба.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза по въпроси,
посочени в исковата молба, както и по въпросите, зададени в отговора на исковата
молба, като УКАЗВА на вещото лице при отговор на поставените задачи да се
запознае с всички релевантни документи по делото.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М. Г. М., на която да се укаже да работи по
поставените задачи след представяне на доказателство за внесен депозит.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 400 лв., от които 100 лв., вносими от бюджета
на съда, и 300 лв., вносими от ответника в едноседмичен срок от получаване на препис
от настоящото определение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на Е. Г. съдебно удостоверение, което да послужи
пред НАП за снабдяване с посочената в исковата молба информация.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца
по насрещния иск да се връчи и препис от отговор - становище.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им указва, че в случай че постигнат
такава, на ищеца ще му бъде възстановена половината внесена държавна такса .
УКАЗВА на страните, че към Софийския районен съд действа Център по
медиация, към който страните могат да се обърнат за разрешаване на спора
извънсъдебно. Центърът по медиация се намира на бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2, ст.
204. Повече информация можете да получите на тел. 02 /895 54 23 от 9,00 до 17 часа,
пишете и на ел. адрес: ********@******.*** .
По доклада страните могат да изразят становища писмено до първото
съдебно заседание или най-късно в насроченото о.с.з., както и да ангажират
допълнителни доказателства във връзка с указанията на съда и разпределената
доказателствена тежест.

4
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5