Р Е Ш Е Н И Е
№ 1545
18.06.2019 г.,
гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, 48 граждански състав, в открито
заседание, проведено на двадесет и трети май две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Жасмина Славова, като
разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №6353 по описа за 2018г. на БРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.124,
ал.4 от ГПК, във вр. с чл.3,
във вр. с чл.1,
ал.1, т.3 от ЗУТОССР.
Образувано
е по повод на постъпила в съда искова молба, подадена от В.С.К. срещу работодателя „Минон- и“
СД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Георги
Кирков“ №13, представлявано от М.М.
и Н.М.- Управители и срещу Национален осигурителен институт, ТП- гр.Бургас, със
седалище в гр.Бургас, бул. „Стефан Стамболов“ №126, представлявано от Е.Ж.- Директор, с която се иска
установяването на трудов стаж, за периода: 01.05.1994г.- 25.09.1995г. Изложени
са твърдения, че при пенсиониране поради придобит стаж и настъпила възраст е
установено, че ищцата няма необходимия трудов стаж. Твърди се, че
осигурителният институт не е зачел придобития трудов стаж на ищцата като *** в
„Минон- и- Мурджеви сие“ СД, чийто правоприемник се явява горното събирателно
дружество. Посочено е, че архивът на работодателя е бил унищожен от природно
бедствие- наводнение през 2013г.- 2014г. Представени са препис от трудова
книжка и писмено уведомление от управителя на работодателя за горното
обстоятелство.
С постъпил в срок отговор на искова
молба от Национален осигурителен институт, ТП- гр.Бургас, със седалище в
гр.Бургас, бул. „Стефан Стамболов“ №126,
представлявано от Е.Ж.- Директор, чрез юрк. Д. Д., искът е оспорен като
недопустим, поради липса на представено удостоверение по чл.5 от ЗУТОССР. Не са
изложени конкретни аргументи за неоснователност на предявения иск.
Отговор на искова молба не е постъпил
по делото от ответника- правоприемник на работодателя „Минон- И“ СД, ЕИК:
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Георги
Кирков“ №13, представлявано от М.М.
и Н.М.- Управители, уведомен на основание чл.50 от ГПК.
След преценка на доказателствата по делото, съдът установи от фактическа страна следното:
Представен е препис от трудовата книжа на ищцата, видно от която ищцата е полагала труд по трудово правоотношение КФ „Минон- и“, на длъжността „***“, за периода: 01.05.1994г.- 25.09.1995г.
Видно от писмо с изх. №1029- 02- 20798/02.07.2018г. на НОИ, ТД- гр.Бургас, по повод на извършена проверка е установено, че не са налице ведомости за заплати, от които да се установят относимите обстоятелства по полагането на трудов и осигурителен стаж от ищцата за процесния период.
Приложен към отговора на искова молба е констативен протокол №КП- 5- 02- 00430023/26.06.2018г., съгласно който поради наводнение в гр.Бургас, кв. „Банево“ е била унищожена счетоводната документация на работодателя „Минон- и“ СД и е налице невъзможност за установяването на трудовия стаж на ищцата.
Между кориците на делото се намира Удостоверение, по чл.5 от ЗУТОССР, подписано от И.М., като управител на „Минон- и“ СД, в което е посочено, че поради настъпило природно бедствие през 2013г. книжата, ведомостите за заплати и други документи са унищожени.
Представена е декларация по реда на чл.8 от ЗУТОССР за истинността на горепосочените обстоятелства.
В открито съдебно заседание ищцата е посочила, че е полагала труд като *** на пълен работен ден и поради унищожаване на книжата на работодателя е налице невъзможност да се пенсионира към момента.
Като свидетел, на основание чл.6 от ЗУТПССР, е разпитана С.Г., заемала длъжността „***“ при работодателя на ищцата, в периода: 29.11.1993г.- 08.02.1995г. Свидетелят посочва, че в процесния период ищцата е работила на пълен работен ден като *** във фирмата, с месторабота- ателие, находящо се в гр.Б., ***.
Представен е препис от трудовата книжка на свидетеля, от който се установява заемането на длъжността за горепосочения период.
Правните изводи, до които достигна
съдът са следните:
По реда на ЗУТОССР се установяват юридически факти, свързани с възникване, изменение или прекратяване на материални трудови и осигурителни правоотношения. В своята тълкувателна практика върховната съдебна инстанция е приела, че под „установяване на трудов и/или осигурителен стаж“ се разбира определяне на неговото наличие и продължителност в правната действителност, по правилата за неговото изчисляване и надлежно удостоверяване. В случай, че е налице отказ да бъде зачетен конкретен времеви период като трудов и/или осигурителен стаж и същият да бъде удостоверен по съответния ред като такъв, е налице правен спор. Съгласно чл.3, ал.2 от ЗУТОССР, искът за установяване на трудов стаж се предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт или само срещу териториалното осигурително поделение, когато работодателят е прекратил своята дейност. Предпоставка за допустимост на предявен установителен иск по ЗУТОССР е наличие на издадено от работодателя или негов правоприемник удостоверение, че книжата, ведомостите за заплати и други документи са изгубени или унищожени.
В настоящия случай са налице предвидените в закона предпоставки за основателност на предявения иск. Видно от ангажираните доказателства ищцата е полагала труд по трудово правоотношение на длъжността „***“ в процесния период. Съхраняваните от работодателя ведомости и книжа са били унищожени от природно бедствие. Налице е представено от работодателя удостоверение за тези обстоятелства, поради което направеното от ответника възражение в тази насока се явява неоснователно. От събраните в хода на съдебното производството доказателства, съдът приема за установено, че в процесния период ищцата е работила по трудово правоотношение на длъжността „***“ при работодателя „Минон- и“ СД.
Съдът разпределя отговорността за разноски съобразно изхода на спора. В настоящия случай такива не се претендират от ищеца, поради което не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал.4 от ГПК във вр. с чл.3 във вр. с чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР, по отношение на „Минон- и“ СД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Георги Кирков“ №13, представлявано от М.М. и Н.М.- Управители и Национален осигурителен институт, ТП- гр.Бургас, със седалище в гр.Бургас, бул. „Стефан Стамболов“ №126, представлявано от Е.Ж.- Директор, че В.С.К., ЕГН:**********, е полагала труд по трудово правоотношение, на пълен осемчасов работен ден, при работодателя „Минон- и“ СД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Георги Кирков“ №13, представлявано от М.М. и Н.М.- Управители, на длъжността „***“, за периода: 01.05.1994г.- 25.09.1995г., което време се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999г. съгласно действащите дотогава разпоредби.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/
Вярно с оригинала: НД