РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 04.07.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети октомври
през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9011 по описа за 2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 558, ал. 7 от КЗ (преди
чл. 288, ал. 12 от КЗ отм.) за осъждането на Г.В.Г. да заплати на Г.ф.сума от
общо 112 388,54 лв., представляваща регресно вземане във връзка с
изплатено от ищеца обезщетение по щета № 210049/28.02.2013 г., присъденото по
влезли в сила съдебни решения по гр.д. №9934/2013 г. на CГC, 4 състав и в.гр.д.
№2000/2015 г. на САС, 12 състав, ведно със законната лихва от датата на
предявяването на иска - 08.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
В
исковата молба са изложени твърдения, че ответницата като неправоспособен водач
на лек автомобил „Ситроен Саксо” с ДК № ******, с концентрация на алкохол в
кръвта от 2,40 промила, виновно е причинила пътнотранспортно произшествие на
30.09.2012 г., на път II-86, км 19+720 на кръстовище с междуселищен път Асеновград
– Пловдив. Твърди се, че Г.Г. е управлявала процесния автомобил, без за него да
има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Предвид това
пострадалият от пътнотранспортно произшествие К. А.П.е осъдил Г.ф.да му заплати
обезщетение на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.) по влезли в
сила съдебни решения по гр.д. №9934/2013 г. на CГC, 4 с-в и в.гр.д. №2000/2015
г. на САС, 12 с-в, по които настоящата ответница Г.В.Г. е трето лице-помагач на
страната на Г. ф.. Ищецът поддържа, че след осъждането му е изплатил на
увредения сума в общ размер на 109 188,54 лв., от които: 80 000.00 лева –
главница; 17 791,54 лв. законна лихва, и 11 397 лв. - съдебни разноски
и такси по изпълнението. С платежно нареждане от 25.11.2016 г. е заплатена и
дължима сума към Софийски градски съд, в общ размер на 3200 лв., представляваща
държавна такса.
Предвид
изложеното счита, че с изплащане на сумата от общо 112 388,54 лв. е осъществен
фактическия състав на чл. 558, ал. 7 КЗ, като Г.ф.е встъпил в правата на
увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите
за определянето и изплащането му, поради ищецът което моли ответницата Г.В.Г. да
бъде осъден да му заплати тази сума. Сочи, че последната не е погасила
доброволно така възникналото регресно вземане, въпреки получената покана изх. №
ГФ - РП 606/18.12.2018 г.
Ответникът
Г.В.Г. не е подала отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Съгласно чл. 588, ал. 7 КЗ (преди
чл. 288, ал. 12 от КЗ отм.), след изплащане на обезщетението по
чл. 557, ал. 4
Гаранционният фонд има право на иск срещу превозвача до размера на платеното
обезщетение и лихви, както и за разходите за определянето и изплащането му.
В съдебно заседание Г.ф.моли да бъде
постановено неприсъствено решение, с оглед обстоятелството че ответницата не е
подала отговор в срок и не се явява, при условията на чл.238 ГПК.
Съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът постановява
неприсъствено решение, когато: 1) на страните са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2) искът вероятно е основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или
вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
В случая, са налице предпоставките
по чл. 238 ГПК, като ответницата не е подала отговор на исковата молба, не се
явява в съдебно заседание на 25.10.2021 г., и видно от призовката, връчена
лично на ответницата на 17.06.2019 г., са и указани последиците от неподаването
на отговор и неявяването в съдебно заседание.
Към исковата молба, са представени споразумение
по НК, одобрено с протоколно определение от 20.03.2013 г. на РС. Пловдив, по
Н.О.Х.Д. № 8646/2012 г., претенция за изплащане на обезщетение от 28.02.2013
г.; протокол № 14/12.06.2013 г. на Г.Ф., решение от 11.02.2014 г., постановено
по.д. № 9934/2013 г. на CГC, 4 състав
и решение от 20.07.2015 г.в.гр.д. №2000/2015 г. на САС, 12 състав, покана за
доброволно изпълнение до Г.ф.по изпълнително дело № 201585110402456,
изпълнителен лист от 03.08.2015 г.; преводно нареждане от 20.08.2015 за сумата от 109 188,54 лв. по
изпълнителното дело, преводно нареждане от 25.11.2016 г. за заплатена сума от
3200 лв. – държавна такса, регресна покана по щета № 210049/28.02.2013 г. и
обратна разписка, които обуславят извод за вероятна основателност на иска, поради което е налице и втората предпоставка, предвидена в чл. 239, ал.1, т. 2 от ГПК.
Предявеният иск от Г.Ф., по чл. 558,
ал. 7 КЗ, за сума общо в размер на 112 388,54
лв., представляваща регресно вземане във връзка с изплатено от ищеца
обезщетение по щета № 210049/28.02.2013 г., във връзка с пътнотранспортно
произшествие на 30.09.2012 г., на път II-86, км 19+720 на кръстовище с междуселищен
път Асеновград – Пловдив, ведно със законна лихва от датата на предявяване на
настоящата искова молба е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Относно разноските
В полза на Г.Ф., следва да бъдат присъдени и сторените разноски за държавна
такса, в размер на 4 495,54 лв. и за възнаграждение за юрисконсулт, в
размер на 300 лв.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.В.Г., ЕГН **********,***, да
заплати основание чл. 558, ал. 7 от КЗ (преди чл. 288, ал. 12 от КЗ
отм.) на Г.Ф., ***, сума в
общ размер на 112 388,54 лв.,
представляваща регресно вземане във връзка с изплатено от ищеца обезщетение по
щета № 210049/28.02.2013 г., присъденото по влезли в сила съдебни решения по
гр.д. №9934/2013 г. на CГC, 4 състав и в.гр.д. №2000/2015 г. на САС, 12 състав,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба –
08.07.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Г.В.Г., ЕГН **********,***, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Г.Ф., ***, сума в размер на 4 495,54 лв., разноски за държавна такса и сума в размер на 300 лв., за възнаграждение за юрисконсулт.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал.
4 ГПК, като защитата срещу него се осъществява по реда на чл. 240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
СЪДИЯ: