№ 149./гр.Варна, 02.03.2020 год.
Варненският апелативен
съд, търговско отделение, в закрито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
като
разгледа докладваното от съдията А.Братанова в.ч.т.д.№ 73/2020 год. по описа на ВАС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл. 121 ГПК.
Образувано е
по частна жалба на Д.Ж.П. ***, чрез адв. Н.В. - ДАК, срещу постановеното по т.
д. № 197/2019 г. по описа на Окръжен съд – Добрич определение №
570/17.12.2019г., с което съдът е прекратил производството по делото и е
изпратил същото за разглеждане на Софийски градски съд съгласно правилата за
подсъдността.
В
частната жалба се поддържа становище за неправилност на обжалваното
определение, считайки че местната подсъдност по спора следва да се определи
според правилата на чл. 113 ГПК. Страната изрично се позовава на качеството си
на „ползвател на застрахователни услуги“ по см. на чл. 2, ал. 2 КЗ. Моли съда
да отмени обжалваното определение и делото да бъде изпратено за разглеждането
му от ДОС.
В
срока за отговор ответната страна не е изразила становище по частната жалба.
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Частната
жалба е предявена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните
съображения:
Производството
пред Добричкия окръжен съд е било образувано по иск на Д.П. *** срещу
ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ АД – гр. София за осъждане на ответника да заплати
застрахователно обезщетение в размер на 29 123 лв., представляващи
разликата между изплатеното обезщетение в размер на 30 000 лв. и
действителната стойност в размер на 59 123 лв. на зърнокомбайн към датата
на застрахователното събитие – 25.10.2017 г., по настъпило на 25.10.2017г.
застрахователно събитие „пожар на селскостопанска техника“ по договор за
застраховка, обективиран с полица 0 110-930-2017-00087 от 07.07.2017г., с
начална дата на застрахователното покритие 09.07.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 27.09.2019 г. до
датата на окончателното изплащане на задължението.
В
срока по чл.367 ГПК ответното дружество – застраховател на осн. чл. 119, ал. 3 ГПК е направило възражение за местна подсъдност, предвид обстоятелството, че
дружеството е със седалище в гр.София. Поддържа, че в случая приложение следва
да намери разпоредбата на чл.105 ГПК и делото следва да се прекрати и изпрати
за разглеждане от СГС.
За
да прекрати производството и да изпрати делото за разглеждане от СГС, ДОС е
приел, че разпоредбата на чл. 115 ГПК не е приложима при преки застрахователни
искове, основани на договорни отношения със застрахователя.
За
да се произнесе по спорния предмет, съдът съобрази следното:
Основният
довод за инстанционна ревизия на постановения съдебен акт се основава на
приложимостта на чл. 113 ГПК, според която исковете на и срещу потребители се
предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя,
а при липса на настоящ адрес – по постоянния.
Предявеният по
делото иск изхожда от физическо лице,
притежаващо качеството на земеделски производител срещу застрахователно
дружество за обезщетение на имуществени вреди причинени вследствие настъпило
застрахователно събитие по сключена имуществена застраховка на зърнокомбайн. Застрахователят
договор е сключен от физическото лице, в качеството на земеделски производител
по смисъла на § 1, т. 1
ЗПЗП, с посочване на БУЛСТАТ и адрес по регистрация. Застрахованото
имущество съставлява земеделска техника, обслужваща пряко трудовата дейност на
производителя. Макар и ползвател на застрахователни услуги по смисъла на чл.2,
ал.2 КЗ /обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г./, ищецът
няма качеството на „потребител” по
силата на дефинитивната разпоредба на пар.13, т.1 ДР на ЗЗП. Това е така, тъй
като сключването на застрахователния договор обслужва, ползва пряко
професионалната дейност на застрахования.
Разпоредбата на
чл.113 ГПК дефинира изборната местна подсъдност като изключение от общото
правило на чл. 105 ГПК, поради което всички предпоставки от фактическия й
състав следва да се тълкуват стриктно, а не разширително. Легалната дефиниция
на понятието „потребител“ се съдържа в
ЗЗП /пар.13, т.1 ДР/ и тя изключва потребителско качество на лицата, които
придобиват стоки и услуги в търговско или професионално качество. Качеството на
ищеца на „ползвател“ по смисъла чл.2, ал.2 КЗ е ирелевантно за приложимостта на
чл. 113 ГПК.
За пълнота,
следва да се изложи, че ищецът няма право да се ползва и от изборната местна
подсъдност, предвидена в хипотезата на чл. 115, ал.2 ГПК (нова – ДВ, бр. 86
от 2017 г., изм., бр. 65 от 2018 г., в сила от 7.08.2018 г.), с която
законодателят алтернативно е предвидил възможността исковете за обезщетение по
КЗ на увреденото лице срещу застрахователя да бъдат предявени пред съда, в
чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира
настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по
местонастъпване на застрахователното събитие. Терминът „увредено лице“ е въведен в материята на
застрахователните отношения по повод задължителната застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, за да се обозначат с
него лицата, имащи право на обезщетение за вреди, причинени от моторно превозно
средство /чл. 478, ал.2 КЗ/. Разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК
следва да се тълкува, с оглед на нейното систематично място в ГПК –"Искове
за непозволено увреждане" и във връзка с чл. 478 КЗ,
въвежащ понятието "увредено лице" и разясняващ неговия смисъл.
Нормата е създадена от законодателя не в полза на всички лица, имащи право
да търсят застрахователно обезщетение, а само на увредените от моторно превозно
средство. Адресатите на правната норма не могат да се разширяват
до всички
застраховани и други лица, имащи право на обезещетения по Кодекса на
застраховането.
Отделно
от изложеното, в Глава 39-та "Имуществено
застраховане", където са уредени отношенията по договор за
застраховка на имущество, използваният термин за обозначение на
ползвателя на услуги "застрахования", а
не „увредено лице“.
Обстоятелството,
че частичният иск на страната е бил разгледан в ДОС е ирелевентно за
определенето на местната подсъдност по настоящия спор. Няма и процесуално
правило, което да свързва разглеждането на спора с един и същ местнокомпетентен
съд.
Предвид
гореизложеното, обжалваното определение на ДОС следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Водим от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. д. № 197/2019 г. по
описа на Окръжен съд – Добрич определение № 570/17.12.2019г., с което
производството по делото е било прекратено и делото изпратено за разглеждане от
СГС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок
от връчването на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: