ОПРЕДЕЛЕНИЕ №...
Врачанският окръжен
съд ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в закрито
заседание на 03.11.2020г. в
състав:
Председател:ПЕНКА П. ПЕТРОВА
като
разгледа докладваното от съдията Пенка П. Петрова търговско дело № 113
по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл.119 ал. 1 ГПК
От
„БУЛАГРО”
АД, със седалище в гр.*** и адрес на управление: ***,
адм. сграда БУЛАГРО ЦЕНТЪР, вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията с ЕИК:***, представлявано от Изпълнителния директор Х. Б., чрез Д.П.- юрисконсулт е депозирана искова молба против
"ИРЕНА - АГРО" ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: общ.***, представлявано от управителя И. К. Г., с искане да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.327
от ТЗ сумата от 38 116,54 лв. (тридесет и осем
хиляди сто и шестнадесет лева и 54 ст.), представляваща неизплатена доставка на стоки- препарати
за растителна защита, торове и др. по 6бр. фактури, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане; както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да
заплати сумата от общо 7 369,20 лв. (седем хиляди триста шестдесет и девет лева
и 20 стотинки), представляваща обезщетение за
забавено изпълнение по всяка отделна фактура, както следва: по фактура №**********/31.03.2018г.- 2890,53 лв., по фактура
№**********/30.04.2018г.-1084.80 лв., по фактура №**********/30.04.2018г.-
944,65лв., по фактура №**********/09.05.2018г.- 1165,68 лв., по фактура
№**********/31.05.2018г.- 1231,34 лв., по фактура №**********/29.6.2018г.-
52,20 лв. в размер на законната лихва върху
главницата за периода от деня следващ датата на падежа по фактурата до 26.08.2020г..
Ищецът
твърди, че от 2018г. с "ИРЕНА - АГРО" ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: общ. ***, представлявано от управителя И.
К. Г.А, са в търговски
отношения, произтичащи от покупко-продажба на стоки- препарати за растителна
защита, торове и др. За извършените от
ищеца доставка на стоки са съставени приемо-предавателни
протоколи,
въз основа на които дружеството е издало данъчни
фактури, като стоките са предадени на ответника, който не е извършил плащане на падежа.
Към
настоящия момент задължението на ответника по приложените 6 бр. фактури възлиза
на сума в размер на 38 116,54 лв., както следва
по фактура №********** от 31.03.2018г.-14 951,00лв., по фактура №********** от 30.04.2018г.-
5 611,06лв., по фактура №********** от 30.04.2018г.- 4 886,09лв., по фактура №**********
от 09.05.2018г.- 6029,39лв., по фактура №********** от 31.05.2018г.- 6369,00лв.
и по фактура №********** от 29.6.2018г.- 270,00 лв.
В конкретния случай ищецът посочва, че между страните са налице търговски отношения без да визира наличието на
сключен договор между тях. Трайните търговски отношения не представляват факт
или фактически състав, от който се поражда правото на вземане, защитавано в
исковия процес. При наличие на трайни търговски отношения страните сключват
договори, които са правопораждащи за правата и задълженията им. Посочването, че
са налице множество фактури, за които се твърди, че представляват съставени
такива, в резултат на трайни търговски отношения не е достатъчно, тъй като не
се твърди да е постигнато общо съгласие за договор в резултат, на който да са
извършени отделни доставки, за които да свидетелстват фактурите, посочени в
исковата молба. Няма изложено твърдение в исковата молба за постигнато едно
общо съгласие относно съществените елементи на договора преди извършване на доставките.
Следователно по всяко твърдение за сключване на договор и неизпълнение на
задължението за заплащане на цената, за което свидетелства посочената фактура,
е налице отделен иск. В случая цената на всеки един от обективно съединените
предявени искове е под 25 000 лв. Следователно при приложение на чл. 69, ал. 1
т. 1 от ГПК следва да се приеме, че цената на отделните искове е под 25 000 лв,
както и че цената на иска не е сбор от отделните вземания.
Съгласно
чл. 119 ал.1 от ГПК, възражение за родова неподсъдност на делото може да се
прави до приключване на производството във втората инстанция и може да се
повдига и служебно от съда. Съдът счита, че следва да повдигне такова
възражение, тъй като в случая всеки един от обективно съединените предявени
искове е под 25 000 лв.. Родовата подсъдност (родово компетентния съд ) се
определя от цената на предявения иск. Съгласно чл.104 ал.4 ГПК на окръжен съд
са подсъдни исковете по граждански и
търговски дела с цена на иска над 25
000лева. Посочената от ищеца главница от 38 116,54 лв. е сбор от отделните
вземания, всяко едно под 25 000лева, поради което на основание чл.103 ГПК
компетентен да се произнесе по тях е районен съд.
С
оглед горното ВрОС следва да прекрати образуваното пред него производство по
делото и да изпрати същото на надлежния родово компетентен районен съд – Белослатински
РС, определен съобразно правилото на чл. 105 от ГПК.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 118 ал.2 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.
№ 113/2020г по описа на ВрОС.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност
на РС Бяла Слатина.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване
с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от
уведомяването на ищеца.
Препис
от определението да се изпрати на ищеца.
След
влизането на определението в сила делото да бъде изпратено на РС Бяла Слатина.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: