Номер /01.07.2022 год., град Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х касационен състав, в публичното заседание на седемнадесети февруари през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
СТОЯН КОЛЕВ
секретар: Ангелина
Георгиева
прокурор при Варненска окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Ралица Андонова
кАНД № 286
по описа на съда за 2022 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Б. Г. К., ЕГН **********,***,
в качеството му на представител на „ДДД Секюрити“ ЕООД – Варна, ЕИК *********,
чрез пълномощника му адв.П.Б. ***, против Решение № 1171/22.12.2021г по АНД №2650/2021г
на РС - Варна, ХХХVІ с-в, с което е потвърден издадения от ОДМВР- Варна
Електронен фиш серия К №4790070 и наложената му глоба от 400лв. на осн.чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП. Релевирано е основанието на чл.348 ал.1 т.1 и
т.2 от НПК, приложим по препращането на чл.63в от ЗАНН – допуснати съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, като се
твърди незаконосъобразност на ЕФ поради липса на задължителни реквизити (липса
на дата и час на заснемане на л.а., което води до недоказаност на нарушението,
и др.), въз основа на което се претендира отмяна на обжалваното решение на ВРС и
на ЕФ като незаконосъобразни. В съдебно заседание касаторът или негов
процесуален представител не се явяват.
Ответната страна ОДМВР-Варна, надлежно уведомени, също
не се представляват в открито съдебно заседание. С писмени бележки
с.д.№2588/16.02.2022г ст.ю.к. К.Л.оспорва жалбата като неоснователна, сочи, че
възраженията на касатора са обсъдени и правилно са отхвърлени от ВРС с
проверяваното му решение, поради което настоява за оставянето му в сила;
претендира и юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в производството представител на Варненска
окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна.
Съдът счита
касационната жалба за основателна.
Анализирайки събраните в хода на съдебното дирене
релевантни доказателства, въззивният съд приел за установено от фактическа страна,
че на 25.04.2021г в 10:23ч в гр.Варна, по бул.“Васил Левски“ срещу блок 60-62
на ж.к.“Чайка“ в посока към к.к.“Златни пясъци“, с автоматизирано техническо
средство АТСС (CORDON – M2) била засечена скорост на движение на л.а. „Деу
Такума“ с рег.№ ****от 84 км/ч при разрешена скорост на движение в този пътен
участък от 50 км/ч. АТСС представлява преносим уред за контрол на скоростта. Превозното
средство било регистрирано като собственост на „ДДД Секюрити“ ЕООД,
представлявано от Б. Божирадов К.. Въз основа на тези данни от ООДМВР-Варна бил
издаден ЕФ, с който на Б.К. била наложена глоба от 400лв. за извършеното
нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Въззивният съд изложил, че така приетата фактология се
установява от приложения по АНП снимков материал, разпечатката от
информационната система на сектор „ПП“ при ОДМВр-Варна за собствеността на
автомобила, доказателствата за спазване на изискванията на чл.4 от Наредбата,
както и че от измерената скорост на движение на л.а. 87 км/ч след приспадане на
допустимото отклонение от 3 км/ч правилно като скорост на нарушението е
определена такава от 84 км/ч, превишаваща разрешената от 50 км/ч.
При така установената фактология от правна страна ВРС
направил анализ на разпоредбите, уреждащи издаването на ЕФ като приел, че в
случая те са спазени, вкл. и че обжалваният ЕФ съдържа всички задължителни
реквизити, в т.ч. и описание на нарушението, приел, че нарушението е обективно
съставомерно, безспорно доказано и правилно квалифицирано, като за същото е
наложена глоба в абсолютния размер от 2000лв. по приложимия текст, и потвърдил
ЕФ. Въззивният съд обсъдил и отхвърлил като неоснователни възраженията на
настоящия касатор (за неспазване на процедурата по установяване на нарушението
и липса на снимков материал; за липса на доказателства, че конкретно
управителят на дружеството следва да носи отговорност при липса на
доказателства кой реално е управлявал л.а.; за неприложимост на института по
чл.28 от ЗАНН в конкретния случай), и като приел, че нарушението е безспорно
доказано, правилно квалифицирано и обективно съставомерно, а за него е наложено
съответната глоба в абсолютен размер по чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП, потвърдил
изцяло ЕФ, и присъдил в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.
Настоящият съдебен състав споделя възражението на
касаторите за неправилно приложение на материалния закон при постановяване на
обжалваното решение.
Общата
норма на чл.39 ал.4 от ЗАНН
предвижда санкциониране на деяния, установени и заснети с техническо средство
или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е
предвидено в закон, от овластените контролни органи с електронен фиш. Легалната дефиниция
на понятието „електронен фиш“ се съдържа в §1 т.1 от ДР на ЗАНН и в §6 т.63 от ЗДвП. Съгласно идентичното им съдържание „електронният фиш
е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи“. Същевременно съгл.чл.189
ал.4 от ЗДвП електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи.
От логическото тълкуване на тези разпоредби следва
извод, че ЕФ е
акт, създаден автоматично от административно-информационна система, въз основа
на постъпили от машина и обработени от машина данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи. От тук следва заключение, че ЕФ като „електронно изявление“ не е акт на
конкретен правен субект, а
на машина, техническо средство и други подобни, т.е. че със
специалните разпоредби на ЗДвП българският
законодател за първи път възлага на технически средства да изпълняват функциите на
административнонаказващ орган. Убедителен довод, че човешката
намеса е изключена в процеса по издаване на този правораздавателен акт, е
липсата на изискване за подпис на издателя на ЕФ като електронно изявление.
Несъмнено
тези технически средства са създадени и програмирани от физически лица по
начин, създаващ условия за еднообразно и безалтернативно приложение на
специалния материален закон при кумулативно осъществяване на зададените
параметри, съответстващи на материалноправните предпоставки за санкциониране на
установено по надлежния ред нарушение, в случая – управление на МПС със
скорост, превишаваща разрешената от закона в населено място – 50 км/ч. Човешката
намеса обаче приключва със създаването на специален ред и правила за реда и начина за събиране, постъпване и обработване
на данните от автоматизираните технически средства или системи
към съответната машина, апарат,
техническо средство и други
подобни,
и програмирането им за издаване на правораздавателния акт – ЕФ. Поради това и
независимо от характера на правните му последици, липсва основание ЕФ да бъде
квалифициран като волеизявление на конкретен правен субект.
Във
връзка с дължимата служебно от съда преценка за спазване на срока по чл.34 от ЗАНН (предвид
материалноправния характер на давността като институт на правото), и независимо от липсата на такова
възражение, следва да бъде посочен един задължителен за проверката за законосъобразност
на ЕФ реквизит – датата на издаване на ЕФ.
Поради
факта, че електронният фиш
е продукт изцяло на „изкуствен интелект“ (специфична машинна система, която
заснема нарушенията и ги изпраща по електронен път до друга машинна система,
която при използване на данните от Централизираната система на „Контрол на
автомобилния транспорт“ за собственика на заснетото моторно превозно средство, и данните за приложимите материалноправни разпоредби,
също въведени в автоматизираната система,
издава електронния фиш), за издаването му не е предвиден срок. Липсата на дата
на издаване на ЕФ като негов задължителен реквизит според настоящият
съдебен състав е аргумент, че ЕФ се издава веднага след установяване на
административното нарушение, т.е. след постъпване и обработване на данните от системата, което предполага кратко
технологично време. При невъзможност това да стане в рамките на 24
часа от установяване на нарушението поради проблем от техническо или каквото и
да било друго естество на системата, и забавяне на издаването на ЕФ, следва да се премине
към общия ред за провеждане на административнонаказателното производство – чрез
съставяне на АУАН и издаване на НП, при спазване на приложимите процесуални
правила и при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. По изложените съображения
неиздаването на електронния фиш
веднага след установяване на нарушението следва да се квалифицира като
съществено процесуално нарушение, защото правната същност и
преследваната правна цел на
ЕФ
е незабавно наказване на
виновното лице.
Видно
от приложената по АНП справка от деловодната система АИС-АНД на ОД-МВР-Варна, ЕФ сер. К №4790070 е издаден
на 30.06.2021г – почти два месеца след установяване и заснемане на нарушението
на 08.05.2021г, поради което касационната инстанция счита, че в случая е налице
допуснато съществено процесуално нарушение в производството по издаване на ЕФ,
което представлява самостоятелно основание за отмяната му. С оглед заснетото
още на 08.05.2021г нарушение, и неиздаване на ЕФ за него в рамките на 24 часа
като необходимо и достатъчно технологично време, компетентните контролни органи
е следвало да пристъпят към съставяне на АУАН за това нарушение, т.е. към общия
ред на ЗАНН предвид невъзможността за незабавно наказване на виновното лице.
Като
не е съобразил изложеното, ВРС е потвърдил незаконосъобразен поради допуснато
съществено процесуално нарушение при издаването му ЕФ. Предвид изложеното
касационната инстанция счита, че проверяваното решение на ВРС е постановено при
неправилно приложение на материалния закон, което налага отмяната му, а по
гореизложените съображения – и отмяна на ЕФ като незаконосъобразен.
При
този изход на делото претенцията на АНО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е неоснователно, а касаторът не е отправил такова искане в никоя
от двете съдебни истанции.
Мотивиран
от изложеното и на осн.чл.222 ал.1 от АПК касационният съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 1171/22.12.2021г по АНД № 2650/2021г на ВРС, ХХVI с-в,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия серия К №4790070
и наложената на Б. Б. К., ЕГН **********,***, в качеството му на представител
на „ДДД Секюрити“ ЕООД – Варна, ЕИК *********, глоба от 400лв. на осн.чл.189
ал.4 вр.чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ВЕДНО С ОСОБЕНО МНЕНИЯ НА СЪДИЯ СТОЯН
КОЛЕВ!
Особено мнение на съдия
Стоян Колев по канд. № 286/2022 г. по
описа на Адм. съд-Варна.
Не споделям мнението на мнозинството от съдебния
състав за незаконосъобразност на ЕФ серия К № 4790070 на ОД МВР – Варна, поради което
обжалваното въззивно Решение № 1171/22.12.2021 година, постановено по НАХД № 2650/2021
г. по описа на Районен съд – Варна следва да се отмени, както се отмени и
електронния фиш, тъй като не споделям изложените мотиви. Мнозинството от
състава счита, че неиздаването на ЕФ веднага след обработване на данните от
системата следва да се премине към процедура по издаване на АУАН и НП.
Поддържам
становището, че предвидените чл. 34 ЗАНН срокове касаят образуване на административнонаказателното
производство чрез съставяне на АУАН, както и последващото издаване на
наказателното постановление. От своя страна производство по чл. 189, ал. 4 –
ал. 11 ЗДвП е специфично, поради което изискванията за съставяне на АУАН и
последващо издаване на наказателно постановление не са налице. В тези случаи се
касае за нарушение, установено с техническо средство, поради което датата на
електронния фиш съвпада тази на установяване на нарушението чрез неговото
заснемане и запаметяване в системата, а не неговото разпечатване на хартиен
носител и поставяне на номер.
Разпоредбата
на чл. 189, ал. 4 ЗДвП не поставя конкретно изискване за дата на издаване на ЕФ,
като задължителен негов реквизит. Доколкото административнонаказателната
отговорност не може да бъде реализирана на база предположения, приемам, че
датата на издаване, разпечатване на ЕФ не може да бъде отправна точка при
изчисляване и на сроковете. Тук следва да се приложат изводите от
тълкувателната практика - Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния
административен съд. Въз основа на изложеното, считам, че решението на ВРС е
правилно и следва да се остави в сила.
Съдия: