№ 3719
гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Ал. Малчев Въззивно гражданско
дело № 20211100509963 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 20138306 от 14.06.2021 г., постановено по гр. д. №
15186/2020 г. на Софийски районен съд, 167 състав, е признато за установено
по реда на чл. 422 ГПК, че И. Т. П., ЕГН:**********, дължи на „Т.Б.” ЕАД,
ЕИК:****, на основание чл. 79, ал. 1, предл.1 ЗЗД, сумата в общ размер на
110,41 лв. - задължения по фактура № ********** от 20.11.2015 г., фактура №
********** от 20.12.2015 и фактура № ********** от 20.01.2016 г., от които:
5,62 лв. за предоставена и незаплатена услуга за периода 20.10.2015. -
19.11.2015 г. по договор за мобилни услуги, сключен на 03.08.2015 г. и 104,79
лв. - вземания за 21 бр. вноски по договор за лизинг, сключен на 03.08.2015 г.,
ведно със законната лихва от 29.08.2018 г. до изплащане на вземането, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
12.09.2018 г. по ч. гр. д. № 57421/2018 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното
производство - И. Т. П., действащ чрез адв. Й. С. – Ф.. Изложените доводи
във въззивна жалба са за неправилност на съдебното решение. Посочва се
допуснато от районния съд съществено процесуално нарушение –
нередовното призоваване на ответника чрез процесуалния му представител и
незаконосъобразното в тази насока провеждане на 28.05.2021 г. на открито
съдебно заседание по делото в отсъствие на ответната страна. Оспорва се
изводът на районния съд за дължимост на процесните вземания на „Т.Б.”
ЕАД. Поддържа се, че ответникът незаконосъобразно е лишен от право на
1
защита. Моли се да се уважи въззивната жалба, като се отхвърлят изцяло
предявените искове.
Ответникът по въззивната жалба - „Й.Б.“ ЕАД (с предишно
наименование „Т.Б.” ЕАД), е депозирал в законовоустановения срок отговор
на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Претендира се
присъждане на сторените във въззивното производство разноски.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението.
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269,
изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е
ограничен до релевираните във въззивната жалба на ищеца оплаквания за
допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени
на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса
императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
В случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и
приложимото право, очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни
материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически
констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства,
които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях,
без да е необходимо да ги повтаря. Относно правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с
въззивната жалба доводи за неоснователни.
За да постанови обжалваното решение районният съд е приел, че между
страните са възникнали договорни отношения по силата на сключени
договори за мобилни услуги и за лизинг, със съдържанието, посочено от
ищеца и е осъществен факта на изпълнението на задълженията на оператора
по договора за предоставяне на мобилни услуги и договора за лизинг, поради
което за дружеството-ищец е възникнало правото да иска престиране на
цената. Ответникът, който носи тежестта, не е ангажирал доказателства за
плащане на претендираните суми, поради което в приложение на
доказателствената тежест, районният съд е сметнал този факт за недоказан.
Изложените правни аргументи от районния съд, въз основа на които е
уважил предявените искове, са законосъобразни, обосновани са при правилно
прилагане на закона и след анализ на събраните по делото доказателства,
поради което настоящият състав счита, че постановеното решение е правилно
и следва да се потвърди.
В разглеждания случай по категоричен начин се доказва от приетите в
първоинстанционното производство договори за предоставяне на мобилни
2
услуги № ********* и договор за лизинг от 03.08.2015 г. възникването на
облигационни отношения между страните по делото със съдържанието,
посочено в исковата молба, с източник договор за далекосъобщителна услуга
и продажба на изплащане, по които са възникнали вземания в общ размер на
110.41 лв., обективирани във фактура № ********** от 20.11.2015 г., фактура
№ ********** от 20.12.2015 и фактура № ********** от 20.01.2016 г.
Съгласно договора за мобилни услуги на И. Т. П. са предоставени мобилен
телефонен номер ********** и мобилно устройство „Tablet Alcatel Pixi3 7
Black”, като срокът на договора е 24 месеца, а услугите се фактурират
месечно, на 20 число на месеца, за периода от 20-то число на предходния до
19-то число на текущия месец. Едновременно с договора за мобилни услуги е
подписан и договор за лизинг на посоченото по - горе устройство, като цената
по договора за лизинг е 114,77 лв. с вкл. ДДС, без първоначална вноска, с
право на придобиване на лизинговата вещ в края на срока на договора и при
заплащане на сума в размер на 4,99 лв. Срокът на договора за лизинг е 23
месеца (чл. 2), а заплащането е с погасителен план на 23 равни месечни
лизингови вноски, всяка на стойност 4,99 лв. с вкл. ДДС (чл. 3, ал. 1 от
договора). Съгласно чл. 4 от договора за лизинг, с подписването на същия
лизингополучателят - ответник декларира и потвърждава, че лизингодателят-
ищец му предава устройство във вид, годен за употреба, функционира
изрядно и съответства напълно на договорените технически характеристики.
От заключението на вещото лице по приетата от районния съд съдебно -
счетоводна експертиза, което се кредитира от настоящия съдебен състав като
обективно и компетентно изготвено, се установява, че размерът на общо
дължимата от ответника сума възлиза на 110.41 лв., от които: 5,62 лв. за
предоставена и незаплатена услуга за периода 20.10.2015. - 19.11.2015 г. и
104,79 лв. - вземания за 21 бр. вноски по договора за лизинг. Предвид
изложеното правилен се явява изводът на районния съд, че процесните
установителни искове са доказани по основание и са уважени в съответния
дължим размер, като липсват данни да са заплатени процесните задължения.
Законосъобразно е и заключението на районния съд, че процесните вземания
не са погасени по давност съгласно чл. 111, б. „в" пр. 3 ЗЗД с изтичането на
кратката тригодишна погасителна давност, доколкото в случая тя е била
прекъсната на 29.08.2018 г. с подаването на процесното заявление по чл. 410
ГПК за издаване на заповед за изпълнение.
Неоснователни са възраженията на въззивника, обективирани във
въззивната жалба. Особеният представител на ответника адв. Й. С. – Ф. е била
редовно призована на 17.03.2021 г. за насроченото за 22.04.2021 г. открито
съдебно заседание по гр. д. № 15186/2020 г. на Софийски районен съд, 167
състав. Поради нарочна молба на особения представител ход на делото на
22.04.2021 г. не е даден, като същото е отложено и насрочено за 28.05.2021 г.
За тази дата районният съд основателно е приел, че страните са редовно
уведомени съгласно чл. 56, ал. 2 ГПК и затова не са им изпращани нарочни
призовки за 28.05.2021 г. Следва да се изтъкне в тази връзка, че съдът няма
задължение след като е призовал веднъж страните редовно да им изпраща
следващи призовки за датите, за които отлага делото, когато те са обявени в
откритото съдебно задание. Нормата, уредена в чл. 56, ал. 2 ГПК, възлага в
задължение на страните, респективно техните процесуални представители, да
3
проверяват за датата, за която се отлагат делата, за които са били редовно
призовани веднъж и когато следващата датата е била обявена от съда в
откритото съдебно заседание, за което са били редовно призовани и
независимо дали са се явили или не на него. Ето защо твърденията на
въззивника за допуснато съществено процесуално нарушение – нередовното
му призоваване за откритото съдебно заседание на 28.05.2021 г., са неверни.
Останалите възражения срещу правилността на обжалваното решение са
оборени от приетите доказателства в първоинстанционното производство,
които по-горе бяха обсъдени от въззивния съд. Предвид техния бланкетен
характер и липсата в тях на конкретност, относима към предмета на спора,
въззивният съд не намира за необходимо да ги обсъжда в детайли.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението на
районния съд следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
Предвид неоснователността на въззивната жалба и съгласно чл. 78, ал. 3
ГПК вр. с чл. 273 ГПК въззиваемата страна има право на разноски.
Доказателства за сторени във въззивното производство разноски са
представени единствено за внесения депозит в размер на 150 лева за
възнаграждение на назначения особен представител на И. Т. П.. Ето защо на
въззиваемата страна следва да се присъди сума в такъв размер.
Воден от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20138306 от 14.06.2021 г., постановено по
гр. д. № 15186/2020 г. на Софийски районен съд, 167 състав.
ОСЪЖДА И. Т. П. с ЕГН:********** да заплати на „Й.Б.“ ЕАД (с
предишно наименование „Т.Б.” ЕАД), ЕИК:****, със седалище и адрес на
управление - гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК, сумата 150 лева – сторени
разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4