Определение по дело №19142/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 март 2025 г.
Съдия: Нора Владимирова Маринова
Дело: 20241110119142
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 април 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10899
гр. София, 06.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20241110119142 по описа за 2024 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са относими,
допустими и необходими и следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Ищецът е поискал назначаването на съдебно-автотехническа експертиза, съдебно-
счетоводна експертиза, както и разпит на един свидетел при режим на призоваване, както и
е направил искане по чл. 186 ГПК, но доколкото ответникът признава предявения иск
същите не са необходими, поради което исканията му следва да бъдат оставени без
уважаване.
С оглед изложеното и след преценка на допустимостта на иска и редовността на
исковата молба и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖАВАНЕ останалите доказателствени искания на ищеца.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 10.04.2025г. от 09.45 часа,
за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис от
писмения отговор на ответника с приложените към него доказателства.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, КАКТО СЛЕДВА:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД
вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 437,49 лева, регресно вземане възникнало с
изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка . в размер на 412,49 лв. и 25,00
1
лв. ликвидационни разходи за причинените щети на автомобил ., в резултат на ПТП
настъпило на 19.11.2019 г. в района на с. ., възникнало вследствие на виновно
противоправно поведение на длъжностни лица, чийто възложител е ответникът, изразяващо
се в необезопасяване и необозначаване на шахта на пътното платно.
Ищецът твърди, че на 19.11.2019 г. в района на с. ., е реализирано ПТП, при което
МПС ., собственост на ., управлявано от Д. А. А., преминавало през несигнализирана и
необезопасена от . шахта над нивото на пътя на платното за движение. В резултат на
настъпилото ПТП се спукаа маслен картер на двигателя на лекия автомобил. Посочва, че
МПС . е имал сключена имуществена застраховка . в . със застрахователна полица № .,
валидна към датата на събитието. Във връзка с настъпилото ПТП била заведена щета под №
**********. След представяне на всички необходими документи . възложило на автосервизи
„. да извършат ремонт на автомобила, тъй като към датата на ПТП автомобилът е бил в
гаранция, като съгласно Фактура № . г. и Фактура № . г., издадени от „., ремонтът е бил на
стойност 248,09 лева и 120,00 лева транспортни разходи и Фактура № ********** от
15.12.2019 г., издадена от „. на стойност 44,40 лева. Твърди, че сумите по фактурите са били
изплатени като застрахователно обезщетение по имуществена застраховка . видно от
платежни нареждания от 06.12.2019г. и 29.01.2020 г. Посочва, че мястото, на което е
настъпило процесното ПТП, на ул. . в с. ., е общински път, който попада в границите на . и
съобразно и чл. 19, ал. 1, т. 2 общинските пътища се управляват от кметовете на
съответните, с оглед на което отговорността се носи от ответника. Твърди, че с
уведомително писмо поканил ответника да възстанови изплатеното застрахователно
обезщетение, като към датата на исковата молба не е постъпило плащане от страна на
ответника. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявения иск. Претендира
законна лихва от датата на подаване на исковата молба, както и разноски за производстворо.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
признава предявения иск и твърди, че е платил вземането, за което представя платежно
нареждане. Счита, че не е дал повод за завеждане на делото, тъй като в отправената от
ответника извънсъдебна покана за плащане на вземането липсвали всички доказателства по
щетата, каквито било връчени едва с получаването на исковата молба и приложените
доказателства за отговор, поради което намира, че не дължи претендираните от ищеца
разноски. Претендира разноски за производството.
В тежест на ищеца е да докаже, че е налице валиден договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие, по който вследствие виновно и
противоправно поведение на лица, чийто възложител е ответникът, е настъпило събитие, за
което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на
действителните вреди, както и че е отправил към ответника регресна покана за плащане на
вземането с приложени всички документи по щетата, която е получена от последния.
В тежест на ответника е да докаже, че е платил процесното вземане.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание
2
чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществено
застраховане на л.а. ., застрахован при ищеца, е настъпило застрахователно събитие – ПТП
от 19.11.2019г., при което вследствие на виновно противоправно поведение на длъжностни
лица, чийто възложител е ответникът, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на
шахта на пътното платно, застрахованият лек автомобил е претърпял вреди, че при ищеца
във връзка с претърпяното ПТП е заведена щета, по която е заплатено застрахователно
обезщетение в размер на 412,49 лв., който е действителният размер на причинените
вследствие процесното ПТП вреди и че застрахователят е направил ликвидационни разноски
по щетата в размер на 25 лв., с оглед на което размерът на регресното вземане се равнява на
сумата от 437,49 лв.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 или на електронна поща:
********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна спогодба може да се
постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира държавна такса в по-
нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3