Р Е Ш Е Н И Е
№ 3007
21.7.2017г., град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Гражданска колегия, 7-ми състав,
на 7-ми юли 2017г. Година 2017
в
публично съдебно заседание проведено в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЮВА
при участието на секретар Антония
Пенчева
разгледа докладваното от съдия М.
Кoюва
гражданско дело № 5106 по описа за 2017 година
Производството е образувано по
предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, като се разглежда по реда на
бързите производства.
Производството е
образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ с вх.№ 21609/ 18.4.2017г. от
ищец Д.П.С., ЕГН **********, с адрес ***, срещу ППЗК “СРАЦИМИР”,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Ч., общ.С., обл.В., за признаване на уволнението за незаконосъобразно
и отмяна на Заповед № 24/ 23.2.2017г. на председателя на ППЗК “СРАЦИМИР”, с която ТПО е прекратено на
основание чл.328, ал.2 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност „главен счетоводител” в ППЗК “СРАЦИМИР”, както и заплащане на обезщетение от ответника на ищеца за
оставане без работа след прекратяването на ТПО в размер на 8107,20 лева за шест месечен период считано
от 24.2.2017г.
Ищецът в ИМ
твърди, че страните са били в трудово правоотношение, което е било прекратено
от работодателя. Твърди се, че уволнението е незаконно, защото ищеца не попада
в категорията на лицата чийто ТПО може да се прекрати по реда на чл.328, ал.2 КТ.Оспорва се, че заповедта за уволнение не е била предшествана от предизвестие
по реда на чл.326, ал.2 КТ. Оспорва се, че ищеца не е бил част от ръководството
на кооперацията. Твърди се, че ищеца е бил на експертна длъжност, а не на ръководна
длъжност или изборна такава. Твърди се, че липсва сключен договор за управление
на кооперацията, за да се прекрати ТПО по реда избран от ответника.
С оглед изложеното
се моли да се уважат предявените искове и да се присъдят сторените по делото
разноски.
В депозирания
писмен отговор ОТВЕТНИКЪТ застъпва становище за неоснователност на исковите
претенции и моли за отхвърлянето им. Поддържа, че уволнението е извършено при
съблюдаване на изискванията за законосъобразност. Не се оспорва, че страните са
били в трудово правоотношение. Оспорват се твърденията на ищеца наведени с
исковата молба. Твърди се, че ТПО е прекратено поради смяна на цялото
ръководство на ППЗК “СРАЦИМИР”, като част от него е бил ищеца. Твърди се, че ищеца е действал против интересите
на кооперацията, като във връзка с прекратяване на ТПО е изтрил счетоводни
данни, които са били важни за годишно счетоводно приключване. Заповедта за
прекратяване на ТПО е била надлежно връчена на ищеца срещу подпис.
Поради изложеното
се моли съдът да отхвърли предявените искове.
БЕЗСПОРНО Е МЕЖДУ СТРАНИТЕ, че са били във валидно трудово
правоотношение, което е прекратено със заповед на ответника считано от
23.2.2017г.
В
открито съдебно заседание ищецът, чрез упълномощения си адвокат, поддържа
предявените искове и моли съдът да ги уважи.
В открито
съдебно заседание ответникът, чрез представляващия го адвокат по пълномощие,
поддържа подадения отговор и моли съдът да отхвърли исковете изцяло.
Съдът, като
прецени събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства
във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не
е спорно, а и от ангажираните писмени доказателства се установява, че същите са
били в трудовоправни отношения, по силата на които ищецът е изпълнявал при
ответника работа на длъжност „главен счетоводител”, в тази насока са и
доказателствата по представеното ЛТД на ищеца – трудов договор № 18/ 28.6.2013г.
и допълнителни споразумения. Не е спорно между страните, че със Заповед № 24/ 23.2.2017г.
на работодателя, трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.2 КТ – избор на ръководен екип.
По делото са
приети следните писмени доказателства - копие от разпечатка от Търговския
регистър, копие от Трудов договор № 18/28.06.2013 г., копие от допълнително
споразумение № 01/27.02.2015 г., копие от Заповед № 24/23.02.2017 г., копие от
длъжностна характеристика на длъжността Главен счетоводител, копие от Устав на
ППЗК „Срацимир” с. Ч., писмо от
Инвестбанк АД изх. № 7377-86/27.04.2017 г., писмо от УниКредит Булбанк от
02.05.2017 г., копие от Устав на ППЗК „Срацимир” с. Ч., изменен на 02.04.2016 г., копие
от Протокол № 67/04.11.2016 г., копие от Протокол № 27 от 26.11.2016 г., копие
от Трудов договор № 13/30.12.2016 г., копие от договор за управление, копие от
прогноза икономически показатели, копие от прогноза отчет за приходите и
разходите на ППЗК „Срацимир” към 31.12.2017 г., копие от Заповед №
12/23.01.2017 г., копие от предизвестие изх. № 02/23.01.2017 г., копие от
Заповед № 13/25.01.2017 г., копие от жалба от Я. Я., копие от Протокол №
27/06.03.2017 г., копие от договор за банков инвестиционен кредит №
0020/303/03042017/03.04.2017 г., копие от Договор за кредит № 1615/17 от
05.04.2017 г., копие от удостоверение за регистрация № 16580/07.06.2017 г.,
копие от удостоверение изх. № 20 от ППЗК „Срацимир”.
По делото е
назначена и изготвена съдебна експертиза, която като обективно и коректно
изготвена, неоспорена от страните, съдът изцяло приема. Заключението на вещото
лице е, че размера на претенцията за парично обезщетение за 6/шест/месечен
период до 22.8.2017г. е в размер на БТВ 8069,26 лева /НТВ 7262,34 лева/, а до
22.6.2017г. стойността е БТВ – 5375,18 лева /НТВ – 4387,66 лева/.
При така установеното от фактическа страна
съдът възприе следните правни изводи:
За да бъде уважен
иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, съдът следва да констатира
незаконосъобразност на издадената заповед на формално или материално правно
основание.
Видно от събраните
по делото писмени доказателства процесната заповед от формална гледна точка
отговаря на императивните изисквания на закона, и същата е мотивирана.
Възраженията на
ищеца, че предизвестието не е връчено надлежно е неоснователно, защото същото е
връчено при отказ с подпис на двама свидетели. Доколкото ищеца е подписал
връчване на заповед за прекратяване на ТПО на 23.2.2017г. то към тази дата
срока на предизвестието е бил изтекъл. Съдът достига до извод, че с оглед
събраните по делото доказателства предизвестието по чл.326, ал.2 КТ е спазено.
По отношение на
договора представен от ответника и наименуван „договор за управление“, който е
спорен между страните във връзка с прилагане на разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ
за прекратяване на ТПО, съдът счита, че този договор не представлява действителен
договор за управление. Съдът достига до този извод, защото договора от една
страна е подписан от председателя на кооперацията ответник Я. В.Я. /избран за такъв на ОС на
кооперацията проведено на 26.11.2016г./, а от друга страна от УС на
кооперацията, който е от 7/седем/членове, включително и председателя, а
договора е подписан само от едно лице като „възложител“ без да е ясно кое е
лицето, т.е. липсват подписите на останалите пет членове на УС. Отделно от това
липсва взето решение от ОС на кооперацията за това какъв договор ще се подпише
с председателя след избирането му с оглед уреждане на отношенията между
кооперацията и председателя. Липсва решение на ОС на кооперацията, с което да е
упълномощен УС или негов член да подпише договор за управление с председателя Я. В.Я.
В практиката на
ВКС по чл.290 ГПК
са приети правни разрешения, съгласно които всеки договор за управление трябва
да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които
управляващият предприятието трябва да постигне, а именно производителност,
рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни
места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа на бизнес задачата,
управляващият е длъжен да разработи бизнеспрограма,
която следва да предложи и изпълни по време на действие на договора. Посочените
правни разрешения съдържат и разбирането, че възнаграждението на управителя на
предприятието трябва да бъде обвързано от постигнатите финансови резултати,
като при неизпълнение на програмата, той носи икономическа отговорност. С оглед
на тези особености на договора за възлагане на управление на управителя е
предоставена възможност да сформира управленски екип, поради което в негова
полза е регламентирано и потестативното право по чл.328, ал.2 КТ. Това тълкуване на закона е намерило отражение в практиката на
ВКС по чл.290 ГПК
- решение по ГД№
168/2011г., решение по ГД№
819/2011г. на състави на IV ГО на ВКС, решение по ГД№ 1484/2009г.,
решение по ГД
№ 937/2011г. на състави на III ГО на ВКС, решение по ГД №
1358/2012г. на състав на IV ГО на ВКС, в която са обосновани и още
две разрешения по изясняване точния смисъл на чл.328, ал.2 КТ. Първото разбиране е, че бизнес задачата, която управителят
трябва да постигне може да бъде въведена с други документи и актове извън
договора за управление, но трябва да е налице връзка между тях. Следващото
виждане е, че нормата на чл.328, ал.2 КТ изисква поставяне на нови задачи и програми в съдържанието на
новоподписания договор за управление /или в друг акт/.
Съгласно така
приетото от ВКС съдът достига до извод, че липсва разработена бизнеспрограма за
развитие на кооперацията за 2017г. от ново избрания председател Я. В.Я., за да може да се оправдае
наличие на основание за прекратяване на ТПО по чл.328, ал.2 КТ. Както е видно
от представения от ответника „договор за управление“ той не е придружен от
бизнес план и програма за изпълнение, нито в него е посочено по какъв начин
председателя на кооперацията ще носи отговорност при неизпълнение. Липсва и
определен срок, в който ще бъде изпълнена евентуално програмата от
председателя.
Само в допълнение
следва да се отбележи, че нито в Закона за кооперациите е уредено, нито в
устава на кооперацията ответник е посочено при какви условия и кой от органите
ще упълномощи председателя да се ползва от разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ,
поради което възлагането за сформиране на нов екип от председателя с договора
за управление от неясна дата, съдът счита за незаконосъобразен. Липсва и
решение на ОС на кооперацията в тази насока. Липсва решение на УС за същото.
По отношение на
датата на договора за управление, съдът счита, че действително е поставена с
оглед настоящия процес, каквото възражение прави и ищеца. До този извод съдът
достига, защото датата е дописана след текста и подписите под договора от самия
председател Я. В.Я., доколкото този договор е
основен във връзка с доказването по делото. Съдът счита, че поради липсата на
достоверна дата на договора същия е изготвен след подаване на ИМ в съда с оглед
подадения от ответника отговор, а не е подписан преди уволнението на ищеца,
което е задължително, за да са налице предпоставките за уволнение по реда на
чл.328, ал.2 КТ.
Поради всичко
изложено съдът достига до извод, че предявения иск с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 КТ иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
При този изход от
спора по главния иск основателна се явява
и заявената по реда на чл.344,
ал.1, т.2 КТ акцесорна претенция за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „главен счетоводител“ при ответника.
Следва да се
разгледа и претенцията с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ за размера на
обезщетението, което следва съдът да присъди в полза на ищеца. От копието на
трудовата книжка, приложено по делото след сравняване от съда на копието с
оригинала в открито съдебно заседание, съдът достига до извод, че след
уволнението ищеца е останал без работа, считано от 23.2.2017г. поради което
ответникът следва да бъде осъден да му заплати обезщетение за времето до
произнасяне на решението. По отношение на размера съдът взема предвид
заключението на вещото лице по приетата експертиза, както и дадените обяснения
в о.с.з. Така за период 23.2.2017г.-30.6.2017г. съдът следва да присъди НТВ в
размер на 5173,62 лева, и за 15 работни дни за месец юли 2017г. за период
1.7.2017г.-21.7.2017г. сумата 879,86 лева, или общо за период
23.2.2017г.-21.7.2017г. обезщетението е в размер на 6053,48 лева. Съдът не
присъжда БТВ, защото работодателят е задължен да внесе дължимия ДОД, т.е. на
ищеца се дължи сумата по НТВ, след приспадане на удръжките.
При този изход от
спора съдът присъжда разноски в полза на ищеца 500,00 лева за платен
адв.хонорар за исковете с правно основание чл.344, ал.1, т. и т.2 КТ. За иска с
правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ съдът присъжда съразмерно с уважената
част от иска в размер на 186,67 лева /от общо 250,00 лева/, или общо сумата
която се присъжда е 686,67 лева, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
На ответника
следва да се присъдят разноски съразмерно с отхвърлената част от иска по
чл.344, ал.1, т.3 КТ в размер на 74,31
лева за платен адв.хонорар /от 293,33 лева/.
С оглед
уважаването на исковете и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.6 ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени разноските по делото за държавна такса,
като за предявените уважени искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 следва да се
заплати д.т. в размер на 160,00 лева, тъй като двата иска са неоценяеми, за
иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ – 242,14 лева за д.т. и 80,00 лева за депозит за
изготвената ССЕ – общо сумата от 482,14 лева.
Воден от горното СЪДЪТ,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА уволнението на Д.П.С., ЕГН **********, с адрес ***, за
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОТМЕНЯ Заповед № 24/ 23.2.2017г. на работодателя ППЗК “СРАЦИМИР”,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Ч., общ.С., обл.В., с която трудовото правоотношение е прекратено на
основание чл.328, ал.2 КТ, на основание
чл.344, ал.1, т.1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Д.П.С., ЕГН **********, с адрес ***, на заеманата преди
уволнението длъжност „главен счетоводител” в ППЗК “СРАЦИМИР”, ЕИК *********, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ.
ОСЪЖДА ППЗК “СРАЦИМИР”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Ч., общ.С., обл.В., ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.С., ЕГН **********,
с адрес ***, СУМАТА от 6053,48 лева за
обезщетение във вид на НТВ за период от време, през което е останал без работа
поради уволнението считано от 24.2.2017г. до 21.7.2017г., ведно със законната
лихва върху сумата от момента на подаване на исковата молба в съда /18.4.2017г./
до окончателното заплащане на задължението, на
основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ във вр. чл.86 ЗЗД,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 6053,48 лева до предявените 8107,20 лева
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ППЗК “СРАЦИМИР”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Ч., общ.С., обл.В., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на РС-Варна СУМАТА от 402,14 лева за дължима държавна такса съразмерно с уважените искове
и 80,00 лева за платен от съда
депозит за изготвена и приета ССЕ, на
основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА ППЗК “СРАЦИМИР”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Ч., общ.С., обл.В., ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.С., ЕГН **********,
с адрес ***, СУМАТА от 686,67 лева за
направени в производството съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважените
искове, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.П.С., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ППЗК “СРАЦИМИР”,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Ч., общ.С., обл.В., СУМАТА от 74,31 лева за
направени в производството съдебно-деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената
част от исковете, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва от страните пред ОС-Варна в 2-седмичен срок считано от дата 21.7.2017г. съгласно
протоколно определение на съда от 7.7.2017г.
ПРЕПИС от решението да се връчи
на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: