Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1850/25.10.2022г.
гр. Пловдив, 25.10.2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав, в
открито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ХРИСТИНА
ЮРУКОВА
при секретаря Станка Журналова с участието на
прокурора Здравена Янева, като разгледа
докладваното от съдията Златанова КАД № 1538 по описа на съда за 2022 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на „ЛД ПРО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.“Петър Делян“ № 4а, представлявано от А.Г.Н., чрез
адвокат С.К. против Решение № 776 от 11.04.2022
година, постановено по АНД № 8136 по описа за 2021
година на Районен съд гр.Пловдив, с което е потвърдено наказателно
постановление (НП)№614527-F630658/30.11.2021г.,
на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „ЛД ПРО“
ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.185,ал.2 от ЗДДС е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000лв. за нарушение
на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2016г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4, т.1
от ЗДДС.
Жалбоподателят
твърди,че решението е неправилно и необосновано. Прави възражение за липсата на
компетентност на административнонаказващия орган. Сочи, че е допусната грешка в
правната квалификация на нарушението, която е довела до нарушаване правото му
на защита, тъй като не е разбрал за какво е санкциониран – за това, че не е
въвел в експлоатация фискално устройство или, че не е регистрирал и отчитал
продажби. Посочва още, че са налице условията за приложение на разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН, но въпреки това ПРС не се е съобразил с това. Претендира се
отмяна на решението на районния съд и отмяна на обжалваното наказателно
постановление, както и присъждане на разноски по делото.
Ответникът по
касационната жалба – ЦУ на НАП, в писмен отговор оспорва жалбата. Счита постановеното решение за
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за намаляване на присъдените разноски за
адвокатско възнаграждение до законоустановения
минимум.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр. Пловдив счита, че жалбата е неоснователна и следва
да се остави без уважение, като решението на първоинстанционния съд се потвърди
като правилно и законосъобразно.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и
след преценка на събраните доказателства и наведените касационни основания,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта на касационната жалба:
Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. Ето защо е ДОПУСТИМА.
По същество:
Районният съд е бил сезиран с жалба
против наказателно постановление (НП)№614527-F630658/30.11.2021г., на началник
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „ЛД ПРО“
ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.185,ал.2 от ЗДДС е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000лв. за
нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2016г. на МФ във връзка с
чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Установено е от фактическа страна, че
на 12.08.2021г. старши инспектор по приходите към ЦУ на НАП – Н.Н.посетил търговски обект ателие-работилница, находящ се в гр. Пловдив, ул. Петър Делян № 4А и стопанисван от „ЛД Про“ ЕООД. Била направена контролна покупка - изработване
на дървена табелка с надпис и монтирането й върху дървено буре. На следващия ден –
13.08.2021г., органът по приходите посетил отново обекта около 17,20 ч., тъй като
поръчката му била изпълнена. Бурето с изработената табела му било предадено от Г.Н.. За извършената
услуга Н. заплатил на Н. сумата от 10 лв. в брой. При извършеното плащане, на Н.не
бил предоставен фискален касов бон от ФУ, нито друг документ,
удостоверяващ плащането. След като се легитимирал като служител на НАП,
започнал проверка на обекта, резултатите от която били описани в ПИП №
0018554/13.08.2021г. В хода на проверката се установило, че
дружеството „ЛД ПРО“ ЕООД не е монтирало, въвело в експлоатация и регистрирало
в НАП фискално устройство за обекта, на което да се отчитат оборотите от
извършените продажби на услуги. Установено било,че дейността, която се осъществява
в обекта е лазерно гравиране, рязане и дизайн, изработка на изделия и компоненти за
тях, като се извършва от 20.08.2020г.
Въз основа на така установеното е
издадено и обжалваното наказателно постановление.
За да го потвърди, въззивният съд е приел, че от фактическа страна е
установено по несъмнен начин извършването на вмененото нарушение, а именно това
по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4,
т.1 от ЗДДС.
Мотивирано е още, че наложеното наказание като вид и
размер е правилно и законосъобразно определено, както и, че не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при издаването, респ. съставянето
на АУАН и НП, които да са засегнали правото на защита на наказаното лице и
възможността му да я реализира в пълен обем.
Така постановеното решение е правилно.
Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на
обективната истина, след като е събрал всички необходими писмени и гласни
доказателства за това и ги е анализирал внимателно и задълбочено в тяхната
логическа взаимовръзка и последователност. Въз основа на установената от тях
фактическа обстановка и след преценка на акта и на наказателното постановление
на всички отменителни основания, районният съд е
стигнал до правилни и обосновани правни изводи, които съответстват на данните
по делото и материалния закон.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя относно
компетентността на административнонаказващия орган.
Съгласно чл. 193, ал.1 от ЗДДС, установяването на нарушенията по този закон и
на нормативните актове по прилагането му, издаването, обжалването и
изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за
административните нарушения и наказания. Съгласно ал.2 от същата разпоредба,
актовете за нарушение се съставят от органите по приходите, а наказателните
постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.
Видно от приложената в административнонаказателната
преписка Заповед № ЗЦУ - 1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, в
т.1.1, началниците на отдел „Оперативни дейности“ са упълномощени да издават наказателни
постановления за налагане на административни наказания за нарушения регламентирани
в чл. 185 от ЗДДС. В хода на настоящото производство в становище от наказващия
орган относно подадената касационна жалба е приложена и Заповед №
391/15.10.2021 г. , с която на основание чл. 16 от ЗДСл., считано от 18.10.2021
г. П.Ф.Г.изпълнява и длъжността началник на отдел „Оперативни дейности“,към ЦУ
на НАП. Тази заповед надлежно удостоверява персоналната компетентност на
подписалото заповедта лице П.Г., при което няма основание издаденият в писмена
форма и надлежно подписан акт да бъде отменен на това основание. Фактът, че
подписалото НП лице е изпълняващ длъжността /обозначено с „и.д.“/, не променя
валидността на оправомощаването, което се отнася до
самата длъжност.
Неоснователно е и другото възражение. Противно на
заявеното от касатора, както в АУАН, така и в НП ясно
и точно са описание нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено,
като е направено разграничение между двете. Достатъчно в тази връзка е да се
посочи, че от административнонаказващия орган е
посочено, че при извършена проверка на търговски обект на място в обекта: „…е
направена поръчка – предмет на контролна покупка от Н.Н.(проверяващ)
за изработване на дървена табелка с надпис и монтирането й върху дървено буре.
Извършената услуга на стойност 10,00 лв. е заплатена в брой от Н.Н.– проверяващ на Г.Л.Н., при получаване на готовото буре с
поръчаната табелка на 13.08.2021 г. За извършеното плащане в брой не е
предоставен ФКБ от ФУ, нито друг документ, удостоверяващ плащането…“, т.е.
посочени са обстоятелствата, при които е установено и извършено нарушението, а
именно: „…дружеството в качеството си на задължено лице по чл. 3 от Наредба
Н-18/2006 г. …… не е спазило изискванията на чл. 7, ал. 1 от цитираната
Наредба, като извършва продажби в търговски обект, без да има монтирано,
въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство от дата на
започване на дейността в обекта, а именно 20.08.2020 г….“.
Независимо от гореизложеното, дори и да е налице
соченото нарушение, то същото не е довело до ограничаване правата на нарушителя
да разбере за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната
му отговорност, доколкото еднозначно е посочено, че е нарушена разпоредбата на
чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, която задължава лицата по чл. 3 да монтират, въведат в експлоатация и
използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на
обекта. А и съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН наказателно постановление се издава
и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен
начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на въззивния съд относно възражението на жалбоподателя, че не
се явява задължено лице съгласно чл. 3 от Наредба Н-18/2006, поради което не
намира за необходимо да ги преповтаря.
Неоснователно
е и възражението на касатора за маловажност на деянието,
като касационната инстанция споделя изцяло мотивите на районния съд, за това,
че би било неправилно окачествяването на случая като маловажен по см. на чл.28
от ЗАНН. Маловажен случай на административно нарушение е този, при който
извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид. Нарушението на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални
устройства, издадена от МФ във връзка с чл. 118 от ЗДДС е резултатно – прието е
плащане в брой без да имаме в обекта функциониращо ФУ. Закона категорично не
допуска работа на обект, в които няма действащо фискално устройство или в който
в случай на повреда не може да бъде издадена фискална бележка от кочан.
Действително нарушението е първо за жалбоподателя, но въпреки това не може да
се приеме, че неговата тежест не е голяма и извършеното представлява по – ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. Именно и за това е наложената имуществена санкция в предвидения в
закона минимален размер. ЗДДС урежда обществените отношения, свързани с
данъчното облагане на лицата, като законодателят е предвидил по – тежки санкции
за нарушенията, с които те се засягат, в сравнение с обичайните случаи на
административни нарушения.
С
оглед на изложените съображения, не са налице твърдените касационни основания,
поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в
съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в
сила.
При
този изход на делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане
на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Национална
агенция за приходите сумата от 80 лева, представляваща възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство,
определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във
връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ.
Водим
от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 776 от
11.04.2022 година, постановено по АНД № 8136 по описа за 2021 година на Районен
съд гр. Пловдив, Х н.с.
ОСЪЖДА „ЛД ПРО“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Петър
Делян“ № 4а, представлявано от А.Г.Н. да заплати на Националната агенция за
приходите сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.