РЕШЕНИЕ
№
...........
гр.
Плевен, 09.02.2017год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното
заседание на седми февруари две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря В.А. като разгледа докладваното от съдията Банкова
гр.дело №3291 по описа за 2016година и на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от“ЧЕЗ
Електро България“АД против Д.В.И., в която се твърди, че ищецът„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ” АД се е намирал в облигационни правоотношения с ответника, които се
регулират от Обши условия па договорите за продажба на електрическа енергия па
„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД и които са общоизвестнн и са публикувани в редица издания на периодичния печат и
съгласно чл.98а от Закона за епергетиката обвързват всички абонати на
енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемаме от страна па
потребителите. Съгласно тях ищецът е изпълнил
задължението си за доставка па електрическа енергия за периода 03.12.2014 г. до
01.03.2015г. От своя страна ответникът, не е изпълнил/а задължението си да
заплати доставената ел.енергия по издадени
от фактури.Твърди се, че „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД АД е доставчик на
електрическа енергия на обособената територия, определена в Приложение I към Лицензия
за доставка па електрическа енергия от доставчик от последна инстанция №
Д-409-17/01.07.2013г. Дружеството е доставяло до електроснабден имот находят се
в е. О*, ул. „***, с ИТН *, ел.енергия
за периода ог 05.12.2014г.до 04.03.2015г., за което е издало отделни фактури на
името на П* Н* И*, като задължението на
съшия за незаилатепа ел. енергия е поето от ответниците Д.В.И., съобразно
Заявление за продажба на електрическа енергия за битови нужди от 23.03.2015г., по
следните фактури:1. Фактура N0
********* от 11.01.2015г. на стойност 286.12 (двеста осемдесет и шест лв. и дванадесет
ст.) лева за периода 03.12.2014 - 02.01.2015г.,2. Фактура N0 ********* от 12.02.2015г. на стойност 461.62
(четиристотин шестдесет и един лв. ишестдесет и две ст.) лева за периода
03.01.2015 - 02.02.2015г.,3 Факира N0 ********* от 11.03.2015г. на стойност
346.12 (триста четиридесет и шест лв. и дванадесет ст.) лева за периода 03.02.2015
- 04.03.2015г.Твърди се, че задължението е станало изискуемо, тъй като съгласно
Общите условия следва да се заплати консумираната енергия в 10 дневен срок.Съгласно
чл.19, ал. 8 от ОУ, неполучаването на съобщението не освобождава потребителя от
задължението.Твърди се, че тъй като не е зплатено в срок, е подадено заявление
по чл.410 от ГПК и образувано ч.гр.д.№1806/2016г. по описа на ПлРС.Длъжникът е
упражнил правото си по чл.414. ап.1 I ПК да подаде Възражение в
законоустановения срок срещу така издадената заповед за изпълнение иапарпчио
задължение, е което оспорва вземането на кредитора. В тази връзка е и подадена
настоящата ИМ.Съгласно действащото законодателство са начслени и следните лихви:
1. 28.82 (двадесет и осем лв. и осемдесет и две ст.) лева за периода от
12.03.2015 -10.03.20)61. за фактура N0 *********.,
2. 43.74 лв.четиридесет н три лв. и седемдесет и девет ст.) лева за периода
01 31.03.2015 -10.03.2016г. за фактура N0 *********.
3. 30.05 (тридесет лв. и пет
ст.) лева за периода от 29.04,2015 - 10.03.2016г. за фактураN0 1641 19399.Моли
да се постанови решение, с което да се признае за установено, че се дължат
сумите по издадената заповед по чл.410 от ГПК и се присъдят разноските в двете
произвадста.
Ответникът не е депозирал
отговор в срока по чл.131 от ГПК.
За трето лице помагач, представител
не се явява и не взема становище.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и съобрази становищата на страните,
намира за установено следното:
Видно от приложеното
ч.гр.д.№1806/2016г. по описа на ПлРС е, че от страна на дружеството като
доставчик на топлинна енергия е подадено заявление по реда на чл.410 от ГПК. Въз основа на същото е
издадена заповед№1180/18.03.2016г. спрямо ответника, както следва: 1093,86лв. –
главница за ползвана ел. енергия за периода 03.12.2014 г. до 04.03.2015 г.;
лихва в размер на 102,66лв. за периода от 12.03.2015 г. до 10.03.2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 17.03.2016г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направени деловодни разноски: 25лв. – внесена държавна такса и 60лв. –
адвокатски хонорар.
Вземането произтича от следните
обстоятелства: Длъжникът е абонат на “ЧЕЗ Електро България” АД – София, което е
обществен доставчик на електрическа енергия; Длъжникът е ползвал доставена от
“ЧЕЗ Електро България” АД електрическа енергия за периода от 03.12.2014 г. до
04.03.2015 г.., но не е заплатил дължимите за периода суми.
В срок кредиторът е предявил иск за
посочените суми.
Ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК.
Съдът констатира, че
ответника е редовно уведомен, връчени са му преписи от исковата молба и
доказателствата, не е подал в срок отговор до съда на исковата молба и
доказателствата, не е заявил становище по определението на съда от 29.12.2016г.,
не изпраща представител в с.з., за което е редовно призован и не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Като взе предвид горното,
съдът намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК.
Съдът констатира, че на
страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и
от неявяването им съдебно заседание. Намира също така, че предявеният иск,
предмет на делото е вероятно основателен, поради което са налице и
предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК.
С
оглед на изложеното съдът приема, че предявените установителни искове, се явяват
основателни и доказани и следва да бъде уважени.
При това положение, съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок
задължението си за предоставените
услуги и с поведението си са станали
причина ищецът да направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които
следва да заплати на ищеца, съобразно уважените претенции.Като за разноските по
заповедното производство следва да се присъдят,съобразно предявените и уважени
искове.
Съобразно т. 12 от ТР №
4/2013г., съдът следва да се произнесе и
относно разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с
осъдителен диспозитив, като се присъдят разноските в размер общо 85лв.
Следва да се присъдят и
разноски по настоящето дело, които са общо в размер общо 285лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА на осн. чл. 422
вр. чл. 124 от ГПК по
отношение на ответникът Д.В.И., ЕГН **********, адрес: ***,че ДЪЛЖИ на “ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, община Столична, район “Младост”, улица “Цариградско шосе” №159, бл.
Бенч Марк, Бизнес център, представляван от Кремена Стоянова Стоянова и Жанна
Василева Пехливанова, пълномощник: Адвокатско съдружие “Стоянов, Д. и партньори”, представлявано от
адв. Р.Д., съдебен адрес: ***, следните суми: 1093,86лв.
– главница за ползвана ел. енергия за периода 03.12.2014 г. до 04.03.2015 г.;
лихва в размер на 102,66лв. за периода от 12.03.2015 г. до 10.03.2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 17.03.2016г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед №1180/18.03.2016г. по ч.гр.д.№1806/2016г.
на ПлРС.
ОСЪЖДА Д.В.И., ЕГН **********, адрес: *** на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”
ЕАД гр.ПЛЕВЕН, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, Източна
индустриална зона” №128, ЕИК
*********, сумата общо 285лв., направени деловодни
разноски, по настоящето дело.
ОСЪЖДА Д.В.И., ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ
Плевен” ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, ЕИК *********, сумата
общо от 85лв.- разноски по ч.гр.д.№ 1806/2016г.
по описа на ПлРС, съобразно предявените и уважени искове.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и
чл.239 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :