РЕШЕНИЕ
№ 1792
гр. Бургас, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:И. Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от И. Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20252120100235 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на ”Топлофикация-Бургас”
АД, със седалище и адрес на управление *, ЕИК *, представлявано от * против И. Я. В., ЕГН
********** от * за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумата от 352.74 лева, представляваща ½ от стойността на незаплатена топлоенергия за
периода м. септември 2023г. – м. юни 2024г., ½ лихва за забавено плащане в размер на
22.40 лева за периода от 01.11.2023г. до 27.08.2024г., ведно със законната лихва от подаване
на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното погасяване на задължението.
Ищецът твърди в исковата си молба, че на основание чл.150 ЗЕ между него и
длъжниците Г. Я. В. и И. Я. В. са възникнали и съществуват договорни отношения за
продажба на топлинна енергия в жилище на адрес *, собственост на двете лица, които имат
по наследство равни квоти. Предмет на делото са вземанията на ищеца спрямо длъжника И.
Я. В.. За процесния период ищецът е начислил посочените суми за топлоенергия, ползвана
от ответника, които представляват суми за битово-горещо водоснабдяване, за отопление, за
сградна инсталация и за дялово разпределение. Тези задължения обаче не са били заплатени
в установения в общите условия срок – 30 дни след изтичане на периода, за който се отнасят.
Задължението на ответника за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца
на доставката на топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е
изпаднал в забава за съответната сума. С тези мотиви ищецът счита претендираните суми за
главници и лихви за дължими и изискуеми и моли исковете да се уважат.
Исковете са с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1
ЗЗД.
Ответникът, представляван от особен представител, е представил отговор в срока
по чл.131 ГПК, с който оспорва иска. Няма доказателства, че ответникът е бил собственик
или титуляр на вещно право на ползване относно апартамента за целия процесен период,
1
поради което не се доказва и качеството на потребител. Следва да се докаже и че обектът е
топлоснабден и че е доставяна топлинна енергия за периода. Няма доказателства как са
фактурирани сумите и от какви компоненти се състоят.
Първоначално ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение против длъжниците Г.
Я. В. и И. Я. В., като всеки от тях е осъден със заповедта да заплати по 352.75 лева главница
за потребена топлинна енергия и по 22.40 лева лихва за забава. Заповедният съд е приел, че
заповедта за изпълнение е редовно връчена по чл.47 ГПК на длъжника Г. Я. В., който живее
на адреса и е издал изпълнителен лист против него. По отношение на длъжника И. Я. В.,
който не живее на адреса, е указано да се предяви настоящият установителен иск.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и наличните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен протокол от заседание на общото събрание на етажната
собственост, проведено на 04.11.2010г., с който е взето решение да се сключи договор с
”Топлофикация Бургас” ЕАД като топлоснабдителен агент, който да извършва услугата
дялово разпределение в сградата.
С договор от 23.12.2010г. между ”Топлофикация – Бургас” ЕАД и етажната
собственост, “Топлофикация – Бургас” ЕАД се е задължила да разпределя изразходваната
топлинна енергия за отопление и гореща вода между отделните потребители, да отчита
показанията на водомерите за гореща вода и на топлинните разпределители, монтирани във
всеки имот, да изготвя и предоставя общ отчет за извършеното разпределение, а така също
индивидуални отчети за консумираната топлинна енергия от всеки потребител.
От страна на ищеца са представени справка за отчетите на показанията на водомера
и топломера на абонатната станция, отделно справка за потребената топлинна енергия за
процесния имот в *. Начислявани са суми за топла вода, отоплителни тела с уреди и сградна
инсталация за процесния период.
С договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 1988г. е бил
продаден на И.ка И. В.а имот, представляващ двустайно жилище в *. Видно от
удостоверение за наследници, И.ка е починала на *, а нейни синове са Г. Я. В. и И. Я. В..
Според изготвената по делото съдебно – техническа експертиза, за процесния
период абонатната станция, обслужваща жилището на ответника, е работела на отопление и
на битово-горещо водоснабдяване. Топлинният счетоводител е отчитал ежемесечно
водомерите за топла вода в отделните апартаменти. В имота на ответника подлежи на отчет
един водомер за топла вода. Топлинната енергия за отопление от отоплителни тела се
разпределя по отопляемия обем на помещенията с отоплителни тела. За имота има щранг-
лира в банята и този обем е 8 куб.м. Топлинната енергия за сградна инсталация също се
определя по обема на жилищата, като за процесния имот обемът е 145 куб.м. За релевантния
период в жилището на ответника не е отчитано, поради неосигурен достъп за отчет и
начисленията за служебни – общо за процесния период 41.06 куб.м. Съгласно методиката за
дялово разпределение при неосигурен достъп за отчет се начисляват служебно по 140 литра
в денонощие на обитател. Така следва да се разпределят 42.42 куб.м. В интерес на ответника
са начислени по-малко от регламентираните количества. Според вещото лице, задължението
на ответника е формирано от суми за БГВ, за отопление, за сградна инсталация и за отчет и
дялово разпределение. Цялата главница е на стойност 352.74 лева. Лихвата за забавено
плащане се равнява на 22.40 лева. Абонатната станция е била действаща през целия отчетен
период, като са спазени нормативните разпоредби и правила, както и утвърдените от КЕВР
цени при индивидуалното разпределение на топлинната енергия. В интерес на потребителя
са начислени по-малко количества от регламентираните при неосигурен достъп за отчет.
Трябвало е да се начислят 42.42 куб.м., а са начислени 41.05 куб.м. Експертизата не е
установила несъответствие при разпределената топлинна енергия.
2
В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че в жилището няма работещи
радиатори. В банята има щранг лира и тя не подлежи на отчитане. Топлинната енергия се
начислява спрямо обема, където е лирата.
При горните обстоятелства се налагат следните правни изводи:
Предявените искове са основателни.
Доказва се от представения договор за покупка-продажба, че майката на ответника е
станала собственик на топлоснабдения имот. След нейната смърт през 2012г., имотът е
наследен от нейните синове Г. и И. при равни квоти. Следователно, ответникът има ½ ид.ч.
от апартамента, като е неоснователно възражението, че собственическите му права не се
установяват. Ответникът, като съсобственик на апартамент, находящ се в сграда, свързана
към топлоподаването, се явява потребител на ”Топлофикация” по силата на чл.153, ал.1 ЗЕ.
След като той е собственик, следва да заплаща всички суми, дължи във връзка с
потребяваната от него топлинна енергия.
Ищецът търси от ответника суми за отопление от щранг лира, за изразходена топла
вода, за сградна инсталация и за дялово разпределение. Видно от експертизата, за топлата
вода е нямало реално отчитане, поради неосигуряван достъп, ето защо начисленията за
потребената топла вода са били служебни. Това е допустимо от нормативната база и от
общите условия на ищеца. За процесния период са служебно начислени общо 41.06 куб.м.,
при положение, че според методиката е трябвало да се начислят 42.42 куб.м. Получава се, че
в интерес на ответника са начислени по-малки количества. Ето защо вземанията за топла
вода се доказват по делото. Служебните им начисления са правилно извършени. За
отопление се дължат суми само за щранг лирата в банята, която не подлежи на отчитане, а
топлинната енергия се разпределя и изчислява съгласно обема на помещението, който в
случая е 8 куб.м. Топлинната енергия е била правилно отчитана и разпределяна.
Следователно доказва се потреблението на топла вода и на отопление в посочените
количества. След като това е така, следва заключение, че сумите за БГВ и за отопление се
дължат. Според експертизата, за БГВ се дължи сумата от 274.40 лева, а за отопление – 16.88
лева. Следователно претенцията в тази част е доказана.
Дължат се и сумите за сградна инсталация, т.е. за количеството топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение. Според
закона, когато клиентите в сграда – етажна собственост прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, те остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация.
Що се отнася до претенцията за заплащане на суми за дялово разпределение, съдът
намира, че и тези суми се дължат. Според чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването, дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от топлопреносното предприятие или от
доставчика на топлинна енергия - самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от потребителите или от асоциацията по
чл.151, ал.1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. Ето
защо такива вземания са начислени от топлоснабдителното дружество.
Експертизата сочи, че извършването на дяловото разпределение е на стойност 1.14
лева, а за сградна инсталация се дължи 57.66 лева.
Ето защо следва извод, че ищецът доказва по несъмнен начин дължимостта на
всички претендирани суми, всяка от които е част от главницата в общ размер от 352.74 лева.
Това е сумата, дължима от ответника за неговата 1/2 от имота. Искът за главницата е изцяло
основателен и следва да бъде уважен.
Искът за мораторната лихва също се доказва по делото. Няма данни, нито
твърдения ответникът да е заплатил на ”Топлофикация” дължимите суми за потребената
3
топлинна енергия. Следователно той е изпаднал в забава с изтичане на срока за заплащането
им. Експертизата е дала заключение, че мораторното обезщетение възлиза на 22.40 лева.
По горните съображения следва да се постанови решение, с което установителният
иск по чл.422 ГПК се уважи като се признае съществуването на вземанията от 352.75 лева
главница, представляваща стойността на незаплатена топлоенергия за периода м. септември
2023г. – м. юни 2024г., 22.40 лева лихва за забавено плащане за периода 01.11.2023г. –
27.08.2024г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до
окончателното погасяване на задължението.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да
се присъдят направените от него разноски в размер на 687.50 лева.
По силата на т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело №
4/2013г. съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по отношение на
присъдените със заповедта по чл.410 ГПК разноски. Доколкото искът е уважен, ответникът
следва да се осъди да заплати разноски в размер на 112.50 лева.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Я. В., ЕГН ********** от *, че
дължи на ”Топлофикация – Бургас” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *,
представлявано от * сумата от 352.74 лева /триста петдесет и два лева и седемдесет и
четири стотинки/ главница, представляваща стойност на незаплатена топлоенергия за
периода м. септември 2023г. – м. юни 2024г., сумата от 22.40 лева /двадесет и два лева и
четиридесет стотинки/ мораторна лихва за периода 01.11.2023г. – 27.08.2024г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2024г. до окончателното изплащане,
които вземания са присъдени със заповед за изпълнение № 3072/03.09.2024г. на БРС по
ч.гр.дело № 5997/2024г.
ОСЪЖДА И. Я. В., ЕГН ********** от * да заплати на ”Топлофикация – Бургас” АД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление *, представлявано от * сумата от 687.50 лева
/шестстотин осемдесет и седем лева и петдесет стотинки/ разноски по делото и сумата от
112.50 лева /сто и дванадесет лева и петдесет стотинки/ разноски в заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4