№ 6159
гр. С, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20221110129305 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, вр. чл.59 ЗЗД и чл.150 ЗЕ, вр. чл.86 ЗЗД.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “ф-ма” ЕАД срещу “ф-ма”
ЕООД, с ЕИК: **** и седалище и адрес на управление: гр. С, ул.”К” №19, ап.1, в
обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на сумите 170,23 лева
(сто и седемдесет лева и 23 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г. в топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к.“М 4“, бл.460, вх.А, вх.3 /трети/, ап.12, аб.№ 429275,
ведно със законна лихва за период от 21.02.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 30,23
лева (тридесет лева и 23 стотинки), представляваща мораторна лихва върху сумата за цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2019 г. до 09.02.2022 г.,
10,02 лева (десет лева и 02 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга
за дялово разпределение за период от 01.04.2019 г. до 29.02.2020 г., ведно със законна лихва
за период от 21.02.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 1,70 лева (един лев и 70
стотинки), представляваща мораторна лихва върху сумата за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 31.05.2019 г. до 09.02.2022 г. По така подаденото
заявление било образувано ч.гр.дело № 9052/2022г. по описа на СРС, 25 състав, по което
била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. От “ф-ма” ЕООД било подадено
възражение, поради което на “ф-ма” ЕАД са указани правата й по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, като
исковата молба е подадена в срок. Поради което при така изложените факти и като
поддържа, че ответникът, като собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
1
С, ж.к.“М 4“, бл.460, вх.А, вх.3 /трети/, ап.12, аб.№ 429275, е потребявал топлинна енергия
за посочения период, която не е заплатил, ищецът моли да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ответното дружество дължи посочените суми.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответникът “ф-ма” ЕООД, с който
исковите претенции се оспорват, като се посочва, че претендираните задължения за цена на
доставена ТЕ са погасени изцяло, а останалите суми не се дължат поради недоказаност на
претенциите и липса на поставяне на ответника в забава. Подробно се описва реда на
погасяване на задължения на дружеството за 7 апартамента, обединени под един код на
платеца. Ако не бъдат приети доводите за плащане на сумите, дружеството твърди, че няма
качеството потребител, не е ползвател на жилището, а само негов собственик; не е
обвързано от ОУ доколкото е възразило спрямо същите; в ОУ има наличие на
неравноправни клаузи. Твърди се също липса на покана за плащане, липса на доказателства
за наличие на дължими суми.
Трето лице помагач на страната на ищеца „ф-ма“ ООД не oспорва предявените
искове.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3
от ГПК, установи следното от фактическа страна:
За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже кумулативното
наличие на следните материалноправни предпоставки: количеството на реално доставената
топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; потребяването от страна на
ответника на топлинната енергия, както и обогатяване на ответника, изразяващо се в
спестяване на разходите за заплащане на стойността на ползваната през процесния период
енергия; а също така изпадането на ответника в забава за плащане на претендираната
главница, както и размера на дължимата лихва за забава.
От представения Нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 155, том I, рег.
№ 3950, дело №141 от 2012г. се установява, че на 09.11.2012г. “ф-ма” ЕООД е закупило
апартамент №12, находящ се в сграда на адрес: гр. С, ж.к.“М 4“, бл.460, вх.А, вх.3, заедно с
още 5 апартамента, находящи се в същата сграда.
Не се спори, че между страните не е сключен договор за доставка на топлинна
енергия за процесния период, както и че ответникът е собственик на процесния имот за
исковия период.
Представен е Протокол от ОС на ЕС на адрес: гр. С, ж.к.“М 4“, бл.460А, вх.3 за
избор на фирма за топлинно счетоводство, проведено м.01.2012г., от който се установява, че
„ф-ма“ ООД е избрана за извършване на услугата дялово разпределение в ЕС.
Според разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, страни по формалния писмен
договор за доставка на топлинна енергия са топлопреносното предприятие (ищецът) от една
страна и небитовият клиент от друга страна. Легалната дефиниция, дадена в пар. 33а от ДР
на ЗЕ определя понятието "небитов клиент" като клиент, който купува електрическа или
2
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Съгласно чл.
136, ал. 1 от ЗЕ, при присъединяване на клиент на топлинна енергия за небитови нужди,
присъединителните топлопроводи и съоръженията към тях и абонатната станция се
изграждат от и за сметка на клиента и са негова собственост. Според чл. 22, т. 3 от
Наредбата за топлоснабдяването, топлопреносното предприятие включва в редовна
експлоатация присъединителните топлопроводи и съоръженията към тях след изпълнение на
техническите условия за присъединяване и при наличие на договор по чл. 149 и 150 от ЗЕ.
От така изложената правна уредба следва изводът, че небитовият клиент, който следва да
бъде страна по формалния договор за продажба на топлинна енергия, е лицето, което ползва
енергията за технологични нужди за присъединения към присъединителния топлопровод
негов стопански обект. Сключването на формален договор за продажба на топлинна енергия
представлява необходимо условие за започване на доставките на топлинна енергия към
присъединения обект (чл. 22, т. 3 от НТ). Този договор обаче е срочен, тъй като съгласно чл.
6, ал. 1 от приложимите към процесния период ОУ на ищеца, договорите за доставка на
топлинна енергия за стопански нужди се сключват за срок от пет години. Следователно
лицето, което се обогатява неоснователно за сметка на топлопреносното предприятие със
стойността на доставената топлинна енергия е това, което е присъединило обекта си към
топлопреносната мрежа без да сключи или без да поднови договора си за доставка на
топлинна енергия за небитови нужди. Това лице ползва топлинната енергия за вече
присъединения от него обект, без същевременно за него да съществува договорно
задължение за заплащане на нейната цена. В тази хипотеза на облигационно
правоотношение с извъндоговорен източник е от значение въпросът кой субект е следвало
да сключи договор с ищеца за присъединения обект, а не кое лице или лица фактически са се
намирали в присъединения имот през процесния период и са се възползвали от наличната в
него топла вода и отопление. Поради гореизложеното именно ответникът, в качеството си
на собственик на имота, е пасивно материалнолегитимиран по предявените искове.
В случая е безспорно, че ответникът е собственик на процесния имот в исковия
период, както и, че за потреблението не е сключен писмен договор по цитираните общи
условия. Нещо повече, установява се от представения от ответника документ – заявление от
10.04.2014 г. (без данни за входящ номер при ищеца, но неоспорен от същия), че ответникът
се е противопоставил на приложимостта на общите условия на ищеца и е предложил
сключването на индивидуален договор за продажба на топлинна енергия.
От неоспореното от страните и кредитирано от съда като компетентно заключение на
ССчЕ се установява, че за исковия период е фактурирано задължение за стойността на
доставена ТЕ в размер на 1055,77лв. Анализирайки документите за направените от
ответника плащания за процесния имот и за още шест други имота, както и счетоводните
записвания на ищеца, вещото лице е установило, че ищецът е приел плащане за процесния
имот и за исковия имот в размер на 950лв., с които са погасени всички задължения за 2020г.
и 2021г. Прието е и плащане от 1881,03лв., като от страна на ответника е посочено изрично
3
какви задължения желае да погаси с плащанията. Видно от изявление на вещото лице,
направено при защита на заключението в съдебно заседание, по отношение на сумата
1881.03лв. „ф-ма” ЕАД не се е съобразила с вписаните основания за плащане и сумата е
отнесена за погасяване на задължения от предходни периоди. Вещото лице посочва, че ако
платените суми са били отнесени към процесния ап.12 и за периоди и вид задължения, така
както е посочил платеца, всички задължения за процесния период за ап.12 е щяло да са
погасени.
Плащанията, видно от представените копия от платежни документи, са извършвани
като основание за плащане са посочени фактури на ищеца. Във всеки случай съдът намира,
че волята на платилия е да плати само, но за сметка на това всички действителни свои
задължения за процесния имот и период. Ето защо съдът намира, че с плащанията,
доказателства за които са представени с отговора, ответникът е платил само главница за
доставена топлинна енергия за процесния период и е погасил изцяло това свое задължение.
Искът за сума за главница за доставена топлинна енергия, с която ответникът се е обогатил,
следва да бъде отхвърлен.
По отношение сумите за дялово разпределение, тъй като не се доказа от ищеца да се е
обеднил с размера на претендираната сума /че е направил такъв разход, плащайки го на
ФДР/, вземане не е възникнало.
Относно претенцията за мораторна лихва, доколкото в случая не са приложими
общите условия на ищеца, съответно липсва уговорен срок за плащане, съгласно чл. 84, ал.
2 ЗЗД, за поставяне на ответника в забава е била необходима покана. Такава не се доказа да
е получена от ответника за плащане на процесните задължения, поради което не е настъпила
забава в плащането им. Акцесорната претенция също е неоснователна.
Исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят в цялост.
Относно разноските:
Тъй като вземанията за заплащане на мораторна законна лихва са добавъчни,
несамостойни, при невъзникването на главни парични задължения следва да бъде
отхвърлени и акцесорните искове.Ищцовото дружество няма право на направените по
делото разноски, включително относно платената главница, тъй като вземането е било
погасено преди подаването на заявлението в съда. Съгласно чл. 78, ал.3 ГПК ответникът има
право на разноските по делото в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение, както и на
разноски в заповедното производство в същия размер от 300лв.
Воден от горното съдът
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ф-ма” ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление
гр. С, ул. Я № 23Б, искове по чл. 422 ГПК, вр.чл. 59 и чл. 86 ЗЗД за признаване за
4
установено, че ответникът “ф-ма” ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. С,
ул. К, №19, ап. 1, дължи сумата от 170,23 лева (сто и седемдесет лева и 23 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к.“М 4“,
бл.460, вх.А, вх.3 /трети/, ап.12, аб.№ 429275, ведно със законна лихва за период от
21.02.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 30,23 лева (тридесет лева и 23 стотинки),
представляваща мораторна лихва върху сумата за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.10.2019 г. до 09.02.2022 г., 10,02 лева (десет лева и 02
стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение
за период от 01.04.2019 г. до 29.02.2020 г., ведно със законна лихва за период от 21.02.2022 г.
до изплащане на вземането, сумата 1,70 лева (един лев и 70 стотинки), представляваща
мораторна лихва върху сумата за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 31.05.2019 г. до 09.02.2022 г., с неплащане на които ответникът се е обогатил за
сметка на обедняването на ищеца, присъдени със заповед от 01.03.2022 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 9052/2022г. по описа на СРС, 25 състав.
ОСЪЖДА „ф-ма” ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. С, ул. Я № 23Б,
да заплати на “ф-ма” ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. С, ул. К, №19,
ап. 1, сумата от 600 лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по ч.гр.дело №
9052/2022г. по описа на СРС, 25 състав и в исковото производство.
Делото е разгледано с участието на трето лице - помагач на страната на ищеца „ф-ма“
ООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5