Р
Е Ш Е
Н И Е
№106
гр. Х., 11.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Х.
в открито съдебно заседание на
шестнадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при участието на секретаря
Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от
съдия А.Митрушева
адм.д. № 1146 по описа на Административен
съд - Х. за 2020г.
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на „Креди Йес“ ООД, ЕИК: 20*******, със седалище и адрес на
управление: гр.Х., ул.„Л.“ № 1*, с посочен адрес за кореспонденция: гр.Х., ул.„К.“
№ 1*, вх. *, ет. *, представлявано от управителя В.М.И., подадена чрез
пълномощник – адв. Н.Ш., против Заповед № 290/25.06.2020г., издадена от
Председателя на Комисията за защита на потребителите.
С
жалбата заповедта се оспорва като нищожна, неправилна и незаконосъобразна. На
първо място се навеждат доводи, че заповедта е нищожна, тъй като била издадена
без предмет, защото действието, което КЗП счита за нелоялна заблуждаваща
търговска практика, било преустановено към дата 22.06.2020 г., тоест три дни
преди издаване на обжалваната заповед. В тази връзка се твърди, че обжалваната
заповед била издадена на 25.06.2020 г., тоест три дни след като дружеството
направило промяна в СЕФ, касаеща клаузата, текста на която КЗП считал за
нелоялна заблуждаваща търговска практика. Заповедта била връчена на служители
на дружеството едва на 02.07.2020 г. От изложеното се налагал извод, че към
датата на издаване на обжалваната заповед нарушението вече било отстранено
доброволно от дружеството. В този смисъл издаването на процесната заповед след
преустановяване на порочната практика, я правело без предмет. В случая
правонарушението било прекратено към датата на издаване на заповедта, поради
което същата не можело да изпълни своята преустановителна и превантивна функция.
На
второ място, се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради
противоречие с материалния закон и съществено нарушение на
административнопроизводствените правила по издаването ѝ. Излагат се
твърдения за противоречие с разпоредбата на чл. 68л, ал. 2 от ЗЗП, като се
сочи, че председателят на КЗП издал заповедта, без да е определил срок на
дружеството, в който последното да докаже, че прилаганата търговска практика не
е нелоялна. Нещо повече – в нито един момент от административнонаказателното производство
дружеството не било поканено да даде обяснения относно установеното с АУАН № К-029196/16.03.2020г.
нарушение. Сочи се, че в нито един момент от производството не е имало
обвинение по отношение на дружеството, че предоставяната в СЕФ информация не е
достатъчна или е неясна за потребителите. Твърди се, че самата жалбоподателка,
по чиято инициатива започнало производството, се жалела не от липсата на яснота
по условията на договора за заем преди сключването му, а от други условия, тоест
същата нямала претенции по отношение на СЕФ и по отношение на предоставената с
него преддоговорна информация. Ето защо, от така събраните в хода на
производството доказателства не можело да се стигне до извода, че дружеството
използва нелоялна търговска практика, заблуждаваща клиентите. Твърди се също,
че в обжалваната заповед не било посочено въз основа на какъв акт било
установено нарушението. Цитират се разпоредбите на чл. 233, ал. 3 от ЗЗП и чл. 36
от ЗАНН и се сочи, че в конкретния случай по коментираната в заповедта жалба от
потребителката А. К. била извършена
проверка и бил издаден АУАН № К-029196/16.03.2020 г., но същият не бил посочен
в обжалваната заповед. Освен това заповедта била издадена след изтичане на
срока за образуване на административнонаказателно производство за описаното в
нея деяние, като в тази насока се коментира разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН.
Твърди се също, че обжалваната заповед не била надлежно връчена на дружеството.
На
трето място, се сочи, че оспорената заповед била неправилна, защото извършеното
от дружеството деяние не съставлявало заблуждаваща търговска практика. Твърди
се, че преддоговорната информация, която дружеството, в качеството си на
небанкова финансова институция, било задължено да предостави, била законово
определена в ЗПК. В указанията за попълване на СЕФ, съдържащи се в закона, по
отношение попълването на т. 8 на част II било посочено, че кредиторът следва да посочи вида на
обезпечението, тоест в случая предмет на описанието в конкретния раздел на СЕФ
бил единствено вида, а не броя на обезпеченията. Ето защо, описвайки подробно
всички възможни обезпечения, както и условията за приемането им като годни
такива за обезпечение на евентуално сключен договор за заем, дружеството
спазило изцяло законовите изисквания за съдържание на т. 8 от част II на СЕФ и предоставило в пълен
обем изискуемата от закон преддоговорна информация на потребителя. Следвало да
се вземе предвид и обстоятелството, че всички служители на дружеството имали
задължението да предоставят устно разяснения на потребителите, позволяващи им
да преценят доколко предлаганият договор за кредит съответства на техните
потребности и финансово състояние, както и да разясняват много подробно
преддоговорната информация, предоставена писмено чрез СЕФ. Твърди се, че на
конкретната потребителка А. К. било разяснена много подробно цялата
преддоговорна информация, предоставена чрез СЕФ и на същата било ясно, че
следва да предостави две обезпечения по заема, в случай, че сключи договор за
заем с дружеството. Доказателство за последното било изявлението на
потребителката в депозираната от същата жалба. Твърди се, че дружеството и
неговите служители спазвали изцяло разпоредбите на закона, досежно
предоставянето на преддоговорната информация.
По
подробно изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспорената
заповед като нищожна, незаконосъобразна и неправилна. Претендира се присъждане
на направените в производството разноски.
Ответникът
– Председател на Комисия за защита на потребителите – гр.София, редовно
призован, не изпраща представител. В писмено становище, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение,
поради нейната неоснователност и недоказаност, като излага подробни съображения
във връзка с твърденията си. Моли за присъждане на направените по делото
разноски за извършените процесуални действия на основание приложен списък на
разноските. В случай, че бъде уважена жалбата и в рамките на разглеждане на спора
бъдат предявени разноски за адвокатски хонорар, надвишаващ минимално
предвидените размери по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, се възразява срещу предявения размер на адвокатски
хонорар, предвид прекомерност и поради липса на фактическа и правна сложност по делото, която да обосновава
нуждата от по-висок размер на адвокатското възнаграждение, надвишаващо
установените минимални размери в Наредбата.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
На
22.10.2019 г. А. А. К.от гр.М. е подала жалба
до Окръжна прокуратура - Х., заведена с вх. № 2407/19 от 22.10.2019 г., относно
сключен договор за заем с „Креди Йес“ ООД, ЕИК : 20*******, със седалище гр.Х.,
ул. „Л.“ № 1*. В жалбата посочила, че е сключила договор за паричен заем с
„Креди Йес“ ООД гр.Х. за сумата от 3 000 лева. В чл. 3, т. 12 от договора било посочено, че
общата сума за плащане била 4 403.93 лв. Твърди, че като прочела условията, без
да се запознае с останалите допълнителни документи, приела да получи горната
сума и съответно да погасява по месеци сумите. Не обърнала внимание, че
заемодателят я предупредил да внася по 316 лева на месец. До този момент внесла
3 282 лева. Смятала, че остатъкът от задължението ѝ е 1 222 лева – тоест
сумата до 4 403.93 лева, а по сметките на заемодателя оставало да дължи още 4 302
лева. С жалбата моли да бъде направена проверка на документацията и да се
изясни какво представляват допълнителните суми, включени до 7 584 лева, след
като в чл. 3, т. 2 от Договора размерът на погасителната помесечна вноска бил
183.50 лева и от този размер се преценявало, че следва да върне за дадените
ѝ 3 000 лева заем сумата от 4 403.93 лева. Посочила, че договорът не бил
съобразен със Закона за потребителите, защото не била запозната предварително с
тези допълнителни изисквания, по които били изчислени такива суми, а и защото
самият договор не бил попълнен с всички суми, за да знае като потребител дали
да сключва или не договор.
С
Постановление от 15.11.2019 г., Прокурор при Окръжна прокуратура –Х. отказва да
образува наказателно производство, прекратява преписка вх. № 2407/2019г. по
описа на ОП – Х. и изпраща жалбата на А. К. от гр.М., ведно с приложенията й, по компетентност на Комисията
за защита на потребителите.
От
служители в Комисия за защита на потребителите (КЗП) е извършена проверка на
обект на „Креди Йес“ ООД гр.Х. – офис в гр.М., на ул. „Ц. Б. III“ № 1*, резултатите от която са
обективирани в съставен Констативен протокол № К-2701705 от 17.12.2019г.
Отразено е, че проверката се извършва във връзка с постъпила в КЗП жалба с вх. № М-01-219/10.12.2019г. от
потребителката А. К.. Служителят, съставил протокола, е отбелязал, че преди
представянето им като контролен орган, в качеството им на таен потребител, поискали
от служителката в офиса на „Креди Йес“ ООД гр.М. информация за отпускане на
кредит в размер на 2 000 лв. за срок от 24 месеца. От служителката в офиса
получили стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити и Декларация за съгласие за събиране, използване и
обработка на лични данни. Било им
обяснено, че отпускането на кредита става с един поръчител, а при получаване на
кредита се попълва запис на заповед от кредитополучателя и поръчителя. След
представянето им като контролен орган, служителката на „Креди Йес“ ООД била
запозната с жалбата на потребителката, като ѝ било връчено копие от
жалбата. Отразено е, че в жалбата си потребителката е посочила, че според нея
договорът не е бил попълнен с всички
суми и тя не е била наясно с
цялата сума, за която е сключен договорът. По време на проверката се
установило, че на достъпно за потребителите място били поставени Общите условия
и тарифите, на потребителите не били предоставени реда и условията, при които
търговецът „Креди Йес“ ООД отпуска потребителските кредити. В Протокола е
отразено, че по думите на служителката потребителите могат да подават
възражения, жалби и искане за обезщетения в офиса в гр.М., но те се препращат в
централата на „Креди Йес“ ООД. В офиса на търговеца в гр.М. нямало никакви
налични документи. Посочено е също, че към констативния протокол е приложен СЕФ
и Декларация за обработване на лични данни. Отбелязано, е че от търговеца
„Креди Йес“ ООД е поискано да предостави документи, изброени подробно в
протокола. Видно от направеното отбелязване, протоколът е съставен в 2
еднообразни екземпляра, един от които за КЗП и един за „Креди Йес“ ООД, като е
подписан без възражения от представителя на дружеството.
На
20.12.2019 г. е съставен Протокол за проверка на документи № К-0121672, като
видно от посоченото в него, на 20.12.2019 г. в КЗП РД - М. е представено
становище от „Креди Йес“ ООД във връзка с жалба № М 01-219, както и всички
документи, описани подробно в приложението на становището. Със същия протокол
са дадени предписания на дружеството (за представяне на документи, подробно
описани) с конкретен срок за изпълнението им. Протоколът е подписан от
представител на дружеството.
На
30.12.2019 г. е съставен Протокол за проверка на документи № К-0121674, като
видно от посоченото в него, на 30.12.2019 г. в КЗП РД - М. са представени
документи от „Креди Йес“ ООД, чрез упълномощено лице, подробно описани. Със
същия протокол са дадени предписания на дружеството (за представяне на
документи) с конкретен срок за изпълнението им. Протоколът е подписан от
представител на дружеството.
На
07.01.2020 г. е съставен Протокол за проверка на документи № К-0121675, като
видно от посоченото в него, на 07.01.2020 г. в офис на КЗП РД -М. са
представени документи от „Креди Йес“ ООД, чрез упълномощено лице, подробно
описани. Със същия протокол са дадени предписания на дружеството (за
представяне на документи) с конкретен срок за изпълнението им. Протоколът е
подписан от представител на дружеството.
От
Главен Директор на ГД „Контрол на пазара“ към КЗП е изготвена Докладна записка
изх. № Ц-02-197/19.05.2020 г. до КЗП, относно: съмнения за прилагана от „Креди
Йес“ ООД нелоялна търговска практика по смисъла на Закона за защита на
потребителите (ЗЗП).
Видно
от извлечение от Протокол № 09 на Комисията за защита на потребителите, на
заседание, проведено на 29.05.2020 г., по т. 6 – Доклад относно произнасяне по
раздел „Нелоялни търговски практики“ от ЗЗП на „Креди Йес“ ООД при сключен
договор за паричен заем, съгласно докладна записка Ц-02-197/19.05.2020 г., след
обсъждане, комисията решила следното: 6.1 „Креди Йес“ ООД осъществява състава
на нелоялната заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 2,
предложение 3 от ЗЗП, тъй като търговецът не предоставя своевременно
съществената за избора на потребителя информация, че потребителят е длъжен да
предостави най-малко две от посочените в СЕФ и в ОУ обезпечения по договора за
заем, като по този начин търговецът има за резултат или е възможно да има за
резултат вземането на търговско решение от потребителя, което потребителят не
би взел без използването на тази нелоялна заблуждаваща търговска практика. В
протокола са отразени мотивите на КЗП за взетото решение.
Със
Заповед № 290 от 25.06.2020 г., на основание чл. 68л, ал. 1, във връзка с чл. 68в,
във вр. с чл. 68г, ал. 1, във вр. с чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68е, ал. 2,
предложение 3 от Закона за защита на потребителите; чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 8,
ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на Комисията за защита на
потребителите към министъра на икономиката и на нейната администрация и решение
на Комисията съгласно т. 6 от Протокол № 9/29.05.2020 г., Председателят на
Комисията за защита на потребителите забранява „Креди Йес“ ООД, ЕИК : 20*******, да прилага нелоялна заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 2, предл. 3 от Закона за защита
на потребителите, а именно – да не предоставя своевременно съществената за
избора на потребителя информация, че потребителят е длъжен да предостави
най-малко две от посочените в СЕФ и в ОУ обезпечения по договора за заем.
Според
направеното отбелязване в заповедта, същата е съобщена на Миглена Тодорова
Каменова – лице в трудово правоотношение с „Креди Йес“ ООД, на 02.07.2020 г.
Жалбата
е подадена чрез административния орган - изпратена е по куриер на 16.07.2020 г.
и заведена с № Ц-03-6380/17.07.2020 г. в КЗП.
Така
установените факти съдът налагат следните правни
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в законоустановения
срок и срещу подлежащ на оспорване акт.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Процесната
заповед е издадена от компетентен административен орган в съответствие с
предоставените му правомощия по чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП, както и в предписаната
от закона форма. Същата съдържа изчерпателно посочване, както на правните, така
и на фактическите основания за издаването й в съответствие с изискването на чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК.
В
хода на административната процедура не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, даващи основание за отмяна на заповедта
на процесуално основание.
Във
връзка с материалната законосъобразност на оспорения акт следва да бъде
отбелязано следното:
Нелоялните
търговски практики са забранени по силата на чл. 68в от ЗЗП. Според чл. 68г,
ал. 1 от ЗЗП, търговска практика, от страна на търговец към потребител е
нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална
компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото
поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или
на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена
към определена група потребители.
Видно от § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП,
"Търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение,
търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг,
от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването,
продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите.
На основание § 13, т. 25 от ДР на ЗЗП, "Съществено изменение на
икономическото поведение на потребителите" е използването на търговска
практика, която намалява значително способността на потребителя да вземе
информирано решение, което води до вземане на търговско решение, което
потребителят не би взел без използването на тази търговска практика. Според §
13, т. 31 от ДР на ЗЗП, "Търговско решение" е всяко решение, взето от
потребител за това дали да закупи стока или услуга, за начините и условията за
нейното закупуване, дали да извърши цялостно или частично плащане, дали да
задържи стоката, или да се разпореди с нея, да упражни правата си, предвидени в
договора по отношение на стоката или услугата, независимо от това, дали
потребителят решава да предприеме действие или не.
Съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, нелоялни са и
заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к от същия
закон. Разпоредбата на чл. 68д от ЗЗП определя като заблуждаваща търговска
практика, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или
когато по някакъв начин, включително чрез цялостното представяне, заблуждава
или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори ако
представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата,
посочени в ал. 2 на чл. 68д от ЗЗП, и има за резултат или е възможно да има за
резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването
на търговската практика.
Следователно елементите от фактическия
състав на "заблуждаващата" търговска практика са следните: 1. наличие
на "търговска практика"; 2. липса на предоставена от търговеца
съществена информация, необходима на средния потребител в зависимост от
ситуацията за вземането на търговско решение; 3. тази липса да е довела или да
може да доведе до вземането на решение, което средният потребител не би взел
без използването на тази практика. В доразвитие на тази разпоредба, в ал. 2,
предложение второ е регламентиран и специфичният начин, по който може да бъде
извършено деянието, водещо до "заблуждаваща търговска практика", а
именно – чрез премълчаване или предоставяне на съществената информация по
смисъла на ал. 1 по неясен, неразбираем или двусмислен начин, както и при
нейното несвоевременно предоставяне.
В случая от събраните по делото
доказателства безспорно се потвърждава извода на административния орган, че на потребителя от страна на дружеството-жалбоподател не е била предоставена своевременно
информацията, че по договора за заем същият е
длъжен да предостави най-малко две от посочените в СЕФ и ОУ обезпечения. Видно от предоставения от жалбоподателя при извършване
на проверката Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити е, че в т. 8 от същия е посочено следното: „Когато е
приложимо за съответния вид кредит: Описание на обезпечението, което следва да
предоставите по договора за кредит. Договорът за кредит е обезпечен със:…“ –
следва посочване на четири вида обезпечения – поръчител/и, залог върху движима
вещ, първо по ред ипотека, безусловна банкова гаранция. В представените Общи
условия, в раздел V. Обезпечение, чл. 10 е предвидено, че заемателят има
право да обезпечи заемодателя с подписването на запис на заповед (ал. 1), както и че страните имат право за обезпечаване изпълнението
на договора за заем да уговорят в самия договор учредяването на някое от
следните обезпечения: поръчителство на едно или две физически лица, залог върху
движима вещ, първа по ред ипотека, предоставяне на безусловна банкова гаранция (ал. 2). Тоест безспорно, както в Стандартния европейски
формуляр, така и в Общите условия липсва посочване, че потребителят следва да
предостави повече от едно от изброените видове обезпечения. В договора за заем
обаче (чл. 6 от същия) е предвидено, че страните се съгласяват договорът за
заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящи на условията на чл. 10, ал. 2, т.
1 от Общите условия към договора за заем и
с още едно от посочените по-долу обезпечения, по избор на заемателя, като
при непредоставянето на посоченото обезпечение в установения в договора срок,
се дължи неустойка. В този смисъл
настоящата инстанция намира, че несвоевременното предоставяне на информация,
свързана с броя на обезпеченията, води потребителя до вземането на търговско
решение за сключването на договор, което решение средният потребител не би взел
без използването на тази търговска практика.
Настоящата
инстанция не споделя довода на жалбоподателя, че процесната заповед е нищожна, тъй като липсва неин предмет, предвид факта, че нарушението е преустановено преди издаването й. Заповедта в случая е издадена в обхвата на
материалната компетентност на органа, при нормативно установените условия и предпоставки, с нея не се вменява извършването на неправомерни
действия от други лица, поради което следва да се
приеме, че се касае за валиден административен акт.
По отношение на
възражението за преустановяване на нарушението преди датата на издаване на
заповедта, следва да бъде отбелязано, че наред с характерния за
принудителната административна мярка преустановителен характер, същата има и
превантивен такъв. Основната й цел е да осуети възможността на дееца да извърши
други подобни нарушения, като тази мярка не съставлява административно
наказание. Тя е средство за обезпечаване осъществяването на различни
правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност.
Ако деянието не е преустановено, принудителната административна мярка ще има и
преустановително действие. Тоест, тъй като процесната ПАМ има
двояка функция – както да преустанови извършването на конкретната нелоялна
практика, така и да предотврати за в бъдеще прилагането й, възражението, че
преустановяването на деянието от отговорното лице лишава мярката от предмет, е
неоснователно, тъй като по този начин се пропуска превантивното й действие. Именно поради това в
оспорения индивидуален административен акт не е посочено, че практиката е
забранена за прилагане за определен период. Логично административният орган не
е посочил никакъв период от време на забрана за приложение на установената
порочна търговска практика. Записаното в заповедта "да прилага нелоялна
заблуждаваща търговска практика" следва да се разбира в смисъл жалбоподателят да се въздържа изобщо
занапред от прилагането на тази практика по установения от контролния орган
начин.
По отношение на възражението, свързано с
незаконосъобразност на заповедта поради противоречие с материалния закон и
съществено нарушение на административнопроизводствените правила по издаването
ѝ, което се мотивира с нарушение на разпоредбата на чл. 68л, ал. 2 от ЗЗП,
липсата на покана за даване на обяснения относно установеното с АУАН № К-029196/16.03.2020г.
нарушение, липсата на посочване в обжалваната заповед въз основа на какъв акт е
установено нарушението и издаване на заповедта след изтичане на срока за образуване
на административнонаказателно производство за описаното деяние следва да бъде
отбелязано следното:
На първо място следва да бъде отбелязано,
разпоредбата на чл. 68л, ал. 2 от ЗЗП предвижда, че председателят на Комисията
за защита на потребителите може в
определен от него кратък срок да задължи търговеца да докаже, че прилаганата
търговска практика не е нелоялна. От една страна, очевидно разпоредбата
регламентира една правна възможност за административния орган, а не задължение,
чието неизпълнение да представлява процесуално нарушение, при което се нарушава
правото на защита на търговеца. От друга страна, в настоящия случай съдът
намира, че правото на защита на жалбоподателя по никакъв начин не е нарушено
или ограничено. Жалбоподателят е бил запознат с подадената жалба още при
извършване на проверката в съответния обект, на която е присъствал негов
представител. Отделно от това на същия неколкократно е предоставена възможност
да представи доказателства, че действията му не са в нарушение на закона, включително
и на забраната за нелоялна търговска практика.
На
второ място, двете производства – по издаване на наказателно постановление по
реда на ЗАНН и по издаване на индивидуален административен акт по реда на Глава
Четвърта, Раздел IV ЗЗП, са същностно различни. Разликата се състои както в
предпоставките, при наличието на които се образуват и развиват двете
производства, така и в компетентните за провеждането им органи и правните
последици от приключването им. Макар с едно и също действие конкретно лице хипотетично
да е осъществило и административно нарушение, и нелоялна търговска практика,
обуславяща издаването на заповед по реда на ЗЗП, предпоставките за ангажиране
на административнонаказателната отговорност са абсолютно ирелевантни за настоящото
производство.
Предвид
това оспорената заповед се явява законосъобразно издадена при спазване на
процесуалноправните и материалноправните разпоредби на закона. Същата е
съответна и на целта на закона, формулирана в чл. 68б, ал. 1 от ЗЗП.
Предвид изложеното, настоящата инстанция
счита, че оспорената заповед на Председателя на КЗП е законосъобразен
административен акт, а подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При
този изход на спора на жалбоподателя не се дължат разноски, а претендираното от
ответника юрисконсултско възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на
юридическото лице, в състава на което е органът, издал оспорения
административен акт, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, в размер на 100 лева,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Креди Йес“ ООД, ЕИК: 20*******,
със седалище и адрес на управление: гр.Х., ул.„Л.“ № 1*, с посочен адрес за
кореспонденция: гр.Х., ул.„К.“ № 1*, вх. *, ет. *, представлявано от управителя
В.М.И., срещу Заповед № 290/25.06.2020г., издадена от Председателя на Комисията
за защита на потребителите.
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК: 20*******,
със седалище и адрес на управление: гр.Х., ул.„Л.“ № 1*, с посочен адрес за
кореспонденция: гр.Х., ул.„К.“ № 1*, вх. *, ет. *, представлявано от управителя
В.М.И., да заплати сумата от 100 (сто) лева
на Комисия за защита на потребителите – гр.София, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Върховен административен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: